№ 51369
гр. София, 18.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА
като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Гражданско дело №
20241110145124 по описа за 2024 година
Предявен е иск от Д. В. С., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к.хд бл.188, вх.Жы
ет.6, ап.90, чрез адв.Д., със съдебен адрес гр.София, ж.к.яхо“ № 74, ет.1, ап.1, против „ск“
ООД, ЕИК ----, със седалище и адрес на управление гр.сцш“ № 115Е, ет.5, за обявяване
нищожността на договор за потребителски кредит № 818502/23.02.2023 г., сключен между
страните, на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК, а
в условията на евентуалност а обявяване за нищожна на неустоечната клауза на чл.11, ал.1
от договора на основание чл.26, ал.1, пр.1 и 2 вр. ал.4 от ЗЗД.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
С исковата молба са представени договор за потребителски кредит №
818502/23.02.2023 г. и 9 бр. разписки.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат
доводи по допустимостта и основателността на предявените искове.
Предявен е и насрещен осъдителен иск от „ск“ ООД срещу Д. В. С. с правно
основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.240, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 284.50 лв.,
частично предявена от общия размер на иска от 1000.00 лв., представляваща дължима
главница, дължима по процесния договор за потребителски кредит № 818502/23.02.2023 г.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 13.08.2024 г. до окончателното
плащане.
Представени са следните документи: договор за потребителски кредит №
818502/23.02.2023 г., ведно с погасителен план, предложение за сключване на договор за
кредит, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити; извлечение за извършените и предстоящи плащания по договора
и справка за движенията и актуалния размер на дълга по него.
В срока за отговор, ответницата по насрещните искове е депозирала такъв, с който
1
изразява становище по допустимостта и основателността на същите.
Съдът, след като извърши служебна проверка по реда на чл. 140, ал.1 от ГПК на
редовността на исковата молба и на предявения иск, както и другите искания и възражения
на страните, намира, че следва да се произнесе с определение по всички предварителни
въпроси и по допускане на доказателствата.
По направените от страните доказателствени искания, съдът намира следното:
Следва да бъдат приети като писмени доказателства представените с исковата молба
и отговора на исковата молба и насрещната искова молба документи като относими към
предмета на спора.
Водим от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ ДОКЛАДА ПО ДЕЛОТО: Предявен е иск от Д. В. С.,
ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к.хд бл.188, вх.Жы ет.6, ап.90, чрез адв.Д., със
съдебен адрес гр.София, ж.к.яхо“ № 74, ет.1, ап.1, против „ск“ ООД, ЕИК ----, със седалище
и адрес на управление гр.сцш“ № 115Е, ет.5, за обявяване нищожността на договор за
потребителски кредит № 818502/23.02.2023 г., сключен между страните, на основание чл.26
ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК, а в условията на евентуалност
а обявяване за нищожна на неустоечната клауза на чл.11, ал.1 от договора на основание
чл.26, ал.1, пр.1 и 2 вр. ал.4 от ЗЗД.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че на 23.02.2023 г. e сключил със „ск“ ООД договор за потребителски
кредит № 818502 за сума в размер на 1100 лева, който следвало да бъде погасен на 21
вноски, а общата дължима сума за погасяване била в размер на 1321.29 лева.
Сочи, че в чл.11.1 от процесния договор била уговорена неустойка в случай, че
кредитополучателят не осигури обезпечение съобразно посоченото в чл.5, а именно
физическо лице, поръчител или банкова гаранция в полза на кредитодателя. Общият размер
на неустойката, според ищеца е 1219.71 лв.
В исковата молба се аргументира становище, че ищцата има качеството потребител
по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК.С оглед на това се навеждат доводи за противоречие на
договора с изискванията на чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.22 ЗПК вр. чл.11, ал.1, т.9, 10 от ЗПК,
поради което се поддържа нищожност по смисъла на чл.22 от ЗПК.
Обяснява се, че договорът за кредит е нищожен поради неспазване на разпоредбата
на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР, чл.11 ал.1 т.10, вр. с чл.22
от ЗПК, тъй като сумата която се претендира за неустойка не е включена в ГПР и ГЛП.
Ищецът счита, че с предвиждането за заплащане на сумата за неустойка, се заобикаляла и
2
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Твърди, че поради невключване на уговорките за заплащане на разходи за неустойка в
размера на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в
кредитното правоотношение. Счита, че посочването в договора на размера на ГПР
представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от
ЗЗП.
Ищецът аргументира становище за нищожност на договора поради нарушение на
чл.11, ал.1 т.10 вр. чл.22 от ЗПК, а именно поради липсата на парвилно и точно отразен ГПР
и на разписана методика за формирането му. Подчертава се, че липсата на информация за
компонентите на ГПР, противоречи на изискването за яснота и поставя потребителя в
положение да не знае какво е оскъпяването му по кредита, което представлява
заблуждаваща търговска практика.
Освен това ответникът оспорва неустоечната клауза от договора като неравноправна
и нищожна на основание чл.143, ал.2, т.5 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, тъй
като същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано висока неустойка. Навежда доводи и че въпросната клауза не е индивидуално
уговорена, съгласно чл.146 от ЗЗП.
Като допълнителен довод се навежда противоречие на процесната клауза с добрите
нрави, вкл. и при целено заобикаляне на закона, тъй като предвидената с нея неустойка
излиза извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции и води до
оскъпяване на кредита, а и не е ясно какви точно вреди на кредитора би покрила. В този
смисъл се позовава на т.З от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т.д. №
1/2009 г., ОСТК.
По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът обуславя правния
интерес от предявените искове. Претендира и направените в хода на производството
разноски, включително адвокатско възнаграждение.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирали такъв, в който се съдържат
доводи по допустимостта и основателността на предявените искове.
Ответникът признава, че между страните е сключен процесния договор за кредит, по
силата на който е предоставил на ищеца в заем сума в размер на 1100 лв. Ответникът обаче
оспорва изложените в исковата молба доводи за недействителност на договора.
В отговора на исковата молба се твърди, че процесният договор е сключен в
съответствие с императивната норма на чл.11 от ЗПК и в частност на т.10 от посочената
разпоредба.
3
Ответникът оспорва процесната неустойка да се включва в ГПР, като в тази насока се
позовава на Директива 2008/48/ЕО, в която са уредени компонентите на ГПР. Според
ответника, неустойката представлява обезщетение за неизпълнение на задължение на
кредитополучателя. Отбелязва, че ищецът се е запознал преди сключване на договора със
задълженията си и с размера на неустойката, още повече, че между страните са налице 3
договора, които съдържат подобно условия. В този смисъл се обосновава становище и
липсата на неровноправност, както и на информация за кредитополучателя относно
икономическите последици от сключване на договора.
Ответникът оспорва твърденията на ищцата, че процесния договор за кредит
противоречи на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК, доколкото в него е посочен както размера на
годишния лихвен процент, така и размера на ГПР, без да е налице скрито оскъпяване.
Обръща се внимание, че не е необходимо изрично и изчерпателно да се изброяват всички
разходи, включени в ГПР, а единствено да се посочат допусканията, използвани при
изчисляването му, което осигурява възможност на потребителя да се запознае с размера на
сумата, която ще върне по процесния договор.
Обосновава и довод, че в случая не е налице заблуждаваща търговска практика. В
тази насока се твърди, че е в процесния договор за кредит ясно са посочени параметрите на
главницата, възнаградителната лихва, както и размерът на неустойката в случай, че
потребителят не предостави исканото обезпечение.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявените искове,
като присъди на ответника направените от него разноски, вкл. и за юрисконсултско
възнаграждение. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищеца.
В срока по чл. 131 „ск“ ООД предявява насрещен осъдителен иск срещу Д. В. С. с
правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.240, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 284.50
лв., частично предявена от общия размер на иска от 1000.00 лв., представляваща дължима
главница, дължима по процесния договор за потребителски кредит № 818502/23.02.2023 г.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 13.08.2024 г. до окончателното
плащане.
Твърди, че между страните е налице договор за потребителски кредит, по силата на
който "ск" ООД, ЕИК ----, е предоставило на ответника по насрещния иск заемна сума в
размер на 1100 лева. Заемната сума била предоставена на кредитополучателя на датата на
сключване на договора в брой, като същият служел за разписка за изплатените суми – чл.4,
ал.1 от договора. Сочи, още, че кредитополучателят се е задължил да върне главницата при
фиксиран лихвен процент от 40.05 % на 21 вноски с дата на първо плащане 09.03.2023 г. и
последна вноска на 14.12.2023 г. Твърди, че задължението по процесния договор е изцяло
падежирало, а кредитополучателят е извършил частично плащане, като дължимата главница
е в размер на 1100.00 лв., но в настоящето производство се претендира само част от нея –
284.50 лв.
4
В срока по чл. 131 ГПК ответникът по насрещните искове е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявения насрещен иск по основание и размер. Искането
към съда е да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и задължения -
ищецът претендира права от облигационно правоотношение с ответника по договор за
кредит;
- правна квалификация – предявени са за разглеждане евентуално съединени
установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.26 ЗЗД и насрещни
осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 вр.240 от ЗЗД вр. чл.9 ЗПК;
- права и обстоятелства, които се признават – сключен договор за кредит между
ищеца и ответника, по силата на който ищецът е получил заемна сума в размер на 1 100 лв.;
- обстоятелства, които не се нуждаят от доказване - сключен договор за кредит
между ищеца и ответника, по силата на който ищецът е получил заемна сума в размер на
1 100 лв.;
- разпределение на доказателствената тежест – В тежест на ищеца по
първоначалните искове е да установи при условията на пълно и главно доказване:
сключването на договор за кредит със соченото в исковата молба съдържание на оспорената
клауза, която противоречи на императивни материалноправни разпоредби и на добрите
нрави.
В тежест на ответника по първоначалните искове е да докаже: наличието на валидно
договорно правоотношение и валидно обвързваща страните клауза.
В тежест на ищеца по насрещните искове е да установи при условията на пълно и
главно доказване: сключването на договор за кредит със соченото съдържание и
предоставяне на заемната сума на ответника.
В тежест на ответника по насрещните искове е да установи при условията на пълно и
главно доказване връщане на заемните средства в уговорените размери и срокове, за което
не сочи доказателства.
- факти, за които страните не сочат доказателства – няма такива.
ПРИЕМА следните писмени доказателства: договор за потребителски кредит №
818502/23.02.2023 г., ведно с погасителен план, 9 бр. разписки, предложение за сключване на
договор за кредит, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити; извлечение за извършените и предстоящи плащания по договора
и справка за движенията и актуалния размер на дълга по него.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.03.2025 г. от
9.30 ч., за която дата да се призоват страните.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ
ПОСТИГАНЕТО НА СПОРАЗУМЕНИЕ и към МЕДИАЦИЯ.
5
Препис от настоящето определение да се връчи на страните, а на ответника"ск"
ООД и препис от отговора на исковата молба по насрещните искове.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6