Р Е Ш Е Н И Е
№146../06.12.2019
гр.Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Р . Станчева
въззивно ч. гр. дело № 598/19г.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК вр. чл.463 ГПК.
Образувано е по жалба на Н.Ч.Т., чрез адв. М. против решение №
109/01.10.2019г., постановено по в.гр.д. № 209/2019г. на ОС - Силистра, с което
е оставена без разглеждане жалбата й срещу извършено от ЧСИ с рег. № 767 по
изп.д. № 20167670400390 разпределение от 13.05.2019г. в частта относно
наведените възражения за недопустимост на изпълнителното производство и
погасяване вземането на взискателя по давност, а по останалите оплаквания срещу
законосъобразността на същото разпределение е постановена неговата отмяна и е
извършено ново разпределение на сумата от 21 601 лева.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното решение. Твърди се, че неправилно съдът не е разгледал оплакванията
й вр. съществуването на дълга, в частност възраженията й за погасяването му по
давност, както и че неправилно са ценени последиците на постановени предходни
съдебни актове. Счита, че това възражение е относимо към законосъобразността на
изпълнителното производство като цяло, поради което и е следва да бъде разгледано
и в производството по обжалване на извършеното от съдебния изпълнител
разпределение. Излага доводи, че при основателност на същото това ще рефлектира
и върху разпределението тъй като няма да бъдат изплащани суми на основния
взискател ОТП „Факторинг-България“ ЕАД. Иска се от настоящата инстанция да
отмени решението на окръжния съд и постанови друго съобразно всички наведени в
жалбата й по чл.463 ГПК оплаквания.
В срока по чл.276 ГПК не са постъпил писмени отговори от взискателите.
За да се произнесе, съдът съобрази
следното:
Производството по в.гр.д. № 209/2019г. на ОС – Силистра е образувано по
жалба на настоящата жалбоподателка, с която същата е обжалвала извършеното от
ЧСИ Г., рег. № 767 по изп.д. №
20167670400390 разпределение от 09.05.2019г. на сумата от 21 601 лева,
постъпила от публичната продан на недвижими имоти, собственост на длъжника.
Оплакванията по законосъобразността на оспореното разпределение са, че
неправилно е постановено изплащането на суми в полза на взискателя „ОТП Факоринг
България“ ЕАД, тъй като задължението към него е погасено по давност,
обстоятелство признато с Определение № 55/05.01.2017г. по гр.д. № 1875/2016г.
на РС – Силистра и Определение № 147/05.04.2017г. по ч.т.д. № 28/2017т. на ОС –
Силистра. Излагат се подробни доводи защо и кога е настъпил погасителния ефект.
Наред с това се твърди, че задължението й към Държавата, съгласно получената
ПДИ е в размер на 1 389.27 лева, като не е получавала ПДИ за
разпределената сума от 979.12 лева, както и че евенуално дължимата в полза на
„ОТП Факторинг“ ЕАД сума възлиза на 18 153 лева, вместо определените с
разпределението 18 525.77 лева.
Видно от приетите като доказателство
материали от изпълнителното производство е, че същото е образувано по молба на
„ОТП Факторинг България“ ЕАД срещу жалбоподателката за принудително събиране на
суми съгласно изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1008/2012г. на РС - Силистра в полза на Банка ДСК,
вземането за които е цедирано на взискателя с договор за цесия от 16.07.2015г.
На основание чл.458 ГПК присъединен по право
като взискател е Държавата с размер на вземането й към 08.07.2016 год.
1 389.27 лева /съгласно удостоверение вх. № 11717/11.07.2016г./
След връчване на ПДИ са предприети действия по
удоволетворяване на вземането – наложени са запори и възбрани върху имуществото
на длъжника. В резултат на реализирани публични продани на два недвижими имота
е събрана сумата от 21 601 лева, която е предмет на оспорваното в
настоящото производство разпределение. Същата е разпределена от ЧСИ като сумата
от 1 471.41 лева е отнесена към дължими в полза на съдебния изпълнител
такси по т.26 и т.13 от ТТЗЧСИ, 979.12 лева за погасяване вземането на
Държавата, 18 525.77 лева в полза на основния взискател ОТП Факторинг,
покриващи изцяло размера на дълга към него, а остатъкът от 624.70 лева е
постановено да бъде върнат на длъжника.
Настоящият състав изцяло споделя мотивите на окръжния
съд за недопустимост на възражението за погасяване на вземането на ОТП
Факторинг по давност в изпълнителното производство, вкл. и по повод обжалване
действията на ЧСИ. Съдебният изпълнител не може да прави самостоятелна преценка
за съществуването, респ. несъществуването на дълга към момента на образуване и
реализиране на принудителното изпълнение вън от изрично предвидените в закона
случаи /напр. представяне на доказателства за извършено доброволно плащане/.
Подобно правоизключващо възражение може да бъде установено само със съдебно
решение, постановено по иск по чл.422 ГПК или по иск с правно основание чл.439 ГПК, когато погасяването е настъпило след издаването на заповедта по чл.417 ГПК
и изтичане срока за възражение. Само при наличието на такъв съдебен акт
изпълнителното основание ще отпадне и това ще доведе до прекратяване на изпълнителното
производство в хипотезите на чл.433 т.4 или 7 ГПК. Посоченото в мотивите на
цитираните от жалбоподателката определения по повод предявения от нея иск с
правно основание чл.439 ГПК не обвързват нито съдебния изпълнител, нито съда в
производството по чл.435 и сл. ГПК. Тези актове не разрешават въпроса дали
вземането съществува или не.
По същите съображения не може да бъдат разглеждани и
наведените с допълнителна молба от 29.11.2019г. от жалбоподателката оплаквания
за незаконосъобразност на изпълнителното производство, основани на довод за
постановена отмяна на чл.4 и чл.9 от Наредба №6/20.02.2008г. на МП, касаещи
утвърждаването на образците на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Отмяната на
нормативния акт няма обратно действие по арг. от разпоредбата на чл.195 ГПК,
поради което и няма за последица отпадане на изпълнителното основание.
Относно извършеното разпределение на сумите по пера и
при отчитане данните по изпълнителното дело, както и направеното уточнение от
ЧСИ в представеното от него пред окръжния съд удостоверение, съдът намира, че
към датата разпределението размерът на задълженията към двамата взискатели е в
размер на 979.12 лева, съставляващи непогасени публични задължения към
Държавата /съгласно актуално удостоверение от 02.05.2019г. и който е
релевантния размер, независимо от посочения по-висок в ПДИ/ и 17 654.64
лева към взискателя „ОТП Факторинг България“ ЕАД, дължими по изпълнителен лист
и включващи непогасена главница от 8 912.41 лева, 6 288.01 лева
законна лихва за периода от 31.05.2012г. до 09.05.2019г., 2 231.42 лева
неолихвяемо задължение за лихва и 222.80 лева, присъдени разноски за
заповедното производство. Дължими в полза на последния взискател са и
направените от него разноски по изпълнителното производство, които съгласно
коментираното удостоверение на ЧСИ са в общ размер на 871.13 лева, включващи
заплатени авансови такси в размер на 384.92 лева, сумата от 10.69 лева,
заплатена такса към АГКК и претендирано юрисконсултско възнаграждение в размер
на 475.52 лева.
С обжалваното решение окръжният съд е определил
размера на следващото се юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева,
прилагайки действащата към датата на разпределението редакция на чл.78 ал.8 ГПК, а не тази към датата на изпращане на ПДИ до длъжника. Поради това и
доколкото няма жалба срещу решението от взискателя, то дължимото му се
юрисконсултско възнаграждение следва да се приеме в този размер.
Относно другите две пера /авансово заплатени такси от
взискателя и таксата от 10.69 лева/ не са наведени оплаквания, а извършването
им се установява и от материалите по изпълнителното дело.
Що се отнася до дължимите от жалбоподателката в полза
на ЧСИ такси по т.13 /за предяваване на разпределението/ и по т.26 от ТТЗЧСИ
настоящият състав намира оплакванията досежно основата върху която следва да
бъде изчислена таксата по т.26 за основателни. Същата се начислява върху
размера на вземането съобразно изпълнителното основание. Направените разноски
от взискателя, вкл. и заплатеното от него адвокатско възнаграждение, респ.
определено юрисконсултско възнаграждение за изпълнителното производство не са
част от вземането. Дължимостта им е израз на отговорността на длъжника съгласно
изричната разпоредба на чл.79 ГПК, така както на възстановяване подлежат и заплатените
от взискателя авансови такси и разноски. Последните също са предмет
принудително събиране в рамките на същото изпълнително производство, но не се
включват в размера на вземането по см. на т.26. И след като липсва изрична
законова разпоредба, даваща основание за включване в основата за определяне на
таксата по т.26 на вземането за разноските за адвокатско възнаграждение, не
може да бъде обоснован извод, че същото е част от паричното вземане по см. на
т.26.
При това положение настоящият състав изчислява
дължимата такса по т.26 в общ размер на 1 652.63 лева с вкл. ДДС /117.49
лева за вземането на Държавата, на основание т.26 б.“б“+ДДС и 1 535.14
лева върху вземането на ОТП Факторинг, на основание т.26 б.“г“+ДДС/.
Определената от ЧСИ такса по т.26 в разпределението е 1 435.41 лева, а в
обжалваното решение същата е изчислена в размер на 1 380.71 лева /117.49
лева по вземането на държавата и 1 263.22 лева върху вземането на ОТП
Факторинг/ и въпреки неправилното включване от съда в основата както на
юрисконсултското възнаграждение, така и на разноските от 10.96 лева, и двата
размера са по-малки от изчисленията на настоящия състав. При това положение и с
оглед забраната за влошаване положението на жалбоподателя следва да бъде
зачетена разпределената от съда сума за такса по т.26.
С оглед на така установеното и при съобразяване
привилегиите по чл.136 ЗЗД, съдът намира, че сумата от 21 601 лева следва
да бъде разпределена по следния начин:
- на основание чл.136 т.1 ЗЗД в полза на ЧСИ сумата от
1 416.71 лева, съставляваща такси по т.13 и т.26 от ТТЗЧСИ
- на основание чл.136 т.6 ЗЗД в полза на Държавата
сумата от 979.12 лева
- сумата от 18 150.25
лева за погасяване вземането на взискателя „ОТП Факторинг България“ ЕАД,
включваща размер на задължението по изпълнително основание /17 654.64 лева/ и
разноски по изпълнението /100 лева юрисконсултско възнаграждение, 384.92 лева
заплатени авансови такси и 10.69 лева такси за удостоверения от АГКК/
- остатъкът от 1 054.92
лева следва да бъде върнат на длъжника Н.Т..
Поради съвпадането на изводите на настоящата инстанция
относно крайния резултат по спора с тези на ОС – Силистра, обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решение № 109/01.10.2019г., постановено по в.гр.д.
№ 209/2019г. на ОС - Силистра.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.