Р Е Ш Е Н И
Е № 260097
гр. Пловдив, 11.01.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, XI- ти граждански състав, в
публично съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при секретаря Катя Янева, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 14579 по описа за 2015
г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът Н.С.Н. е предявил срещу „Диамант
Комерсиал“ ООД / с предходна фирма на търговеца „Казино Диамант” ООД/ обективно,
кумулативно съединени искове за признаване на извършеното уволнение със Заповед
№ ******* г. на работодателя за незаконно и неговата отмяна – правно основание
чл. 344, ал.1, т.1 КТ, за възстановяване на предходно заемана длъжност „*******“
– правно основание чл. 344, ал.1, т.2 КТ и да бъде осъдено ответното дружество
да заплати на ищеца сума в размер от 7800 лв., представляваща обезщетение за
времето от ***г. до 20.03.2016г., през което е останал без работа поради
незаконното му уволнение- правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225,
ал. 1 КТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на входиране
на исковата молба в съда / 05.11.2015г./, до окончателното й изплащане.
В исковата молба се излагат твърдения,
че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът
е заемал длъжността „*******“, считано от ***** г. Впоследствие, между страните
е сключено допълнително споразумение от ****г., като уговореното в него трудово
възнаграждение възлиза на 360 лв. Поддържа се, че това не е действително
получаваната от работника сума, тъй като реално заплащаното му трудово
възнаграждение възлизало на сума в размер от 1300лв. Твърди се, че през
времетраенето на трудовото правоотношение, ищецът е изпълнявал стриктно
трудовите си задължения. Въпреки това, със Заповед № *** от **** г., ответното
дружество е наложило дисциплинарно наказание „уволнение“ на ищеца. Било му
вменено, че на дата ***** г. в качеството си на „*******” е присвоил сума в
размер от 9900лв. и по този начин е злоупотребил с доверието на работодателя. Възразява
се срещу проведената процедура по дисциплинарно уволнение. Твърди се, че в заповедта
за уволнение, твърдяното нарушение на трудовата дисциплина е описано твърде
абстрактно, без да са очертани всички негови признаци. Изтъква се, че това
рефлектира върху възможността на ищеца да узнае всички релевантни обстоятелства,
свързани с вмененото му нарушение. Оспорва се и вмененото нарушение от фактическа
страна. Предвид изложеното, то се моли така предявените обективно, кумулативно
съединени искове, да бъдат уважени в своята цялост.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор
на искова молба от „Диамант Комерсиал“ ООД / с предходна фирма „Казино Диамант”
ООД/, в който се взима становище в насока неоснователност на исковата
претенция. Посочва се, че вмененото със Заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание – уволнение, дисциплинарно нарушение е извършено от ищеца и
последният е злоупотребил с доверието на работодателя. Оспорва се твърдението, че ищецът е получавал
месечно трудово възнаграждение в размер от 1300лв., като се поддържа, че
получаваният трудов доход е този, отразен в последното споразумение към
трудовия договор. Поради изложеното, моли се така предявените искове да бъдат
отхвърлени в своята цялост. Претендират се разноски.
В открито съдебно заседание, проведено
на 18.12.2020г. / л. 157- 158/, ищецът е заявил изричен отказ от иска с правна
квалификация чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, поради което с Протоколно определение от
същата дата, съдът е прекратил производството по делото в тази му част на
основание чл. 233 ГПК.
Съдът счита за нужно да акцентира и
върху обстоятелсвото, че размерът на претенцията с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ е уточнен от ищеца с молба, намираща се на л.
59 от делото и която е съобразена от съдията- докладчик в ОСЗ, проведено на
13.04.2016г. /л. 66/ при докладване на делото.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и
доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл.235, ал.2 ГПК, счита за установено следното от фактическа страна:
По делото не се спори, а и от
представения трудов договор / л. 4/ и допълнително споразумение към него /л. 5/
се установява, че между страните е било налице възникнало по надлежен ред,
валидно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал при
ответното дружество длъжност „*******“. По силата на допълнителното
споразумение от **** г., последно договореното между страните основно месечно
трудово възнаграждение е било в размер от 360 лв.
Не е спорно и обстоятелството, че на
ищеца е наложено дисциплинарно наказание – „уволнение“ със Заповед за налагане
на дисциплинарно наказание № ******* г. на **** на ответното дружество /л. 14-
15/. С цитираната заповед, на ищеца му е вменено дисциплинарно нарушение, за
което се твърди да е извършено на ****г. и да се изразява в присвояване на
парични средства от работодателя в размер от 9900лв. / злоупотреба с доверието
на работодателя/. Цитираната заповед е връчена на работника на дата ***г.
По повод на вмененото нарушение на ищеца
е образувано Досъдебно производство № ****г., по описа на отдел „Икономическа
полиция” при ОД на МВР- Пловдив. В рамките на проведеното досъдебно
производство, ищецът е привлечен в качеството на обвиняем за извършено
престъпление по смисъла на чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 НК. Впоследствие е
изготвен и входиран обвинителен акт срещу ищеца Н., по повод на който е
образувано НОХД № ******г., по описа на РС- Пловдив, XXII- ри н. с-в. С присъда № ****** г., постановена по
цитираното НОХД / л. 150/, Н.С.Н. е признат за невинен, за това че в качеството
си на „*******” при „Казино Диамант” ООД, гр. Пловдив е присвоил чужди пари-
сумата от 200лв. и сумата от 9 900лв., собственост на „Казино Диамант” ООД, гр.
Пловдив, връчени в това му качество и поверени му да ги пази и управлява,
поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение
с правна квалификация чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 НК. Цитираната присъда е
изцяло потвърдена с Решение № ******** г., постановено по ВНОХД № ********* г.,
по описа на ОС- Пловдив, нак. отделение / л. 151- 154/.
Така постановената присъда касае същото
деяние, което е предмет на разглеждане и в настоящото производство и за
извършването на което е издадената процесната Заповед за налагане на
дисциплинарно наказание № ******* г. на **** на ответното дружество. Предвид
изложеното и на основание чл. 300 ГПК, горепосочената присъда е задължителна за
настоящия съд относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца.
В рамките на настоящото производство, в
насока установяване извършването на дисциплинарното нарушение са разпитани
свидетелите А. / л. 67- 68/ и Р./ л. 68- 69/. Доколкото във връзка с
извършеното от ищеца е налице влязла в законна сила присъда, то настоящият
съдебен състав счита, че е безпредметно да подлага на обсъждане техните
показания.
В хода на настоящото производство е
разпитана и св. В. / л. 73- л. 74/. В част от своите показания, св. коментира
факти, касаещи вмененото на ищеца дисциплинарно нарушение. По съображения,
идентични с гореизложените, съдът не счита за необходимо да обсъжда показанията
на В. в тази им част. Съдът кредитира показанията на св. в частта, в която
заявява, че ищецът и към датата на провеждане на разпита / 12.05.2016г./ не
полага труд. Св. поддържа, че след връчването на заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание, до датата разпита, ищецът не е полагал труд по трудово
правоотношение. Съдът цени изложеното от св., като счита поднесената от нея
информация за обективна и придобита вследствие на лични възприятия.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, счита за установено от
правна страна следното:
Предявени са обективно, кумулативно
съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал.1, т. 1 и т. 3 КТ, вр. чл.
225, ал. 1 КТ. Основният спорен въпрос в настоящия случай касае законността на
извършеното уволнение, а същата се определя от установяването на вмененото дисциплинарно
нарушение със Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”. Дисциплинарното нарушение като
вид правонарушение е установено от разпоредбата на чл. 186 КТ и се определя
като виновно неизпълнение на трудовите задължения. Елементите на фактическия
състав на дисциплинарното нарушение, които го характеризират като вид правонарушение
са: деяние/действие или бездействие/, противоправност и вина, поради което
следва да бъдат изследвани посочените белези за вмененото дисциплинарно
нарушение с процесната заповед.
Както вече бе посочено от фактическа
страна, във връзка с процесното дисциплинарно нарушение е образувано досъдебно
производство, а впоследствие и съдебно такова. Последното е приключило с
постановяване на Присъда № ****** г. по НОХД № ****** г., по описа на РС-
Пловдив, XXII- ри н. с-в, изцяло потвърдена
с Решение № ****** г., постановено по ВНОХД № ***** г., по описа на ОС-
Пловдив, нак. отделение, с която ищецът е признат за невинен в извършването на
така вмененото му престъпление, което като признаци от обективна и субективна
страна се покрива напълно с дисциплинарното нарушение, предмет на настоящото
производство. Предвид това и на основание чл. 300 ГПК, влязлата в законна сила присъда
е задължителна относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Съобразно изложеното, съдът приема, че
ищецът не е реализирал от обективна и субективна страна вмененото му
дисциплинарно нарушение.
От гореизложеното следва, че ищецът не е
извършил дисциплинарното нарушение, обективирано в Заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение”.
Посоченото на самостоятелно основание обуславя незаконност на
извършеното уволнение и съответно води до необходимост от неговата отмяна.
Досежно предявения иск по чл. 344, ал. 1,
т. 3, вр. чл. 225, ал.1 КТ, то основателността на същия се обуславя от
наличието на следните материалноправни предпоставки: 1. да е налице
противоправно поведение на работодателя, изразяващо се в незаконно упражняване
на потестативното право да прекрати с едностранно волеизявление съществуващото
с ищеца трудово правоотношение; 2. ищецът да е претърпял вреди, изразяващи се в
невъзможността да получава трудово възнаграждение по трудово правоотношение в
продължение на шест месеца след уволнението – в конкретния случай, че за
периода *** г. – *** г. и 3. причинно-следствена връзка между незаконното
уволнение и оставането без работа.
В конкретния казус, несъмнено се
установи незаконност на извършеното дисциплинарно уволнение. Дейстивтелно, в
рамките на исковото производство, ищецът не е представил за констатация своята
трудова книжка. Фактът на оставане без работа за периода от **** г. до
20.03.2016г. обаче, се изяснява от показанията на св. В.. Както вече бе
посочено, същата е разпитана в ОСЗ, проведено на 12.05.2016г., като заявява, че
следвайки уволнението и до датата на разпита, ищецът не е постъпил на работа.
Следва да се посочи, че липсва каквато и да било пречка от процесуално
естество, фактът на оставане без работа за периода след незаконното уволнение,
да се установи чрез свидетелски показания ( в
тази връзка Решение № 255 от 11.07.2011г. по гр. д. № 587/ 2010г., по описа на
ВКС). В сходна насока са и разясненията, дадени в мотивната част на ТР от
15.07.2014г., постановено по тъкл. дело № 6/ 2013г. на ОСГК. Като единствено
негодно доказателство да се установи факта на оставане без работа е посочена
декларация, в която ищецът е отразил факта, че е останал без работа за
определен период, следващ уволнението. В настоящия случай са налице показания
на свидетел в насока, че ищецът е останал без работа за периода ***г. до
20.03.2016г., поради което съдът приема този факт за несъмнено установен.
Обезщетението, което следва да получи
ищеца за процесния период е съизмеримо с последното брутно трудово
възнаграждение, което е получавал работника, а именно- в размер на 360 лева,
видно от приетото по делото Допълнително споразумение от ****г., или за шест
месеца – сума в общ размер от 2160 лева. Същевременно, претендираната от ищеца
сума възлиза на 7800лв., предвид обстоятелството, че той поддържа да е
получавал месечно възнаграждение в размер от 1300лв. Това твърдение обаче, не
бе установено от ищеца при условията на пълно и главно доказване. Бе сторен
опит завишеният размер на трудовото възнаграждение да бъде установен чрез
свидетелски показания, но предвид изричната норма на чл. 164, ал. 1, т. 5 ГПК,
разпит на свидетел за това обстоятелство е недопустим. Не бе представено
писмено доказателство, обосноваващо твърдения от ищеца по- висок размер на
трудовото възнаграждение. Предвид това, съдът приема за меродвана величината на
трудовото възнаграждение, разписана в допълнителното споразумение от ****г., а
именно- 360лв. месечно.
Поради
изложеното и претенцията за заплащане на обезщетение за оставането на работника
без работа, следва да бъде уважена до размер от 2 160лв., като за разликата от
тази сума до пълния претендиран размер от 7800 лв. искът с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание
чл. 78 ал.1 ГПК в полза на ищеца се следват разноски съразмерно на уважената
част от исковете. Претенция за разноски обаче, не е релевирана, предвид което
съдът не дължи обсъждане на този въпрос.
Съобразно изхода на спора и на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответното дружество се поражда право на разноски,
съобразно с отхвърлената част от исковете. Съобразно представения списък на
разноските / л. 62/, ответното дружество е сторило такива в размер от 660лв-
адвокатски хонорар, за реалното заплащане на който е представен и оправдателен
документ / л. 52/. Съобразно отхвърлената част от исковете, то ищецът следва да
заплати на ответника сума в размер от 392, 81 лв.
Доколкото ищецът е освободен от
заплащане на такси и разноски, то на основание чл. 78, ал. 6 ответникът следва
да бъде осъден да заплати държавна таска, съобразно уважената част от исковете.
За иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се дължи такса в размер от 50 лв., а за иска
с правно основание 344, ал .1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ се дължи държавна
такса в размер 13, 84 лв. Предвид това, ответното дружество следва да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС- Пловдив сума в общ размер
от 63, 84лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА уволнението на Н.С.Н., ЕГН: **********, извършено със
Заповед № ******* г., издадена от **** на „Казино Диамант“ ООД, с която е
прекратено трудовото правоотношение между страните на основание чл. 188, т. 3,
вр. чл. 190, ал. 1, т. 4 и чл. 187, т. 8 и т. 9 КТ, ЗА НЕЗАКОННО И ГО ОТМЕНЯ.
ОСЪЖДА „Диамант Комерсиал“ ООД, ЕИК: ********* / с предходна
фирма на търговеца „Казино Диамант” ООД/, ДА
ЗАПЛАТИ на Н.С.Н., ЕГН: **********, сума в размер на 2 160 лева /две хиляди
сто и шестдесет лева/, представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за оставане без работа
вследствие на незаконното уволнение, за периода *** г. - **** г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 2160 лв.
до пълния претендиран размер от 7800лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Н.С.Н., ЕГН: **********,
ДА ЗАПЛАТИ на „Диамант Комерсиал“
ООД, ЕИК: ********* / с предходна фирма на търговеца „Казино Диамант” ООД/,
сума в размер на 392, 81 лева /триста деветдесет и два лева и осемдесет и една
стотинки/, представляваща сторени разноски в рамките на първоинстанционното
производство.
ОСЪЖДА „Диамант Комерсиал“ ООД, ЕИК: ********* / с предходна
фирма на търговеца „Казино Диамант” ООД/, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на Държавата- бюджет на съдебната власт, по сметка на
Районен съд- Пловдив сума в размер от 63, 84 лв. /шестдесет
и три лева и осемдесет и четири стотинки/, представляваща държавна такса върху
уважените искове.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив с въззивна жалба в двуседмичен
срок, считано от датата на връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ Николай Голчев
Вярно с оригинала!
КЯ