РЕШЕНИЕ
№ 197
гр. Плевен, 11.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Плевен, шести състав, в публично съдебно заседание на тридесети март две хиляди
двадесет и трета година в състав:
Председател: Снежина Иванова
при секретар Поля Цанева
изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова по адм. дело № 118 по описа за
2023 година на Административен съд – Плевен.
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно -процесуалния кодекс (АПК) .
Административното дело е образувано по жалба на И.А.Г.
*** чрез адв. Д.Н., съдебен адрес ***, офис 17
срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
20-0938-001753/25.12.2020г. на мл. автоконтрольор
при сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
Плевен, с която е отнето СУМПС за 18 месеца.
В жалбата се посочва, че заповедта е издадена от
некомпетентен орган, тъй като не е посочен орган, който е издал заповед за оправомощаване от 2018 година и при неправилно прилагане на
материалния закон, тъй като не следва
да отнема СУМПС ,а да се приложи чл.
171, т. 4 от ЗДвП – изземване на СУМПС. Излага доводи относно връчване на заповедта
и твърди, че не е връчена при отказ през 2020 година, а на 23.01.2023 година.
Моли за отмяна и присъждане на разноски
по делото.
В съдебно заседание оспорващият - И.А.Г. ***, не се явява, представлява се от адв М., който
поддържа жалбата и моли за отмяна на акта и присъждане на разноски. Представя
писмена защита, в която се посочва че заповедта е връчена при отказ на
23.01.2023 година и е допустима, като процесната заповед е издадена от орган,
който не е компетентен. Посочва, че неправилно е приложен законът и неправилно
се отнема СУМПС, а на 23.01.2023 година и иззето СУМПС. Моли за отмяна.
В съдебно заседание ответникът
– мл. автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Плевен
не се явява, не се представлява.
Административният съд - Плевен, шести състав, като
обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка
на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за
установено следното от фактическа
страна:
На 25.12.2020 година е съставен акт за установяване на
административно нарушение, серия GА № 346352 (лист 15) по делото, тъй като при проверка
на 24.12.2020 г. в с. Вълчитрън в 23.05 ч. по ул. „Балкан“ с посока на движение
кръстовище с ул. „Тунджа“ Г. управлява лек автомобил ***, негова собственост и
при проверка лъха на алкохол и след пристигане на автопатрул
на сектор „Пътна полиция“ саботира
извършването на проба с техническо средство, като не подава необходимо
количество въздух и му е издаден талон за медицинско изследване и 8 бр.
стикери.
По делото е приложена
и заповед № 316з-27/03.01.2018 г. на
директора на ОД на МВР Плевен (лист 20)
за компетентност на длъжностни лица от ОД на МВР – Плевен, да прилагат
принудителни административни мерки по чл. 171, т.1, т.2, т.2а, т. 4, т.5 от ЗДвП, като в т. 1.7 такава компетентност имат и служители на
длъжност „младши автоконтрольор“ в сектор "Пътна
полиция“ при ОД на МВР Плевен за цялата територия на ОД на МВР.
Представено е удостоверение от 17.02.2023 година на
началник сектор КАПОЧР при ОД на МВР Плевен, в което се посочва, че мл.
инспектор Б.К., издал процесната заповед,
заема длъжността мл. автоконтрольор в сектор
„Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР Плевен и с оглед
заповед от 2018 година има компетентност да издава заповеди за прилагане на ПАМ
по ЗДвП.
Със заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-0938-001753/25.12.2020г. на мл. автоконтрольор
към сектор „ПП“ ОД на МВР Плевен, спрямо И.Г.
е наложена ПАМ - временно отнемане на свидетелство за управление на МПС
до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от 18 месеца поради отказа да му бъде извършена проверка за установяване
на алкохол в кръвта.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима
като подадена в срок и от надлежна страна. По отношение на подаване на жалбата
в срок, съдът в с.з. на 30.03.2023 година е изложил мотиви и е приел, че
жалбата е подадена в срок.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган,
тъй като съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки
по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4 и т. 5, буква
"а" и т. 6 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите
на службите за контрол съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е приложена заповед № 316з-27/03.01.2018
г. на директора на ОД на МВР Плевен
(лист 20) за компетентност на длъжностни
лица от ОД на МВР – Плевен, да прилагат принудителни административни мерки по
чл. 171, т.1, т.2, т.2а, т. 4, т.5 от
ЗДвП, като в т. 1.7 такава компетентност
имат и служители на длъжност „младши автоконтрольор“ сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР Плевен, а Конов с оглед удостоверение на л. 45 по
делото е на длъжност „младши автоконтрольор“ в сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР Плевен и възражението на оспорващия за нищожност
на акта е неоснователно.
Съдът намира, че заповедта е издадена в установената форма и при спазване на административно-производствените правила и при правилно прилагане на закона.
Съгласно чл. 171, т.
1, б. „б“ от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ
"временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство", включително на водач, който откаже да бъде проверен с техническо
средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца. В случая по делото е безспорно
установено, че Г. отказва проверка с техническо средство и са му издадени талон
за медицински изследване и стикери, като не са ангажирани доказателства в срок
да е дадена проба.
Обстоятелството, че оспорващият е управлявал моторното
превозно средство и отказва проба, се установява от съставения АУАН , който като
официален свидетелстващ документ се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно неговата вярност до доказване
на противното по аргумент от чл. 189, ал.
2 ЗДвП, като не са ангажирани доказателства, които да опровергават констатациите в АУАН.
Настоящият състав намира, че наложената принудителна
административна мярка съответства и с целта на закона и с принципите за
съразмерност по чл. 6 от АПК.
Процесната принудителна административна мярка не цели
да санкционира/накаже нарушителя и/или трети лица, а чрез неблагоприятни последици
за адресата да се постигане правно определен резултат – подобряване на пътната
обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните
произшествия, на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в
движението. Временното отнемане на свидетелството за управление на МПС
препятства възможността за водача да управлява МПС по пътищата, респ.
възможността да бъде извършено ново и/или повторно нарушение. Предвидената
мярка е израз на държавната политика за ограничаване и преустановяване
управлението на МПС след употреба на алкохол, което е и обществено значима цел
с оглед значителния брой жертви и пострадали. Предвид установените факти по
делото съдът намира, че отмяната на процесната ПАМ би се явила в противоречие с
целта на закона.
Неоснователни са доводите на оспорващия, че заповедта
е постановена при неправилно прилагане
на закона, тъй като не е ясна волята на органа, който постановява временно
отнемане на СУМПС, а на 23.01.2023 година му е иззето СУМПС. Предприетите
действия от полицейски органи на 23.01.2023 година са предмет на друго
производство и не следва да бъдат обсъждани от съда, като в настоящото
производство правилно установените факти на отказа за проба за наличие на
алкохол в кръвта са подведени под хипотезата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП.
С оглед изложеното съдът счита, че оспорената заповед
е постановена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса
на съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалния закон и целта
на закона и следва оспорването да бъде
отхвърлено.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 , предл. последно от АПК, Административен съд-Плевен, шести
състав
РЕШИ:
Отхвърля жалба на
И.А.Г. *** чрез адв. Д.Н., съдебен адрес ***, офис 17 срещу заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-0938-001753/25.12.2020г. на мл. автоконтрольор
при сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
Плевен, с която е отнето СУМПС за 18 месеца
Преписи от решението да се изпратят на страните.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/П/