Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 542
28.07.2022г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и осми юни две хиляди
двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ:
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова
като разгледа
докладваното от съдия Р. Чиркалева административно дело №136 по описа на съда
за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.251 от Закон за отбраната
и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ).
Образувано е по жалба от А.О.Ч. ***,
подадена чрез пълномощниците адв. В.Л. и адв. М.Б., против Заповед №ПД-764/07.02.2022г.,
издадена от директора на Регионална служба „Военна полиция“ – П., с която на основание чл.148 от Правилника за
прилагане на ЗОВСРБ, чл.242, т.1, във връзка с чл.244, т.3 от ЗОВСРБ, на
жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „строго мъмрене“.
Жалбоподателят счита оспорената заповед
за незаконосъобразна, издадена
при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
нарушения на материални разпоредби и при несъобразяване с целта на закона. Не
били налице материалноправни предпоставки за издаването ѝ, като не била
спазена и предвидената от закона форма на акта. Заповедта била неясна и
вътрешно противоречива, немотивирана, а описаната фактическа обстановка не
отговаряла на истината. Нямало извършено дисциплинарно нарушение, а и в
оспорения акт не били посочени времето, мястото и конкретните обстоятелства,
при които било извършено твърдяното нарушение, и въз основа на кои
доказателства било установено. Изложените в акта фактически констатации били неправилни и неизяснени. Счита, че
вмененото му деяние не представлява дисциплинарно нарушение, тъй като сочената
като нарушена заповед не била сведена до знанието му по надлежния ред. Въпреки
това жалбоподателят винаги оставял зачисленото му оръжие на съхранение, при
излизането му в законоустановен отпуск. Не било ясно как и въз основа на какви
доказателства, наказващият орган стигнал до друг извод. Неяснота била налице и
по отношение датата на извършване на нарушението, с оглед посоченото
„многократно“ извършване за периода 2019-2021г. Не можело да се установи как
административният орган стигнал до извода, че Ч. не съхранявал зачисленото му
оръжие по надлежния ред. Предвид изложеното, заповедта се явявала необоснована
от фактическа страна. На следващо място, в заповедта не били посочени всички
съставомерни елементи от обективна и субективна страна на деянието. Липсвали
задължителни реквизити по чл.148, ал.1 от ЗОБСРБ. Съществено процесуално
нарушение представлявала липсата в заповедта на посочен срок на наложеното
наказание. Не бил мотивиран и изборът на вида на наказанието, което било
задължително с оглед на това, че законът
предвиждал наказанието „строго мъмрене“ като трето по тежест от всички
предвидени. Не били налице и мотиви относно смекчаващи или отегчаващи вината
обстоятелства, както и анализ на цялостното поведение на служителя при
изпълнение на военната му служба, така както предвиждала разпоредбата на чл.139
от Правилника за прилагане на ЗОВСРБ. Не били взети предвид тежестта на
нарушението, настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които било
извършено, формата на вината. Необосновано било прието наличие на вредни
последици от твърдяното за извършено нарушение на военната дисциплина. Също
така, следвало да се има предвид, че в случая не била спазена законовата
процедура за провеждане на дисциплинарното производство. Заповедта за
назначаване на комисия и извършване на проверка била издадена на датата на
издаване на докладна записка от същата дата, а дисциплинарното производство било
проведено по време на ползването на отпуск поради временна неработоспособност и
два дни след излизането в законоустановен отпуск на проверявания служител,
същият бил запознат с Протокол с рег.№
ПД-725/07.02.2022г., като на същия ден била проведена и беседа, а на
07.02.2022г. му била връчена обжалваната заповед.
По изложените съображения се претендира
отмяна на заповедта и присъждане на деловодни разноски.
В съдебно заседание и в писмени бележки
се навеждат допълнителни доводи за незаконосъобразност на оспорения акт. Счита
се, че при издаването му не са спазени сроковете по чл.249, ал.1 от ЗОВСРБ.
Освен това, от акта не ставало ясно за несъхранение на кое служебно оръжие била
ангажирана отговорността на служителя. Сочи се, че в един ден – 07.02.2022г.,
били проведени четири беседи с жалбоподателя, за които били изготвени
протоколи, предявени му за писмени обяснения, като били изготвени и четири
заповеди за налагане на наказания, всички връчени в 16:15 часа на посочения
ден. В тази връзка на първо място било налице нарушение на чл.144, ал.1 и ал.2
от ППЗОВСРБ, и на второ било нарушено правото на защита на лицето, което
обективно не разполагало с възможност да се запознае със събрания
доказателствен материал.
Ответникът – Директор на Регионална
служба „Военна полиция“ – Пловдив, чрез процесуален представител изразява
становище за законосъобразност на оспорения акт. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът,
въз основа на събраните по делото доказателства, намира за безспорно установено
от фактическа страна следното:
С Докладна Записка рег.№ ПД-4977 от 30.08.2021г.
инспектор в трети сектор в отдел „Контрол и охрана“ при Регионална служба
„Военна полиция“ – Пловдив – капитан И., уведомил ВРИД директор на Регионална
служба „Военна полиция“ – Пловдив, че на 13.08.2021г. извършил проверка на
наличността и начина на съхранение на числящото се оръжие и боеприпаси на
личния състав на ТВПГ - Хасково. Същото
се съхранявало в дежурната стая на Военно формирование *****
Х., съгласно изискванията. При преглед на книгата за
раздаване на оръжието и боеприпасите (рег.№ 3-2608/2019г.) установил аномалия
на позиция 86. При по-обстоен преглед установил, че старшина А.О.Ч. не си
сдавал зачисления му пистолет повече от осем месеца в периода 04.05.2020г. до
01.12.2020г. Също така през други периоди, когато сдавал оръжието си, не сдавал
числящите му се боеприпаси.
Със Заповед № ПД-4989 от 30.08.2021г.
директорът
на на Регионална служба „Военна полиция“ – Пловдив, назначил Комисия в състав
от председател и трима членове, която да
извърши служебна проверка по данните, отразени в докладната записка и има ли
виновно поведение на служители на регионалната служба.
Във връзка с производството, на
05.09.2021г. от капитан Емил М. - началник на ТВПГ - Хасково от отдел „Контрол
и охрана“ при Регионална служба „Военна полиция“ – Пловдив било снето Сведение,
в което същият посочил, че до м. май 2020г. заемал длъжността „Началник на ТВПГ
– Хасково“ и бил пряк началник на старшина А.О.Ч.. Същият бил запознат със
заповедта на директора на СВП относно съхранението на служебното оръжие.
Известно му било, че при излизане в отпуск следвало служебното оръжие да бъде
сдадено, както и че оръжието се сдавало комплект и така трябвало да се сдава в
дежурната стая на Военно формирование ***** –Х.. Посочил, че запознал всеки един от подчинените си
със заповедта. Случвало се било да установи, че по време на отпуск Ч. не си
сдал оръжието и при направена забележка си го бил сдавал.
За резултатите от извършената служебна
проверка, определената със Заповед № ПД-4989 от 30.08.2021г. Комисия изготвила
Протокол, заведен в Регионална служба „Военна полиция“ – Пловдив под
рег.№ПД-725/07.02.2022г.
На дата на издаване на Протокол рег.№ПД-725/07.02.2022г.
с жалбоподателя А.О.Ч. е била проведена беседа, обективирана в Протокол
рег.№ПД-750/07.02.2022г. (л.45), в хода на която същият посочил, че съхранявал
оръжието в „службата“ в гр.Х., със знанието
на майор Ц..
В Протокол рег.№ПД-725/07.02.2022г., проверяващата
Комисия установила, че във връзка с изпълнение на служебните задължения на
старшина А.Ч. бил зачислен по установеният ред 1бр. пистолет „Зиг-зауер” с №*********
с 30 бр. 9 мм БП (бойни патрони). Била създадена организация, при която
зачисленото оръжие и патрони следвало в извън работно време да се съхраняват по
установения ред във Военно формирование ***** - Х.. Оръжието било съхранявано и
раздавано на служителите от PC „Военна полиция” - Пловдив с местослужене гр.Х. от длъжностни лица от Военно формирование ***** - Х.,
като движението му се отразявало в книга за раздаване на оръжието. Отделно от това,
със Заповед № ВП-5755/06.11.2012г. директорът на СВП заповядал да се носи
служебното оръжие при и по повод изпълнение на служебните задължения, както и в
извън служебно време, освен когато служител бил в отпуск, в което време
служебното оръжие се съхранявало в стая (склад) за съхранение на оръжие. Установено
е, че на 07.02.2019г. Ч. получил пълнители, пистолета и 30 бр. патрони, като
получаването било отразено в позиции 3, 4, 6 и 8 в Книгата за раздаване на
оръжието и БП с рег. №3-2608/2019г. На същите позиции било отразено връщането
на оръжието и боеприпасите 24.06.2019г., а на 25.02.2019г. два броя пълнители,
като от приложената към служебната проверка справка било видно, че за периода
от 07.02.2019г. до 24.06.2019г. - период, в който зачисленото на Ч. оръжие се
намирало в него, същият бил в полагаем отпуск както следва: от 20.05.2019г. до
23.05.2019г. и от 17.06.2019г. до 28.06.2019г. На 04.05.2020г. Ч. получил
пистолета, пълнители и 30 бр. патрони, отразено в позиции 86, 87 и 88 в книгата
за раздаване на оръжието и БП. На същите позиции било отразено връщането на
оръжието 01.12.2020г., като от приложената към служебната проверка справка било
видно, че за периода от 04.05.2020г. до 01.12.2020г. - период, в който
зачисленото на Ч. оръжие се намирало в него, същият бил в полагаем отпуск както
следва: от 21.04.2020г. до 30.04.2020г., от 01.07.2020г. до 10.07.2020г. и от
17.08.2020г. до 28.08.2020г. Допълнително направеният анализ на книгата за
раздаване на оръжието и БП показал, че Ч. когато получавал оръжието и БП го
връщал не комплект, а само пистолета, БП връщал на по-късен период или обратно.
Установено е също, че на 30.12.2019г. Ч. получил пистолета, отразено в позиции
58 в книгата за раздаване на оръжието и БП. На същите позиции било отразено
връщането на оръжието 16.04.2020г., като от приложената към служебната проверка
справка било видно, че за периода от 30.12.2019г. до 16.04.2020г. - период, в
който зачисленото на Ч. оръжие се намирало в него, същият бил в полагаем отпуск
от 30.01.2020г. до 31.01.2020г. На 04.01.2021г. Ч. получил пистолета,
отразено в позиция 121 в книгата за раздаване на оръжието и БП. На същата
позиция било отразено връщането на оръжието 28.05.2021г., като от приложената
към служебната проверка справка било видно, че за периода от 04.01.2021г. до
28.05.2021г. - период, в който зачисленото на Ч. оръжие се намирало в него,
същият бил в полагаем отпуск от 21.01.2021г. до 22.01.2021г.
Предвид така установеното, Комисията
приела, че Ч. не си е връщал оръжието по време на платения си годишен отпуск.
Налице
били данни, сочещи че служителят на 7 пъти през годините 2019, 2020 и 2021г.
нарушил чл.50, ал.2, т.3, „а“ от Правилника за прилагане на закона за военната
полиция; на 7 пъти през годините 2019, 2020 и 2021г. не изпълнил т.2.3 от
Заповед № ВП-5755/2012г. на директор служба „Военна полиция”; с това, че не
сдавал в комплект полученото от него служебно оръжие, пълнители и БП извършил
нарушение чл.50 и чл.53 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на
Република България.
Предвид установеното по случая и
направеното заключение, Комисията предложила на основание чл.244, т.3 от ЗОВСРБ
на старшина А.Ч. да бъде наложено дисциплинарното наказание „строго мъмрене”.
С оспорената Заповед № ПД-764 от
07.02.2022г., на основание чл.148 от ППЗОВСРБ, чл.242, т.1, във връзка с
чл.244, т.3 от ЗОВСРБ, ВРИД директор на Регионална служба „Военна полиция“ –
Пловдив наложил на жалбоподателя А.О.Ч. дисциплинарно наказание ”строго
мъмрене“. В заповедта е посочено, че назначената за изясняване на фактите и
обстоятелствата по ДЗ рег.№ПД-4977/30.08.2021г. Комисия констатирала, че старшина
А.О.Ч. системно не съхранявал зачисленото му служебно оръжие по надлежния ред и
създал предпоставка за загубването му. През периода 2019-2021г. неколкократно
по време на отпуск не връщал служебното си оръжие в помещението за съхранение в
гр.Х.. Това се явявало нарушение на Заповед
№ВП-5755/06.11.2012г. на директора на служба „Военна полиция“ и на чл.50, ал.2,
т.3 „а“ от Правилника за прилагане на Закона за военна полиция. В заповедта е
посочено след изтичане на 6 месеца от датата на налагане на наказанието, същото
да се заличи по реда на чл.152, ал.1 от ППЗОВСРБ.
Заповедта е връчена на жалбоподателя на 07.02.2022г.
Освен
описаните доказателства, по делото се приеха и Заповед №ВП-5755 от 06.11.2012г.
на директора на служба „Военна полиция“, Книга за раздаване на оръжието и
боеприпасите рег.№3-2608/2019г., справки за ползвания платен годишен отпуск от А.Ч.
през 2019-2021г.
По делото бяха изслушани показанията на
свидетеля Г.А.С. – военнослужещ от ****г. в отдел КО и
ръководител на същия впоследствие, както и пряк ръководител на жалбоподателя за
част от процесния период. Пред съда същият заяви, че работното място на А.Ч. ***,
в сградата на „Военно окръжие“, на третия етаж, където било обособено работно
място на групата. Вътре имало сертифицирани каси - оръжейна. Дългоцевното
оръжие държал в поделението, късоцевното в службата, защото там имало СОТ и
денонощна охрана. Посочва, че когато военнослужещ нямал лична каса (а Ч. имал такава
у тях) можело вечер да си оставя късоцевното оръжие в касата в службата. Докато
той бил началник нямало сигнали, че Ч. не си оставял оръжието в каса, писмени
доказателства за такива случаи нямало. Заявява, че в сградата на „Военно
окръжие“ няма лице, което да приема оръжието. Това ставало само в оръжейната,
където го приемал дежурният по рота в поделението. При тях (в сградата на
„Военно окръжие“) било извършвано оставяне на оръжието и заключване на касите
от самите лица. Съответното лице можело да си го занесе и у тях, ако имало
каса, но някои сержанти нямали такава каса и затова го оставяли в службата. Ималo сектори без такива каси и денонощна охрана, затова
военнослужещите там ги връщали в оръжейните в поделенията. Заявява, че Книга за
раздаване на оръжието и боеприпасите рег.№3-2608/2019г. се води в оръжейната, в
поделението в гр.Х.. В регионалната
служба такава книга нямало. Нямало и заповед относно реда за използване на
касите в регионалната служба.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок от лице с правен интерес и срещу акт, който подлежи на
съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.
Съдът, като прецени
доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността
на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата
на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна.
Оспорената заповед е
обективирана в писмена форма, подписана от издателя си и изхожда от материално
компетентен орган по смисъла на чл.137 от Правилника за прилагане на ЗОВСРБ във
вр. с чл.20, ал.2 от Закона за военната полиция (ЗВП). Разпоредбата на чл.248
от ЗОВСРБ предвижда дисциплинарните наказания да се налагат от длъжностните
лица, определени с правилника за прилагане на закона. Според чл.137, ал.1 от
ППЗОВСРБ, дисциплинарното наказание „строго мъмрене“ да се налага от преките командири (началници). Съгласно
чл.20, ал.2 от ЗВП, служба „Военна полиция“ се ръководи от директор, който е
пряк началник на целия личен състав на службата и е непосредствено подчинен на
министъра на отбраната.
Не е спорно, че към датата
на издаване на обжалваната заповед ответникът е изпълнявал длъжността
„Директор“ на Регионална служба „Военна
полиция“ - Пловдив, и в качеството си на ръководител на тази структура, към
която се числи и длъжността на жалбоподателя, в правомощията му е било налагане
на наказания от вида на процесното.
Настоящият съдебен състав
прима обаче, че заповедта е издадена при
неспазване на законовите изисквания за съдържание. Съобразно чл.148, ал.1 от ППЗОВСРБ дисциплинарното
наказание следва да се налага с мотивирана
писмена заповед, в която се посочват извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено
нарушението, доказателствата, въз основа на които е установено нарушението,
правното основание на наказанието, което се налага, срокът на наказанието,
срокът и редът за обжалване на заповедта.
В случая от съдържанието
на заповедта е невъзможно да се установи, кое е точното място на извършване на
нарушението. В същата е посочено, че жалбоподателят „системно не е съхранявал
зачисленото му служебно оръжие … в помещението за съхранение в гр.Х.“. Липса обаче конкретизация кое е това помещение,
съответно къде точно се намира то. Посочването на мястото на извършване на
нарушението е реквизит на административния акт с особена тежест предвид,
установеното в хода на настоящото производство в тази насока. От показанията на
свидетеля Сираков, които съдът кредитира като достоверни и обективни, става
ясно, че през част от посочения в заповедта период Ч. е бил с работното място в
гр.Хасково, в сградата на „Военно окръжие“. Там имало сертифицирани каси
(оръжейна) за съхранение на оръжие. Установи се обаче и това, че съхраняването
на оръжията на военнослужещия е било възможно във Военно формирование ***** Х.. В подкрепа на последното
са и данните от наличните по административната преписка документи. Също така, предвид
показанията на свидетеля, са налице данни за възможност за съхраняване на
служебното оръжие в лични каси, в дома на съответния военнослужещ. Следователно
установява се, че местата в гр.Х., на които е било възможно
жалбоподателят да съхранява служебното си оръжие са няколко. Ето защо, след
като отговорността на Ч. е била ангажирана за несъхраняване на служебно му оръжие
„в помещението за съхранение“, посочването на точното местонахождение на това
помещение е от съществено значение, за установяване в хода на производството
налице ли е такова помещение в съответното място и именно там ли е имал
задължение жалбоподателя да оставя съответното
оръжие. След като това не е сторено е допуснато нарушение във формата на акта,
която възпрепятства и проверката по същество.
Във връзка с горното
следва и извода, че заповедта не съдържа
и описание или обсъждане на съществено обстоятелство по извършване на
нарушението, което също е задължителен реквизит на акта по смисъла на
чл.148, ал.1 от ППЗОВСРБ.
Неизясняването на точното
място, на което жалбоподателят е следвало да съхранява служебното си оръжие е
от значение и за преценката за материална законосъобразност на оспорения акт,
доколкото неконкретизирането му поставя под съмнение твърдяното от ответника неизпълнение
на следващо се задължение от страна на Ч., вменено със Заповед
№ВП-5755/06.11.20212г. на директора на служба „Военна полиция“ и на чл.50,
ал.2, т.3 б. „а“ от Правилника за прилагане на ЗВП.
В оспорената заповед
липсва конкретизация за времето на извършване на нарушението. Записаният в
заповедта период 2019 – 2021г. не изпълнява законовото изискване за посочване
на време на нарушението. Времето на извършване на нарушението също е съществен
елемент от съдържанието на акта с оглед проверката за спазването на сроковете
по чл.249, ал.1 от ЗОВСРБ, съгласно който дисциплинарните наказания се налагат
не по-късно от два месеца от установяване на нарушението, но не по-късно от
една година от извършването му. Посочването на конкретната дата или на времето
(времеви период) на извършване на нарушението е от съществено значение и от
гледна точка на степента на отговорност, която следва да понесе военнослужещият
за действията или бездействията си. Ако е ясно времето на извършване на
нарушението, съответно периодът на извършването му, ще е адекватен изборът на
вида наказанието по чл.244 от ЗОВСРБ, което следва
да се наложи за конкретното нарушение.
Липсата на ясно посочени в
оспорената заповед място и дата на нарушението има отношение и към преценката относно компетентността на дисциплинарно
наказващия орган, установяването на релевантните за спора факти, спазването
преклузивните срокове за ангажиране дисциплинарна отговорност, наличието
на извършено деяние към този момент, а
така също и към определянето на местната подсъдност при оспорване на акта.
Непосочването на визираните реквизити рефлектира и върху правото на защита на
наказаното лице, което се явява в невъзможност да узнае всички съставомерни
елементи на вмененото нарушение и оттук да упражни в пълен обем правото си на
защита. Мястото на нарушението и датата на извършването му са елементи от
обективната страна на деянието и при липса на тези реквизити на акта и или
неясното им и неконкретно посочване, обосновава извода неспазена форма на
административният акт, което представлява основание за отмяната му.
На следващо място следва
да се има предвид, че според чл.148, ал.2 от ППЗОВСРБ, мотивите на заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание представляват описание на фактическата
обстановка, разпоредбите и задълженията, които са нарушени и настъпилите вредни
последици. В настоящия случай, при налагането на дисциплинарното наказание
наказващият орган не е изложил съображения относно обстоятелствата, които
следва да бъдат преценени при налагане на наказанието „строго мъмрене“. При
определяне вида и размера на дисциплинарните наказания административният орган
е длъжен да вземе предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него
последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и
цялостното поведение на военнослужещия по време на службата. Налагането на „строго
мъмрене“ е в хипотезите на чл.244 от ЗОВСРБ, при които вида на дисциплинарното
наказание е посочено от законодателя, поради което излагането на подробна
обосновка, защо е наложено именно определеното от наказващия орган наказание
като вид, е задължителен елемент от мотивите към заповедта. В оспорената
заповед липсват конкретни и ясни мотиви по какви причини се налага наказание от
такъв вид. Мотиви за налагане на наказанието не могат да се извлекат и
документите от преписката по издаване на оспорения акт. Не се съдържат
конкретни доводи и относно тежестта на приетото нарушение, формата на вината и
цялостното поведение на военнослужещия. Поради това заповедта се явява
немотивирана.
Като се има предвид
посочения в заповедта времеви период на извършване на нарушението, несъмнено
следва извода, че в хода на дисциплинарното производство са били допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Съобразно разпоредбата на чл.249,
ал.1 от ЗОВСРБ, отговорността на Ч. е можело да бъде ангажирана само за
нарушения, извършени в периода 07.02.2021г. – 06.07.2022г., като се отчетат
евентуалните периоди по чл.249, ал.4 от ЗОВСРБ. В случая наказанието на
жалбоподателя е било наложено и за нарушения, извършени преди този период, като
ясно разграничаване на деянията по време на извършване не е направено в
оспорения акт. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че срокът за налагане
на наказанието, предвиден в чл.249, ал.1 от ЗОВСРБ не е бил спазен. Същото е било наложено в нарушение на посочената норма.
До горния извод се стига
дори и да се вземат предвид периодите, описани в Протокол
рег.№ПД-725/07.02.2022г., а именно от 07.02.2019г. до 24.06.2019г., от 04.05.2020г.
до 01.12.2020г., от 30.12.2019г. до 16.04.2020г. и от 04.01.2021г. до
28.05.2021г., тъй като наказанието не е наложено за извършено нарушение в
периода 04.01.2021г. до 28.05.2021г., а за нарушение, извършено в периода
2019-2021г.
Съдът счита, че заповедта е издадена и в нарушение на
материалния закон.
С процения акт на
жалбоподателя Ч. се вменява нарушение на Заповед №ВП-5755/06.11.20212г. на
директора на служба „Военна полиция“ и на чл.50, ал.2, т.3 от Правилника за
прилагане на ЗВП. Съгласно т.6.6.2 от заповедта, по време на отпуск служебното оръжие
се съхранява, за военнослужещите от регионалните служби „Военна полиция“ и
център „Логистика и подготовка“ - в
склад /стая/ за съхранение на оръжие.
В чл.50, ал.2, т.3, б. „а“
от Правилника за прилагане на ЗВП е регламентирано, че органите на Службата не
носят служебното оръжие, когато са в отпуск или при пътуване извън страната,
освен когато това се налага във връзка с изпълнение на служебните им
задължения. Прието от наказващия орган е, че Ч. системно не е съхранявал
зачисленото му служебно оръжие по надлежния ред, като неколкократно по време на
отпуск не го е връщал в помещението за съхранение в гр.Хасково. Както вече се
посочи по-горе, местата в гр.Х., на които жалбоподателят
е можел да съхранява служебното си оръжие са няколко. От посоченото в
оспорената заповед, че оръжието не е било съхранявано в помещението за
съхранение, не може да се приеме, че се
има предвид несъхраняване в нито едно от всички възможни за съхранение
помещения (обекти, сгради, стаи и др.). Не се установява дали действително Ч. е
нарушил установения ред за съхранение на служебното си оръжие, тъй като не
изследван въпросът къде е следвало да било реализирано това съхраняване. В тази
насока следва да се отбележи, че по делото беше приета като доказателство Книга
за раздаване на оръжието и боеприпасите рег.№3-2608/2019г., в която е отразено
получаване и сдаване на оръжие и боеприпаси във Военно формирование ***** - Х.,
и цялата обвинителна теза, изградена в хода на дисциплинарното производство, се
основава на данните от тази книга. В хода на настоящото производство се
установи обаче, че в сградата на „Военно
окръжие“ в гр.Х. има сертифицирани каси - оръжейна. Следователно
възможно е в посочения в заповедта период Ч. да е съхранявал там служебното си
оръжие и боеприпаси. Изследване на това релевантно за отговорността на
жалбоподателя обстоятелство не е било извършено в хода на дисциплинарното
производство и същото не е съобразено от наказващия орган.
Също така, следва да се
отбележи, че в хода на производството по делото не се представиха неоспорими и
категорични доказателства, че жалбоподателя е бил запознат с процесната Заповед
№ВП-5755/06.11.20212г. на директора на служба „Военна полиция“. За да е налице
нарушение на същата, лицето следва да е запознато с нейното съдържание,
установяването на което обстоятелство е в тежест на административния орган. При
липсата на доказателства в тази посока, следва да се приеме за недоказано
извършването на вмененото деяние.
От изложеното следва
извода, че в производството по издаване на оспорената заповед не е установено
по безспорен начин фактическото основание за ангажиране на отговорността на
жалбоподателя. Ето защо предявеното обвинение се явява и недоказано. Доколкото
наказаният военнослужещ следва да отговаря само за неизпълнение на конкретни
свои служебни задължения, то в процесния случай не се установява такова
неизпълнение да е налице, поради което за така описаното в заповедта деяние не
е следвало да бъде налагано наказание. Предвид неосъщественото от ответника
доказване на твърдяното нарушение, съдът приема, че такова не е било извършено
от жалбоподателя, респ. не е налице състав на дисциплинарно нарушение по чл.242,
т.1 от ЗОВСРБ.
По така
изложените съображения, Заповед
№ПД-764/07.02.2022г., издадена от директора на Регионална служба „Военна
полиция“ – Пловдив се явява
издадена в нарушение на изискванията за форма, при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила в противоречие с материалния закон,
предвид което на основания чл.146, т.2-4 от АПК следва да бъде отменена.
При този
изход на спора, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
претендираните и действително направени разноски по делото – 10 лева внесена
държавна такса и 600 лева заплатено възнаграждение за един адвокат по Договор
за правна защита и съдействие от 09.02.2022г., платими от ответника.
Водим от изложеното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед
№ПД-764/07.02.2022г., издадена от директора на Регионална служба „Военна
полиция“ – Пловдив, с която на основание чл.148 от Правилника за прилагане на
ЗОВСРБ, чл.242, т.1, във връзка с чл.244, т.3 от ЗОВСРБ, на А.О.Ч. е наложено
дисциплинарно наказание „строго мъмрене“.
ОСЪЖДА Регионална
служба „Военна полиция“ – Пловдив да заплати на А.О.Ч. ***, ЕГН **********,
сума в размер на 610 (шестстотин и десет) лева, представляваща направени по
делото разноски.
Решението не
подлежи на касационно оспорване, на основание чл.251, изр. 2 от ЗОВСРБ.
Съдия: