Решение по дело №175/2019 на Районен съд - Велинград

Номер на акта: 160
Дата: 18 ноември 2019 г. (в сила от 12 март 2020 г.)
Съдия: Иванка Николова Пенчева
Дело: 20195210200175
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Велинград,  2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Районен съд Велинград, на четиринадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в състав:

        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ПЕНЧЕВА

и секретар  Павлина Матушева

като разгледа докладваното от съдията наказателно административен характер дело № 175 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН

         Образувано е по жалба на О.М.И. против Наказателно постановление № 18-0367-002228 от 30.11.2018 г. на Началника на РУ Велинград към ОДМВР Пазарджик, с което на жалбоподателя на осн. чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП,  са наложени административни наказания глоба в размер на 2 000  лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 м., като на осн. Наредба № Iз-2539 на МВР се отнемат 12 точки.

        Релевират се доводи за допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон и се иска неговата отмяна. Според жалбоподателя в нарушение на чл. 57, ал.1, т. 5 и т. 6 ЗАНН е наложена санкция при непълно и неточно описание на съществени обстоятелства от състава на нарушението и при противоречие между описателната част на акта и приложимата законова разпоредба. 

          В съдебно заседание жалбоподателят, чрез адв. А.-АК Пазарджик, поддържа жалбата. Излагат се пространни съображения в подкрепа на становището  за отмяна на наказателното постановление.

         Административнонаказващият орган, в писмено становище, счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

         Жалбата е подадена в срок/препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя на 10.01.2019 г., а жалбата е подадена на следващия ден/ от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

        При преценка на представените по делото писмени и гласни доказателства, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

         На 27.08.2018 г. в ранните часове, служителите на РУ Велинград   актосъставителят мл. автоконтрольор Х.Г.Г. и св. И.П.  получили сигнал от ОДЧ, че автопатрул в гр. Ракитово, на установъчен пункт ул. „И. Клинчаров“, срещу сградата на Общината в състав – св. Б.П. и св. М.Б., предприели действия по спиране за проверка на лек автомобил „Ауди“, който не се подчинил. При подаден сигнал с фенерче и стоп палка по образец, автомобилът  подал рязко газ, минал в близост до св. П. *** и се отправил по ул. „Васил Левски“.  Управлявал се от мъж, който бил сам. Бил последван от полицейските служители до къща, където спрял, а водачът излязъл от колата и се прибрал. След малко се върнал  до автомобила, при което св. П. му се представил и му поискал документите. Същите не били представени, а водачът отричал да е управлявал превозното средство. На служителите им направило впечатление, че същият е в нетрезво състояние и лъха на алкохол.  Водачът се опитал да се прибере отново в дома си, изблъсквайки  св. П.. Това действие наложило да му бъдат поставени белезници от св. Б.. Издадена била Заповед за задържане по реда на чл. 72, ал.1, т. 1 ЗМВР рег. № 367зз-246 от 27.08.2018 г.  Именно, за да бъде изпробван за употреба на алкохол, били извикани и се отзовали служителите Г. и П..  При пристигането си те също се уверили, че водачът е във  видимо   нетрезво състояние, явно се усещало от него миризма на алкохол, държал се превъзбудено.   

  След пристигането им била установена и самоличността на водача -О.М.И., за което той представил документи. Св. Г. го поканил да даде проба за алкохол с техническо средство алкотест дрегер, но той отказал да бъде изпробван.  За това деяние, на мястото на проверката бил съставил АУАН Серия Д № 0701328, за това че „на 27.08.2018 г., в 03,15 часа О.М.И., като водач на лек автомобил „АУДИ“ А8, с рег. № РА0853ВХ, в гр. Ракитово, управлява личното си МПС след употреба на алкохол, същият е в явно нетрезво състояние, силен мирис на алкохол, несигурна походка и говор; отказва да бъде тестван с техническо средство „алкотест дрегер“ с фабричен номер AREN 0166, за което  е издаден талон за медицинско изследване 000774.“  Като нарушена разпоредба в акта е посочена чл. 174, ал.3, пр. 1 ЗДвП.     Жалбоподателят отказал да получи и да подпише акта, удостоверено с подписа на св. П.. И. отказал да получи и издадения от св. Г. талон за изследване по образец на приложение № 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози / в сила от 29.09.2017 г./, издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието. Отказът е удостоверен с подписа на св. П..

По отношение на жалбоподателя е предприето налагане на ПАМ със Заповед № 18-0367-000329 от 27.08.2018 г. на Началника на РУ Велинград към ОДМВР Пазарджик, на осн. чл. 171, т.1, б.“Б“ ЗДвП.

За обстоятелства, че на посочената дата О.М.И.   е управлявал моторно превозно средство и е отказал да бъде тестван  с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта съдът кредитира показанията на служителите на РУ Велинград, които са последователни, логични и непротиворечиви, дадени от позицията на незаинтересовани от изхода на спора лица.

В противоречие на тях са показанията на майката и на фактическата съжителка на И., които не следва да се кредитират, с оглед възможната тяхна заинтересованост. Показанията им освен това са нелогични. И двете заявяват, че И. не е излизал от дома си,  излизала е само И., като тя именно е отишла до бензиностанцията около 1,00 часа през нощта, за да закупи цигари.  Самата тя свидетелства, че е минала по същия път, където е установъчния пункт на автопатрула в състав П. и Б., но  там не е имало полицейски автомобил, което е в противоречие на показанията на самите патрулиращи. Не се спори по делото, че проверката е извършена пред къщата, от която И. е излязъл. След като по пътя си обратно св. И. не е забелязала установил се срещу сградата на Общината полицейски автомобил, и не е  разбрала такъв да я последва, прибрала се е и след известно време И. е отишъл до автомобила, за да вземе от там цигари,  звучи правно нелогично обстоятелството за появилите се пред къщата посред нощ полицейски служители, извършващи проверка да наличие на алкохол в кръвта на водачи на МПС.

 При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

        Актът  за установяване на административно нарушение  серия Д № 026379/07.02.2018 г.  и Наказателно постановление № 18-0367-002228 от 30.11.2018 г. са съставени от компетентни органи съгл. т.1.4. и т. 2.8. Заповед № 8121з-515/ 14.05.2018 г., във вр. чл. 189, ал. 1, във вр. чл. 165, ал.1, т. 1 ЗДВ и чл. 189 ал. 12 ЗДвП, в сроковете по чл. 34 ЗАНН.

        В производството не са допуснати съществени процесуални нарушения. Налице е описание на обективните обстоятелства от състава на нарушението, които правилно са субсумирани под съответната законова разпоредба. Посочено времето и мястото на нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено. Макар и АУАН серия Д №  0701328 от 27.08.2018 г. да е направена поправка на първоначално посочената улица „И. Клинчаров“, която е задраскана и с химикал е изписано „Васил Левски“ не  е налице съществено изменение на фактическите обстоятелства от състава на нарушението, които не са били известни на жалбоподателя и срещу които той не е могъл да организира защитата си. Касае се за допусната от актосъставителя грешка, която според неговите показания, кредитирани от съда, е отстранена в присъствието на И. по време на съставяне на акта.

        В допълнение,  от свидетелските показания на П. и Б. се установи, че И. е управлявал превозното средство и по двете посочени в акта улици преди да бъде поканен да даде проба и че са предприети действия по спирането му за проверка на ул. „И. Клиначаров“, на които той не се е подчинил, т. е., че е бил и на двете посочени в акта места. Ето защо допусната нередовност в акта следва да се счита за преодоляна от чл. 53, ал. 2 ЗАНН доколкото в случая е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.

         По същество на спора съдът счита, че в случая от обективна и субективна страна жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение.  

       Съгласно чл. 174, ал. 3 ЗДвП подлежи на наказание водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му.

       Отказът на лицето да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Този отказ представлява самостоятелно извършено  административно нарушение, като е ирелевантен въпросът дали след него водачът ще даде или не кръвна проба или ще бъде изпробван с доказателствен анализатор. Това следва от нарушената разпоредба на чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата.  Първото предложение, което в случая се явява нарушено е отделено от останалите със съюзите "и/или", както и само "или". Това означава, че е напълно достатъчно осъществяване на диспозицията, предвиждаща отказ на водач на МПС да му бъде извършена проверка с техническо средство, за да е налице административно нарушение. Затова е напълно ирелевантно дали нарушителят е подписал издадения му талон за медицинско изследване или дори дали такъв изобщо му е бил издаден, доколкото същият няма право да избира начина, по който да бъде изпробван за употреба на алкохол.

        Макар и в чл. 3а от  Наредба № 1 от 19.07.2017 г. да се предвижда, че установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища или с медицинско и химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни аналози – с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест,  смисълът на разпоредбите на чл. 3 и чл. 3а, т. 1 от Наредбата е независимо от осъществения от водача отказ за проверка с техническо средство, отново да му се предложи установяване концентрацията на алкохол в кръвта му, посредством издаване на талон за медицинско изследване. Това обаче не означава,    че нарушителят има право да избира начина на проверката и да бъде оневиняван за отказа си да бъде изпробван с техническо средство, ако се съгласи да даде кръвна проба или ако талон не бъде издаден. Тълкуване в подобен смисъл е в  противоречие със закона и би означавало, неприложимост на състава, предвиждащ осъществено административно нарушение с факта на установения отказ за проверка с техническо средство. Но дори и в при едно такова тълкуване, в настоящия случай с отказа си да получи талона за медицински изследване, жалбоподателят се  поставил в положение да наруши кумулативно и двете хипотези на посочената разпоредба.   О.И. освен отказа си да бъде изследван с техническо средство е отказал да подпише и получи предоставения му талон за медицинско изследване на кръвта, удостоверено с подписа на св. П..  Обстоятелство, което се потвърждава от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства. Следователно в случая освен, че е доказано нарушение по първото предложение на чл. 174, ал.3 от ЗДвП, то безспорно е налице нарушение по второто предложение.  След като е установено, че водачът е отказал да получи предоставения му талон за медицинско изследване, респективно да изпълни предписанието за медицинско изследване на кръвта за наличие на алкохол, които факти са изрично посочени в НП, то неговото поведение осъществява състава на нарушение по чл. 174, ал.3 от ЗДвП.

       Неоснователни са възраженията на защитата на жалбоподателя, че е налице неяснота на законово нарушената хипотеза на чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Същата е посочена точно и ясно.

      Обстоятелството, че в наказателното постановление е посочен отказ на водача да изпълни предписание за изследване с доказателствен анализатор   и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му е правноирелевантно, доколкото тези откази не са посочени самостоятелно като хипотези на извършено нарушение, а съвкупно с другата възможна,  наличието на която се установи.

      Предвид гореизложеното, съдът счита жалбата за неоснователна, а Наказателното постановление за законосъобразно, поради което следва да се потвърди.

 

        По изложените съображения, настоящият състав на Районен съд Велинград:

 

Р Е Ш И:

 

       ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0367-002228 от 30.11.2018 г. на Началника на РУ Велинград към ОДМВР Пазарджик, с което на О.М.И., ЕГН: **********, на осн. чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 2 000  лв. /две хиляди лв./и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 м., като на осн. Наредба № Iз-2539 на МВР се отнемат 12 точки.

 

       Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчване на съобщението до страните, пред Административен съд Пазарджик.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ

Иванка Пенчева