Решение по дело №22037/2010 на Районен съд - Пловдив

Р   Е   Ш   Е   Н    И   Е

Номер  659                                Година 2013              Град  ПЛОВДИВ

   В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски Районен съд                                 Х граждански състав

На 22.02                                                  Година 2013

В публично заседание на 24.01.2013 г. в следния състав:

Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

Секретар: Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело номер 22037 по описа за 2010 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Иск с правно осн. член 109 от ЗС.

         Ищецът А.К.Х. *** моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да преустанови действията си, с които пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост върху собствените му втори и трети етаж и таван и мазе от сграда с идентификатор *** с площ от 32 кв. м., брой етажи: 3, предназначение – жилищна сграда със смесено предназначение, построена в поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. П.***, като премахне незаконно построения четвърти етаж от собствената на ответника жилищна сграда, построена в недвижим имот с идентификатор ***, както и монтираното и функциониращо съоръжение – Базова станция с две релейни станции, по изложените в исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски.

Ответникът Х. *** оспорва иска и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски.

Третото лице-помагач на страната на ответника “Мобилтел” ЕАД – гр. София не взема становище по иска.

Съдът, след преценка на събраните доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се установява, че на основание извършена делба ищецът е собственик на втори и трети етаж, както и на таван и мазе от с идентификатор *** с площ от 32 кв. м., брой етажи: 3, предназначение – жилищна сграда със смесено предназначение, построена в поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. П.***, а ответникът, от 01.04.1997 г., на основание продажба на недвижим имот срещу гледане и издръжка– на построената в съседния имот с идентификатор *** сграда.

От събраните по делото писмени доказателства, показанията на разпитаните по делото свидетели Х.Х. и Х.С., и заключенията от  12.09.2011 г. и допълнителното такова от 16.01.2013 г., и двете на в. л. по СТЕ Г. Р., от 09.01.2012 г. и допълнителните такива от 13.02.2012 г., 03.04.2012 г. и от 19.05.2012 г., и четирите на вещите лица от състава на тройната СТЕ В.К., И.П. и М.М., както и от отговора на самия ищец в с. з. на 17.11.2011 на поставения му от ответника по реда чл.176 от ГПК въпрос, се установява, че  ответникът не е построявал четвърти етаж на собствената си сграда, а е закупил същата, когато тя вече е била на четири етажа. Не се установява от събраните по делото доказателства и твърдението на ищеца, че четвъртия етаж на сградата на ответника бил ситуиран върху част от имота на ищеца и му пречил да използва таванското си помещение и последните два жилищни етажа.

Видно от представените в тази насока писмени доказателства, показанията на свидетелите и посочените заключения, действително ответникът е разрешил на третото лице-помагач “Мобилтел” ЕАД – гр. София да монтира свои съоръжения- Базова станция “Хари” с две релейни станции на последния етаж на сградата на ответника и те са били монтирани. От събраните доказателства по делото обаче не се установява съоръженията да са били незаконно монтирани върху сградата на ответника, нито – да пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост върху своя имот или да застрашават с излъчването си ищеца.

От страна на ищеца не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че оспореното писмено доказателство не е подписано на посочената в него дата – 16.11.1934 г. и от посоченото в него лице И. Трайков – поради което и съдът намира, че Договорът е редовен от външна страна и е неоснователно искането на ищеца за обявяването му за неистински документ

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се установяват твърдените на ищеца за възпрепятстване от страна на ответника на правата на ищеца като собственик на горепосочения недвижим имот, а оттук – искът се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.

С оглед на изхода от спора ищецът следва да заплати на ответника направените разноски за производството по делото в размер общо на 780 лв. – платени депозити за СТЕ и адвокатско възнаграждение за един адвокат.