РЕШЕНИЕ
№ 106
гр. Монтана, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на двадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Аделина Тушева
Елизабета Кралева
като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно гражданско дело
№ 20211600500372 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 437, ал. 1 вр. с чл. 435, ал. 1, т. 3,
предл. второ ГПК.
Образувано е по жалба, депозирана от „Т.Б. „ЕАД чрез адв. Н.Щ.
насочена против Постановление от 30.06.21 г., постановено по изп. дело №
553/17 г. по описа на ДСИ при РСгр. Лом., с което е прекратено
изпълнителното дело, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
В жалбата се поддържа, че изводите, обусловили постановяване на
процесното постановление са неправилни, тъй като не са изложени
достатъчно съображения в насока настъпила перемпция по отношение на
длъжника. Предвид изложеното се твърди, че не е налице настъпила
перемпция, респ. основание за прекратяване на делото съгласно чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК, като се иска отмяна на постановеното от ДСИ постановление.
Длъжникът Х.П. не взима становище по жалбата.
ДСИ при РС Лом- Е.С., в мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК навежда
съображения за неоснователност на подадената жалба, с аргументи, че
процесният случай попада в хипотезата на законова перемпция, като се моли
за оставянето на жалбата без уважение.
1
Окръжен съд Монтана, след като съобрази материалите по делото и
приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е процесуално допустима. Взискателят разполага с правото
да обжалва атакуваното постановление, с което изпълнителното дело е
прекратено – в този смисъл е разпоредбата на чл. 435, ал. 1, т. 3, предл. второ
ГПК, поради което жалбата и като подадена в срок се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна, а атакуваното
постановление, с което е прекратено изпълнителното производство на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е законосъобразно, по следните
съображения:
Производството по изпълнително дело № 553/2017 г. по описа на
СИС -Лом е образувано въз основа депозирана молба вх. № 20399/05.12.2017
година от „Т.Б.“ ЕАД * срещу Х.Х. от гр.*за събиране на сумата по издаден
изпълнителен лист от 21.09.2017година по ч.гр.д.№1839/2017година по описа
на РС Лом.По също е изпратена призовка за доброволно изпълнение и са
извършени редица справки сокежно имуществото на длъжника по молба на
взискателя.Последната молба за извършване на изпълнителни действия обаче
е от 02.05.2019година, когато взискателят е поискал извършване на опис на
движимите вещи в жилището на длъжника.След оставяне без движение на
тази молба за внасяне на съответната държавна такса, на 27.05.2019година
взискателят е оттеглил молбата си за опис.Впоследствие същия е поискал
справка до КАТ досежно притежавани автомобили от длъжника, на
20.01.2021година е поискал нова справка за банковите сметки на длъжника и
последната му молба е от 18.06.2021година отново за опис на движимото
имущество на длъжника.Разглеждайки същата, ДСИ е констатирал, че е
настъпила законовата перемция, тъй като от последното поискано
изпълнително действие на 02.05.2019година са изтекли повече от две години.
С атакуваното постановление на ДСИ, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК производството по изп. дело е прекратено. В същото постановление са
изложени мотиви, че в продължение на две години, взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия по посоченото изпълнително дело,
като последните такива били извършени на 02.05.2021 г.
2
Спорът в случая се свежда до това налице ли са предпоставките на
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК за прекратяване на изпълнителното производство. В
тази насока следва да се посочи, че съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато
взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, с изключение на делата за издръжка (каквото
очевидно не е настоящето). В доктрината и съдебната практика е трайно
установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство
поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният
изпълнител може само да прогласи с постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно
релевантни факти. С TP № 2/26.06.2015 по тълк. д. № 2/2013г на ОСГТК на
ВКС, в т. 10 е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на
изп. действия в продължение на 2 години, изп. производство се прекратява, на
осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и това прекратяване на изпълнителното
производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а ДСИ
може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване,
когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.
В случая настоящата инстанция също приема, че след 02.05.2019 г.,
са изминали повече от две години, без взискателят да е поискал от ДСИ
извършване на ново изпълнително действие по отношение на длъжника ,което
да е насочено към непосредствено удовлетворяване на взискателя.
Когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години, изпълнителното производство се
прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК или това е т. нар.
прекратяване поради перемпция. Перемпцията е определена от законодателя
като период от време на бездействие на взискателя, с изтичането на който
следва да се прекрати изпълнителното производство, но не се погасява самото
вземане (Решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 на IV г. о. с
докладчик съдията Белазелков). Това е така, за да се стимулира и възпита
взискателя да не бездействия и да предприеме необходимите действия, тъй
като с бездействието неоснователно се влошава положението на длъжника.
Изтичането на този срок не може да бъде вменено във вина на взискателя, ако
същият е изтекъл, поради обективни причини, което не зависят от неговото
3
бездействие.
Последното изпълнително действие по отношение на длъжника е
осъществено на 02.05.2019 г. .Следователно двугодишният срок за
перемиране е изтекъл на 02.05.2021 г. Така перемпцията е настъпила към
момента на постановяване на атакуваното постановление, поради което
извършеното от ДСИ действие – прекратяване на изпълнителното
производство е законосъобразно.
По изложените съображения съдът приема, че постановлението на
ДСИ от 30.06.21 г., с което е прекратено производството по изп. д. №553/17 г.
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е правилно и съобразено с цитираната
разпоредба.
Подадената жалба по реда на чл. 435, ал. 1, т. 3 ГПК от взискателя
срещу това действие на ДСИ е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
Водим от горното, Окръжният съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата по реда на чл. 435, ал. 1, т. 3
ГПК, подадена от Т.Б. „ЕАД чрез адв.Н.Щ.насочена против Постановление от
30.06.21 г., постановено по изп. дело № 553/17 г. по описа на ДСИ при РСгр.
Лом., с което е прекратено изпълнителното дело, на основание чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. /чл. 437, ал. 4
ГПК/.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4