Р Е Ш Е Н И Е
№ 749 25.02.2019г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН
СЪД, XI-ти гр. състав в открито
съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ГЕОРГИЕВА-
ТОЧЕВСКА
при участието на секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 12243 по описа на ПРС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 124 от ГПК.
Ищцата С.И.К., ЕГН: **********,***, чрез п. си адв. Р.Д.,
е предявила против „ЧЕЗ Електро България” АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159, район Младост,
бл. БенчМарк Бизнес Център, иск за признаване на установено, че ищцата не дължи
на ответника сумата от 365, 86 лева, служебно начислена сметка за
електроенергия по фактура № *********/ 27.06.2018 г.
В исковата молба се твърди, че ищцата била потребител на
електрическа енергия, която ответникът доставял в собствен обект /вилен имот/,
находящ се в района на гр. С.. След проверка на текущи задължения установил, че
дължи сумата от 365,86 лева по фактура № *********/27.06.2018 г. Оспорва
дължимостта на сумата, която не отговаряла на реалното месечно потребление за
посочения адрес във фактурата. За процесната фактура на корекцията липсва
реален инкасаторски отчет въз основа на утвърден график, като сумата била
начислена при начална липса на правно основание за това. Ищцата не била
уведомена, че е извършена проверка на електромерите, монтирани на тази улица и
адрес, не била уведомена за никакъв констативен протокол и не била запозната с
неговото съдържание, не била уведомена за механизма на преизчисление, който са
ползвали. Процесната сума от 365, 86 лева по фактурата била начислена като
корекция за неизвестно как определен период, при неизвестни за клиента изходни
данни за потребление. Оспорва се начина и методиката, по които е начислена сумата по посочената
партида, твърди се, че същите били неправилни и незаконни. Доставчикът на ел.
енергия не бил представил конкретни данни и доказателства, че на процесния
адрес електрическата енергия се измерва от законно монтирано, сертифицирано по
реда на Закона за измерванията и Правилата за измерване средство за търговско
измерване- електромер, нито в какво състояние това средство е монтирано. Сумата
била "начислена" произволно, визирайки липсата на каквото и да е
правно основание, вкл. и липсата на потребление, което да не било измерено и
факта, че в случая се касаело за нарушение на нормите, които уреждат
предоставянето и потреблението на ел. енергия, за което ищеца няма вина. Никой
от с. роднини на ищцата нямал достъп до никакъв електромер и никога не бил
известяван от доставчика по какъв начин се измерва ел.енергията, още повече, че
в случая ищцата не била потребител за адреса, за който нямала и достъп до
таблото, заключено със секретна ключалка. Твърди, че за клиента не съществувала
обвързваща действителна клауза, по силата на която да се дължи процесната сума,
а и нямало съгласие с процедура за едностранно и без негово участие
преизчисляване за минал период на сметките за месечно доставената и отчетена
посредством СТИ ел. енергия. Ако се приемело обратното, твърди, че на този
адрес не била потребена енергия в количество, което да се равнява на процесната
сума по одобрените от ДКЕВР цени за ел. енергия. Касаело се за невъзможно за
конкретния потребител потребление в размер в квч ел.енергия само за период от
90 дни. Извършената корекция на сметки визирала електромер и неизмерване, за
които нямало данни да са налични през целия период на корекция. Изчисляването
на количеството ел.енергия за до таксуване не било коректно и било направено
при неспазване на правилата за това. Потребителите при общи условия дължали на
доставчика - продавач, само стойността на месечно доставена, месечно потребена и
месечно измерена ел. енергия, посредством законно монтиран и сертифициран
електромер. Изрично се оспорва да е налице каквото и да е неизмерено
потребление, равняващо се на начисленото количество ел.енергия. Твърди, че ако
ищецът е потребител на ел.енергията и за този имот по фактурата - ***, то не можело
да бъде търсена каквато и да било отговорност по повод правилното измерване на
електрическата енергия, тъй като потребителят нямал задължение да следи за
техническата изправност на средствата за търговско измерване, нито тези
средства били негова собственост. Всяко претендиране и получаване на суми,
начислени въз основа на презумирани неизправности на измервателните средства,
било неоснователно и представлявало злоупотреба с монополно положение. Нито в
Закона за енергетиката, нито в договора за продажба на ответника била
предвидена твърдяната отговорност в размер на процесната сума. Доколкото
ответникът би се позовал на аналогично правило, прието в общите му условия, или
в правило, съдържащо се в общите условия на договорите за използване на
електроразпределителните мрежи на „Чез Разпределение България" АД, или
Правила за измерването на количеството електрическа енергия от 2013г., се
оспорва, че те били действащи през процесния период, като се счита, че същите
са нищожни, противоречащи на императивни правни норми от по-висок ранг, излизащи
извън предмета на законовата делегация и на нормите, регламентиращи правилата
за разпределение на риска при продажба на родово определени вещи. Освен това
противоречали на интереса на потребителя, а в ОУ не бил предвиден ред за
уведомяване на клиента при извършването на корекции съгласно новата редакция на
ЗЕ от 2012г., докато към датата на корекционната претенция по фактура
/27.06.2018г./ и ПИКЕЕ, 2013г. били отменени. С оглед горното, се моли за
установяване недължимостта на сумата, начислена като едностранна корекция на
сметка. Претендират се разноски. Представя и писмено становище по спора, а в
съдебно заседание чрез п. си поддържа иска.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез п. си, е
депозирал писмен отговор, с който оспорва иска по основание и размер. Твърди,
че на 22.03.2018 г. служители на оператора на ел. мрежата „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД извършили контролна проверка на средство за търговско измерване
фабричен № *** монтиран за обект къща, находящ се в ***, за който била
регистрирана партида с клиентски № *** на името на ищцата. Вследствие на
проверката бил съставен Констативен протокол № *** в присъствието на
независимите свидетели посочени в документа – С. Д. Ж. и Е. М. Ф. – членове на
Федерация на потребителите. Твърди, че потребителят бил търсен, но не бил
намерен, което обстоятелство било отразено в КП. Твърди се, че на СТИ № ***,
който измервал ел. енергията, потребявана от обекта на ищеца, не била
извършвана контролна проверка за 90 дневен период преди 22.03.2018 г. и в
допустимите граници от 90 дни, съгласно чл. 48, ал. 1 от ПИКЕЕ, като отчитането
на показанията на средствата за търговско измерване не се счита за проверка
съгласно чл. 22, ал. 2 от ОУ. Проверяващите установили, че липсва пломба на
щита на ел. таблото, нарушена била и пломбата на капачката на клемния блок на
електромера, а също и холограмните стикери и пломбите на големия капак на
електромера. Уредът бил демонтиран и заявен за метрологична експертиза, а на
негово място бил монтиран нов изправен електромер, който мери в класа си на
точност. Установеното представлявало несъответствие на метрологичните и
техническите характеристики на СТИ с нормираните и нарушение на целостта на
измервателната система. На демонтирания електромер били поставени холограмни
стикери, след което бил поставен в безшевен чувал, който бил пломбиран с
пломби. На негово място бил монтиран нов изправен електромер с фабричен № ***.
Твърди се, че съгласно изискванията на чл. 58, ал. 3 от ОУ на „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД било изпратено уведомление изх. № ***, с което потребителят
бил уведомен за извършената проверка, като към писмото било приложено копие на
КП № ***. От известие за доставяне № *** било видно, че писмото съдържало
уведомление и КП ***, както и, че било връчено лично на ищцата на 13.04.2018
г., като по този начин редът за уведомление бил спазен. Твърди се, че
демонтираният електромер, запечатан съгласно посочените изисквания, бил
изпратен за метрологична проверка от независима лаборатория в БИМ ГД „Мерки и
измервателни уреди“ – Регионален отдел – гр. С.. За извършената метрологична
проверка ГД „МИУ“ съставил КП № ***. В протокола било записано, че е осъществен
достъп до вътрешността на електромера. От вътрешната страна на клемния блок
между входа и изхода на токовата верига допълнително бил присъединен меден
проводник /шунт/. Имало изменение на електрическата схема, като по този начин
било постигнато отклонение на преминаващата през електромера електрическа
енергия в посока минус. Било посочено също така, че електромерът измерва
преминаващата ел. енергия с грешка минус 70,00% по двете тарифи при допустима
грешка плюс/минус 2,00%. Съгласно изискванията на чл. 58, ал. 3 от ОУ на „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД на клиента било изпратено уведомление изх. № ***, с
което последният бил уведомен за извършената проверка, към писмото било
приложено копие на КП и било указано, че въз основа на него ще се извърши
корекция на сметката на основание ПИКЕЕ. От обратна разписка № *** било видно,
че писмото е връчено на лицето Д. К. – родственица на ищцата. Въз основа на КП
№ *** на БИМ ГД „МИУ“ в съответствие с чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „а“ ПИКЕЕ била
преизчислена сметката за доставена, неизмерена и незаплатена електрическа енергия
за периода 23.12.2017 г. – 22.03.2018 г. /т.е. за срок не по-дълъг от 90 дни/,
съгласно чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ. Доначисленото количество електрическа енергия за
периода 23.12.2017 г. – 22.03.2018 г. било в общ размер на 1993 кв.ч.
Коригираната сметка била получена като количеството изразходвана, но незаплатена
електрическа енергия за ден, умножена по броя на дните за съответния период.
Количеството потребена ел. енергия се доначислила по реда на чл. 48, ал. 1, т.
1, б. „а“ от ПИКЕЕ. Определен бил периодът на грешно измерване и той бил 90 дни
както било посочено в Предложение за корекция на сметка от 27.06.2018 г. В
изпълнение на изискванията на чл. 98а, ал. 2, т. 6 във вр. с чл. 83, ал. 1, т.
6 от ЗЕ и на осн. чл. 17, ал. 2 от ОУ на ответното дружество на ищеца било
изпратено уведомително писмо изх. № ***, ведно с процесната фактура. На
основание чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ПИКЕЕ въз основа на КП № *** на БИМ
било изготвено предложение за корекция на сметка за периода 23.12.2017 г. –
22.03.2018 г., съгласно което била издадена процесната фактура, която не била
заплатена. Сочи, че ищцата имала качеството на битов клиент на електрическа
енергия на адрес: ***, за който имала регистрирана партида с клиентски № ***.
За процесния период същата се намирала в облигационни правоотношения с
ответното дружество с предмет продажба на ел. енергия, които се регулират от ОУ
на договорите за продажба на ел. енергия на „ЧЕЗ Електро България“ АД, издадени
на осн. 98а от ЗЕ, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-059 от 07.11.2007 г. в сила
от 26.11.2007 г. и изменени и допълнени с Решение № ОУ-03 от 26.04.2010 г. на
ДКЕВР и са публично известни чрез публикацията им в централния и местния печат
и на интернет страницата на продавача. Съгласно чл. 98а, ал. 5 от ЗЕ в срок до
30 дни след влизането в сила на ОУ клиентите, които не са съгласни с тях, имат
право да внесат при съответния краен снабдител на електрическа енергия
заявление, в което да предложат специални условия. Ищцата не била депозирала
при ответното дружество такова заявление и цитираните ОУ я обвързвали.
Потребителите били обвързани с ЧЕЗ Разпределение България АД чрез ОУ на
договорите за използване на електроразпределителните му мрежи, приети на осн.
чл. 98б от ЗЕ и одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-056 от 07.11.2007 г. и влезли
в сила на 26.11.2007 г. и изменени с Решение № ОУ-03 от 26.04.2010 г. на ДКЕВР.
С оглед горното, се моли за отхвърляне на иска. Претендират се разноски. В съдебно
заседание чрез п. си поддържа отговора.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и с
оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна
следното:
Няма спор по делото, че ищцата е абонат на ответника с
клиентски номер *** и, че за обект на потребление, находящ се в ***, й е
начислена сума за плащане по фактура № *********/ 27.06.2018 г., издадена въз
основа на констативен протокол.
Видно от констативен протокол № ***, служители на „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД, в присъствие на двама свидетели- представители на
федерацията на потребителите, са извършили техническа проверка на електромер с
фабр. № *** , монтиран да отчита потребената ел. енергия от абоната в имота,
като са установили, че са нарушени стикерите и пломбите на големия капак на
уреда и, че липсва пломба на щита на ел. таблото. Посочено е, че електромерът е
демонтиран и изпратен за метрологична експертиза, а на негово място е монтиран
нов изправен такъв.
От констативен протокол на БИМ за извършена метрологична
експертиза на този електромер се установява, че бил осъществен достъп до
вътрешността на уреда, от вътрешната страна на клемния блок между входа и
изхода на токовата верига имало допълнително присъединен меден проводник, като
така електрическата схема била изменена и се отчитала по- малко ел. енергия.
На база констативните протоколи е изготвено предложение
за корекция на сметка, като са изпратени и писма до абоната за извършената
проверка на електромера, за метрологичната експертиза, както и за издадената
корекционна фактура.
Представени са общите условия на енергийния оператор,
доказателства за публикуването им в печата, както и лицензията на ответника за
обществено снабдяване с ел. енергия.
Събрани са и гласни доказателства, чрез разпит на двама
свидетели, ангажирани от ответника. Св. И. П. И.- *** на „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД, заявява, че при проверката на електромера установили липсваща
пломба на щита на ел. таблото, както и нарушени пломби и стикери. Абонатът бил
търсен, но не го намерили в къщата, а проверката се извършила пред
представители на Федерацията на потребителите. Електромерът бил свален, а на
негово място бил монтиран нов, който измервал точно. Демонтираният уред бил
изпратен за извършване на метрологична експертиза. Констативният протокол бил
съставен на място, присъстващите свидетели го подписали без възражения. В
протокола не се вписвал процента на грешката на измерване, той се измервал в
БИМ с експертизата, макар че с еталонния уред тя била измерена. Видимо не се
виждал шунт, а дали пломбата е нарушена, както било в случая.
Св. Е. М. Ф.- *** от Федерацията на потребителите,
заявява, че присъствала на проверката и подписала протокола. Таблото било
отвън, а на електромера липсвали пломби. Търсели абоната, но никой не излязъл
от къщата. Електромерът бил демонтиран и запечатан, подготвен за проверка в
метрологията, а на негово място се монтирал друг нов, който отчитал точно.
Сложени били нови пломби и стикери. Свидетелката посочва, че наблюдавала
работата на т., без да е наясно с техническите подробности около проверката- с
какво мерят, кое точно мерят, кой е абонатът и т.н. Не получавала
възнаграждение за участието си в проверката, пътувала с екипа на служителите на
ЧЕЗ.
По делото е приета съдебно- техническа експертиза, в
която вещото лице ***. Л.К., установява, че чрез присъединяване на меден
проводник между входа и изхода на токовия измервателен елемент на електромера
се променяла схемата на измерване и така само частично се измервала ползваната
от абоната ел. енергия, като въпросното присъединяване било постигнато чрез
външно въздействие. Проверка на електромера не била извършвана по- рано, като
преизчисляването на консумираната ел. енергия било извършено правилно при
спазване на методиката на ПИКЕЕ, а за преизчислението на сметката били
приложени действащите за периода цени, утвърдени от КЕВР. Провереният
електромер бил технически годно и изправно СТИ, отговарящо на нормативните
изисквания. В устния си доклад вещото лице посочва, че грешката при измерването
на електромера била -70 %, т.е. около 2/3 от ел. енергията не се отчитала, като
в БИМ с експертизата установили точният процент грешка. СТЕ се изготвила по
проверка на предоставената от ответника документация.
При така установената фактическа обстановка, от правна
страна съдът намира следното:
В случая е предявен отрицателен установителен иск за
недължимост на сума за допълнително начислена ел. енергия, поради което
ответникът трябва безспорно да установи съществуването на претендираното от
него вземане и размерът му, а ищецът- да докаже възраженията си срещу
недължимостта на твърдяното задължение.
Безспорно е по делото, че ищецът е клиент на ответника и
абонат на неговите услуги по пренос на ел. енергия, като провереният електромер
е отчитал консумация на жилищен обект. Основният въпрос по делото е това дали
са били налице предпоставките за извършване на подобна едностранна корекция на
сметката за електроенергия, чрез начисляване според методиката на
допълнителната за плащане сума.
За извършената едностранна корекция на сметката,
ответникът се позовава на разпоредбите на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал.
2, т. 5 ЗЕ вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, вр. с чл. 48, чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ.
Съгласно посочените норми, условията, при които се извършва продажбата на
ел.енергия, съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция
на сметка, според правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ. В раздел IX на ПИКЕЕ /чл.48, ал.1/
е посочено, че при липса на средство за търговско измерване, както и в
случаите, когато при метрологичната проверка се установи, че средството за
търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата,
операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за
период от датата на констатиране на неправилното/неточното измерване или
неизмерване до датата на монтажа на средството за търговско измерване или до предходната
извършена проверка, но не по-дълъг от 90 дни. Периодът, за който е извършена
корекцията, е след измененията на чл.98а от
ЗЕ /ДВ, бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ и след приемане на ПИКЕЕ
с решение на ДКЕВР от 14.10.2013 г. /обн. ДВ, бр.98/12.11.2013 г., в сила от
16.11.2013 г./.
С Решение № 1500 от 06.02.2017 г. на ВАС по адм. дело №
2385/ 2016 г., 5-членен с-в, ПИКЕЕ са отменени, поради съществено нарушение на
процедурата по приемането им, с изключение на чл. 48 – чл. 51. Решението е обнародвано
с ДВ бр. 15/ 14.02.2017 г., като относно извършената на 28.03.2018 г. проверка
на средството за търговско измерване, ПИКЕЕ съставляват приложим материален
закон единствено в частта на чл. 48
– чл. 51. Постановено е и Решение № 2315/ 21.02.2018 г. по адм.
дело № 3879/ 2017 г. на ВАС, IV отделение, с което вече са отменени и
чл. 48- 51 от ПИКЕЕ, но действието му е занапред.
В ПИКЕЕ са регламентирани случаите, в които е допустимо
извършването на корекции на сметки на потребителите при неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия и начините, по които следва да бъде
извършено преизчислението на количеството потребена такава. Тези случаи като
цяло се свеждат до две групи: първо- на констатирано обективно неизмерване,
неправилно или неточно измерване и второ- на субективно въздействие върху
измервателната система. Така корекция се допуска от една страна при липса на
средство за търговско измерване или при установено несъответствие на
метрологичните и/или техническите характеристики на СТИ със заложените
нормативи, водещо до неизмерване на консумацията, а от друга- при случаите, когато
при извършена проверка е констатирано нарушение целостта и/или функционалността
на измервателната система, добавяне на чужд елемент - обстоятелства, предполагащи
намеса на субективен фактор, при която се променя схемата на свързване, водещо
до неотчитане или неправилно отчитане на потребената електроенергия.
В по – новата съдебна практика, постановена по реда на
чл. 290 ГПК - Решение №111/17.07.15 г. по т.д. № 1650/14 г. на I т.о., Решение
№ 173/16.12.2015 г. по т.д. № 3262/2014 г. на II т.о. и Решение №
203/15.01.2016 г. по т.д.№ 2605/2014 г. на I т.о., ВКС приема, че с изменението
на ЗЕ от 2012 г., вече съществува законово основание крайният снабдител да
коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената
електрическа енергия, но само, ако е изпълнил задължението си по чл.98а, ал.2,
т.6 и по т.83, ал.1, т.6 ЗЕ за предвиждане в ОУ на договорите на ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и при налични
правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за
тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. С изменението на закона
се въвежда нова уредба на обществените отношения, като следва да се приеме, че
след изменението в ЗЕ с ДВ бр.54/12 г., съществува законово основание крайният
снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на
потребената електрическа енергия и при доказано изпълнение на задълженията си
по чл.98а, ал.2, т.6 и чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ. В договорните отношения между
страните по принцип важи правилото за виновния характер на договорната
отговорност, освен в случаите, когато е предвидено изключение и обективна
/безвиновна/ такава, каквато е тази, регламентирана с нормата на чл. 48 ПИКЕЕ.
Съгласно изменението на чл.98а ЗЕ в сила от 17.07.2012
г., в ал.2, т.6 като необходимо съдържание на ОУ е предвидено и задължително
уреждане на реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки
съгласно чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, каквото изискване липсва в по-старите редакции на
закона и в ОУ на ответника. Следователно ответното дружество не е изпълнило
задълженията си по чл.98а, ал.2, т.6 и по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, а именно да
предвиди в общите условия на договорите си ред за уведомяване на клиента при
наличие на основание за корекция въз основа на наличните правила /ПИКЕЕ/. Не е
изпълнен фактическият състав, пораждащ правото на ЧЕЗ да коригира сметката на
клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел.енергия, тъй като
снабдителят не е изпълнил задълженията си по чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ да издаде и
публикува ОУ, чието съдържание да отговаря на изискванията в цитираната нова
законова регламентация, доколкото и в заварените общи условия липсва уреден ред
за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция /в т. см. -
Решение № 173/16.12.2015г. по т.д.№ 3262/2014г. на ВКС, ІІ т.о., Решение №
203/15.01.2016г. по т.д.№ 2605/2014г. на ВКС, І т.о. и др./.
Възраженията в отговора в обратна
насока не се споделят, тъй като ОУ не съдържат специален ред за уведомяване в
сочената хипотеза, видно от съдържанието на цитираните норми – чл. 17, ал. 2 и
чл. 18 ОУ, които предвиждат, че клиентът следва да бъде уведомен, но не и
начина и реда за това. Освен това уведомяването следва да се извърши преди
корекцията, а не постфактум. В този смисъл Решение №
173 от 16.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 3262/2014 г., II т. о. Предвид отмяната на чл. 47, ал. 4 ПИКЕЕ и лисата на
предвиден ред за уведомяване на клиента в ОУ, респ. за изпращане на
констативния протокол, не са налице основания за корекция. Поради липсата на
надлежна регламентация в т.ч. в ОУ, правата на потребителя се явяват нарушени,
т.к. е извършена корекция, за която той не научава преди осъществяването й и не
получава съставените документи. Така операторът начислява суми по свои данни,
като изцяло лишава абоната от участие в
облигационната връзка и свързаните с нея дейности, което не е допустимо. Законовата възможност за едностранна корекция на сметка за минал период не
означава автоматично начисляване на суми за неточно измерена ел.енергия /което
обстоятелство не е доказано/, т.к. същото е допустимо само и единствено при
наличие на всички предпоставки за ангажиране отговорността на клиента,
регламентирани в ЗЕ и ПИКЕЕ, които в случая не бяха установени.
Отделно от това, едностранната корекция на сметка за вече
доставена и ползвана ел. енергия противоречи на норми от действащото
законодателство, които уреждат потребителските права- чл. 143 т. 6 и т. 18 от
Закона за защита на потребителите. Коментираните клаузи от ЗЕ и ПИКЕЕ са
нищожни по смисъла на чл. 26 ал. 1 от ЗЗД поради противоречието им със закона,
защото нарушават основни принципи за равнопоставеност на страните в договорното
правоотношение и засягат защитата на интересите на потребителите при продажбата
им на ел. енергия. Така абонатът е поставен в неравноправно положение, защото
няма как да защити интереса си при предприета от страна на дружеството служебна
корекция на сметката му за минал период, когато доставената и потребена енергия
му е била редовно отчитана и заплащана във времето. Именно в този смисъл нормите
са неравноправни, защото без да се държи сметка за виновното поведение на една
от страните по договора, същата е принудена да търпи санкционни последици при
добросъвестно изпълнение на задълженията си по заплащане на доставената
енергия.
Предвидената възможност в материалния закон не създава
право за едностранна корекция на сметки на клиента, а измененията в нормативния
акт, както вече се посочи, касаят съдържанието на общите условия на оператора
при реда за уведомяване на абоната в подобни случаи. Тази законова възможност
за корекция на сметка за ел. енергия за изминал период съвсем не означава
автоматично начисляване на суми за неточно измерена ел. енергия, а предвижда
такова само и единствено след надлежно доказване на всички предпоставки за ангажиране
отговорността на потребителя, регламентирани в чл. 48 ал. 1, чл. 47 и чл. 45 от
ПИКЕЕ, включително след установяване по несъмнен начин, че грешката в
отчитането на ел.енергията, неправилно/неточното й измерване или неизмерване се
дължат на виновното поведение на клиента съгласно чл. 82 от ЗЗД, уреждащ
отговорност за вреди вследствие на неизпълнение на договорни задължения.
Обективната отговорност по принцип е изключение, доколкото ангажира
отговорността на едно лице, без да се държи сметка за субективното му
отношение, поради което нейното залагане в правна норма е правомощие единствено
на законодателя. Такава клауза, предвиждаща обективна безвиновна отговорност на
потребителя на ел. енергия, не се съдържа в ЗЕ, поради което остава приложима
общата разпоредбата на чл. 82 от ЗЗД,
регламентираща пределите на имуществената отговорност при неизпълнение на
договорно задължение, която винаги е виновна и е в границите, очертани в тази
норма, както по- горе вече беше посочено. Това е така, тъй като не може нито с
подзаконов нормативен акт, още по- малко пък с правила, създадени от орган без
законодателни правомощия, да се дерогират разпоредби на закон. Както се
отбеляза, посочените разпоредби на ПИКЕЕ, към които препраща ЗЕ, по никакъв
начин не изключват вината на насрещната страна при неизпълнение на задължения
по договора, а само регламентират принципите за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и
процедурата за изчисляване на консумирана ел. енергия съгласно чл. 83 т. 6 от
ЗЕ и раздел девети от ПИКЕЕ. Те не изключват необходимостта от установяване, че
именно абонатът е извършил действия, нарушаващи въведената в чл. 45 и чл. 48 от
ПИКЕЕ забрана за потребителите да въздействат неправомерно върху собствените на
преносното дружество средства за търговско измерване (чл. 121 от ЗЕ).
На следващо място, съответната сметка е коригирана за
минал период от 90 дни, без обаче по делото да се ангажирани доказателства от
ответника за това кога точно е била извършена последната проверка на конкретния
електромер, защото това обстоятелство е пряко свързано с периода на корекцията,
чийто начален момент следва да бъде безспорно установен, при наличието на
твърдения за редовно ежемесечно отчитане. Независимо, че периодът е в рамките
на допустимите максимално 90 дни според чл. 48 ал. 1 от ПИКЕЕ, винаги следва да
се докаже защо и как точно е установен този период, при положение, че в
отговора дори не се навеждат твърдения за това дали въобще някаква проверка е
била правена на уреда, за да се мотивира така приложеният максимален срок. Така
реално се дава право на доставчика едностранно да коригира сметка за минал
период без точното му определяне и да получи цена за услуга, която не е
доказано, че за този период е била доставена или ползвана.
За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че не
могат да се приемат за доказани констатациите в протокола на база изслушаната
по делото техническа експертиза, защото вещото лице е изготвило своето
заключение само и единствено въз основа на данните от констативния протокол от
експертизата на БИМ за средството за измерване. Отразеното обаче в този
протокол относно постигнатото отклонение на преминаващата ел. енергия в посока
минус в следствие на нерегламентиран достъп до вътрешността на електромера няма
обвързваща сила, тъй като въпросната експертиза е частна, проведена е без
знанието на едната страна в процеса и не е била назначена от съда, за да се
приобщи като годно доказателство. Също така поискалата я страна като заявител
не ангажира доказателства за това дали са били спазени изискванията при
изготвяне на тази експертиза, свързани с демонтажа, предаването, съхранението и
изследването на уреда, за се прецени и достоверността на отразените в протокола
обстоятелства. В този смисъл е без значение обстоятелството дали правилно и в
съответствие с нормативните правила е била остойностена съответната сума, след
като основанието за корекция на сметката не се е породило като право за ответника.
С оглед горното, не е необходимо да се навеждат повече
допълнителни съображения по всички наведени от страните доводи, защото като
краен резултат съдът намира, че предявеният отрицателен установителен иск за
недължимост на сумата се явява основателен и като такъв следва да се уважи
изцяло.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските в
настоящото производство, доколкото такива се претендират, като за тях е
представен съответният списък по чл. 80 от ГПК и са налице доказателства, че те
са действително направени- внесена държавна такса в размер на 50 лева и 350
лева- адвокатско възнаграждение. Направените от ответника разноски за внесен
депозит за вещо лице както и за юрисконсултското възнаграждение на п. му, си
остават за негова сметка, без да се възлагат в тежест на противната страна.
Ответникът обаче чрез п. си в с.з. е направил възражение за прекомерност на
разноските за адвокатско възнаграждение на ищеца, поради което съдът дължи
произнасяне по същото. По смисъла на чл. 78 ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
фактическа и правна сложност на делото, съдът по искане на другата страна може
да присъди и по- нисък размер на разноските, като по смисъла на т. 3 от ТР № 6/
2012 г. решаващият състав е свободен да
намали възнаграждението дори точно на предвидения в Наредба № 1/ 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум. В
конкретния случай действително делото не се отличава с фактическа или правна
сложност, в хода на процеса не са настъпили никакви усложнения, нито пък са
събирани допълнителни доказателства извън първоначално поисканите, а и по този
род дела вече е създадена трайно установена и еднопосочна съдебна практика, в
който смисъл са налице предпоставките за намаляване на възнаграждението. С
оглед цена на иска, според нормата на чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредбата, минималният размер на
адвокатското възнаграждение следва да възлиза на сумата от 300 лева. Именно до
този размер съдът намира, че е справедливо да намали адвокатското
възнаграждение на п. на ищеца, като точно тази сума се възложи в тежест на
ответника.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на „ЧЕЗ Електро България” АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско
шосе“ № 159, район Младост, бл. БенчМарк Бизнес Център, чрез п. му ю. С. М., че
С.И.К., ЕГН: **********,***, чрез п. й адв. Р.Д., НЕ ДЪЛЖИ сумата от 365, 86
лева (триста шестдесет и пет лева и осемдесет и шест стотинки),
представляваща служебно начислена сметка за електроенергия за периода
23.12.2017 г.- 22.03.2018 г. за обект на потребление, находящ се в ***,
клиентски номер ***, за заплащане на която е съставена фактура № *********/
27.06.2018 г.
ОСЪЖДА „ЧЕЗ Електро България” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159, район Младост, бл.
БенчМарк Бизнес Център, чрез п. му ю. С. М., да заплати на „С.И.К., ЕГН: **********,***,
чрез п. й адв. Р.Д., направените по делото разноски,
както следва: 50 лева (петдесет лева)
– държавна такса и 300 лева (триста лева) – определено от
съда адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!ВГ