Р Е Ш Е Н И Е №260018
гр.ВРАЦА,28.08.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд, гражданско отделение, в публично
заседание на седемнадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ
СИМЕОНОВА
Членове: МИРОСЛАВ ДОСОВ
НАДЯ ПЕЛОВСКА
при
секретаря Миглена Костадинова, като разгледа докладваното от съдия Досов въззивно
гр.дело №716 по описа за 2019 год.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е
по въззивна жалба на К.В.С., в качеството му на пълномощник на съпругата си М.А.С.,
против Решение № 141/10.06.2019 г. по гр.дело №847/2013 год. на Районен
съд-Козлодуй, с което са изнесени на публична продан делбени наследствени имоти
и съделителите са осъдени да заплатят държавни такси съобразно стойността на
дяловете си.
В
първоначалната жалба вх.№ 3436/04.07.2019 г. и в конкретизиращата я жалба
вх.№3878/30.07.2019 г. се поддържа, че решението е незаконосъобразно и
необосновано. Навеждат се доводи, че при завеждане на делото ищцата Д.П. е
пропуснала да поиска подялба на ниви от 14.960 дка и гори от 12.990 дка. Твърди
се, че в делбата не е включена и земя от 18.000 дка, дадена на дъщерите на Г. Н.
Ц. и П. като зестра, което е довело до ощетяване на наследниците на синовете на
Г. Н.. Посочва се, че всички имоти на общия наследодател са поделени между
наследниците му с договор за доброволна делба от 1993 г. и всеки е получил
това, което му се полага. Изразява се
несъгласие с изнасянето на имотите на публична продан и се иска делбата да бъде
извършена на база посочения договор, въз основа на който земята е била
използвана от наследниците и арендатора около 20 години без да има спорове.
В срока по
чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от съделителя М.Г.А., озаглавен
"насрещна въззивна жалба". Въззиваемият оспорва въззивната жалба и навежда доводи, че решенията на Поземлената
комисия, с които е възстановена собствеността на наследниците на Г. Н. Н.ски, не са обжалвани. Посочва, че
наследниците не са успели да разделят собствеността и изнасянето на имотите на
публична продан е единственото разрешение, при което няма да има ощетени и
всеки от съделителите ще получи полагащия му се дял в парично уравнение или ще
може да закупи имотите.
В съдебно
заседание становище за неоснователност на жалбата е изразила и ищцата пред
РС-Козлодуй Д.П. Д..
Останалите
съделители не са ангажирали становища по въззивната жалба.
Въззивната
жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на
законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
При
извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК, настоящият съдебен
състав констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.
За да се
произнесе по правилността на атакуваното решение, въззивният съд взе предвид
следното:
С Решение №295/18.11.2014
г. на Районен съд-Козлодуй е допусната съдебна делба на недвижими имоти в
землището на с.Манастирище, обл.Враца, оставени в наследство от наследодателя Г.
Н. Н.ски, б.ж. на с.Манастирище, общ.Хайредин, починал на 07.03.1943 г., между
следните съделители и при следните права: Д.П.Д. - 2/48 ид.ч., Ц.Д.Ц. -2/48
ид.ч.; М.Д.Ц. - 2/48 ид.ч.; И.П.А. - 2/48 ид.ч.; М.Г.А. - 2/48 ид.ч.; Ц.Г.Л. - 2/48
ид.ч.; К. А.Г. - 4/48 ид.ч.; М.А.С. -4/48 ид.ч.;Г.И. Н.ски-4/48 ид.ч.; В.И.Н. -
3/48 ид.ч.; Д. И.М. -3/48 ид.ч.; М.К.С. -3/48 ид.ч.; Ц.К.М.-3/48 ид.ч.; Г.П.Г.-3/48ид.ч.;
Б.П.Ц. - 3/48 ид.ч.; С.И.Н. - 3/48 ид.ч.; Г.И.Г.- 3/48 ид.ч.
Делбата е допусната
по отношение на следните имоти:
1/ Нива в
местността "Дълго поле" с площ 4.519 дка, ІV кат., съставляваща имот
№ 153025
в землището на с.Манастирище, обл.Враца;
2/ Нива в
местността "Дълго поле" с площ 1.536 дка, ІV кат., съставляваща имот
№153011 в землището
на с.Манастирище, обл.Враца;
3/нива в
местността "Манастира" с площ 3.695 дка, VI кат., съставляваща имот №147011 в землището на с.Манастирище, обл.Враца;
4/ Нива в
местността "Турек" с площ 9.004 дка, ІV кат., съставляваща имот №125015 в землището
на с.Манастирище, обл.Враца;
5/ Нива в
местността "Турек" с площ 17.794дка, ІV кат., съставляваща имот №121006 в землището
на с.Манастирище, обл.Враца;
6/
Дървопроизводителна горска площ с площ 1.870 дка, находяща се в м. "Лозята",
съставляваща имот № 201012 в землището на с.Манатирище, обл.Враца.
В хода на
производството е починал съделителя
Г.И. Н.ски и като съделители са конституирани законните му
наследници Т.Х.Н., И.Г.И. и Л.Г.Д..
В хода на производството е починал съделителя Кирил А.Г.
и като съделители са конституирани законните му наследници С.И.А., Б.С.К. и М.К.Х..
Във втората
фаза на делбеното производство районният съд е изискал и е получено становище
от Общинска служба по земеделие -гр.Козлодуй, в което е отразено, че делбените
имоти са поделяеми при условията и разпоредбите на чл.7,ал.1 ЗСПЗЗ и чл.10,
ал.1 ППЗСПЗЗ.
Допусната и
изслушана е съдебно-техническа експертиза, в чието заключение е даден вариант
за подялба на земеделските имоти по колена и е съставен проект за разделителен
протокол, в който са обособени четири дяла. Вещото лице е определило пазарната
стойност на имотите и на дяловете. Към заключението са приложени скици-проекти
за подялба на делбените имоти.
С Обжалваното Решение №141/10.06.2019 г.
районният съд е приел, че делбата следва да бъде извършена чрез изнасяне на
имотите на публична продан, тъй като от същите не могат да се обособят
достатъчно дялове, така че всеки съделител да получи самостоятелен реален дял,
а делба по колена не следва да бъде извършвана, тъй като част от съделителите
изразяват категорично несъгласие да продължат да бъдат съсобственици на
имотите.
Съобразно разпоредбата
на чл.269, изр.2 ГПК при извършването на преценка относно правилността и
законосъобразността на първоинстанционния съдебен акт въззивният съд е
ограничен от оплакванията в жалбата.
В
първоначалната жалба вх.№ 3436/04.07.2019 г., както и в конкретизиращата я
жалба вх.№ 3878/30.07.2019 г. се навеждат доводи, че в делбата не е включена
земята на дъщерите на Г. Н., дадена като зестра - общо 18 дка на Цена и на П., което е довело до ощетяване на
наследниците на синовете на Г. Н.. Настоящият съдебен състав намира, че тези
доводи не могат да бъдат обсъждани във втора фаза на делбеното производство,
чийто предмет се свежда до извършване на делбата. Втората фаза на делбата, съгласно уредбата на
процесуалния закон следва да се извърши в предметната рамка на решението по
допускане на делбата т.е. за имотите, допуснати до делба и между лицата,
титуляри на правото на собственост или техни законни правоприемници. В тази
аспект налице е пълна обвързаност на
делбения съд от решението по допускане на делбата, поради което не могат да бъдат обсъждани оплаквания, свързани с обекта на делба и да бъдат включвани нови имоти в делбената маса.
На следващо
място, във въззивната жалба и допълващата я жалба се посочва, че всички имоти
на общия наследодател са поделени между наследниците му с договор за доброволна
делба от 1993 г. и всеки е получил това, което му се полага. Изразява се
несъгласие с изнасянето на имотите на публична продан и се иска делбата да бъде
извършена на база посочения договор и разпределение, въз основа на които земята
е била използвана от наследниците и арендатора около 20 години без да има
спорове.
Както бе
посочено, при постановяване на решението по извършване на
делбата съдът е обвързан от СПН, формирана с решението по допускане на делбата
по отношение на обектите на делбата, досежно тяхната индивидуализация по площ,
вид, местонахождение, етажност и др. характеризиращи и индивидуализиращи
белези. Ето защо доводи за
извършването на доброволна делба, респ. за прекратяването на съсобствеността,
са могли да бъдат наведени само в първата фаза на делбеното производство и не
могат да бъдат разглеждани на настоящия етап от развитието на делбеното
производство. За яснота на жалбоподателя все пак следва да бъде отразено, че
решенията на ОСЗ за възстановяване правото на собственост на наследниците на Г.
Н. Н.ски върху делбените имоти - земеделски имоти и гора, в реални граници са постановени в периода 1999 г. - 2004 г. При
това положение извършен договор за доброволна делба преди постановяването на
тези решения би бил нищожен поради неприключил фактически състав на
реституционната процедура и липса на предмет, а именно - възстановено право на
собственост върху имоти в реални граници.
В обобщение
на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че изложените във въззивната
жалба оплаквания са неоснователни.
Както бе
посочено, въззивната инстанция при проверка на правилността на
първоинстанционното решение е ограничена от оплакванията и исканията във въззивната жалба / чл.269,изр. 2 ГПК/. Според задължителните разрешения в
т. 1 Тълкувателно
решение № 1/9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, изключения от това правило се допускат
при нарушение на императивна материалноправна норма, което може да бъде
констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено
в жалбата, както и в хипотезата, когато законът е възложил на съда служебно да
следи за интереса на някоя от страните в процеса.
От
заключението на изслушаната пред районния съд СТЕ е видно, че е възможно
обособяване на четири дяла, какъвто е броят на колената към момента на
откриване на наследството. Районният съд неправилно е приел, че за извършването
на делбата по колена е необходимо съгласието на всички наследници. Във
въззивната жалба обаче не се навеждат доводи в тази насока, нито се поддържа,
че делбата следва да бъде извършена съгласно приложения от вещото лице проект
за разделителен протокол. Не се излагат съображения за допуснати процесуални
нарушения и не се правят искания за възлагане на правоспособно лице по кадастър
изработване на проект в цифров вид, в който новообразуваните имоти да бъдат индивидуализирани с граници и
идентификатор и изпращане на този проект в
цифров вид по електронен път на съответната
кадастрална служба за издаване на скици-проект - чл.52, ал.1, т.1 вр. чл.51,
ал.6 ЗККР. Иска се единствено делбата да бъде извършена на база договор за
доброволна делба от 1993 г. и постигнато между наследниците разпределение. След
като в жалбата не са изложени конкретни оплаквания за нарушения на материалния
и процесуалния закон и допуснатото от районния съд нарушение не касае
приложението на императивна материалноправна норма или публичен интерес,
въззивният съд не може служебно да събира доказателства и да извършва
процесуални действия.
При
изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено.
С оглед
изхода на спора пред въззивната инстанция, право на разноски имат въззиваемите,
но доказателства за направени такива не са представени.
В хода на
устните състезания въззиваемият М.Г. е направил искане за присъждане на
разноски от 300.00 лева, които бил заплатил за възобновяване на делото / гр.дело
№847/2013 год. е било внесено в архив на 09.11.2015 год. поради невнасяне на
определения депозит за изготвяне на СТЕ - л.243-244, и възобновено на
25.10.2018 год. - 254-255/. Очевидно е, че това е претенция за разноски,
направени в първоинстанционното производство, които не са присъдени от
първоинстанционния съд с обжалваното решение -
в претендирания размер или частично. При тази хипотеза съделителят М.Г. е следвало да инициира производство по
чл.248 от ГПК, като във визирания в тази правна норма срок поиска от РС-Козлодуй
да допълни своето решение №141/10.06.2019 г. и да му присъди разноски според правилото
на чл.355,пр.1-во от ГПК. Той не е поискал допълване на решението, поради което
и правото му да претендира разноски е преклудирано, при което претенцията му
тези разноски да бъдат присъдени от Окръжен съд-Враца с въззивното решение се
явява недопустимо.
Претенция за
разноски за въззивното производство е заявила и въззиваемата Д.Д., но данни за
направи такива от нейна страна няма.
Водим от
горното, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
141/10.06.2019 г. по гр.дело №847/2013 год. на Районен съд-Козлодуй.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок
от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:...........
ЧЛЕНОВЕ:1..........
2..........