№ 454
гр. София, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседА.е на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мария Митева
Членове:Татяна Грозданова
Вера Чочкова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
в присъствието на прокурора И. Ал. А.
като разгледа докладваното от Мария Митева Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20241000600921 по описа за 2024 година
С присъда № 9 от 15.04.2024 г. по НОХД № 135/2024 г. Окръжен съд – Враца е признал
подсъдимата И. Н. Л. - родена на ******** год. в гр. ***, с постоянен адрес гр. ***, ж.к.
"***", бл. *, вх. *, ет. *, аи. *, със средно образование, неомъжена, работи като сервитьор в
гр. ***, с ЕГН: **********, ЗА ВИНОВНА в това, че в ранните часове на 26.12.2021 год.,
на път II-15 (гр. Враца - с. БА.ца), при км 16+000, в землището на с. Мраморен, обл. Враца,
при управление па лек автомобил „Ауди 80" с ДКН ********, собственост на И. Й. Н. от с.
***, в нарушение на правилата за движение по чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата, движейки се с превишена скорост от около 135,8 км/ч, при максимално разрешена
такава за извън населено място от 90 км/ч, е допуснала ПТП, в резултат на което и по
непредпазливост е причинила смъртга на Б. С. Б. на 25 год. от с. ***, поради което и на
основА.е чл. 343, ал. 1, б. "в", пр. 1 /редакция ДВ, бр.60 от 2012 г./, вр. чл.342, ал. 1, вр. чл.
58а НК, я е ОСЪДИЛ на 1/една/ година и 4/четири/ месеца "ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА".
На основА.е чл. 66, ал. 1 от НК съдът е ОТЛОЖИЛ изпълнението на така наложеното
наказА.е "лишаване от свобода" за срок от ТРИ ГОДИНИ от влизане на присъдата в сила.
На основА.е чл. 343г вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК съдът е ЛИШИЛ подсъдимата И. Н. Л.
от право да управлява МПС за срок от ДВЕ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в
сила.
Съдът е постановил ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА: - 2 бр. дискове /ЕЕНСП и
медицинска документация/ - л. 194, том I и л. 54, том II след влизане в сила на присъдата ДА
БЪДАТ УНИЩОЖЕНИ.
ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО: МПС л.а."Ауди 80" с ДКН ********, оставено
1
на съхранение в база на МВР - Враца в м."Пискавец", землището на с. Костелево, след
влизане в сила на присъдата да се върне на собственика му - И. Й. Н. от с. ***, обл. ***, с
ЕГН **********.
ОСЪДИЛ е подсъдимата И. Н. Л. ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, по сметка на
бюджета на ОД на МВР направените по делото разноски в размер на 3 821.12 /три хиляди
осемстотин двадесет и един лева и дванадесет стотинки/ лв.
ОСЪДИЛ е подсъдимата И. Н. Л. ДА ЗАПЛАТИ на А. Д. Д. от АК - Хасково, на
основА.е чл. 38, ал. 2 вр. с ал. 1 от Закона за адвокатурата вр. чл. 13, ал. 1, т. З от Наредбата
№ 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатското възнаграждение сумата от 3
000.00 /три хиляди/лв., представляваща възнаграждение за повереник, или по 1500.00 лв. за
всеки от частните обвинители Л. С. Б. и А. С. Б..
ОСЪДИЛ е подсъдимата И. Н. Л. ДА ЗАПЛАТИ на частния обвинител Б. Т. Н. от с.
***, обл. *** с ЕГН ********** сумата от 2 280 /две хиляди двеста и осемдесет/ лв.,
представляващи разноски за повереник в настоящето производство.
ОСЪДИЛ е подсъдимата И. Н. Л. ДА ЗАПЛАТИ на частния обвинител П. С. Б. от с.
***, обл. *** с ЕГН ********** сумата от 2 250 /две хиляди двеста и петдесет/ лв.,
представляващи разноски за повереник в настоящето производство.
Срещу присъдата е постъпила жалба от А. Д., повереник на частните обвинители Л.
С. Б., А. С. Б., Б. Т. Н. и П. С. Б., в която се развиват доводи за явна несправедливост на
налоЖ.те наказА.я.
Постъпили са и жалби от частния обвинител Д. С. Б. лично и от А. Д. като повереник
на частния обвинител Д. С. Б., в които също са правят оплаквА.я за явна несправедливост на
налоЖ.те наказА.я.
Във всички жалби се изтъква, че налоЖ.те наказА.я не са съобразени с обществената
опасност на деянието и не могат да постигнат целите на наказА.ето по смисъла на чл. 36 НК,
тъй като е подценено значението на генералната превенция. Развиват се съобраЖ.я, че
престъпленията по транспорта са такива със завишена степен на обществена опасност, както
и че през последните години значително се е увеличил броя на пътните произшествия със
смъртен резултат, а това налага да бъдат определяни и наказА.я в по-висок размер.
Подчертава се, че първостепенният съд неправилно е изчислил размера на наказА.ето
наложено при условията на чл. 58а, ал . 1 НК - една година и четири месеца лишаване от
свобода, тъй като според защитата размерът следва да е две години лишаване от свобода.
Възразява се и срещу това, че по реда на чл. 66, ал. 1 НК е бил определен минимален
изпитателен срок за изпълнение на наказА.ето лишаване от свобода.
В заключение се правят искА.я атакуваната присъда да бъде изменена, като се
увеличи размера на наложеното наказА.е лишаване от свобода и се увеличи размера на
изпитателния срок, определен по реда на чл. 66, ал. 1 НК.
Отправено е и искане за присъждане на частните обвинители на направените по
делото разноски за въззивната инстанция.
В жалбите не се навеждат доводи за събиране на доказателствени материали във
въззивната инстанция.
След образуване на въззивното производство и в неговия ход /видно от акт за смърт,
удостоверение за наследници и други справки/, частният обвинител Д. С. Б. е починала на
10.08.2024 година. След установяване на наследниците на частния обвинител Д. С. Б. и по
тяхна изрична молба с помощта на техния повереник, в съответствие с разпоредбата на чл.
76 НПК бяха конституирА. като частни обвинители следните лица, наследници на частния
обвинител Д. С. Б.: Г. Н. Г. и В. Н. Г. /непълнолетни/ със съгласието на техния баща Н. Г. Д.;
Н. Н. Г. и Г. Н. Г. /малолетни/, представлявА. от техния баща и законен представител Н. Г. Д..
2
За всички частни обвинители в процеса участва адв. Х. К., редовно упълномощен.
В съдебно заседА.е повереникът на частните обвинители, адв. Х. К., моли
депозирА.те жалби от частните обвинители да бъдат уваЖ. по излоЖ.те в тях съобраЖ.я.
Излага съобраЖ.я, че определеният размер на наложеното наказА.е е неправилен, тъй като
при редукцията 1/3 математически се получава две години „лишаване от свобода”, което
може да бъде отложено при условията на чл. 66 НК. Моли в този смисъл да бъде
постановен съдебен акт.
Частните обвинители Г. Г. и В. Г., както и техният баща Н. Г. изразяват съгласие със
заявеното от техния повереник.
Представителят на Софийска апелативна прокуратура счита, че депозирА.те жалби
от частните обвинители са неоснователни. Изтъква, че те се отнасят единствено до явна
несправедливост на наложеното наказА.е. Подчертава, че за да определи размера на
наказА.ята първостепенният съд се е съобразил с наличието на всички смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства, както и с обществената опасност на деянието и
дееца. Сочи, че при значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства
първата инстанция, правилно е определила наказА.е около минимума, предвиден за
извършеното престъпление, а именно 2 години лишаване от свобода /съобразно действащата
към момента на извършване на престъплението нормативна уредба/, което редуцирано с 1/2
втора се равнява на 1 година и четири месеца „лишаване от свобода”.
С оглед на изложеното намира възраЖ.ята на частните обвинители за неоснователни
и предлага атакувА.я съден акт д бъде потвърден.
Защитникът на подс. Л., адв. Х. моли депозирА.те жалби да бъда оставени без
уваЖ.е. Подкрепя изразеното от прокурора становище. Излага съобраЖ.я, че за подсъдимата
този тежък инцидент също носи невероятна болка, тъй като и тя е загубила свой любим
човек. Изтъква, че подсъдимата през цялото време е съдействала на разследването, както и
че при определяне на наказА.ето първостепенният съд правилно се е съобразил с
действащия към момента на извършване на престъплението закон, който е по–благоприятен
за дееца.
В лична защита подс. Л. изразява съгласие със заявеното от нейния защитник.
В последната си дума подс. Л. моли да се потвърди присъдата на първата инстанция.
Софийският апелативен съд като прецени излоЖ.те във въззивните жалби доводи,
становището на стрА.те и след като провери изцяло правилността на атакувА.я съдебен акт
в съответствие с изисквА.ята на чл. 314 НПК, намира за установено следното.
Производството пред първата инстанция е протекло под формата на съкратено
съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 НПК. В това производство по съответния
процесуален ред Окръжен съд - Враца е събрал нужните за изясняване на фактологията по
делото доказателства и доказателствени средства, а именно протокол за оглед на
местопроизшествие, придружен с фотоалбум - л.л.5- 14, том I, докладна записка-л.4, том I,
показА.я на свидетелите Т. П.-л. 17, том I и л.148, том II, Н. Л.-л.47, том I, Ц. Н.-л.221, том I
и л.138, том II, И. Н.-л.223, том I и л.137, том II, Л. Б.-л.226, том I, А. Б.-л.229, том I, П. Б.-
л.13, том II, С. И.-л.14, том II, Д. Б.-л.23, том II, Б. Н.-л.29, том II, Г. Н.- л.142 и л.190, том
II, Б. Н.-л.145, том II, Д. Д.- л.158, том II, Н. Н.-л.168, том II, А. П.-л. 172, том II, З. И.-л.173,
том II, К. И.-л.174, том II, С. П.-л. 180, том II, Р. В.-л.181, том И, П. Т.-л.182, том II, В. С.-
л.183, том II, П. П.-л. 184, том II, Б. Б.-л.192, том II, СМЕ на труп-л.л. 18-23, том I, химико-
токсикологична на подс. Л.-л. 25- 38, том I, химична експертиза на пострадалия-л.л.42-46,
том I, СМЕ по писмени данни-л.л.195-199, том I, тройна СМЕ по писмени данни е участие
на невролог- л.251-259, том I, ППЕ- л.232-250, том I, автотехническа експертиза- л. 206-220,
том I, СОЕ- л. 159-164, том II, стикери, талони за изследване, протоколи за медицинско
изследване и вземане биологични проби, както и такъв за предаване и приемане на същите-
3
л.л.31-37, том I, справки от ПП-КАТ, касаещи подс. Л.- л. 88-90, том I и л. 33-34, том II,
справка от МВР, относно собствеността на л.а."Ауди 80" с ДКН ********- л. 37, том II, и
такива от ИА "Автомобилна администрация" за технически преглед на МПС-л.л.126-130,
том II, справки от МВР-„Национална система 112", РЦ-112-Монтана-л.53, том II и л.123, том
II, както и от МВР, РСПБЗН-Враца-л.л. 151-152, том II, медицинска документация,
отнасяща се до подсъдимата-л.л.113-193, том I и л.л.120-122, том II, заверени преписи от
съдебни решения по гр.дела №№ 911/2013 г. и 883/2014 г. по описа на РС - гр. Бяла Слатина-
л. 60-65, том II, социални доклади, заповеди, договори, решения на районни съдилища и
друга информация, представена от Агенция Социално подпомагане- л. 68-112, том II,
справка и фишове на ЦСМП Враца-л. 115-118, том II, препис-извлечение от акт за смърт на
Б. С. Б.- л. 93, том I, удостоверения за наследници и за родствени връзки на пострадалия- л.
97-100, том I, характеристики-л. 39 и л. 194, том II, справки за съдимост- л. 40-41, 188-189,
том II, справка от УИС на ПРБ-л.197, том II, както и веществените такива- СД- л.194, том I,
л. 54, том II и л.а."Ауди 80" с ДКН ********, на съхранение в база на МВР Враца, с.
Костелево, м."Пискавец".
Въз основа на анализа на посочените доказателства и доказателствени средства
първоинстанционният съд е приел, че подс. И. Н. Л. е родена на ******** год. в гр. ***,
неомъжена, неосъждана, със средно образование, работеща към момента на деянието като
"образователен медиатор" в ОУ "Отец Паисий" Враца и е правоспособен водач на МПС,
категории „В" и „М". Свидетелството й за правоуправление е издадено на 30.11.2021 год.,
съответно към инкриминирА.я период е била много млад водач, без опит.
Пострадалият Б. С. Б. е роден на ******** год. Съобразно издадени съответни
заповеди на директора на ДСП - Бяла Слатина и постановени съдебни решения, през 2010
год. пострадалият Б. е настанен в ЦНСТ - Борован, а от 2013 год. е реинтегриран в
семейството на свидетелите Ц. В. Н. и И. Й. Н., двамата от с. ***, утвърдени
професионални приемни родители, които полагали необходимите грижи по отглеждането и
възпитА.ето му. Всички обитавали къща, находяща се на ул. "***", № 2 в посоченото
населено място.
Пострадалият Б. продължил да живее заедно със свидетелите Н., дори след изтичането
на определения срок - до завършване на средно образование, но не повече от 20 годишна
възраст, респективно след прекратяване на настаняването му, съгласно заповед № 0601-
ЗДЗД- 5241/07.11.2016 год. на директора на ДСП Бяла Слатина.
Пострадалият Б. поддържал определени контакти и с част от биологичните си роднини.
Майка му била починала през лятото на 2016 год. Баща му и повечето от братята му от
дълго време работели и пребивавали в чужбина, а в с. ***, обл. Враца живеели свидетелите
Б. Т. Н. /брат/, Г. П. Н. /леля/, съответно дядо и баба /междувременно починала/ по майчина
линия, първи братовчеди и др.
Пострадалият Б. и подсъдимата Л. поддържали приятелски и интимни отношения от
около две години, като отсядали и нощували или в имота на приемните родители на Б. или в
къщата на ул. "***”, № 38, където живеела подс. Л., както и баща й - св. Н. И. Л. от с. ***.
Пострадалият Б. ползвал лек автомобил „Ауди 80", с ДКН ********, собственост на
приемната му майка св. И. Н.. МПС-то било в добро техническо състояние и е преминало
валиден годишен технически преглед.
На 25.12.2021 год. - Коледа, пострадалият Б. и подсъдимата Л. били в дома на
свидетелите Н.. Приблизително около 20,00 часа излезли и се качили в л. а. "Ауди 80", с
ДКН ********, управляван от пострадалия Б.. Насочили се към къщата на свидетелите Л.,
4
където стояли известно време. По-късно вечерта казали, че ще ходят на центъра в с. ***.
Реално обаче, пострадалият Б. имал предварителна уговорка от предишните дни да отидат в
с. ***, където да празнуват заедно с негови биологични роднини. Отправили се натам с
посоченото МПС, пътувайки двамата, като шофирал пострадалият Б..
Ориентировъчно около 22,00 часа пристигнали в с. ***. Сбирката се провеждала в
жилище, намиращо се на ул. "Л. Белорешки", бл. 2, ет. З, притежА.е на св. Г. Н. -леля на
пострадалия Б., която тогава не била в апартамента. Присъствали много хора, сред които
свидетелите А. К. П., С. К. П., З. Ц. И., К. Ц. И., първи братовчеди на пострадалия, брат му
св. Б. Н., както и други лица. Всички в компА.ята се забавлявали, танцували, имало храна и
напитки. Пострадалият Б. консумирал алкохол, а подсъдимата Л. не употребила такъв,
тъй като следвало да управлява МПС на връщане. Малко преди полунощ, подсъдимата
излязла, за да транспортира до дома му едно от присъстващите лица, което имало вечерен
час, придружавана от св. К. И.. Веднага след това двамата се върнали при останалите, като
продължили празненството.
След полунощ, в ранните часове на 26.12.2021 год. пострадалият Б. и подсъдимата Л.
решили да си ходят. Предложили им да останат да преспят там, но те отказали. Навън ги
изпратили свидетелите К. И. и С. П.. Лекият автомобил „Ауди 80", с ДКН ******** бил
паркиран пред блока, като подсъдимата се качила, сложила обезопасителен колан, включила
светлините и поела управлението му. Пострадалият Б., който бил силно повлиян от изпития
алкохол, седнал на мястото до водача, без поставен обезопасителен колан. Тръгнали обратно
към с. ***.
След излизане от гр. Враца, в тъмната част на денонощието, при сухо време и нормална
видимост, подсъдимата се движела по път II-15, изграден от едрозърнест асфалт без
неравности. В прав участък на пътя /гр. Враца -с. БА.ца/ с лек наклон на спускане, в
землището на с. Мраморен, обл. Враца, при км 16+000 подсъдимата управлявала МПС в
полагащата й се дясна лента с шИ. 3,75 метра, в посока с. ***, като се движела със скорост
от около 135,8 км/ч, превишаваща допустимата такава от 90 км/ч за извън населено място, и
с включени дълги светлини на фарове, осигуряващи осветеност от около 130-140 метра по
дължина и по цялата шИ. на пътното платно. В един момент, в който същата имала
обективна възможност да види и възприеме препятствието, траекторията на движение на
МПС е пресечена от едро куче/вълк. При избраната висока скорост на движение и закъсняла
реакция за спиране, както и с оглед липсата на опит като водач, подсъдимата ударила
животното с предната челна част в областта на предна броня, не реагирала в началния
момент на възникналата опасност с аварийно спиране, продължила движението си
неконтролируемо напред и вдясно, преминала през десния банкет и находящата се до него
водосточна канавка, като с предно дясно колело се блъснала във външния горен ръб на
канавката, завъртяла се рязко по посока на часовата стрелка и с лява стрА.чна част в
областта на предна лява врата и средна лява колона се ударила и повалила три масивни
дървета, след което МПС се установило в покой извън пътното платно, в храстовиден и
дървесен участък, върху четирите си колела.
В резултат на злополуката пострадалият Б. получил тежки увреждА.я, несъвместими с
живота. Подсъдимата била в шоково и силно увредено общо състояние, с множество травми.
От около обяд на 26.12.2021 год. св. Н. Л. правел опити да осъществи връзка с дъщеря
си, чрез съответно мобилно прилоЖ.е и телефонни позвънявА.я, които се оказали
безрезултатни, но продължили до изтощаване батерията на мобилния й телефон.
5
Към 15,30 часа на 26.12.2021 год. св. Т. К. П. от гр. *** пътувал към с. ***. По време на
движението си в землището на с. Мраморен, в посока с. БА.ца, възприел катастрофиралия и
намиращ се извън пътя автомобил, като продължил напред. Тогава св. П. видял, че в
отбивката на намиращата се в близост спирка имало умряло животно /куче или вълк/, което
не пречело на движението.
Час и половина по-късно св. П. се върнал обратно по същия маршрут. Установявайки,
че МПС-то било на същото място, спрял и отишъл до лекия автомобил „Ауди", който бил
силно деформиран. Забелязвайки жена на мястото на водача, с глава извън прозореца, която
изглеждала неадекватна, в 17,09 часа се обадил на спешен телефон 112 и съобщил за
инцидента.
След това на местопроизшествието дошли представители на МВР- гр. Враца, както и
по два екипа на РСПБЗН - Враца и на ЦСМП - Враца. Поради силно затруднения достъп до
МПС, служителите на РСПБЗН - Враца с помощта на резачки рязали дърветата и храстите,
разполоЖ. от двете стрА. на лекия автомобил. Стигайки до предна лява врата, констатирали,
че подсъдимата била жива, но не можела да говори. При разчистване на участъка около
предна дясна врата, видели пострадалия, който седял на пасажерското място, без жизнени
функции. Медицинските лица установили настъпилата по-рано смърт на Б., за което е
изготвен фиш.
Подсъдимата веднага е транспортирана до МБАЛ "Христо Ботев" АД - гр. Враца,
където са й взети биологични проби, с оглед последващи изследвА.я. По-късно същия ден е
пренасочена към УМБАЛ "Св. Анна" АД- гр. София, където е хоспитализирана с ЧМТ,
контузии на мозъка и на главата, различни фрактури, пневмоторакс и др. Болничното й
лечение продължило до 17.01.2022 год.
Отзовалата се на местопроизшествието дежурна следствено- оперативна група е
реализирала оглед, за който е съставен протокол. В същия е обективирано, че на 5 метра от
линията на ориентира- метална тръба на пътен знак „Автобусна спирка", находяща от
дясната страна на пътното платно, в дясната лента в посока на огледа е установено начало на
дребни и рядко разполоЖ. парчета пластмаса с край, достигащ до 68-ми метър от линията на
ориентира. Освен това, на 68 метър от линията на ориентира с начало десния ръб на
платното е констатирано едва забележимо дъгообразно протриване по асфалта с насоченост
към установения в покой лек автомобил. Същевременно, на 20 м. от линията на ориентира, в
зоната на джоб-отбивка /за автобусната спирка/ е установено паднало на дясната си страна
животно от рода на кучетата, с насоченост обратна на огледа, като от задната част на
животното в посока огледа е намерен отпечатък от червено - кафява течност, достигаща до
десния ръб на пътя.
Според заключението на СМЕ на труп на пострадалия Б. С. Б. на 25 год. №164/2021 г.
са констатирА.: Съчетана травма, изразяваща се в: 1. Закрита черепно-кръвоизливи под
твърдата и меките мозъчни обвивки, розов ликвор, мозъчен оток с вклиняване,
кръвонасядане на меките тъкА. на черепа и разкъсно контузна рана вдясно теменно; лицева
травма - кръвонасядА.я на долен десен клепач и носа вдясно със счупване на носни кости и
кръвотечение от носа; 2. Гръдна травма - счупвА.я на ребра двустранно; счупване на
гръдната кост; белодробна контузия и разкъсвА.я на гръдната аорта и кръвоизлив в двете
гръдни кухини и сърдечната торбичка; контузия на средностението; З. ОхлузвА.я в основата
на тила, лява китка и на двете подбедрици.
Вещото лице сочи, че причината за смъртта е остро настъпилата сърдечносъдова и
6
дихателна недостатъчност, следствие на така установената съчетана травма. УвреждА.ята са
прижизнени, а леталният изход е настъпил бързо и е бил неизбежен, като е в пряка причинна
връзка с травматичните увреди. По отношение на мехА.зма е отразено, че същите отговарят
да бъдат получени от действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат причинени в
условията на пътна злополука.
Според СМЕ по писмени данни №162/2021 год. подс. Л. е получила: 1. Открита черепно -
мозъчна травма - разкъсно контузна рана вляво челно; мозъчна контузия; контузия на
главата; счупване на черепната основа; счупване на слепоочна и криловидни кости вдясно с
кръвоизлив в съответните пазухи на костите; счупвА.я на левите слепоочна и чела кости;
мозъчен оток, които съставляват разстройство на здравето, временно опасно за живота с
оздравителен период около два – три месеца, при липса на усложнения и нормален
оздравителен процес, с необходимост от активно проследяване в следващите шест месеца за
късна отпадна неврологична симптоматика; 2. Счупване на лява ключица, довело до трайно
затруднение на двиЖ.ята на горен ляв крайник, с оздравителен период около два месеца, при
липса на усложнения и нормален оздравителен процес; 3. СчупвА.я на 5- то, 6-то, 7-мо и 8-
мо ребра вдясно и на 4-то, 5-то и 6-то ребра вляво, които са й причинили трайно затруднение
двиЖ.ята на снагата, с оздравителен период около два - три месеца, при липса на
усложнения и нормален оздравителен процес; 4. Счупване на лява ябълчна кост; частичен
пневмоторакс /навлизане на въздух/ вдясно, дълбоки драскотини на лицето с оток и
кръвонасядане, представляващи временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Като мехА.зъм е отбелязано, че така описА.те увреждА.я могат да бъдат причинени от
действието на твърди тъпи предмети, съответно при ПТП.
От заключението на тройната СМЕ по писмени данни, с участието на двама съдебни
лекари и на невролог, е видно, че при мозъчните контузии, с оглед констатираното по п.1 от
горното заключение, касаещо подс. Л., се наблюдават и паметови разстройства /ретроградна,
конградна и антероградна амнезия/ с по-дълги периоди от време преди, по време и след
травмата, т.е. при Л. може да е налице амнезия /паметово разстройство/ от преди времето на
инцидента, по времето на същия и след него, като е допусната възможността споменът
никога да не се върне.
Заключението на извършената комплексна психолого- психиатрична експертиза
установява, че подс. И. Н. Л. не се води на диспансерен отчет, не е страдала от душевно
заболяване и няма такова и към момента на освидетелстването. Нивото на интелекта и
познавателните процеси са в норма. Преди деянието е била психически и физически здрава.
Разбирала е свойството и значението на действията си и е могла да ръководи постъпките си
на 26.12.2021 год. Вследствие на ПТП на 26.12.2021 год. е получила ЧМТ, в резултат от
която е настъпила церебрастения и конградна, антероградна и ретроградна амнезия. Поради
това не може да възприема и да възпроизвежда фактите по делото и да дава достоверни
обяснения за тях. Към момента на освидетелстването подс. Л. разбира свойството и
значението на деянието и може да ръководи постъпките, т.е същата е вменяема и има
запазена годност да участва в наказателното производство.
Съобразно химическата експертиза по делото, в кръвта на пострадалия Б., взета при
аутопсията на 27.12.2021 год., 11,10 часа, е установено наличие на етилов алкохол от 0,35
промила. Установено е, че в кръвта и в урината на подсъдимата Л., взети на 26.12.2021 год.,
в 18,40 часа в СПО на МБАЛ "Христо Ботев" АД - гр. Враца, не е изолиран алкохол /етанол/
и наркотични вещества /химико-токсикологична експертиза/.
7
Според заключението на назначената автотехническа експертиза мястото на удара между
л.а."Ауди" и кучето/вълк се намира на около 5 м. след линията на ориентира в дясната лента
за движение на ППС в посока движението на л.а. и на около 1,5 м. вляво от десния ръб на
платното за движение на МПС. Скоростта на движение на лекия автомобил към момента на
сблъсъка е около 135,8 км/ч, а при удара в дървото е била 128,3 км/ч. Изчислено е, че
разстоянието, на което подсъдимата обективно е могла да възприеме препятствието при
къси светлини е 50 м, а при дълги такива- около 130-140 м. Дължината на опасната зона за
спиране на лекия автомобил „Ауди 80" с ДКН ******** при движението му с определената
скорост от 135,8 км/ч в конкретната пътна ситуация е била около 156,5 метра, а при
движение със скорост от 90 км/ч, максимално разрешена за участъка, е била около 80,5
метра. В заключението е уточнен и мехА.зма на настъпване на ПТП, а именно: когато л. а.
"Ауди 80" се е намирал на разстояние от около 130 м от мястото на удара, подс. Л. е имала
техническа възможност, осигурена й от светлините на фаровете на дълги светлини, да види
и да възприеме, намиращото се на пътното платно животно, като опасност за ПТП, да
реагира на тази опасност, чрез аварийно спиране, но поради движението си с 135 км/ч.,
скорост значително по-висока от грА.чната възможно за спиране в зоната на осветеност на
дълги светлини- 121.3 км/ч. при достигане на мястото със скорост от 135.8 км/ч., без да
реагира с аварийно спиране, удря животното и л.а. продължава движението си
неконтролируемо напред и надясно, преминава през десния банкет и находящата се до него
водосточна канавка, с предно дясно колело се удря във външния горен ръб на канавката,
завърта се рязко в посока на часовниковата стрелка и с лява стрА.чна част в областта на
предна лява врата и средна лява колонка се удря в масивни дървета и се установява в покой
до тях. В заключението е обсъдено и отбелязаното в огледния протокол, че липсват данни за
наличие на спирачни следи в участъка на ПТП, както и че на 68 м. от линията на ориентира
с начало десния ръб на платното за движение е констатирано едва забележимо дъгообразно
протриване по асфалта с насоченост установения в покой лек автомобил. Поставен е акцент
и върху несвоевременната реакция за аварийно спиране. Като техническа причина за
автопроизшествието вещото лице е фиксирало движението на МПС със скорост от 135,8
км/ч, значително по- висока от максимално разрешената за участъка такава от 90 км/ч,
обусловило загуба на контрол върху управлението на МПС-то след удара. Уточнено е, че със
скорост от 121,4 км/ч. и по- ниска от тази скорост водача на лекия автомобил би имал
техническа възможност да предотврати настъпилото ПТП, чрез своевременно реагиране на
аварийно спиране.
От заключението на оценителната експертиза, щетите по катастрофиралия лек
автомобил са 1421 лв.
Възприетите от първата инстанция фактически полоЖ.я относно авторството на
деянието и начина на извършването му са правилно установени, като при съвкупната оценка
на събрА.те доказателствени материали не са допуснати логически грешки. Съдът прецизно
и в съответствие с изисквА.ята на чл. 305, ал. 3 НПК е анализирал свидетелските показА.я,
писмените доказателствени средства, заключенията на приетите по делото експертизи и
правилно е заключил, че самопризнА.ето на подсъдимата се подкрепя от събрА.те на
досъдебното производство доказателства. Липсват основА.я, които да мотивират въззивния
съд да промени направените в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации,
тъй като в мотивите му са обсъдени всички събрА. по делото доказателствени материали и
не е допуснато превратното им тълкуване. Нужно е да се подчертае, че проведеното
съкратено съдебно следствие и цялостното признаване от подсъдимата на фактите, излоЖ. в
8
обстоятелствена част на обвинителния акт, обуславят огрА.ченията в пределите на
инстанционния контрол и фактическите рамки на въззивното решение. Въззивният съд
проверява единствено дали процесуалната дейност на първата инстанция е осъществена при
съблюдаване на нормативната уредба на диференцираното производство, но не разполага с
правомощие да реши делото на основата на фактическа обстановка, различна от тази
очертана в обвинителния акт и да приеме фактически полоЖ.я, несъвместими с признатите
факти. /В този смисъл ТР № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС/
При така възприетата безспорна фактология се извеждат следните прА. изводи.
Подсъдимата И. Н. Л., в ранните часове на 26.12.2021 год., на път II-15 /гр. Враца -с.
БА.ца/, при км 16+000, в землището на с. Мраморен, обл. Враца, при управление на лек
автомобил „Ауди 80" с ДКН ********, собственост на И. Й. Н. от с. ***, е нарушила
правилата за движение, установени в чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата,
движейки се с превишена скорост от около 135,8 км/ч, при максимално разрешена такава за
извън населено място от 90 км/ч, в резултат на ПТП, по непредпазливост е причинила
смъртта на Б. С. Б. на 25 год. от с. ***, с което е осъществила признаците на състава по чл.
343, ал. 1, б. "в" вр. чл. 342, ал. 1 НК
За съставомерността на престъплението по чл. 343 от ЗДвП, поначало е необходимо
деецът да е нарушил определени правила за движение по пътищата при управление на МПС,
като това нарушение да е в причинно- следствена връзка с настъпилия съставомерен
вредоносен резултат.
В настоящия казус първостепенният съд правилно е приел, че еднозначно и категорично е
установено, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, доколкото при
огрА.чение от 90 км/ч. извън населено място, подсъдимата е управлявала МПС със скорост
значителното превишаваща допустимата, а именно 135,8 км/ч. Ако подсъдимата се е
движела с допустимата скорост от 90 км/ч., тя е имала техническа възможност да
предотврати пътнотранспортното произшествие, своевременно реагирайки с аварийно
спиране, което би предотвратило загубата на контрол върху управлението на автомобила от
страна на подсъдимата. Установено е по безспорен начин, че скоростта при управление на
МПС стои в пряка причинно-следствена връзка със злополуката и причинените
съставомерни последици.
Заключението си за противоправното поведение на подсъдимата първата инстанция с
основА.е е извела след обсъждане на писмените и гласни доказателства и доказателствени
средства и самопризнА.ето на подс. И. Л.. Като водач на моторно превозно средство при
конкретната обстановка подсъдимата е била длъжна да съобрази определената от нея
скорост на движение с допустимата такава в извън населено място- 90 км/ч.
Управлявайки с превишена скорост, подсъдимата Л. е поставила себе си в невъзможност
да предотврати станалото произшествие.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината непредпазливост по
смисъла на чл. 11. ал. 3 от НК - подсъдимата Л. не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е била длъжна и е могла да ги предвиди.
Причинно-следствената връзка между описаното поведение на подсъдимата и
причинения вредоносен резултат е безспорна, тъй като от заключението на СМЕ се
установява, че констатирА.те увреждА.я по трупа на пострадалият Б., отговарят да са
получени при ПТП.
9
Смъртта на пострадалия Б. е в пряка причинна връзка със съчетаната травма, довела до
състояние несъвместимо с живота. По мехА.зъм увреждА.ята отговарят да бъдат получени
от действието на твърди тъпи предмети /удар, притискане, триене/ при условията на пътно □
транспортно произшествие.
Правилно първостепенният съд е счел, че в настоящия случай следва да се приеме, че е
налице и известно съпричиняване на последиците от страна на пострадалия Б., който е бил
без поставен обезопасителен колан
Във връзка с оплаквА.ята за явна несправедливост на налоЖ.те наказА.я, залегнали във
въззивните жалби на частните обвинители, Софийският апелативен съд намира следното.
При индивидуализацията на наказА.ята първоинстанционният съд е отчел смекчаващите
и отегчаващите отговорността обстоятелства, целите на наказА.ето с оглед индивидуалната
и генералната превенция, тежестта на престъплението, обществената опасност на деянието и
дееца и с основА.е е определил наказА.е при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, в размер на 2 години, което на основА.е чл. 58а ал. 1 от НК е редуцирал до
размер на една година и четири месеца лишаване от свобода. При определяне наказА.ето
първостепенният съд правилно е съобразил и разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от НК, според
която ако до влизане на присъдата в сила последват различни закони, прилага се законът,
който е най-благоприятен за дееца. При това полоЖ.е правилно е приложена разпоредбата
на чл. 343, ал. 1, б. "в", в редакцията й преди ДВ бр.67/23 г., тъй като деянието е извършено
през 2021 г., а по това време в закона е била предвидена санкция в размер от 2 до 6 години.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства с основА.е са отчетени проявената от
подсъдимата самокритичност, искреното й разкаяние и съжаление за извършеното, чистото
й съдебно минало, младата възраст - на 19 години, справката - картон на водача, от която се
установява, че на Л. не са й съставени актове за административно нарушение, трудовата й
ангажираност, позитивните данни за личността й, както и поддържА.те близки отношения с
пострадалия приживе и известното съпричиняване от страна на последния за настъпване на
вредоносния резултат.
Като обстоятелства, които отегчават отговорността на подс. Л. първата инстанция с
основА.е е отчела скоростта на движение на лекия автомобил, която, според заключението
на вещото лице е била около 138.5 км/ч. при допустима извън населено място - 90 км/ч., т. е.
48,5 км/ч, която е значително над разрешената за движение, особено като се вземе предвид и
факта, че подсъдимата е млад водач на МПС и без особен опит.
Правилно е прието също така че, не са налице основА.я за определяне на наказА.ето при
условията на чл. 55 ал.1 т.1 НК, тъй като очертА.те смекчаващи отговорността обстоятелства
не са нито многобройни, нито е налице обстоятелство с изключителен характер.
В съответствие със закона първостепенният съд е приел, че са налице всички
предпоставки, визирА. в чл. 66, ал. 1 от НК за прилагане на института на условното
осъждане, поради което изпълнението на наложеното наказА.е „лишаване от свобода” е
отложено за срок от З /три/ години.
С оглед на значително преобладаващите смекчаващите отговорността обстоятелства,
семейното и общественото полоЖ.е на подсъдимата, обстоятелствата, че тази нейна проява
е инцидента в живота й, че не е осъждана и е с много добри характеристични данни, както и
известното съпричиняване от страна на пострадалия Б. Б., не се налага определеното
наказА.е лишаване от свобода да бъде изтърпяно ефективно и подсъдимата да бъде
10
изолирана от обществото за един не - малък период от време. В случая самият факт на
обвинението и наказателния процес, осъждането и налагането на наказА.е една година и
четири месеца „лишаване от свобода”, е от естество да окаже възпитателно въздействие
върху подсъдимата. При това, условното осъждане притежава и този специфичен
предупредителен момент, че запазва възможността за привеждане в изпълнение на
наказА.ето, в случай, че деецът извърши ново престъпление - нещо, което оказва върху него
съществено положително мотивационно въздействие. Този ефект, в настоящият случай, се
постига и чрез размера на изпитателния срок- три години, чиято продължителност се явява
сериозен мотив за подс. И. Л., да се въздържа от неправомерни действия и поведение.
Първостепенният съд правилно е наложил на подс Л. на основА.е чл. 343г вр. с чл. 37,
ал. 1, т. 7 от НК наказА.е „лишаване от правоуправление на МПС” за срок от две години.
В принципен план във връзка с индивидуализацията на наказА.ята е необходимо да се
посочи, че наказА.ето е установена от закона мярка за държавна принуда, налагана от съда
на лице, извършило престъпление, която се изразява в засягане на определени права и
интереси на лицето, показва отрицателната оценка на държавата относно това лице и
неговото деяние, има за цел да предотврати извършването на нови престъпления от него и
другите членове на обществото, като въздейства върху тях възпиращо и поправително-
възпитателно. Така наказА.ето според българския законодател не е обикновено възмездие, а
има конкретно определени цели, визирА. в чл. 36 НК. Наказателният кодекс поначало
подчертава преобладаващото значение на задачата за поправяне на престъпния деец при
преценката относно прилоЖ.ето на института на условното осъждане, без разбира се да
игнорира въздействието, което последното ще окаже върху останалите членове на
обществото. Прилагането на института на условното осъждане всякога е свързано с
изграждане на положителен извод, че целите на наказА.ето ще бъдат постигнати и без
изолирането на лицето в пенитенциарно заведение.
За пълнота на излоЖ.ето е нужно да се отбележи, че принципно абстрактната обществена
опасност на деянието е намерила своя законодателен израз при определянето на съответната
санкция за конкретното престъпление. При осъществяването на цялостната дейност по
индивидуализацията на наказА.ето се отчита не общата обществената опасност на
престъпленията от определен вид, а специфичната обществена опасност на конкретното
деяние и конкретния деец.
При разрешаването на въпроса за наказА.ето съдът е длъжен да постигне баланс между
посочените в чл. 36 НК цели – поправянето и превъзпитА.ето на осъдения и
общопревантивната функция на наказА.ето. Надценяването на значението на генералната
превенция винаги би довело до неоправдана репресия спрямо конкретните подсъдими,
поради което би се явило несправедливо. Общопревантивното въздействие на наказА.ето се
осигурява единствено посредством справедливостта му.
Предвид на излоЖ.те по-горе съобраЖ.я въззивната инстанция намира за неоснователни
възраЖ.ята залегнали във въззивните жалби на частните обвинители за явна
несправедливост на налоЖ.те наказА.я.
С оглед изхода на делото правилно в тежест на подсъдимата И. Л. са възлоЖ.
11
направените по делото разноски в размер на 3821.12 лв. която сума следва да се заплати по
сметка на ОД на МВР гр. Враца.
Правилно първостепенният съд е осъдил подсъдимата И. Л. да заплати на частните
обвинители - Б. Т. Н., с ЕГН ********** сумата от 2 280 лева и на П. С. Б., с ЕГН
********** сумата от по 2 250 лв., представляващи разноски за адвокатско възнаграждение,
както и да заплати на А. Д. от АК Хасково сумата от 3 000 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение по Наредба №1/2002 год. за повереник - по 1 500 лв. за всеки от частните
обвинители- Л. С. Б. и А. С. Б..
Предвид на това, че по делото са прилоЖ. веществени доказателства правилно първата
инстанция е постановила прилоЖ.те по делото веществени доказателства- 2 бр. дискове
/ЕЕНСП и медицинска документация/, находящи се на л. 194, т. 1 и л. 54, т. 2 от ДП, след
влизане в сила на присъдата да бъдат унищоЖ..
С основА.е е прието и че вещественото доказателство - лек автомобил "Ауди 80", с рег.
№ ********, находящ се на съхранение в база на МВР Враца в м. "Пискавец", землището на
с. Косталево, след влизане в сила на присъдата следва да се върне на собственика - И. Й. Н.
от с. ***, обл. ***, ЕГН **********.
С оглед на това, че в жалбите на частните обвинители са направени искА.я за
присъждане на разноски, направени във въззивната инстанция, Софийският апелативен съд
намира следното.
Във въззивната инстанция са прилоЖ. пълномощни от В. Н. Г. лично и със съгласието
на баща й Н. Г. Д., от Г. Н. Г. лично и със съгласието на нейния баща Н. Г. Д., от Н. Н. Г.,
представляван от баща си и законен представител Н. Г. Д. и от Г. Н. Г. , представлявана от
баща си и законен представител Н. Г. Д., от които е видно, че тези частни обвинители са
защитавА. безплатно на основА.е чл. 38, ал. 2 ЗА вр. чл. 5, т. 1 НМРАВ от адв. Х. Р. К.. При
това полоЖ.е подсъдимата И. Л. следва да бъде осъдена да заплати на адв. Х. Р. К. от АК
Велико Търново сумата от 6 000 лева, представляваща адвокатско възнаграждение по
Наредба №1/2002 год. за повереник - по 1 500 лв. за всеки от частните обвинители - В. Н. Г.
лично и със съгласието на баща й Н. Г. Д., Г. Н. Г. лично и със съгласието на нейния баща Н.
Г. Д., Н. Н. Г., представляван от баща си и законен представител Н. Г. Д. и Г. Н. Г.,
представлявана от баща си и законен представител Н. Г. Д..
Във въззивната инстанция са прилоЖ. пълномощни от Л. С. Б., П. С. Б. и А. С. Б., от
които е видно, че тези частни обвинители са защитавА. безплатно на основА.е чл. 38, ал. 2
ЗА вр. чл. 5, т. 1 НМРАВ от А. Д. Д. от АК Хасково.. При това полоЖ.е подсъдимата И. Л.
следва да бъде осъдена да заплати на А. Д. Д. от АК Хасково сумата от 4 500 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение по Наредба №1/2002 год. за повереник - по
1 500 лв. за всеки от частните обвинители – Л. С. Б., П. С. Б. и А. С. Б..
Подсъдимата И. Л. следва да бъде осъдена да заплати и сумата от 1000 лева на Б. Т. Н.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция.
Предвид на гореизложеното и на основА.е чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Софийският
апелативен съд, Наказателно отделение, 8 състав
12
РЕШИ:
Потвърждава присъда № 9 от 15.04.2024 г., постановена по НОХД № 135/2024 г. на
Окръжен съд – Враца.
ОСЪЖДА подсъдимата И. Н. Л. ДА ЗАПЛАТИ на адв. Х. Р. К. от АК Велико
Търново, на основА.е чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за адвокатурата вр. чл. 13, ал. 1, т. 3 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатското възнаграждение, сумата
от 6 000 /шест хиляди/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение по Наредба
№1/2002 год. за повереник - по 1 500 лв. за всеки от частните обвинители - В. Н. Г. лично и
със съгласието на баща й Н. Г. Д., Г. Н. Г. лично и със съгласието на нейния баща Н. Г. Д., Н.
Н. Г., представляван от баща си и законен представител Н. Г. Д. и Г. Н. Г., представлявана от
баща си и законен представител Н. Г. Д..
ОСЪЖДА подсъдимата И. Н. Л. ДА ЗАПЛАТИ на А. Д. Д. от АК Хасково, на
основА.е чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за адвокатурата вр. чл. 13, ал. 1, т. 3 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатското възнаграждение сумата от 4 500
/четири хиляди и петстотин/ лева, представляваща възнаграждение за повереник, или по
1500.00 лв. за всеки от частните обвинители Л. С. Б., П. С. Б. и А. С. Б..
ОСЪЖДА подсъдимата И. Н. Л. ДА ЗАПЛАТИ на частния обвинител Б. Т. Н. от с. ***,
обл. *** с ЕГН ********** сумата от 1000 /хиляда/ лв., представляваща разноски за
повереник във въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване и протест в 15 – дневен срок от съобщаването му
на стрА.те пред ВКС.
13
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14