Районна прокуратура гр. Монтана ТО
гр. Лом е внесла Обвинителен акт по досъдебно производство 28/2020 год. по описа на РУ - Лом, респ. пр.
преписка № 166/2020 год. по описа на МРП срещу: Б.Б.Й. адрес: ***, ЕГН: ********** за извършено престъпление
по чл. 196, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК.
Подсъдимият Б.Й. е обвинен в това, че: на
07.01.2020 г. в гр. Лом, обл. Монтана, в магазин „Т-Маркет“, в условията на опасен
рецидив, отнел чужди движими вещи: сумата от 150,00 лв., портмоне и лични
документи, на обща стойност 155,00 лева, от владението на М.А.П. ***, нейна
собственост, без съгласието й и с намерение противозаконно да ги присвои.
Прокурорът поддържа обвинението, което намира за
доказано по безспорен и категоричен начин по отношение на подсъдимия. Предлага
на съда да му наложи наказание при условията на чл. 54, ал. 1 от НК: „ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА”, за срок от три години, което да бъде ефективно изтърпяно.
Подсъдимият не се явява в проведеното
съдебно заседание, като на осн. чл. 269, ал. 3 от НПК делото се разглежда и
решава в негово отсъствие. В съдебно заседание се явява назначеният му служебен
защитник - адвокат Севдалин П. от МАК. Същият
моли съда да постанови оправдателна присъда, тъй като обвинението не е доказано
по безспорен начин.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства по делото, прие за установено следното от фактическа страна:
Б.Й. е осъждан многократно за извършени престъпления
от общ характер. С присъда по НОХД № 163/2016 г. по описа на Окръжен съд гр.
Монтана на осн. чл. 23, ал. 1 от НК му е определено едно общо наказание от ДВЕ
години „лишаване от свобода“ при първоначален „строг“ режим на изтърпяване и
„глоба“ в размер на 28,20 лева за престъпления по чл. 196, ал. 1, т. 1 и по чл.
249, ал. 1 от НК. Присъдата влязла в законна сила на 24.11.2016 г., а на
02.07.2018 г. наказанието е изтърпяно. Въпреки осъждането му и изтърпяното
наказание лишаване от свобода, Й. продължил престъпната си дейност.
Подсъдимият Й. ***. На 07.01.2020 г. в гр. Лом, Й.
посетил магазин „Т-Маркет“, като с него бил и брат му И.Й.. След напускането на
търговския обект, братята тръгнали към заложна къща, където Б.Й. бил заложил
мобилния си телефон. По пътя той споделил на брат си, че е извършил кражба на
портмоне, в което имало лични документи и сумата от 150,00 лева. Кражбата Й.
извършил от лицето М.П. ***, която по същото време се намирала в същия магазин.
Когато наближила касата, за да заплати закупените продукти, П. установила, че
от джоба на връхната и дреха липсва портмонето ѝ. Сигнализирала органите
на РУ – Лом. На място пристигнали свидетелите М.В. и Б.Н., които прегледали
записите от охранителните камери в обекта и установили, че портмонето на П. е
отнето именно от Б.Й.. След като го установили, той сам ги завел до изоставена
постройка на ул. „Пристанищна“, където бил захвърлил откраднатото портмоне. С
Протокол за доброволно предаване предал на органите на РУ - Лом портмонето със
сумата от 10,00 лв. и лични документи и вещите били върнати на собственичката П..
На 04.02.2020 г. е образувано ДП № 28/2020 г. и с
Постановление от 30.12.2020 г. Б.Й. е привлечен като обвиняем за престъпление
по чл. 196, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 194,
ал. 1 от НК.
По доказателствата:
По делото са събрани гласни и писмени
доказателства, които проверени по отделно и в съвкупност не оставят никакво
съмнение за фактите от предмета на доказване: отнемането на движимите вещи от М.П.
без знанието и съгласието ѝ, както и съзнаването на тези обстоятелства от
подсъдимия към момента на извършване на деянието.
Съдът дава вяра
на показанията на служителите на РУ – Лом М.В. и Б.Н.. Показанията на тези
свидетели са добросъвестно дадени, обективни и безпристрастни. Кореспондират си
със събраните по делото писмени доказателства и са в синхрон и с показанията на
св. А.С. /охранител в магазин Т-Маркет/. Затова противно на аргументите на
адвокат П., тези показания следва да се приемат и кредитират. В случая не се
прилага ограничението на чл. 118, ал. 2 НПК, тъй като полицейските служители не
са извършвали действия по разследването, а проверка по подаден сигнал.
Впоследствие са разпитани за обстоятелствата, които са им станали известни, за
това, което са видели и чули. В. и Н. излагат своите лични възприятия на
фактите от предмета на делото /извършеното престъпление „кражба“/. Те лично са
извършили проверката, като са прегледали видеозаписите от охранителните камери
на магазина и лично са отишли с подсъдимия до мястото, където е захвърлил
откраднатото портмоне. Подсъдимият Й. е признал за извършеното и сам е завел
проверяващите до сградата, където е оставил взетото портмоне. Действително,
присъдата не може да се основава само на самопризнанията на подсъдимия. В
случая обаче тези самопризнания, дадени в хода на разследването, се подкрепят
от всички останали, събрани по делото доказателства. Проверени по отделно и в
съвкупност тези доказателства водят категорично до един-единствен извод – че
именно подсъдимия Й. е откраднал портмонето с пари и документи на М.П., т. е.
извършил е престъплението, за което му е повдигнато обвинение.
От
правна страна:
Обект на престъплението по чл. 194 от НК са обществените отношения, свързани с нормалното осъществяване правото на
собственост. От обективна страна предмет на престъплението „кражба“ е чужда
движима вещ. Изпълнителното деяние се изразява в отнемане на вещта – прекъсване
владението върху вещта и установяване владение на дееца върху нея. От
субективна страна следва да е налице пряк умисъл като форма на вината и
специфична цел – противозаконно да бъде присвоена вещта. При квалифицирания
състав на чл. 196, ал. 1, т. 1 от НК се изисква кражбата да е извършена при
условията на опасен рецидив.
Съдът намира, че
подсъдимият Б.Й. е
осъществил както от обективна, така и от субективна страна състав на
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1,
във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК.
От обективна страна, подсъдимият е
отнел от владението на М.П. движими вещи – портмоне със сумата от 150 лв.
Деянието е извършено при условията на опасен рецидив: Й. е осъждан за тежко
умишлено престъпление /пак по чл. 196, ал. 1, т. 1 НК, както и по чл. 249, ал.
1 от НК/ на лишаване от свобода повече от една година, като изпълнението на
наказанието не е отложено /с присъда по НОХД 163/2016 г. на ОС – Монтана/.
От субективна страна деянието е
извършено виновно при условията на пряк умисъл - подсъдимият Славчев е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването им – чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК. Също така налице е и присвоителното намерение, което е задължително за да е
осъществен съставът на престъплението от субективна страна.
По наказанието:
При определяне наказанието на
подсъдимия съдът взе предвид предвиденото от законодателя наказание в нормата
на чл. 196, ал. 1, т. 1 от НК – „лишаване от свобода от две до десет години” и разпоредбите
на общата част на НК. Като смекчаващи вината обстоятелства следва да се отчетат
критичността на подсъдимия към извършеното деяние (разпитан на досъдебното
производство Й. признава вината си и съдейства за разкриване обективната истина
по делото), както и сравнително ниската стойност на откраднатото. Като
отегчаващо обстоятелство следва да се вземе предвид, че престъплението е
поредно за подсъдимия /видно от
свидетелството за съдимост, Й. е многократно осъждан /18 пъти/ за извършени от
него престъпления от общ характер – предимно кражби и грабежи/. Това
обстоятелство значително повишава обществената опасност на дееца. Разкрива го
като лице, склонно редовно, през кратки периоди от време, да върши едни и същи
престъпления /в случая - против собствеността/. Очевидно прежненаложените
наказания не са постигнали поправителния и възпитателния си ефект и не са
довели до промяна в съзнанието на подсъдимия, че следва да спазва законите в
Република България. Затова по разбиране на настоящия състав целите на
наказанието биха били най-добре постигнати при налагане на наказание „лишаване
от свобода“ в размер на три години. Именно с налагането на това наказание и в
този размер, с ефективно изтърпяване, могат да се постигнат всички цели на
наказанието, уредени в чл. 36 от НК:
да се поправи и превъзпита осъдения към спазване на закона и добрите нрави, да
се въздейства предупредително и възпитателно както върху него, така и върху
останалите членове на обществото (т.нар. „генерална превенция“).
Затова и като намери подсъдимия за виновен
за извършеното престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 НК, във вр. с чл. 194, ал. 1
от НК съдът му наложи наказание „Лишаване от свобода в размер на три години“, което
да бъде изтърпявано ефективно при първоначален „строг режим“ на осн. чл. 57,
ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС.
По разноските и
веществените доказателства:
На осн. чл. 189,
ал. 1 и ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия да
заплати по сметка на РУ – гр. Лом направените в хода на ДП разноски за
изплащане възнаграждение на вещо лице, в размер на 36,60 лева /тридесет и шест
лева и 60 ст./, както и 5.00 лева държавна такса при служебно издаване на
изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд гр. Лом.
По
делото няма приобщени веществени доказателства, поради което и съдът няма
произнасяне в такава насока.
Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата
си и изготви мотивите си на 11.04.2022 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: