Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 05.05.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Г състав в публично съдебно
заседание на шести април през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
при секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното
от съдия Орешарова гр. дело № 4820 по описа за 2020 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. ГПК.
С решение №30667 от 19.12.2019г. на СРС,
59-ти състав по гр.д.№46740/2019г.
е признал за установено
спрямо „Б.Е.“ ООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, че К.И.Т.
с ЕГН **********,***, не дължи на „Б.Е.“ ООД, сумата от 423,98 лева, за предоставени и таксувани
услуги за периода от 28.08.2006г. до 28.10.2006г., по договор № Т0654047 от
29.08.2006г., от която 140,30 лева с ДДС - непогасен остатък по данъчна фактура
№ ********** от 28.09.2006г. и 283.68 лева с ДДС - сума по данъчна фактура
№********** от 28.10.2006г. - и двете на „МОБИЛТЕЛ“ ЕАД /понастоящем „А1
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД/, ведно със законната лихва върху сумата от 423, 98 лева, считано
от 10.12.2008 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 65 лева
- разноски по гр.д. № 42857/2008 г„ по описа на Софийски районен съд, II ГО, 63
състав, за които суми са издадени по същото дело изпълнителен лист от
08.01.2010 г. и Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
16.01.2009 г. Осъдено е „Б.Е.“ ООД да заплати на К.И.Т. сумата в размер на 90лева, представляваща
направените по делото разноски - заплатена държавна такса за образуване на гр.
дело № 46740 по описа за 2019 г. на СРС в размер на 50 лева и заплатена
държавна такса за образуване на ч.гр. дело № 39127 по описа за 2019 г. на СРС -
обезпечително производство в размер на 40 лева, както и сумата от 779,54лева,
представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Постъпила е въззивна жалба от ответника „Б.Е.“
ООД, в която са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
постановеното от СРС решение, с искане същото да бъде отменено и да бъде
постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло, както
и да се присъдят разноските по делото. Излага, че неправилни са изводите на съда, че вземането е погасено по
давност след като съгласно разясненията, дадени с ППВС №3/80год. погасителна
давност не тече докато трае изпълнителния процес относно процесното вземане,
като също така с оглед практиката на ВКС с решение №170/17.09.2018год.,
постановено по гр.дело №2382/2018год., ІV ГО, независимо от разясненията в ТР№2/26.06.2015год. на
ОСГТК на ВКС, че цитираното ППВС от 1980год. следва да се счита загубило сила,
но това следва да стане от датата на обявяване на ТР. Сочи, че съгласно
цитираното решение №170/17.09.2018год.,
постановено по гр.дело №2382/2018год., ІV ГО погасителна давност би могла да
тече едва от момента на постановяване на ТР №2/2015год., което има действие
занапред. Поддържа, че от постановяване на ТР до приключване на съдебното
дирене пред първоинстанционния съд не е изтекла погасителна давност, за да се
приеме, че вземането е погасено по давност. Претендира за присъждане на
разноските по делото и представя писмено становище.
Въззиваемата страна ищец К.И.Т.,
чрез своя представител по делото адв.Ч. е депозира отговор на въззивната жалба, в който излага, че
жалбата е неоснователна и следва да се потвърди първоинстанционното решение.
Посочва, че възражението на ответника,
направено във въззивната жалба относно действието на ТР №2/2015год. е
неотносимо към процесния спор след като в случая изпълнително производство за
процесното вземане е образувано едва на 29.05.2019год. и към датата на
постановяване на ТР не е било висящо, а и не се твърди да е имало образувано
друго изп.производство и в тази връзка не са и представени доказателства по
делото. В съдебно заседание пред въззивния съд, чред адв.Д. поддържа отговора,
оспорва въззивната жалба и претендира за присъждане на възнаграждение при осъществена безплатна
правна помощ по чл.38 от ЗА.
Софийския градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната
жалба, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално
допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение
е валидно и допустимо, поради което съдът следва да разгледа доводите във
връзка с неговата правилност.
Безспорно е по делото, а и от
събраните доказателства се установява, че с изпълнителен лист от 08.01.2010г. по
гр.д. №42857/2008г.
на СРС, 63-ти състав, издаден след като издадената заповед за изпълнение от 16.01.2009год. по чл.410 ГПК по същото
дело е влязла в сила, ищеца
К.И.Т.
е осъден да заплати на
кредитора „Мобилтел“ЕАД сумата от 423,98лв.
главница за предоставени услуги, законна
мораторна лихва от 10.12.2008год. върху главницата до изплащане на вземането, 65лв.-съдебно
деловодни разноски.
Въз основа на изпълнителния лист от 08.01.2010г. по
молба на ответника „Б.Е.“ ООД-цесионер от 29.05.2019год. е образувано изпълнително дело №********** по
описа на ЧСИ В.М., с рег.№860 на КЧСИ, с
район на действие СГС. В молбата е възложено на ЧСИ да извърши цялостно проучване на имущественото
състояние на длъжника К.И.Т., да
направи справки и др. и да наложи запор
върху вземанията на длъжника, върху трудово възнаграждение и да впише възбрана
върху недвижими имоти, ако има такива в справките. На длъжника е изпратена
покана за доброволно изпълнение с изх.№55032/19.06.2019год., получена на
01.07.2019год. като на 19.06.2019год. са наложени запори върху
вземания на длъжника в посочени банки в страната. По изп.дело са приложени
договор за цесия от 21.12.2017год., с който Мобилтел ЕАД прехвърля вземания на „С.Г.Груп“
ООД, включително и процесното, съгласно извлечение от приложение към договора и
последващ договор за цесия от 13.12.2018год., сключен между „С.Г.Груп“ ООД и „Б.Е.“
ООД-цесионер, с който се прехвърля процесното вземане.
Относно процесното вземане длъжникът К.И.Т. е уведомен и за двете цесии от 2017год. и от
2018год. едва в изпълнителното производство и в което към молбата за образуване
на изп.дело са приложени договори за цесии и извлечения от приложения към
договорите, в които фигурира процесното вземане и упълномощаването на цесионера
да уведоми длъжника за цесията. Като не
се оспорва, че след като е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 16.01.2009год., длъжникът не е подал
възражение срещу вземането по нея, същата е влязла в сила и изпълнителния лист е издаден
на основание чл.416 ГПК на
08.01.2010год. С исковата молба ищецът е оспорил дължимостта на вземанията,
предмет на принудителното изпълнение, което обуславя правната квалификация на
иска като такъв по чл.124, ал.1 вр. с чл.439, ал.1 ГПК. Разпоредбата на чл.439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред след като кредиторът е предприел
изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание и с оглед на
чл.439, ал.2 ГПК длъжникът може да се позовава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание и в случая това е
изтеклата давност след влизане в сила на заповедта за изпълнение и
издаване на изпълнителен лист въз основа на нея.
Съгласно
чл.116, б. в ЗЗД давността прекъсва с предприемане на действия за принудително
изпълнение на вземането, като с оглед на задължителните разяснения, дадени в ТР
№2/26.05.2015год. на ВКС, по т.дело №2/2013год. на ОСГТК на ВКС не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършване на справки, набавянето на
документи, книжа и др., както и в изпълнителния процес давността не спира/ за
разлика от исковия процес/, защото кредиторът може да избере дали да действа-да
иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен, или да не
действа и предвид на което ППВС №3/80год. следва да се счита за изгубило сила. В изпълнителното производство за
събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни
способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани
множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя
и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл.
18, ал. 1 ЗЧСИ/: насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и
не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучване на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа
и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от
дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
В случая обаче доводите на
въззивника във въззивната жалба за неприложимост на постановките в цитираното
ТР и неговото действие от постановяването му занапред са неотносими, тъй като е безспорно, че от влизане в сила на заповедта
по чл.410 ГПК и датата на издаване на изпълнителния лист на 08.01.2010год. от кредиторът не са предприети никакви
действия по принудително изпълнение, включително и образуване на изпълнително дело,
което е станало едва на 29.05.2019год. с
изп.дело по описа на ЧСИ Матова, поради
което обосновано първоинстанционният съд
е приел, че след като за посочения
период няма висящо изпълнително дело не
са налице основания за спиране и за прекъсване на давността, вземането се явява
погасено по давност след като са изтекли повече от осем години и няма данни, а и твърдения да е било образувано
друго изпълнително дело, включително до постановяване на ТР №2/26.06.2015год.,
към който момент са изтекли повече от
пет години и погасителната давност е била изтекла, независимо дали ще се
приеме, че същата е три или пет години. Както до дата на постановяване на ТР №2 от 26.06.2015год, а така и до 29.05.2019год. не се установява да има образувано изп.дело,
за да се преценява дали докато трае изпълнителния процес относно вземането
погасителна давност не тече, каквито са постановките в ППВС№3/80год. и в тази
връзка и да се съобразява възприетото с ТР№2/2015год., в т.10, че посоченото
постановление следва да се счита изгубило сила.
В случая при съобразяване, че за вземанията,
предмет на влязлата в сила заповед за изпълнение и издадения изпълнителен лист
от 08.01.2010год. давностния срок е
започнал да тече от тази дата и до постановяване на ТР №2/26.06.2015год. е
изтекъл период по-дълъг от пет години, а до образуване на изпълнителното дело
на 29.05.2019год., както и до налагане на запор върху вземания на длъжника на
19.06.2019год., когато давността е прекъсната е изтекъл период по-дълъг от осем години, поради което вземанията са
погасени по давност. С оглед гореизложеното предявения от ищеца срещу ответното дружество отрицателен установителен иск - за установяване
на недължимост на процесните вземания поради погасяването им по давност е
основателен.
При тези съображения и предвид
съвпадането на изводите на настоящата въззивна инстанция с изводите на
първоинстанционния съд, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора и
неуважаване на въззивната жалба се дължат разноски на въззиваемата страна и
следва да се присъдят такива, като на основание чл.38, ал.1, т.3 ЗАдв. въззивникът следва да заплати адвокатско възнаграждение
на адв. А.А.Д., осъществила безплатна правна помощ в полза на въззиваемия и в
размер на сумата от 300лв., определена съобразно чл.7, ал.2, т.1 от НМРАВ.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение №306670 от 19.12.2019г. на СРС, 59-ти състав по гр.д.№ 46740/2019г.
ОСЪЖДА „Б.Е.“ ООД, с
ЕИК ******** да заплати на адвокат А.А.Д.
сумата от 300лв.-адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.3 ГПК, вр.
чл.38, ал.1,т.3 от ЗАдв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване на основание чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.