Р Е Ш Е
Н И Е
№ 260001 12.01.2022 г. гр. Димитровград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд-Димитровград в
публичното заседание на десети януари през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
Председател:
Гергана Стоянова
Съдебни заседатели:
Членове:
Секретар: Д.П.
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№227 по
описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на
чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс ГПК), във вр. с чл. 415 от ГПК.
Образувано е по искова молба
на „Топлофикация София” ЕАД против П.Д. К..
В исковата молба се сочи, че на
12.09.2019г. дружеството депозирало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК вх. №3067073 срещу П.Д.К. за сумата 91,83лв., от
които 55,09лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за периода м.01.2017г. до м.04.2018г., като и стойността по
изравнителни сметки №**********/30.11.2017г. за периода 07.04.2017г. до
30.04.2017г., №**********/30.11.2017г. за периода м.07.2016г. до 06.04.2017г.,
10,26лв. - законна лихва за забава от 03.03.2017г. до 16.08.2019г., както и
22,50лв.- представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода
от м.01.2017г. до м.04.2018г. и 3,98лв. - законна лихва за забава за периода от
02.03.2017г. до 16.08.2019г„ като претендираме и законната лихва върху
главницата до окончателното изплащане на задължението, направените по делото
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. С разпореждане,
постановено по ч. гр. дело №1927/2019г. по описа на ДРС е уважено искането ни и
е издадена заповед за изпълнение. В срока по чл. 414 от ГПК длъжникът е
депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение, с оглед на което, със
съобщение, получено от дружеството ни на 23.01.2020г., съдията докладчик по
цитираното дело ни указва, че дружеството ни може да предяви иск относно
вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.
С оглед изложеното, в законоустановения срок по чл.
415, ал. 1 от ГПК, предявяваме иск за установяване на вземането ни за
консумирана и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ срещу П.Д.К., като потребител
на ТЕ за стопански нужди за топлоснабден имот - магазин №3, находящ се в гр.
София, общ. ********************************, за периода м.01.2017г. до
м.04.2018г., с код на платеца №Т362730.
Между П.Д.К. и “Топлофикация София” ЕАД не е
подписан договор за продажба на топлинна енергия, въпреки отправената
покана,поради което длъжникът се е обогатил неоснователно за сметка на
дружеството ни и дължи да му върне онова, с което се е обогатил неоснователно
до размера обедняването.
В § 1, т. 43 от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ, обн. ДВ. бр.
107 от 09.12.2003 г., с
последна редакция ДВ., бр. 54 от 17.07.2012 г./ потребител на ТЕ за стопански
нужди е физическо или юридическо лице, което купува ТЕ с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди за стопански нужди, както и лицата на
издръжка на държавния или общинския бюджет. С оглед изложеното и по силата на
нормативните актове, П.Д.К. не е изпълнил задължението си във връзка със
сключването на договор за продажба на ТЕ за стопански нужди, съгласно
действащото законодателство във сферата на енергетиката.
В този смисъл, в чл. 149, ал. 1, т.З от ЗЕ е
регламентирано, че продажбата на ТЕ за стопански нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява на основата на писмени договори при общи условия
(ОУ), които се сключват между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ
за стопански нужди. Общите условия се изготвят от “Топлофикация София” АД и се
одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране /ДКЕВР/към Министерски
съвет. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между
потребителите на ТЕ и Дружеството като: правата и задълженията на двете страни;
редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.
Съгласно Общите условия за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди, които се изготвят от “Топлофикация София” ЕАД и се
одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране /ДКЕВР/ към Министерски
съвет, се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на ТЕ и
Дружеството като: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др.
За процесния период в сила са били ОУ за продажба на
ТЕ за стопански нужди от “Топлофикация София” ЕАД на потребители в гр. София,
одобрени с Решение № ОУ-043/12.07.2002 г. на ДКЕВР, Решение № ОУ-013/06.03.2006
г. на ДКЕВР, както и ОУ одобрени с Решение № ОУ- 033/08.10.2007 г. на ДКЕВР.
като същите са в сила от датата на решението. В глава IV от ОУ
- „Заплащане на ТЕ”, чл. 40, ал. 1 е определен
реда н срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. п ответника/, са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за ТЕ,
а именно: в срок до 20 число на .месеца, следващ месеца
на доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна фактура. В
този смисъл, задължението на П.Д.К., за заплащане на дължимите от него суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до 20 число на
следващия месец. С изтичането на последния ден от този срок ответникът е
изпадал в забава за тази сумата по фактурата - чл.86, ал.1 от ЗЗД. В случай, че
П.Д.К. е имало възражение относно стойността на начислената ТЕ (сума), то всеки
месец е имало регламентираната между страните и уредената от закона възможност
да предяви възражение - чл.40, ал.2 от ОУ. До настоящия момент в деловодството
ни не е постъпваш такова възражение, за да е необходимо да бъдат преразгледани
съответните начислени суми.
Дружеството ни е изпратило писмо покана, с което
длъжникът е поканен да заплати доброволно дължимата сума, както и че ако П.Д.К.,
не заплати същата в 7-мо дневен срок от получаване на писмото, “Топлофикация
София” ЕАД ще пристъпи към принудителното им събиране по реда на чл.154, ал.1
от ЗЕ, с всички законни последици от това.
Въпреки отправената покана последвало плащане не е
извършено, поради което дружеството на 12.09.2019г. депозира, на основание чл.
410 от ГПК, заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу П.Д.К., за
ползвана, но незаплатена ТЕ в топлоснабден имот, за горепосочения период.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 112г, ал. 1 от
ЗЕЕЕ /чл. 1386 от ЗЕ/ сградата-етажна собственост, в която се намира имота на
ответницата е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия с фирма “Бруната България” ООД.
Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за ТЕ за
процесния период - м.01.2017г. до м.04.2018г. са начислявани от “Топлофикация
София” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период
са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение
на топлинна енергия в сградата - “Бруната България” ООД на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба
№ 2 от 28 май 2004 г. за топлоснабдяването/издадена от министъра на
енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ. бр. 68 от 03.08.2004 г./. За имота
на ответника са издадени изравнителни сметки /индивидуални справки/, в подкрепа
на твърденията ни, че сумите за топлинна енергия за имота на ответникът са
начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение,
инсталирани па отоплителните тела в имота.
Молбата е да се постанови от съда решение, с което
да се признае за установено по отношение на П.Д.К., че дължи на „Топлофикация
София” ЕАД сума за консумирана топлинна енергия в общ размер на 91,83лв., от
които 55,09лв. - главница, представляваща стойност на незаплатенага топлинна
енергия /ТЕ/ за периода м.01.2017г. до м.04.2018г., като и стойността по
изравнителни сметки №**********/30.11.2017г. за периода 07.04.2017г. до
30.04.2017г„ №**********/30.11.2017г. за периода м.07.2016г. до 06.04.2017г.,
10,26лв. - законна лихва за забава от 03.03.2017г. до 16.08.2019г., както и
22,50лв.- представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода
от м.01.2017г. до м.04.2018г. и 3,98лв. - законна лихва за забава за периода от
02.03.2017г. до 16.08.2019г., ведно със законната лихва от 12.09.2019г. датата
на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК вх. №3067073 до окончателното изплащане на сумите.
Депозиран е отговор от ответника, чрез
назначен от съда особен представител адв.Д.Я.-ХАК.Същият оспорва предявения установителен иск по основание и размер, като счита
същия за неоснователеи и недоказан, поради наличието на следните основни
съображения:На първо място оспорва съдържащото се в
исковата молба твърдение на ищцовото дружество,
че ответницата е потребител на топлинна енергия за процесния имот,представляващ Магазин № 3, находящ се в гр.София, п.к.1407, район *****************************,
през посочения период: м.01.2017г. - м.04.2018г.В
случая липсвали каквито и да било доказатвлства, че ответницата е ползвала
горецитирания стопанския обект през визирания период от месец 01.2017г. до
04.2018г. и че реално същата е ползвала топлинна енергия в обекта през този
процесен период.Оспорва автентичносгта на
приложеното към исковата молба заявление от 11
.01.2012г. до „Топлофикация София" ЕАД, изходящо от името на пълномощник
на ответницата за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди.Оспорва и получаването на покана за сключване на договор
за доставка на топлинна енергия за стопански нужди.Оспорва доказателствената
стойност на всички приложени към исковата молба едностранно изготвени писмени
документи от ищцовото дружество.Счита, че
процесният имот е самостоятелен обект и не влиза в режима на етажната
собственост, като името на ответницата не е отразено в съдържащия се към
исковата молба протокол на Общото събрание на етажната собственост.
Освен гореизложеното, съгласно чл.13
от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 05.04.2006 г.
сметките от енергоразпределителните дружества, операторите на разпределителната
мрежа и фирмите за тьрговия с енергия на дребно следва да се изготвят въз
основа на реално енергийно потребление, а не на прогнозно такова, което не
следва да се приема.
Счита, че между „Топлофикация София"
ЕАД и ответницата по настоящото дело - П.Д. К. липсва валидно сключен договор
за продажба на топлинна енергия, т.е. липсва нanичие на действащо облигационно
правоотношение, обвързващо страните в настоящото производство за продажба на
топлинна енергия, като излагам твърдения, че в имота на повереницата ми П.Д. К.
в тр.София през процесния период не е доставяна и ползвана от нейна страна
топлинна енергия.Обществените отношения, свързани с
осъществяването на производство и продажба на топлинна енергия за заявения в
исковата молба период, се регулират със Закона за енергетиката / обн. ДВ.
бр.107 от 9 декември 2003г., в редакцията изм. ДВ. бр.105 от 30 декември 2016г.
и сл./ и Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.
В случая независимо от обстоятелството,
че ответницата е физическо лице, се касае до стопански топлоснабдителен обект -
магазин, който се използва за търговски цели.В тази насока разпоредбата на
чл.149, aл.1, т.3 от ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна енергия за
небитови нужди се извършва на основата на писмени договори при Общи условия,
сключени между топлопреносното предприятие и потребителя на топлинна енергия за
небитови нужди.В случая ответникът е небитов клиент по смисъла на § 1, т. ЗЗа
от П3Р на ЗЕ, тъй като имотьт, за който се твърди, че е била доставяна
топлинната енергия е тьрговски - магазин, който по самото си предназначение не
следва да се ползва за битови нужди.За да се
приеме, че между ответницата - П. Д. К. и ицtцовото дружество - ,,Топлофикация София"
ЕАД е възникнало договорно правоотношение въз основа на общи условия, е
необходимо да има писмено потвърждение за предаването им на същите на клиента
по арг. от чл. 298, an. 2 от Т3, предвид характера на сделката и качеството тьрговец
на ответника. Само в този случай приемането ще е действително.
По настоящото дело счита, за
безспорно обстоятелството, че договор за продажба на топлинна енергия за
процесния търговски обект и за процесния период от време, така и впоследствие
до настоящия момент не е сключен, като в тази насока липсват доказателства
„Топлофикация София" ЕАД дори да е отправило покана до ответницата за
сключат договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди.
Доколкото липсва договор за
продажба на ТЕ в стопанския обект и доказателства за приемане от страна на
ответницата - П.Д. К. на Общите условия за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди от "Топлофикация София" ЕАД на потребитепи в гр.
София, одобрени с Решение № ОУ-043/12.07.2012г. на ДКЕВР, Решение № ОУ-013/06.03.2006г.
на ДКЕВР, както и Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди
от "Топлофикация София" ЕАД на потребители в гр. София, одобрени с
Решение № ОУ-О33/08.10.2007г. на ДКЕВР, то твърдението в ИМ, че ответницата не
е спазила задължения, произтичащи от същите тези ОУ, в това число и задължение
по чл.40, ал.1 на Глава IV от тях, регламентиращ реда и срока, по който
купувачите на ТЕ, включая и ответницата са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за ТЕ, а именно: в срок до 20 число
на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от
продавача данъчна фактура, считам за изцяло
несъстоятелно и неправилно, именно поради факта, че отв.П.Д. К. не е приела Общите условия за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди и не може да бъде отговорна за неизпълнение на
съдържащи се задължения по тях.
Възражение в тази посока отправя както по
отношение на предявения главен иск за заплащане на претендираната главница от
55,09 лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за
периода от м.01.2017г. до м.04.2018г. включително, в това число и стойностга по
изравнителни сметки № ********** / 30.11.2017г. за периода 07.04.2017г. до
30.04.2017г. и № 00112744442 / 30.11.2017г. за периода м.07.201 бг. до 06.04.20
1 7г., както и по отношение на предявените акцесорни искове за заплащане на
сума в размер на 10,26 лв. - законна лихва за забава от 03.03.2017г. до
16.08.2019г., сума в размер на 22,50 лв. - представляваща сума за разпределяне
на топлинна енергия за периода от м.01.2017г. до м.04.2018г. и сума в размер на
3,98 лв. - законна лихва за забава за периода от 02.03.2017г. до 16.08.2018г.
Ето защо и доколкото липсват доказателства, че
ответницата П.Д. К. е потребител на ищцовото
дружество за консумирана топлинна енергия от топлоснабдителния
обект и че е консумирала топоенергия за процесния период в същия този стопански обект - магазин, счита, че предявения
главен иск за заплащане на претендираната гnавница от 55,09
лв., представляваща стойността на незаппатената топлинна енергия за периода от
м.01.2017г. до м.04.2018г. включително за изцяло неоснователен и некоказан.
При условията на алтернативност се позовава
на изтекла тригодишна погасителна давност по смисъла на цл.111, б.В" от
33Д по отношение на претендираните суми по изравнителна сметка № 00112744442 /
30.] 1.2017г. за м.07.2016г. и м.08.2016г., доколкото заявлението на ищеца за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК , с което е била прекъсната
давностга е било подадено едва на дата 12.09.2019г., т.е. извън тригодишния
давностен срок по емисъла на чл.111, б.В" от ЗЗД за месеци 07.2016г. и
08.2016г.
На следващо място моли да се отхвърлят като
неоснователни и недоказани и предявените акцесорни искове с които
е заявено притезание отв.П.Д. К. да бъде осъдена да заплати на ищцовото
дружество - ,,Топлофикация София" ЕАД сума в размер на 10,26 лв. - законна
лихва за забава от 03.03.2017г. до 16.08.2019г., сума в размер на 22,50 лв. -
представляваща сума за разпределяне на топлинна енергия за периода от
м.01.2017г. до м.04.2018г. и сума в размер на 3,98 лв. - законна лихва за
забава за периода от 02.03.2017г. до 16.08.2018г.
По отношение на същите тези акцесорни претенции за заплащане на лихва
за забава и за заплащане сума за дялово разпределение на
топлинна енергия се позовавам на разпоредбата
на чл. 86, ал.1 от ЗЗД, съгласно която при неизпълнение на парично задължение,
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата,
като според чл. 84, ал.2 от ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
В случая вземането на ищеца произтича от
неоснователно обогатяване и за задължението не е с определен срок за
неговото изпълнение, поради което длъжникът изпада в забава след покана от
страна на кредитора.
В случая от страна на ищцовото дружество не
са представени доказателства, че е надлежно
връчил на ответницата П.Д. К. покана за заплащане на процесните задължения от
нейна страна.
В тази насока към исковата молба е приложено писмо с peг.№ Г-19515 от
23.08.2019г. на ищеца, в което се съдържа покана за заплащане на дължими суми
във връзка с процесния имот, но липсват приложени писмени доказателства, които
категорично да удостоверят
обстоятелството, че същата тази покана е била надлежно връчена на ответницата и че е стигнала до нейното знание.
Претенцията относно вземане за обезщетение за забава чл.86, ал.1
от 33Д би била основателна само за периода от поканата по чл.84, ал. 2 от ЗЗД,
а не от деня на който е била дължима месечната вноска за топлинна енергия.
Тъй като такава покана не е била надлежно
връчена на ответницата, считам че не се дължи лихва за забава, както и сума за
дялово разпределение на топлинна енергия, като процесното парично вземане не е
възникнало и претенцията следва да бъде отхвърлена изцяло.
С определение на съда, като трето лице помагач на ищеца е конституирано ФДР - “ Бруната България”
ООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.”Братя Бъкстон”№ 85, на
което надлежно са изпратени преписи от исковата молба и отговора.Въпреки
предоставената му възможност конституираното трето лице помагач на страната на
ищеца, не е депозирало становище. Не изпраща представител в хода на производството.
Съдът, след като взе предвид
доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност при условията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложения по делото Нотариален акт № 172/2011
г. се установява, че на 14.12.2011 г. Я. А. К. и Е.Д. К.а продали на П.Д. К.
магазин №3, находящ се в град София, район Лозенец, на *******************, находящ се на сутеренния и партерния етаж от
сградата,на две нива свързани помежду си с вътрешна стълба.
По делото е представен протокол от
проведено общо събрание през 2002г. на етажните собственици на адрес **************,
според който е взето решение за сключване на договор за извършване на топлинно
счетоводство с фирма “ Бруната България”
ООД. В приложения списък на собствениците на имоти в
блока не фигурира като собственик П. К..
От приложеното към исковата молба заявление от 11.01.2012г. до „Топлофикация София" ЕАД, изходящо от името на
пълномощник на ответницата за сключване на договор за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди се установява депозирането на такова.
Не се оспорва твърдяното в исковата молба, че между П.Д.К.
и “Топлофикация София” ЕАД не е подписан договор за продажба на топлинна
енергия.
Въпреки твърденията в исковата молба
няма приложена по делото връчена покана до ответника за заплащане на налични
задължения.
Представени са Общите
условия за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди от „Топлофикация-София“ АД, но не и данни за
обнародването им, респ. публикуването им, съгл. изискванията на закона.
Прието е и заключение по
допуснатата съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещото лице инж. А.Г.,
от което се установява, че „Топлофикация – София“ ЕАД е подавала ежемесечно за
разпределение на фирмата за дялово разпределение нетната топлоенергия с
приспаднати технологични разходи в абонатната станция, която по отчетни периоди
е идентична с тази, отразена в изравнителните сметки. Начислените суми са в
съответствие с действалите такива в процесния период, като фирмата за дялово
разпределение е извършвала надлежно отчетите си в съответствие с изискванията
на Закона за енергетиката, че топломерът в сградата е преминал задължителните
метрологични проверки.
Прието е заключение по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от ВЛ г-н Н..
Приложено
е ч.гр.д. № 1927/2019 г. на ДРС, образувано по искане на настоящия ищец, по
което е била издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК № 1058/2019
г. против длъжника и настоящ ответник, за сумата от 55,09 /петдесет и пет лева и 09 ст./ – стойност от
доставена, но неизплатена топлинна енергия и дялово разпределение на
топлоснабден имот, находящ се в гр.София 1407, обл. София, общ. Лозенец, *******************, сумата 10,26 /десет лева и 26 ст./ - лихва за
периода от 03.03.2017 г. до 16.08.2019 г ., сумата 22,50 /двадесет и дева лева
и 50 ст./ - дялово разпределение за периода от 01.2017 г. до 04.2018 г., сумата
3,98 /три лева и 98 ст./ - лихва за от 02.03.2017 г. до 16.08.2019 г .,ведно
със законната лихва върху главницата – считано от датата на постъпване на
заявлението в съда 12.09.2019 год. до изплащане на вземането, както и сумата
25,00 лева/двадесет и пет/ лева - разноски по делото представляващи ДТ и
50/петдесет/ лева- юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта
е връчена на ответника при наличие на условията на чл.47 ал.5 от ГПК. Заради
това на ищеца са изпратени указания по см. на чл. 415 от ГПК, получени на 23.1.2020
г., който в срока по закон – на 14.02.2020г. е предявил иска си по реда на чл.
422 от ГПК.
Останалите доказателства по делото не
променят крайните изводи на съда, поради което не се обсъждат подробно.
При установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 422, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за установяване на вземането по издадената в предходно
заповедно производство заповед за изпълнение.
По допустимостта:
С оглед естеството на
защитата, която се получава по реда на чл. 422 ГПК,
съдът, който разглежда иска, е обвързан от посочените в заявлението по чл. 410 или чл. 417 ГПК
правопораждащи факти, а допустимостта на установителния иск по чл. 422 вр.
с чл. 415 от ГПК
се определя от идентичността между
страните, предмета и страните, и вземането, относно което, вече е била издадена
заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
В случая исковете са
допустими, т.к. са депозирани в срок от лице - заявител, имащо правен интерес
да иска установяване със сила на присъдено нещо съществуването и дължимостта на
вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,
против която е подадено своевременно възражение от страна на длъжника.
По основателността:
Страните не спорят, че ищецът е доставчик на топлинна енергия на територията на гр. София.
Предявените от него претенции са за заплащане стойността на ползвана, но
незаплатена топлинна енергия, като
потребител на ТЕ за стопански нужди в имот, представляващ магазин №3, находящ
се в град София, община Лозенец, *******************. Същото основание за
вземането е посочено и в заявлението пред заповедния съд.
Спорно по делото
е дали ответникът е потребител на топлинна енергия за стопански нужди, респ.
дали правото на иск досежно вземанията, дори и да са дължими, е погасено по
давност.
Че ответникът е придобил правото на собственост по отношение на процесния
имот през 2011 г. – на 14.12.2011 г., се установява от приложения Нотариален, като понастоящем няма данни, оборващи валидността на този документ. Не са ангажирани други
доказателства, които да установяват различно правно положение по отношение на
собствеността и евентуално наличие на съсобственост по отношение на имота.
В случая независимо от
обстоятелството, че ответницата е физическо лице, се касае до стопански
топлоснабдителен обект - магазин, който се използва за търговски цели.В тази
насока разпоредбата на чл.149, aл.1, т.3 от ЗЕ регламентира, че продажбата на
топлинна енергия за небитови нужди се извършва на основата на писмени договори
при Общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и потребителя на
топлинна енергия за небитови нужди.В случая ответникът е небитов клиент по
смисъла на § 1, т. 33а от П3Р на ЗЕ, тьй като имотьт, за който се твърди, че е
била доставяна топлинната енергия е търговски - магазин, който по самото си
предназначение не следва да се ползва за битови нужди.
При тези установени обстоятелства дори и да се вземе предвид нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, която сочи, че качеството на
потребител, респ. клиент на топлинна енергия се придобива ex lege - по силата
на закона, с придобиването на право на собственост или ограничено вещно право
върху индивидуален обект, находящ се в сграда, за която вече е сключен договор
за топлоснабдяване. Поради посоченото законово
правило, собственикът или титуляр на вещно право на ползване на обособен обект
в сграда под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята
клиент на топлинна енергия (в този смисъл
е последователната практика на ВКС – напр. Решение № 221/11.07.2011 г. по т. д.
№ 5/2010 г., ВКС, II т. о., Решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013
г., ВКС, III г. о., Определение № 659/15.05.2014 г. по гр. д. № 1327/2014 г.,
ВКС, IV г. о., Определение № 462/27.04.2015 г. по гр. д. № 635/2015 г., ВКС,
III г. о., Решение № 457/01.11.2012 г. по гр. д. № 1460/2011 г., ВКС, IV г. о.,
и много други), без
да е необходимо сключването на последващ договор или откриване на партида на
новия собственик или титуляр на вещно право на ползване на топлоснабдения имот.
От това
следва, че ответникът е притежател на правото на собственост, но ищецът не
ангажира доказателства, че през процесния отчетен период страните са били
обвързани от валидно облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна
енергия. Цитираната правна норма от ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна
енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, като топлопреносните
предприятия задължително публикуват одобрените от комисията общи условия
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без
да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. При въведеното оспорване
досежно качеството „потребител“ от ответника и надлежно разпределената
доказателствена тежест в т.см., в случая не
бяха приложени Общите условия по процесния договор, като не са представени и доказателства за публикуването им.
В този аспект не може да се установи за целите на този спор наличието на възникнало и
съществуващо между страните облигационно отношение по договор за продажба на
топлинна енергия при общи уславия. Поради липсата на представени данни за
публикуването на тези общи условия, те не могат да се възприемат като общоизвестен факт по смисъла на чл. 155 от ГПК.
Такава характеристики биха придобили едва след публикуването им в съответните
всекидневници, доколкото публикацията (извън осъществяваната такава в “Държавен
вестник”) не е ноторна, поради което подлежи на пълно доказване от ищеца в
процеса (в т. см. Решение
№104/05.07.2010г. на ВКС по т. д. №885/2009г., II т. о., ТК и Решение
№29/15.07.2011г. на ВКС по т. д. №225/2010г., II т. о., ТК, и Определение
№83/12.02.2009г. на ВКС по т. д. № 541/2008г., II т. о., ТК). Липсата на
надлежни писмени доказателствени средства за публично им известяване и
изтичането на съответния законов срок след публикуването им (обстоятелство,
въведно в спорния предмет с отговора на исковата молба) по посочения от
законодателя ред, води до извод за неоснователно позоваване на клаузи от общите
условия като източник на претендираното вземане. Това е достатъчно, за да се
приеме, че вземането на ищеца е изцяло недължимо, което води до неоснователност
на предявения по отношение на същото установителен иск (така Решение №104/05.07.2010г. на ВКС по т. д. №885/2009г., II т. о.,
ТК и Решение №29/15.07.2011г. на ВКС по т. д. №225/2010г., II т. о., ТК).
Изложеното
очертава невъзможност да се изясни правнозначимият факт съществувало ли е
договорно отношение между страните и ако да - какво е било съдържанието му,
като права и задължения, за да може да се преценява налице ли е изпълнение,
респ. виновно неизпълнение на задълженията на страните.
В подкрепа
на извода за недоказаност на исковата претенция е и обстоятелството, че не бе
проведено нужното главно и пълно доказване досежно това, че за процесния имот
на ответника е била доставена топлинна енергия в количества и обем, за които се
дължи заплащане именно на исковата главна сума. В т.см. според заключението по
приетата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът възприема с доверие, се
установява, че в исковата сума са включени както сума за отопление, така и сума
за битово горещо водоподаване/БГВ/ – съотв. 41.45 лв. и 13.26 лв. Претенцията
обаче, касае единствено незаплатена топлинна енергия (спр. заявения петитум). В
т.см. главният иск се явява недоказан.
В същото време съдът
приема твърдението на ищеца, неоспорено от ответната страна, че с клаузата на чл. 40, ал. 1 от ОУ за продажба на ТЕ за
стопански нужди от 2007 г. е установен падеж за плащане на месечните дължими
суми за топлинна енергия, - в срок до 20-то число на месеца, следващ месеца на
доставка, след получаване на издадената от продавача данъчна фактура.По
делото не са представени никакви доказателства за издадени от продавача и
получени от купувача данъчни фактури за посочените месечни сметки, за да се
определи кога длъжникът е изпаднал в забава, което също е основание за
отхвърлянето на претенцията за мораторни лихви, като неоснователна.
Доколкото липсва договор за продажба на ТЕ
в стопанския обект и доказателства за приемане от страна на ответницата - П.Д. К.
на Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от
"Топлофикация София" ЕАД на потребитепи в гр. София, одобрени с
Решение № ОУ-043/12.07.2012г. на ДКЕВР, Решение № ОУ-013/06.03.2006г. на ДКЕВР,
както и Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от
"Топлофикация София" ЕАД на потребители в гр. София, одобрени с
Решение № ОУ-О33/08.10.2007г. на ДКЕВР, то твърдението в ИМ, че ответницата не
е спазила задължения, произтичащи от същите тези ОУ, в това число и задължение
по чл.40, ал.1 на Глава IV от тях, регламентиращ реда и срока, по който
купувачите на ТЕ, включая и ответницата са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за ТЕ, а именно: в срок до 20 число
на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от
продавача данъчна фактура, съдът приема за изцяло несъстоятелно и неправилно, именно поради факта, че отв.П.Д. К. не е приела Общите условия за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди и не може да бъде отговорна за неизпълнение на
съдържащи се задължения по тях.
Поради извода за неоснователност
на исковете не се налага произнасяне по въведеното възражение по см. на чл. 111
от ЗЗД.
По отговорността за разноски: Предвид изхода на спора при настоящото му
разглеждане, разноски се дължат в полза на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Ответникът се представлява от особен представител и искане за
разноски няма, съответно съдът не дължи произнасяне.
Доколкото
исковата претенция е свързана с установяване на задълженията, посочени в
заповедта за изпълнение издадена в заповедното производство, вкл. и разноските
за него, с оглед изхода от делото и задължителните указания по т. 12 от ТР №
4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ответната страна се дължат и разноските,
сторени в него, но доказателства за сторени такива не са ангажирани, поради
което не следва произнасяне в т.см.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ иска за признаване за
установено в отношенията между страните по делото, че П.Д.К., ЕГН: **********,***, дължи на “ТОПЛОФИКАЦИЯ - София”ЕАД, със седалище и адрес
на управление гр.София, 1680, обл. София град, общ. Красно село, представлявано
от А.А., ЕИК *********, сума за
консумирана топлинна енергия в общ размер на 91,83лв., от които 55,09лв. -
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода м.01.2017г. до м.04.2018г., като и стойността по изравнителни сметки
№**********/30.11.2017г. за периода 07.04.2017г. до 30.04.2017г,
№**********/30.11.2017г. за периода м.07.2016г. до 06.04.2017г., 10,26лв. -
законна лихва за забава от 03.03.2017г. до 16.08.2019г., както и 22,50лв.-
представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от
м.01.2017г. до м.04.2018г. и 3,98лв. - законна лихва за забава за периода от
02.03.2017г. до 16.08.2019г., ведно със законната лихва от 12.09.2019г. датата
на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК вх. №3067073 до окончателното изплащане на сумите.
РЕШЕНИЕТО е
постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ищеца – ФДР - “ Бруната България” ООД, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул.”Братя Бъкстон”№ 85 , ЕИК
*********.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд-Хасково, с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: