Р Е
Ш Е Н
И Е
№.........................................2021г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав
в публично заседание на
двадесет и седми октомври 2021г., в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
с участието на секретаря Виржиния Миланова,
като разгледа докладваното от съдията адм.дело №
1298/2021г.
по описа на съда, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано е
по жалба на М.Г.Т., ЕГН **********,***, против Принудителна административна
мярка /ПАМ/, изразяваща се в прилагане на техническо средство за задържане тип
„Скоба“ на МПС „Ленд Роувър“ с рег.№ В **** РР, наложена от инспектор синя зона
при ОП „Общински паркинги и синя зона“ при Община Варна – М. Д. Т. и
обективирана в Констативен протокол № 078810/01.06.2021г.
Жалбоподателят твърди, че мярката е
незаконосъобразна, като постановена в нарушение на материалния закон и
процесуалните правила. Сочи, че мястото, на което е паркирал автомобила не е
било означено по надлежния ред като зона с почасово платено паркиране, липсвало
е поставен знак указващ наличие на зона, както и пътна маркировка за почасово
паркиране. Поради това счита, че с налагането на ПАМ е допуснато нарушение на
чл.99 ал.2 от ЗДвП и за него не е възникнало задължението за заплащане на такса
по чл.99 ал.3 от същия закон. Допълнително сочи, че териториалния обхват на
почасово платената зона за паркиране не влизат местата, на които по закон са
забранени престоя и паркирането на МПС. Освен това собственикът или
администрацията, управляваща пътя, не са осигурили възможност на водача да
изпълни задължението си за заплащане на дължимата такса. Предвид гореизложеното
моли да се отмени ПАМ.
В съдебно заседание и по съществото
на спора, чрез пълномощник – адв.Л., поддържа жалбата. Счита, че липсата на приобщени към
настоящото производство доказателства, доказващи тезата на ответната страна, е
индиция за твърденията в жалбата. Допълнително излага, че в една зона, дори и да има
обозначена маркировка и поставен знак, ако вътре в тази зоната автомобилът е
паркирал извън регламентираните и очертани за това места, собственикът следва
да носи отговорност по друг текст, тъй като се уреждат различни правоотношения,
не по този ред, по който служителите на Синя зона са отишли и са санкционирали
водача.
Претендира присъждане на
съдебно-деловодни разноски, съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът - инспектор синя зона при ОП „Общински паркинги и
синя зона“ при Община Варна – М. Д. Т., в депозирано писмено становище оспорва жалбата. Счита същата за
неоснователна, тъй като мярката е наложена от компетентен орган, при спазване
на реда за налагането й /“Инструкция относно реда и организацията за
функциониране на зона за паркиране Синя зона – Център“ и глава ІV.2 от Наредба
за организация движението на територията на Община Варна/ и при наличие на
материалните предпоставки за това /чл.99 от ЗДвП/. Счита за неоснователни
наведените възражения, тъй като бул.“Осми Приморски полк“ попада в Синя зона
Широк център - подзона 10; а в междублоковото пространство на бул.“Осми
Приморски полк“ № 122, зоната за кратковременно паркиране е изпълнена със
сигнализация с пътни знаци В27 „Забранени са престоя и паркирането“, като под
него е поставен знак „Синя зона“, допълнителна табела Т17 „Табела с текст“,
който отменя действието на знак В27 при условията на платен престой, като е
указан и начина на плащане. На изложените основания моли за отхвърляне на
жалбата.
Съдът, след анализ на събраните по делото
доказателства и приложимата нормативна уредба, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК, предвид депозирането й на 15.06.2021г.
/видно от приложения пощенски плик/, след като адресата е бил уведомен за наложената
ПАМ на 01.06.2021г. Подадена е от лице с правен интерес от оспорването по
смисъла на чл.147 ал.1 АПК, съдържа необходимите форма и реквизити,
поради което е процесуално допустима.
По нейната основателност, съдът съобрази
следното:
На 01.06.2021г., жалбоподателят М.Т., е паркирал
собственото си МПС - л.а. „Ленд Роувър“ с рег.№ В **** РР, в гр.Варна, на бул.“Осми
Приморски полк“ № 122. На същата дата, в 15.03ч., на цитирания л.а., от екип за
скоби zona10_11 е извършена проверка, при която е отбелязано, че за л.а. с
посочения регистрационен номер няма плащане. В 15.04ч. е направена заявка за
скоба, а в 15.16ч. същата е поставена. В същия час не предното стъкло на л.а. е
поставено съобщение № 76841, в което е отразено, че автомобила е паркиран без
да е заплатена такса за почасово платено паркиране по чл.99, ал.3 от ЗДвП, поради което на същия е приложено техническо
средство за задържане тип „Скоба“, съгласно чл.167, ал.2, т.2 от ЗДвП. От инспектор Синя зона М.Танкова е съставен
Констативен протокол № 078810/01.06.2021г., в който е отразен блокирания
автомобил, индивидуализиран с марка и регистрационен №, района на задържането,
размера на глобата, часовете на поставяне и освобождаване от скобата.
С административната преписка е представено извлечение
от информационна система за извършени чрез мобилно приложение плащания за
процесния автомобил на същата дата, за периода от 13.35ч. до 14.35ч. Представен
и снимков материал на процесния автомобил, на поставената му скоба и на
поставеното съобщение.
При така установените факти се налагат
следните правни изводи:
Оспорената ПАМ е наложена от компетентен
орган, съгласно представената от
ответната страна Заповед №
3144/27.08.2020г. на Кмета на Община Варна. Във същата са посочени
длъжностните лица от ОП „Общински паркинги и синя зона“, които са оправомощени
по чл.167 ал.2 от ЗДвП, като Милена Танкова фигурира в същата под № 59.
Не се твърдят конкретни нарушения на
административнопроизводствените правила при прилагане на оспорената ПАМ и при
извършената служебна проверка, съдът не констатира такива. По аргумент от нормата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, по отношение на мерките по чл.167, ал.2, т.2 от ЗДвП, писмената форма не е задължителна. Със
съставения Констативен протокол за прилагане на техническо средство тип „скоба“
е отразено поставянето на техническото средство, посочен е номерът и марката на
автомобила, дата и час на заскобване и освобождаване, като за прилагането на
ПАМ водачът е уведомен с поставено на видно място съобщение.
По делото обаче не се установи процесната ПАМ да е
наложена в съответствие с материалния закон. Платеното паркиране в населените
места е нормативно уредено в разпоредбата на чл.99, ал.1 от ЗДвП, съгласно който в населените места собственикът или
администрацията, управляваща пътя може да определи райони, пътища или части от
пътища за зони за платено и безплатно паркиране в определени часове на
денонощието. Съгласно текста на ал.3, таксата за паркиране се определя от
общинския съвет. В нормата на чл.167, ал.2, т.1 и т.2 от ЗДвП е предвидено, че службите за контрол, определени от
кметовете на общините контролират в населените места спазването на правилата за
паркиране от водачите на пътни превозни средства и използват техническо
средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е
заплатена дължимата такса за паркиране по чл.99, ал.3, до заплащане на таксата
и на разходите по прилагане на техническото средство.
Още с насрочване на делото в открито заседание с
Определение № 1532/22.06.2021г. на страните е указана доказателствената тежест,
която носят. Допълнително, в проведеното на 15.09.2021г. съдебно заседание на
ответника изрично са дадени указания да представи доказателства относно
поддържаните и в писменото становище обстоятелства, че мястото, на което е
установено нарушението /бул.“Осми Приморски полк“ № 122 попада в „синя зона“ и
че същото е обозначено със съответните знаци. Съобщението е редовно връчено на
24.09.2021г. Разпоредено е връчване и на напомнително такова с указания, че при
повторно неизпълнение в срок, съдът ще приеме, че района не е обозначен като
„синя зона“. И това съобщение е редовно връчено, като и към датата на
последното съдебно заседание /след изтичане на дадения срок/ не са представени
такива доказателства.
Горното налага извода, че мястото, на което е бил
паркиран процесния автомобил не е обозначено като „синя зона“. Действително в
Приложение № 3 към Наредба за организация движението на територията на Община
Варна, бул.“Осми Приморски полк“ попада в Синя зона 2 – Широк център /подзона
6, а не 10 както сочи ответника/, но това не е достатъчно, тъй като е
необходимо и обозначаване на зоната със съответните знаци. По делото не са
представени схема на пътните знаци в съответния район, снимков материал или др.
Приложеният с преписката снимков материал също не установява такива. А
справката извлечение за заплатена от жалбоподателя такса „синя зона“ в
предходен период от 13.35ч. до 14.35ч. също не е индиция за горните
обстоятелства, тъй като няма данни, че се касае за паркиране на същото място.
Освен всичко останало, отсъствието на горните
доказателства лишава съда от възможност да извърши контрол на акта и във връзка
с наведените от жалбоподателя възражения, че МПС е било паркирано евентуално в
нарушение ЗДП на неразрешено за това място, което не попада в обхвата на синята
зона и подлежи на санкция по друг ред.
Горното налага извода за незаконосъобразност на
наложената ПАМ поради неправилно приложение на материалния закон. Жалбата против същата се явява основателна и следва да се
уважи, като се отмени процесната ПАМ.
Предвид изхода на спора, на основание
чл.143 ал.1 от АПК основателно се явява своевременно направеното искане на
жалбоподателя за присъждане на съдебно-деловодни разноски. Същите са доказани и
следва д асе присъдят в претендирания размер от 510 лв., от които 10 лв.
внесена държавна такса и 500 лв. адвокатско възнаграждение с данни, че същото е
заплатено.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ
по жалба на М.Г.Т., ЕГН **********,***, Принудителна
административна мярка, изразяваща се в прилагане на техническо средство за
задържане тип „Скоба“ на МПС „Ленд Роувър“ с рег.№ В **** РР, наложена от
инспектор синя зона при ОП „Общински паркинги и синя зона“ при Община Варна – М.
Д. Т. и обективирана в Констативен протокол № 078810/01.06.2021г.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на М.Г.Т., ЕГН **********,***, съдебно
деловодни разноски в размер на 510 /петстотин и десет/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: