РЕШЕНИЕ
№ 1548
гр. Пловдив , 16.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Анна Д. Дъбова
при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова
като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело №
20215330100021 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от “ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД против Т. И. Г. кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318,
ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните притезания,
удостоверени в Заповед № 3493/10.07.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 7864/2020 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, ХIX граждански състав, представляващо
претендирана продажна цена за доставена за периода от 23.07.2019 г. до
22.10.2019 г. до обект с ********, находящ се в гр. П., ул. „К.“ № ******,
електрическа енергия в размер на сумата от 271, 50 лв., както и за
установяване на изтекла мораторна лихва върху главното парично
задължение за периода от 11.09.2019 г. до 06.07.2020 г. в размер на сумата от
19, 41 лв., ведно със законната мораторна лихва върху главницата от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 07.07.2020
г., до окончателното й заплащане.
Ищецът твърди, че по силата на договор за покупко-продажба на
електрическа енергия, сключен при Общи условия, е доставил до обект с
****, находящ се в гр. П, ул. „К“ № ***** електрическа енергия за периода от
23.07.2019 г. до 22.10.2019 г. Твърди, че ответникът има качеството на
потребител по отношение на процесния имот, в качеството му на собственик
на електроснабдения имот. Последният бил клиент на електроснабдителното
1
предприятие с открит кл. № *******. Поради забава в заплащането на
главницата, претендира обезщетение за забава на основание чл. 27, ал. 1 от
Общите условия за всеки ден забава в размер на законната лихва. Моли за
уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.
Ответникът Т. ИЛ. Г., чрез назначения му от съда особен представител
адв. И.В., е депозирал в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК,
отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната
неоснователност. Твърди, че в производството по делото не се установява, че
ответната страна представлява потребител на електрическа енергия в
качеството й на собственик или на титуляр на ограничено вещно право по
отношение на процесния обект, като не се установява последната да е
депозирала заявление за откриване на партида на нейно име. По така
изложените съображения оспорва между страните да е възникнало валидно
облигационно правоотношение, като моли за отхвърляне на предявените
искове. В първото по делото съдебно заседание особеният представител на
ответната страна посочва, че оспорва предявените искове единствено по
посочените в исковата молба основания – липсата на валидно възникнало
облигационно правоотношение между страните.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно и пасивно субективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във
вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Възникване на спорното материално право се предпоставя от
установяване на следните материалноправни предпоставки (юридически
факти): наличие на валидно правоотношение по договор за продажба на
електрическа енергия, по силата на което продавачът се е задължил да
прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги продаде, а
купувачът – да ги получи и да заплати уговорената цена; 2. Продавачът да е
доставил електрическа енергия в твърдяното количество на купувача.
Ищецът е представил дубликати на три фактури, издадени от негов
представител в полза на потребителя Т. И. Г., в които са обективирани
претендираните вземания за доставена електроенергия за периода от
23.07.2019 г. до 22.10.2019 г. за обект с ***** а именно - фактура №
**********/31.08.2019 г., фактура № **********/30.09.2019 г. и фактура №
2
**********/31.10.2019 г.
По делото е представено и извлечение от сметката на Т. ИЛ. Г. за обект
с *****.
В приложеното по делото заповедно производство са представени в
препис Общите условия, одобрени от ДКВЕР с Решение № ОУ-
013/10.05.2008 г. чрез копие от ежедневника, в който последните са били
публикувани при приемането им. Съгласно разпоредбата на чл. 98а, ал. 3 ЗЕ
Общите условия са част от поетите задължения по учреденото договорно
правоотношение. В нормата на ал. 4 на чл. 98 а ЗЕ е установено, че
публикуваните общи условия влизат в сила за клиентите на крайния
снабдител, без изрично им писмено приемане, като в ал. 5 е установена
възможност за клиентите в срок до 30 дни след влизането в сила на общите
условия, ако не са съгласни с тях, да внесат при съответния краен снабдител
на електрическа енергия заявление, в което да предложат специални условия.
Следователно договорът за продажба на електроенергия по аргумент на
разпоредбата на чл. 98 а, ал. 4 ЗЕ се счита сключен с конклудентни действия –
с публикуването от страна на електроснабдителното предприятие на
одобрените от ДЕКЕВР общи условия най-малко в един централен и в един
местен всекидневник, които влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите. От приложените по делото доказателства се установява, че
ищцовото дружество е изпълнило процедурата по чл. 98 а ЗЕ.
Съдът намира за установено, че между страните е възникнало валидно
облигаторно правоотношение по договор за търговска продажба, по силата на
който крайният снабдител продава електрическа енергия при публично
известни Общи условия (ОУ) – арг. чл. 98а, ал. 1 ЗЕ. Т.е. с отнапред
съставени общи клаузи от търговеца-краен снабдител се определят страните
по договора за доставяне на електрическа енергия.
Страна (купувач) по договора за продажба на електро енергия е
битовият клиент или този клиент, който купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди - арг.
3
пар. 1, т. 2 а от ДР на ЗЕ.
С разпоредбата на чл. 1, т. 4 от Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия е установено, че потребител на
електрическа енергия за битови нужди е физическо лице, собственик или
ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на
“ЕВН България Електроразпределение” АД съгласно действащото
законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си.
Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на
електро енергия до процесния имот, представляващ обект с ИТН 1381374,
находящ се в гр. Пловдив, ул. „Калина“ № 71, вх. В, ет. 5, ап. 14, е неговият
собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената
и потребена електрическа енергия, респ. то е встъпило в облигационни
правоотношения с ищцовото дружество.
В производството по делото е представен нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот **********. на ******, с район на действие –
Районен съд – Пловдив, с номер ******. От така представения нотариален акт
се установява, че в полза на Т. И. Г. е прехвърлено правото на собственост, по
силата на договор за покупко-продажба, по отношение на самостоятелен
обект в сграда с идентификатор № *******., представляващ апартамент от 69,
12 кв.м., находящ се в гр. П, ул. „К“ № *********.
Следователно от така представените писмени доказателства се
установява, че ответната страна е собственик на електроснабдения имот.
В този смисъл се установява, че между страните е възникнало валидно
облигационно задължение, като по вече изложените съображения съдът не
възприема доводите на ответника, че е необходимо депозиране на изрично
заявление за откриване на партида от страна на собственика на имота, респ.
сключване на писмен договор.
От Общите условия се установява, че страните са се уговорили
потребителят да заплаща установената цена за доставеното му количество
електроенергия след доставката на тази стока – в разпоредбата на чл. 11 е
установено, че клиентът се задължава да заплаща стойността на използваната
4
в обекта електрическа енергия, а в Раздел IV “Плащания”, чл. 18, ал. 1 е
установено, че потребителят следва да заплаща на продавача стойността на
консумираната електрическа енергия и дължимата сума за извършения
пренос на тази енергия по разпределителната мрежа веднъж месечно, по
утвърдените от ДКЕВР цена за снабдяване и цена за разпределение, като в ал.
2 е предвидено, че срокът за плащане на възникналото задължение е 10-
дневен за всички фактури, които се издават ежемесечно – арг. чл. 17, ал. 1 от
ОУ.
В производството по делото не е спорно обстоятелството, че до
процесния обект е доставена електрическа енергия на стойност от 271, 50 лв.
Следователно за процесния период е доставено посоченото в
издадените фактури количество електрическа енергия, поради което и в полза
на ответника в качеството му на потребител е възникнало насрещното
облигаторно задължение за заплащане на доставената и потребена
електрическа енергия в размера, претендиран от ищеца, който не се оспорва
от ответната страна в производството по делото.
При така установените правнорелевантни обстоятелства съдът намира,
че за ответника в качеството му на потребител на електрическа енергия е
възникнало задължението за заплащане на доставеното количество
електрическа енергия на стойност от 271, 50 лв. Ответникът, чиято е
доказателствената тежест за установяване на това правнорелевантно
обстоятелство, не установи при условията на пълното и главно доказване по
правилата по чл. 154, ал. 1 ГПК, че е погасил чрез плащане възникналото
парично задължение.
Тъй като ответникът не е изпълнил точно в темпорално отношение
своята насрещна парична престация, той е изпаднал в забава и дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава по чл. 86, ал. 1
ЗЗД върху главницата. За периода на забава по всяка фактура с начална датата
– денят, следващ деня на установения падеж и крайна дата 06.07.2020 г., в
полза на ищеца следва да се присъди обезщетение за забавено заплащане на
главното задължение в размер на сумата от 19, 41 лв.
С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца следва да бъдат
5
присъдени сторените разноски. В производството последният е доказал
извършването на разноски за държавна такса от 75 лв. и депозит за особен
представител от 200 лв. Съдът при съобразяване на действителната
фактическа и правна сложност на делото определи на основание чл. 78, ал. 8
ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на
правната помощ размер на юрисконсултското възнаграждение 100 лв.
Следователно и в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да
бъдат присъдени разноски в исковото производство в общ размер от 375 лв.
Тъй като установителният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК е част от
заповедното производство – по установяване съществуването на
удостовереното в издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК вземане,
съдът следва окончателно да се произнесе по дължимите по производството
разноски, като съобрази и извършените съдебни разходи по издавеното на
заповед за изпълнение – арг. т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г.
по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. По тези съображения в полза на
ищеца следва да се присъдят и разноските в заповедното производство в
размер от общо 75 лв., от които 25 лв. за държавна такса и 50 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 1 ТЗ, чл. 286, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по
отношение Т. И. Г., ЕГН **********, с адрес гр. П, ул. „С“ № ****, че “ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. “Христо Г. Данов” № 37, е носител на паричните
притезания, за които е издадена Заповед № 3493/10.07.2020 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 7864/2020 г.
по описа на Районен съд – Пловдив, ХIX граждански състав, както следва:
сумата от 271, 50 лв. – стойността на доставена за периода от 23.07.2019 г. до
22.10.2019 г. до обект с *********, находящ се в гр. П., ул. „К“ №*******,,
електрическа енергия и сумата от 19, 41 лв. – законна лихва за забава за
периода от 11.09.2019 г. до 06.07.2020 г., ведно със законна лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 07.07.2020 г., до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА Т. ИЛ. Г., ЕГН **********, да заплати на “ЕВН България
6
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал;. 1 ГПК
сумата от 75 лв. – разноски в заповедното производство ч. гр. д. № 7864/2020
г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХIX граждански състав, и сумата от
375 лв. – разноски в исковото производство по гр.д. № 21/2021 г. на Районен
съд - Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/П/_______________
7