Р Е
Ш Е Н
И Е
№ / 2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД – ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в публично съдебно
заседание на 10.06.2019г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ
: КОНСТАНТИН
ИВАНОВ МАЯ
НЕДКОВА
секретар : ПЕТЯ
ПЕТРОВА
разгледа докладваното
от председателя на състава
в. гр.
дело № 693 по описа за 2019г.
Производството е по реда на чл. 268- 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от А.Д.И., представлявана от адвокат Р.М., против решение
№ 141/ 11.01.2019г. постановено по гр.д.№ 9047/ 2017г. на Варненски районен съд – ХIХ
състав, в частта, в която е осъдена да заплати на ищеца Т. Д.Д. сумата 1696лв., представляваща
обезщетение за лишаване на ищеца от правото му на ползване по отношение на
съсобствен имот- апартамент № 116 с адрес- гр.Варна, ул.“****“ № 21, ет.7, за периода от 30.06.2012г. до 29.06.2017г.,
със законната лихва от датата на исковата молба- 29.06.2017г. до окончателното
изплащане на сумата, на основание чл. 31, ал.2 от ЗС, и в полза на ищеца са
присъдени съдебни разноски , на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Счита решението в оспорената част за
неправилно, поради несъответствие с материалния закон и необоснованост. Според
жалбоподателя изводите на съда , че жилището не може да се ползва едновременно
от страните по делото, през годините е ползвано единствено от ответницата
и нейния син, на ищцата не е предоставена реална възможност за ползването му,
са резултат от формално е превратно тълкуване на доказателствата събрани в производството.
Твърди се, че ищцата не е посещавала жилището след 1995г. , открито е
заявявала, че е съгласно ответницата да го ползва, имала е ключ за апартамента
и такъв отново е бил предаден в хода на съдебното производство, заедно с
изразеното желание за съвместно
ползване. Жилището позволява по площ и
брой на стаите да се разпредели за ползване, като такова намерение не е
изразено от ищцата. С нотариална покана от 14.10.2009г. е отправила искане за
заплащане на обезщетение, въпреки, че е имала обективна възможност да ползва
жилището и не е била възпрепятствана и не й е отказван достъп до него.
По изложените съображения моли за отмяна на решението в обжалваната част и за
присъждане на направените в производството разноски.Поддържа това искане в
съдебно заседание, чрез процесуалния представител адвокат А.Ж..
Въззиваемата страна- Т.Д.Д., чрез адвокат Д.П., изразява становище за неоснователност на
жалбата с аргументите на представения писмен отговор. Претендира разноските
направени по делото.
Съставът
на Варненския окръжен съд, съобразно становищата на страните и доказателства
към делото, преценявани при условията на чл. 269 ГПК и чл.235, ал.1 и 2 ГПК,
констатира :
Предявеният осъдителен иск от Т.Д.Д. срещу А.Д. И. е с правно основание чл. 31, ал.2 от ЗС, за
присъждане на обезщетение обезщетение за еднолично ползване на съсобствен имот
през периода: 30.06.2012г.-29.06.2017г., със законната лихва от датата на
исковата молба- 29.06.2017г.
Между страните няма спор и от представените
доказателства се установява, че са съсобственици на имот- апартамент № 116 в
гр.Варна, ул.“****“ № 21, ет.7 , състоящ
се от три стаи, кухня, сервизни помещения, с обща застроена площ 78.50
кв.м. С решение № 2953/ 28.10.2008г. по
гр.д.№ 9610/ 2006г. на Варненски районен съд, 12 състав, е постановено да бъде
изнесен на публична продан и получената от продажбата сума да се разпредели
между съделители съразмерно на квотите : 1/ 8 ид.част за Т.Д.Д. и 7/8 ид.части
за А.Д.И.. Решението е в законна сила от 20.11.2008г. Към датата на иска съсобствеността не е прекратена с редовно
проведена публична продан.
По фактическите основания на иска:
Ищцата твърди, че няма достъп до жилището,
което се ползва от ответницата и нейния син
Г. А. И.. С нотариална покана е поискала да бъде заплащан месечен наем за ползване на
собствената й 1/8 ид.част, в
евентуалност да бъде изкупен нейния дял, но такива действия не са предприети.
С писмения отговор ответницата
оспорва иска като неоснователен. Противопоставя
възражения и насрещни твърдения, че ищцата не е показвала желание да ползва
жилището и ответницата не е създава
пречки, а многократно е предлагала да й го предостави. В хода на делбеното
производство а Т.Д. не е предявявала претенции по сметки и искания за възлагане
на имота.Твърди също, че между страните е постигната договореност, след смъртта
на майка им имотът да се ползва от А.И., предвид болестното й състояние.
Направено е възражение за изтекла погасителна давност на искането за
обезщетение.
Доказателство за отправено искане по смисъла на чл.31,ал.2 от ЗС е
нотариална покана, рег.№ 4702, том II ,№200, до А.Д.И.
за заплащане на месечен наем в размер на 44лв., за ползваната собствена на
ищцата част от жилището – апартамент № 116, с адрес-гр.Варна, ул.“****“ №21,
ет.7, както и обезщетение за пропуснати ползи за изминалите пет години, в
размер на 2640лв. , заедно със законната лихва за забава. С цел прекратяване на
съсобствеността е предложено изкупуване на собствената 1/8 ид.част при
посочената цена.
Ответницата не оспорва получаването
на нотариалната покана на 14.10.2009г.,
оформена с данни за час на връчване, номер на товар.и номер на плик. Не се
оспорва и обстоятелството, че през
исковия период жилището се ползва от ответницата и нейния син. В първото
съдебно заседание на 16.05.2018г. от процесуалния представител на ищеца е
предаден на ответната страна ключ от входната врата на апартамента.
По спорните въпроси- за ползването
на процесното жилище, достъпа до него и споразумението между страните, са
допуснати гласни доказателства. Свидетелят
Г. И. / син на ответницата/ твърди, че
не е виждал леля си от тридесет години, не е идвала и не се е обаждала.
Живеят на посочения адрес, всеки ползва самостоятелна стая.При смъртта на баба му през 1995г. е имало
уговорка майка му да ползва това жилище.
Твърди, че не е искала ключ от апартамента, докато се водило дело за делба / 2006г.-2009г./.
Свидетелката
Н. П./ без родство / е съсед на ответницата от 1994г. От нея знае, че е имало подялба на
жилищата. Уговорката била Г. и майка му да вземат апартамента на ул. „****“, а
другия апартамент на ул.“****“ - на сестра й. Твърди, че не е имало пречки за
ползването. Показанията й не са
убедителни, тъй като се базират се на изявления на страна в процеса.
От събраните данни не се установява, че след
1995г. Т.Д. е имала достъп до жилището и е разполагала с ключ. Съобразно
представеното решение по в.гр.д.№1154/ 2007г. ВОС, в производството по допускане на делбата на
апартамент №116 А. Тодорова е претендирала собственост върху цялото жилище, на
основание придобиване по давност за 1/8 ид.част от него, въз основа на
упражнявана фактическа власт в десетгодишен период от 1995г. В това
производство, приключило с влязло в сила решение от 2008г., Тодорова е провеждала доказване на
противоположни факти, че Т.Д. не е живяла в него и не е разполагала с ключ.
Аналогично този извод следва и по отношение
на периода след 14.10.2009г., когато
ответницата е била поканена да заплаща наем за ползването на частта от
жилището, собствена на ищцата, но не е предприела действия съобразени с правата
на другия съсобственик.Фактическото предаване на ключ от входната врата след
завеждане на исковата молба по чл.31,ал. 2 от ЗС потвърждава констатацията, че
през исковия период на ищцата не е бил осигурен достъп до жилището и възможност
да го ползва, съразмерно на правата си,
и не е получавала обезщетение за едноличното му ползване от другия
съсобственик.
В
обобщение на всички установени факти и обстоятелства искът по чл.31, ал.2 от ЗС е доказан по
основание при кумулативна даденост на предвидените в нормата предпоставки: -
съсобственост; ползване на общата вещ лично от единия съсобственик по
предназначението й; ограничаване ползването на другия съсобственик; неплащане
на обезщетение за ползата от която е лишен, считано от деня на писменото
поискване.
За установяване размера на дължимото и
претендирано обезщетение по делото за назначени две съдебно-оценителни
експертизи. Заключението от 18.09.2018г.
посочва среден пазарен наем по години за целия период от 30.06.2012г. до 29.06.2017г.,
въз основа на което е определено обезщетение в размер на 2417.17лв. за 1/8
ид.част.
Заключението на повторната СОЕ, на което
съдът се е позовал, посочва стойности на средния пазарен наем за всяка
календарна година от посочения период, въз основа на които е определено
обезщетение дължимо за частта на ищцата в
размер на 1696лв. Заключението не
е оспорено от страните. Възприема се от разглеждащия състав като обективно
дадено за релевантен факт, обосноваващ изводи за частична основателност на
претенцията.
Обезщетение за периода от 30.06.2012г. до
29.06.2017г. е доказано до размер на
1696лв, върху която сума се начислява лихва за забава от датата на
исковата молба- 29.06.2017г., на основание чл. 31, ал.2 ЗС и чл. 86 от ЗЗД.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на
въззиваемата страна следва да се присъдят разноски в размер на
250лв., представляващи внесено адвокатско възнаграждение по договор за
правна защита и съдействие.
На основание
чл.271 и чл.280, ал. 2 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 141/ 11.01.2019г. по гр.д.№ 9047/
2017г. Варненски районен съд XIX състав,
в частта, в която А.Д.И., ЕГН- **********, е осъдена да заплати
на Т. Д.Д., ЕГН- **********, сумата
1696лв., представляваща обезщетение за лишаване на ищеца от правото му на
ползване по отношение на съсобствен имот- апартамент №116 с адрес- гр.Варна,
ул.“****“ № 21, ет.7, за периода 30.06.2012г. - 29.06.2017г., със законната
лихва от датата на исковата молба- 29.06.2017г. до окончателното изплащане на
сумата, на основание чл. 31, ал.2 от ЗС.
ОСЪЖДА А.Д.И., ЕГН- **********,
да заплати на Т. Д.Д., ЕГН- **********,
сумата 250 / двеста и петдесет/
лева- разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението в необжалваната част е влязло в
законна сила.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :
1.
2.