№ 263
гр. Враца, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Членове:Росица Ив. Маркова
Мирослав Д. Досов
при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова
като разгледа докладваното от Росица Ив. Маркова Въззивно гражданско
дело № 20221400500195 по описа за 2022 година
Производство по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на адв. К. Т. от АК-Враца в качеството
на пълномощник на М. Т. Н., ЕГН **********, Т. В. Н., ЕГН **********, П.
В. Н., ЕГН **********, тримата с адрес гр.***, срещу Решение
№260025/24.02.2022г., постановено от Районен съд-Бяла Слатина по гр.д.
№367/2019г., с което са отхвърлени предявени срещу Л. Н. Ч., ЕГН
**********, с адрес с.*** искове за отмяна на нотариален акт №156, том ІV,
рег.№3736, н.д.№714/13.08.2014г. на нотариус Г. Х., за обявяване на
основание чл.76 ЗН относителната недействителност на извършено от общия
им наследодател В. П. Н., **********, починал на 23.02.2016г., дарение на
недвижим имот, обективирано в посочения по-горе нотариален акт, до
размера на запазената част на всеки от тях, и за оспорване на дарението с
искане за възстановяване на запазените им части от наследството им,
останало от общия им наследодател.
В жалбата се инвокира оплакване за неправилност на обжалваното
решение, като постановено в противоречие с материалния и с процесуалния
закон и при непълнота и неправилност на обсъждането на доказателствата по
1
делото. Изразява се несъгласие с приетото от районния съд, че е налице
процесуално бездействие на ищците.
Като обсъжда събраните по делото доказателства и процесуалните
действия на страните и на съда, пълномощникът на въззивниците настоява, че
предявените искове са допустими, основателни и доказани. Заявява, че
запазената част на въззивниците е 3/4, респ. разполагаемата част на
носледодателя е 1/4, при което запазените части на ищците са накърнени.
Прави се искане обжалваното решение да бъде отменено и вместо него
постановено друго по същество, с което бъде уважен основния иск с правно
основание чл.227, ал.1, б."в", вр. ал.3, изр.2 ЗЗД, като се отмени нотариален
акт №156, том ІV, рег.№3736, д.№714/2014г. на нотариус Г. Х. или
евентуално да бъде обявена относителна недействителност на извършеното от
общия наследодател дарение, инкорпорирано в този нотариален акт до
размера на запазената част на всеки от ищците. Претендират се разноски за
двете инстанции.
В жалбата не се заявяват доказателствени искания пред настоящата
инстанция.
С оглед на това, че след постановяване на обжалваното решение
районният съд е сезиран с молба на ищцата и след извършена справка е
установено, че ответникът Л. Ч. е починал, с определение от 24.02.2022г. на
основание чл.227 ГПК като ответници са конституирани законните му
наследници Ц. И. Ч., ЕГН **********, Н. Л. Ч., ЕГН ********** и С. Л. Ч.,
ЕГН **********.
Отговор на въззивната жалба е подаден от Н. Л. Ч., ЕГН **********
чрез пълномощника му адв. Н. Н.. В отговора се поддържа, че обжалваното
решение е правилно и се прави искане същото да бъде потвърдено.
Доказателствени искания не се заявяват.
Въззиваемите Ц. И. Ч. и С. Л. Ч. не са подали отговор на въззивната
жалба.
Приемайки с акта си по чл.267 ГПК, че въззивната жалба е редовна и
допустима, съдът е внесъл същата да разглеждане в открито съдебно
заседание. С писмено становище въззивниците поддържат жалбата.
Постъпила е писмена молба от адв. Н. като пълномощник на въззиваемия Н.
2
Ч., с която се прави искане обжалваното решение да бъде потвърдено.
Останалите въззиваеми не се явяват и не се представляват.
За произнасянето по основателността на въззивната жалба окръжният
съд взе предвид следното:
Производството пред районния съд е образувано по обективно
съединени искове на М. Т. Н., Т. В. Н. и П. В. Н. срещу Л. Н. Ч..
В исковата молба се твърди, че ищците са наследници на В. П. Н.,
починал на 23.02.2016г. Твърди се също, че по повод получаване на рента от
останали в наследство земеделски земи в землището на с.*** през м.ноември
2018г. ищците получили обаждане от Кметство с.*** да получат следващата
им се рента, която дотогава по тяхна молба била получавана от местно лице,
но съобщената сума им се сторила малка и това ги накарало да направят
справка, в резултат от което установили, че е извършено дарение в полза на
ответника. По този повод ищците посетили с.*** и от местни жители до тях
достигнала информация /обстоятелство, с което били наясно и преди това/, че
общият им наследодател многократно приживе, с оглед направеното дарение
се е обръщал към дарения за финансова помощ, необходима му за неговото
съществуване, което последният категорично отказвал да стори.
Нататък в исковата молба се сочи, че ищците са живели постоянно в
гр.Мездра поради фактическа раздяла между първата от тях и общия им
наследодател, който повече от 20 години живял отделно в с.*** и като
пенсионер получавал пенсия в размер около 160лв. Твърди се, че ищците са
помагали на своя наследодател, а преживялата съпруга заплатила изцяло
средствата за погребението му.
В исковата молба се твърди, че в случая е налице хипотезата на чл.227,
ал.1, б."в" ЗЗД, като се сочат предпоставките за уважаване на първия от
съединените искове.
В исковата молба е формулиран петитум на основание чл.227, ал.1, б."в"
ЗЗД да бъде постановен съдебен акт, с който да бъде отменен изцяло
нотариален акт №156, том ІV, рег.№3736, д.№714 от 13.08.2014г. на нотариус
Г. Х. за дарение в полза на ответника, алтернативно на основание чл.76 ЗН да
бъде обявена относителната недействителност на извършеното от общия
наследодател дарение до размера на запазената част на всеки от ищците и за
намаляване на дарствените разпореждания до размера на запазените части на
3
ищците.
Чрез пълномощника си адв. К. К. от АК-Враца ответникът е подал
отговор на исковата молба, с който е оспорил предявените искове.
В отговора се развиват правни съображения в посока, че в противоречие
с процесуалните правила и съдебната практика трите иска са съединени в
условията на алтернативност, като е направено възражение, че по отношение
на втората и третата претенция производството следва да се прекрати.
Ответникът оспорва твърдението на ищците, че са узнали за процесната
сделка в края на м. ноември 2018г., както и твърдението им, че не е давал
издръжка на дарителя В. Н..
В отговора се въвежда възражение за придобиване на имотите по
давност на основание добросъвестно владение.
От представените по делото писмени доказателства и от изисканото
копие от нотариално дело №714/13.08.2014г. на нотариус Г. Х., рег.№407 на
НК с район на действие Районен съд-Бяла Слатина се установява, че В. П. Н. е
дарил на Л. Н. Ч. собствената си 1/2 идеална част от наследствена от П. В. Н.,
б.ж. на с.*** земеделска земя в землището на с.***, а именно: 1/2 идеална
част от поземлен имот, представляващ нива с площ 1,111 дка, земя четвърта
категория в м."Бреста", която е имот №033056, парцел 56 от масив 33; 1/2
идеална част от поземлен имот, представляващ нива с площ 17,717 дка, земя
трета категория, намираща се в м."Бреста", която е имот №036065, парцел 65
от масив 36; 1/2 идеална част от поземлен имот, представляващ нива с площ
3,101 дка, земя трета категория, намираща се в м."Герена", която е имот
№058087, парцел №87 от масив №58 и 1/2 идеална част от поземлен имот,
представляващ нива, цялата с площ 5,011 дка, земя трета категория,
намираща се в м."Герена-север", която е имот №974012 в парцел №12. За
дарствената сделка е съставен нотариален акт №156, том ІV, рег.№3736, д.
№714/2014г.
В нотариалното дело се съдържа решение на Поземлена комисия, от
което видно, че дарените земи са останали в наследство от П. В. Н., чийто
законен наследник е дарителят В. Н.. Представени са и скици на имотите.
От представеното с исковата молба удостоверение за наследници се
установява, че ищците са съответно преживяла и съпруга и синове на В. Н.,
4
починал на 23.02.2016г., които са приели наследството, видно от
удостоверение №809/23.08.2016г. на РС-Бяла Слатина. Това удостоверение и
представеното определение на РС-Бяла Слатина от 23.08.2016г. по ч.гр.д.
№809/2016г. опровергават твърдението на ищците, че са приели наследството
по опис, тъй като процедура по чл.61 и сл. ЗН не е развивана.
Пред районния съд са събрани гласни доказателства относно полагани
за дарителя Н. грижи и предоставяне на парични средства за издръжка.
Свидетелските показания са неубедителни и противоречиви и от тях може да
се направи категоричен извод единствено за това, че Н. се разделил със
съпругата си /първата ищца/, напуснал семейството си в гр.Мездра и се
установил в с.*** преди близо 20 години и причина за това е била системната
злоупотреба с алкохол от негова страна и непримиримостта на ищците с тази
зависимост. Същият е живял в крайна мизерия и от показанията на
свидетелите този съдебен състав не може да приеме за установено, че някоя
от страните е полагала грижи за него и му е предоставяла издръжка.
Свидетелите на ответника П. М. и А. А. са дали пред районния съд
показания за това, че ответникът е наел покойния Н. на работа и му е
изплащал трудово възнаграждение, както и че многократно му е давал
парични суми, в т.ч. и сумата 2 500лв., и тази е причината Н. да му дари
процесните имоти.
За извършването на оценка на наследствената маса районният е
допуснал и изслушал специализирана техническа експертиза, която е
изготвила първоначално и допълнително заключение за пазарната стойност
на имуществото, собственост на дарителя Н.. В първоначалното заключение е
прието, че общата пазарна стойност да дарените идеални части от четирите
земеделски имота възлиза на 10 816лв. Определена е пазарната стойност на
притежаваната от наследодателя 1/2 идеална част от УПИ ІХ-789 в кв.25 по
плана на с.*** с построена в него жилищна сграда на сумата 2 925лв.
Допълнителното заключение за оценка е изготвено на база пазарна стойност
на реални сделки и в него се приема, че пазарната стойност на 1/2 от дарените
поземлени имоти е 9 050лв., а на идеална част от друг наследствен земеделски
имот от наследствената маса – 1 587лв.
По делото са събрани доказателства за получаваната от наследодателя
на ищците пенсия и за внасяни от него такси за домашен социален патронаж.
5
При така изяснената фактическа обстановка районният съд е приел, че
предявяването на исковете по чл.227, ал.1, б."в", вр. ал.3, изр. второ от ЗЗД,
по чл.76 ЗН и чл.29 ЗН при условията на алтернативност е в противоречие с
процесуалните правила.
В мотивите на обжалваното решение са изложения обстойни правни
съображения във връзка с алтернативното съединяване на искове и с
допустимостта на същото, въз основа на които районният съд е приел, че в
случая, доколкото се претендира връщане на процесните имоти, за да е
налице алтернативност на предявените искове, ищците следва да претендират
тези права в пълния им обем по всички предявени искове. Отчитайки
изискването, че при алтернативно съединяване на искове петитумът на всеки
от тях следва да е идентичен с останалите, първоинстанционният съд е
достигнал до извод, че в случая не е налице алтернативно предявяване както
по отношение на втория спрямо първия иск, така и по отношение на
четвъртия спрямо третия иск, като същевременно и максимално неясна е и
подчинеността на третата и четвъртата искова претенция спрямо първата и
втората. Прието е също, че като се има предвид начина на заявяване на
втората, третата и четвъртата искови претенции, ищците нямат интерес от
предявяването на тези искове именно по този начин, което същевременно е в
противоречие с процесуалните правила, с оглед на което поради безспорната
недопустимост на втория, третия и четвъртия иск съдът следва да ги
отхвърли.
Безспорно по делото според районния съд е, че ищците са наследници
по закон на В. П. Н., който е сключил с ответника договор за дарение, при
което ответникът е придобил валидно правото на собственост,
разпоредителната сделка е произвела вещнопрехвърлително действие и
легитимира ответника като собственик. Същевременно според районния съд,
в качеството си на добросъвестен владелец, чието владение е продължило
необезпокоявано и непрекъснато в продължение на повече от 5 години,
ответникът е придобил собствеността и на това основание.
Нататък в мотивите по отношение на иска по чл.227, ал.1, б."в" ЗЗД
районният съд е взел предвид представена по делото разписка от 27.09.2016г.
за получена от ищците рента за наследствена земя, различна от процесните
имоти, и показанията на св. А. за уведомяване на ищците за прехвърлянето на
6
процесните имоти на ответника, въз основа на което е достигнал до извод, че
преклузивният срок за предявяване на този иск е изтекъл на 28.09.2017г., при
което освен недопустим като предявен след изтичане на срока, този иск е
неоснователен и недоказан. В подкрепа на този извод са цитирани
свидетелски показания, с помощта на които ответникът е доказал, че е
предоставял издръжка на дарителя.
В обжалваното решение е прието, че искът по чл.76 ЗН е недопустим,
като е посочено, че актът на разпореждане следва да е осъществен от
сънаследник и тази хипотеза е неприложима в разглеждания случай, тъй като
дарителят Н. не е сънаследник с ищците, а техен наследодател, което
изключва възможността ищците да са сънаследници на собствения си
наследодател. Отделно от това е посочено, че чл.76 ЗН изисква
наследствените предмети, с които се е разпоредил сънаследникът, да не са се
паднали в негов дял при делбата, т.е. да е било развито делбено производство.
Поради това, че нито една част от фактическия състав на чл.76 ЗН не е
установена, този иск е намерен за недопустим и едновременно с това – за
неоснователен и недоказан.
По отношение на иска по чл.29 ЗН районният съд е изложил мотиви във
връзка с предпоставките за уважаване на такъв иск. С оглед на това, че
възстановяване на запазена част може да се извърши както в натура по
правилата на чл.32-35 ЗН в зависимост от вида, броя и времето на извършване
на безвъзмездното разпореждане, така и чрез парично допълване на
запазената част в случаите на чл.36 ЗН, преценка за което могат да извършат
единствено ищците, районният съд е приел, че в случая е налице пасивно
процесуално поведение от тяхна страна. Съдът е отбелязал, че на ищците е
указано да установят имущественото състояние на своя наследодател, но тези
указания не са изпълнени и не са представени доказателства относно
притежаваното от него движимо имущество към момента на откриване на
наследството и неговия паричен еквивалент, за притежавани парични влогове
и пр., при което не е доказан обема на наследствената маса по правилата на
чл.31 ЗН. По тази причина според районния съд не може да бъде обективно
установен размера на запазената и на разполагаемата част, поради което
искът е преценен като неоснователен е недоказан.
При преценката си за допустимост и правилност на обжалваното
7
решение настоящият въззивен състав взе предвид следното:
В качеството на законни наследници на В. П. Н. ищците са предявили
пред районния съд три обективно съединени иска:
- иск с правно основание чл.227, ал.1, б."в" ЗЗД за отмяна на нотариален
акт №156, том ІV, рег.№3736, д.№714 от 13.08.2014г. на нотариус Г. Х. за
дарение в полза на ответника Л. Н. Ч.;
- иск с правно основание чл.76 ЗН за обявяване относителната
недействителност на извършеното от общия наследодател на ищците дарение
в полза на ответника да размера на запазената част на всеки от тях;
- иск с правно основание чл.30, ал.1 ЗН за намаляване на извършеното от
общия наследодател дарствено разпореждане до размера на запазените части
на ищците.
Действително в исковата молба е посочено, че исковете са предявени в
условията на алтернативност и тук окръжният съд следва да отбележи, че
споделя доводите на първата инстанция относно недопустимостта на
алтернативното обективно съединяване на тези искове. Изхождайки от това
принципно становище и от вида на търсената с трите съединени иска защита,
техния предмет и заявения петитум на всеки от тях, окръжният съд приема, че
именно поради недопустимостта на алтернативното им съединяване, исковете
е следвало да се приемат за разглеждане в съотношение главен/евентуални,
като това бъде отбелязано в актовете по чл.131 и чл.140 ГПК. Другото
евентуално дължимо процесуално действие, което е могъл да извърши
районният съд, е даването на указания на ищците да отстранят очевидната
нередовност, като посочат съотношението, в което са предявени исковете.
Във връзка с посоченото по-горе следва да се подчертае, че ако
районният съд е приел изначално, че алтернативното съединяване на трите
иска е процесуално недопустимо, е следвало да откаже да ги приеме за
разглеждане, да постанови връщане на исковата молба и да прекрати
производството по делото.
На основата на изложеното по-горе въззивният съд намира, че именно
заради процесуалната недопустимост на алтернативното обективно
съединяване на трите иска и вида и обема на търсената с всеки от тях защита,
същите следва да се считат за съединени в съотношението главен/евентуални.
8
По главния иск, квалифициран в исковата молба като такъв по
чл.227, ал.1, б."в" ЗЗД.
От обстоятелствената част на исковата молба може да се направи извод,
че този иск се основава на твърдение за отказ на ответника като надарен да
даде на дарителя /наследодателя на ищците/ издръжка, от която той се
нуждае.
Съобразно разпоредбата на чл.227, ал.1, б."в", вр. ал.3 ЗЗД ищците като
наследници на дарителя могат да предявят иск, с който да поискат отмяна на
дарението.
В разглеждания случай обаче е заявен ясен петитум за отмяна на
нотариалния акт, съставен от нотариуса, изповядал дарствената сделка.
Нотариалният акт би могъл да е само официален свидетелстващ
документ, когато съдържа единствено нотариално удостоверяване; възможно
е да материализира едновременно частен диспозитивен документ /напр.
волеизявления на страните по договор/ и официален свидетелстващ документ
в частта на нотариалното удостоверяване. Такъв е случаят с нотариален акт, с
който е оформена една сделка. В тази хипотеза нотариалният акт има
характеристиките на официален свидетелстващ документ в частта на
нотариалното удостоверяване: съставено е от орган, притежаващ нотариална
компетентност, съдържа негово свидетелстващо изявление за това, което е
осъществено пред него и е възприел лично /включително волеизявленията на
страните/, и кои документи са били представени пред него; изготвено е в
пределите на компетентността му и по ред, предписан от закон. Този
нотариален акт се ползва с обвързваща съда формална и материална
доказателствена сила, на основание чл.179 ГПК. Оспорването е допустимо, но
може да се извърши по висящ процес в сроковете и по реда на чл.193 ГПК. В
частта, съдържаща волеизявленията на страните, документът е частен
диспозитивен и поради това се ползва с обвързваща съда формална
доказателствена сила само относно авторството, на основание чл.180 ГПК.
Опровергаването на документа в частта на волеизявленията на страните е
ограничено само до вида на доказателствените средства. Процесният
нотариален акт, с който е оформена дарствената сделка, е именно такъв,
поради което искът за неговата отмяна е недопустим. Допустим е само иск за
отмяна на констативен нотариален акт.
9
По изложените съображения и предвид факта, че при приемането на
исковата молба районният съд не е отчел правната характеристика на
нотариалния акт за дарение като вид документ и нито е дал указания на
ищците да прецизират петутима на този иск, нито е прекратил
производството по него, а се е произнесъл с решение по същество, с което го е
отхвърлил, въззивният съд намира, че в тази част обжалваното решение е
недопустимо, поради което следва да бъде обезсилено, а производството по
иска с правно основание чл.227, ал.1, б."в" ЗЗД прекратено.
По иска с правно основание чл.76 ЗН за обявяване на относителна
недействителност на извършеното от общия наследодател на ищците
дарение в полза на ответника до размера на запазените части на ищците.
Чл.76 ЗН предвижда, че актовете на разпореждане на сънаследник с
отделни наследствени предмети са недействителни, ако тия предмети не се
падат в негов дял при делбата. Разпоредбата е ясна и от съдържанието й
следва извод, че процесуална предпоставка за предявяване на иска за
обявяване на недействителност на разпоредителни актове на съделител е
наличие на делбено производство. Нещо повече, както е съобразил и
районният съд, ищците и покойният дарител В. Н. нямат качеството на
съделители, поради което разпоредбата на чл.76 ЗН няма приложение в
отношенията между тях. От изложеното следва, че и този иск е недопустим,
до какъвто извод е достигнал и районният съд.
По изложените съображения този състав приема, че след като ясно е
посочил, че този иск е недопустим, районният съд го е отхвърлил и като
неоснователен и недоказан, е допуснато съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, поради което и в тази част обжалваното
решение следва да бъде обезсилено и производството по иска с правно
основание чл.76 ЗН прекратено.
По иска с правно основание чл.30, ал.1 ЗН.
Между наследниците по закон и наследодателя съществува толкова
близка връзка, че законодателят е намерил за уместно да не позволи на
последния да облагодетелства неограничено други, по-далечни лица, за
сметка на това, което близките му биха получили от наследството. За тези
особено близки лица, каквито са низходящите на наследодателя, родителите
му и съпругът /чл.28, ал.1 ЗН/, законът създава запазена част – запазена срещу
10
волята на наследодателя да облагодетелства други лица. Запазената част е
защитена преди всичко срещу завещателните и дарствените разпореждания на
наследодателя.
Безспорно е по делото, че в качеството на преживяла съпруга и деца на
дарителя В. Н. ищците имат право на запазена част от наследството му в
хипотезата на чл.29, ал.3, изр.2 и 3 ЗН – по 1/4 за всеки от тях.
Съгласно чл.30, ал.1 ЗН наследник с право на запазена част, който не
може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения,
може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на
неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети
и дарения с изключение на обичайните дарове.
В ал.2 на чл.30 ЗН е предвидено, че когато наследникът, чиято запазена
част е накърнена, упражнява това право спрямо лица, които не са наследници
по закон, необходимо е той да е приел наследството по опис. Това изискване
за приемане на наследството по опис следва да се прилага само по отношение
на лица, които не са призовани да наследят. В т.15 от ППВС №4 от
20.10.1964г. е прието, че по смисъла на чл.30, ал.2 ЗН наследници по закон са
всички лица, посочени в чл.5-10 ЗН, т.е. тези, които биха могли да са
наследници, независимо дали са призовани към наследяване. Този текст е
обявен за изгубил сила с ТР №1 от 04.02.2005г. по т.гр.д.№1/2005г. на ОСГК
на ВКС. С това решение съдебната практика се върна към тълкуването,
дадено в Решение №28/02.04.1961г. по гр.д.№21/1962г. на ОСГК на ВКС, в
което е възприето, че под термина "наследници по закон" по чл.30, ал.2 ЗН
трябва да се разбират наследниците, които в конкретния случай са призовани
да наследяват, а не всички лица, посочени в чл.5-10 ЗН. Следователно
приемането на наследството по опис е елемент от основанието да възникване
на правото да се иска възстановяване на запазена част спрямо лице, което не
призовано към наследяване. В този смисъл е налице практика на ВКС в
Решение №342/12.07.2010г. по гр.д.№379/2010г., ІІ г.о., Решение
№531/20.10.2009г. по гр.д.№5336/2008г., ІІ г.о., Решение №209/29.04.2010г.
по гр.д.№1048/2009г. и др. Както е посочено в мотивите на посоченото по-
горе тълкувателно решение, изискването за приемане на наследството по опис
е предвидено в интерес на заветника или надарения, когато той не е
наследник по закон, а трето лице, и няма точна представа за актива на
11
наследството, за да не се допусне наследникът със запазена част да укрие част
от актива на наследството и без всъщност да е накърнена запазената му част,
да иска нейното допълване за сметка на завещанието или дарението.
В т.4 от ТР №3/2013г. от 19.12.2013г. по тълк.д.№3/2013г. на ОСГК на
ВКС е прието, че приемането на наследството по опис е материална
предпоставка за реализиране на правото да се иска възстановяване на
запазена част от наследството спрямо заветник или надарен, който не е
призован към наследяване.
В случая ответникът Л. Ч. не е лице, призовано към наследяване, поради
което за уважаване на иска за възстановяване на запазената част на ищците е
необходимо те да се приели наследството по опис. Както бе посочено по-горе
в мотивите, от представените по делото удостоверение и определение на РС-
Бяла Слатина се установява, че тази материалноправна предпоставка не е
налице, тъй като ищците не са приели наследството по опис, поради което
искът по чл.30, ал.1 ЗН се явява неоснователен. По тази причина, макар и по
съображения, различни от изложените от районния съд, в тази част
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
За пълнота следва да се отбележи, че първоинстанционният съд
правилно е намерил за неоснователно възражението на ответника за
придобиване на процесните имоти по давност, тъй като надареният не може
да отблъсне иска за отменяване или намаляване на дарението, като се позове
на това, че е придобил същите по давност. За придобивна давност в
настоящия случай не може да става въпрос, защото с дарението надареният е
станал собственик и като такъв не може да придобие собствеността и по
давност.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
12
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА като недопустимо Решение №260025/24.02.2022г., постановено
от Районен съд-Бяла Слатина по гр.д.№367/2019г., в частта, с която е
отхвърлен предявения от М. Т. Н., ЕГН **********, Т. В. Н., ЕГН **********
и П. В. Н., ЕГН **********, тримата от гр.***, против Л. Н. Ч., ЕГН
********** от с.***, заместен в хода на делото от законните му наследници
Ц. И. Ч., ЕГН **********, Н. Л. Ч., ЕГН ********** и С. Л. Ч., ЕГН
**********, иск за отмяна на нотариален акт №156, т.ІV, рег.№3736, д.
№714/13.08.2014г. на нотариус Г. Х. и в частта, с която е отхвърлен
предявения от същите ищци срещу същия ответник иск по чл.76 ЗН за
обявяване относителната недействителност на извършеното от В. П. Н., ЕГН
**********, починал на 23.02.2016г., дарение, инкорпорирано в същия
нотариален акт, до размера на запазената част на всеки от ищците, и
ПРЕКРАТЯВА производството по тези искове.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
13
2._______________________
14