Р Е Ш Е Н И Е
260054/27.6.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На осми юни през две хиляди двадесет и втора година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Давидкова
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №408 по описа на ШРС за 2020 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са два обективно съединени осъдителни иска, от които
първия с правна квалификация чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР, във вр. с чл.187, ал.5,
т.2 от ЗМВР и втория – с правно основание чл.86 от ЗЗД, във вр. с чл.178, ал.1,
т.3 от ЗМВР, във вр. с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР.
Производството по настоящото дело е образувано по
искова молба от Л.Р.Й., с ЕГН**********,***, чрез адв.З.Б. от БАК, съдебен
адрес:*** срещу ОД на МВР – Шумен, с адрес: гр.Шумен, ул.“***“ №2. Ищецът
твърди, че през периода от 01.01.2018 год. до 31.12.2019 год. полагал труд при РУ – Каолиново към на ОД на МВР - Шумен, като
работел на длъжност „младши инспектор“ със статут на държавен служител.
Сочи, че за периода от 01.01.2018 год. до
31.12.2019 год. е работил 12 часови смени, полагал е и труд през нощта,
съгласно утвърдени графици, като 7 или 8 нощни смени месечно. Твърди, че е
положил общо 1072 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.143 възлиза
на 1225 часа. Преизчисляването нощен към дневен труд води до извънреден труд от
153 часа, които работодателят не му е заплатил и следва да бъде допълнително
заплатен. В същото време счита, че работодателят му дължи и обезщетение за
забава в размер на 50 лева, представляващо мораторна лихва върху претендираната
главница от 918 лева, изчислена за
периода от 01.05.2018 год. до датата на подаване на исковата молба.
С настоящата искова молба предявява два обективно
съединени осъдителни иска, като молят ответника да бъде осъден да му заплати
сумата от 918 лева, представлява дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд в размер на 153 часа за целия процесен период от 01.01.2018
год. до 31.12.2019 год., получен в резултата на преизчисляване на положен нощен
труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и
сумата от 50 лева, представляваща мораторна лихва върху претендираната главница
от 1374 лева, изчислена за периода от 01.05.2018 год. до датата на подаване на
исковата молба. Молят ответника да бъде
осъден да им заплати и направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът не се явява лично. За
него се явява упълномощен представител –
адв.З. ***, като поддържа исковата молба и моли същата да бъде уважена. С оглед
заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза прави
изменение на двата обективно съединени иска, като по отношение на първия обективно съединен осъдителен иск
изменя размера на същия от 918.00 лева на 1172.11 лева, а на втория – от 50.00
лева на 107.15 лева.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към
нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен
срок от негова страна е депозиран писмен отговор, към който са представени
писмени доказателства. В отговора ответникът заявява, че счита исковете за допустими, с изключение на претенцията за
изплащане на суми за м.октомври 2019 год., доколкото извънредния труд за
последното тримесечие на 2019 год. се отчита на тримесечен период и същия ще
бъде отчетен едва през м.януари 2020 год. Не оспорват факта, че ищецът е бил в служебни
правоотношения с ответника, както и че същият е полагал труд като държавен
служител. Не оспорват и обстоятелството, че за процесния период ищецът е
работил на 12 часови смени, при сумирано изчисляване на работното време, и е
полагал нощен труд, за което е получил
допълнително възнаграждение по чл.179, ал.2 от ЗМВР, във вр. с чл.179, ал.1 от ЗМВР. Считат, че предявените искове са неоснователни и недоказани, включително
и погасени по давност.
Молят предявените искове да бъдат отхвърлени
изцяло и да им бъдат заплатени направените по делото разноски. В условията на
алтернативност молят исковата претенция да бъде отхвърлена частично за периода
от 01.01.2018 год. до 17.07.2018 год., за който период извънредния труд е
следвало да се отчита без превръщане на нощните часове в дневни, съгласно
съответната редакция на чл.9г от Наредбата за работното време, почивките и
отпуските. Правят възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение.
В последното съдебно заседание за ответника не се
явява представител. От тяхно име на 07.06.2022 год. е била депозирана писмена
молба, в която заявяват, че желаят делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие,
като изразяват становище по съществото на спора и молят предявените искове да
бъдат отхвърлени.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
Ищецът Л.Р.Й. през периода от 01.01.2018 год. до 31.12.2019 год. полагал труд при РУ – Каолиново към на ОД
на МВР - Шумен, като работел на длъжност „младши инспектор“ със статут на
държавен служител.
За периода от 01.01.2018 год. до 31.12.2019 год. е
работил 12 часови смени, полагал е и труд през нощта, съгласно утвърдени
графици, като 7 или 8 нощни смени месечно. За целия процесен период е положил
общо 1072 часа нощен труд.
За посочения период е получавал основно месечно
възнаграждение, както следва: 798.00 лева – за периода от 12.03.2018 год. до 31.12.2018
год. и 878.00 лева – за периода от 01.01.2019 год. до 31.10.2019 год.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и по-специално от:
адвокатско пълномощно, Товарителница, Заповед
УРИ 372з-315/09.02.2017 г., Решение № 35/20.01.2020 г. по дело 20194100501110
по описа на ОС – В. Търново, Кадрова справка, Заповед № 372з-909/09.03.2018 г.,
Акт за встъпване в длъжност от 12.03.2018 г., Заповед № 372з-1841/12.07.2017
г., Акт за встъпване в длъжност от 13.07.2017 г., Платежна бележка – 30 бр.,
Справка за въведени болнични листи и вида обезщетение за временна
неработоспособност от 01.07.2017 г., Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г., Заповед
№ 8121з-437/28.04.2016 г., Заповед № 8121з-1429/23.11.2017 г., писмо рег. №
8121р-17549/04.10.2019 г., ведно с правна консултация от проф. д-р Васил
Мръчков, писмо № 94-4103/22.07.2014 г., Седмични графици за 2019 год.: от
30.12.2019 г. до 05.01.2020 г., от 23.12.2019 г. до 29.12.2019 г., от 16.12.2019 г. до
22.12.2019 г., от 09.12.2019 г. до 15.12.2019 г., от 02.12.2019 г. до
08.12.2019 г., от 25.11.2019 г. до 01.12.2019 г., докладна записка рег. №
280р-14099/18.11.2019 г., от 25.11.2019 г.
до 01.12.2019 г., от 18.11.2019 г. до 24.11.2019 г., докладна записка
рег. № 280р-13824/22.11.2019 г., от 18.11.2019 г. до 24.11.2019 г., докладна
записка рег. № 280р-13739/20.11.2019 г., от 18.11.2019 г. до 24.11.2019 г., от
11.11.2019 г. до 17.11.2019 г., от 04.11.2019 г. до 10.11.2019 г., от
28.10.2019 г. до 03.11.2019 г., от 21.10.2019 г. до 27.10.2019 г., от
14.10.2019 г. до 20.10.2019 г., от 07.10.2019 г. до 13.10.2019 г., от 30.09.2019 г. до
06.10.2019 г., от 23.09.2019 г. до 29.09.2019 г., от 16.09.2019 г. до
22.09.2019 г., от 09.09.2019 г. до 15.09.2019 г., докладна записка рег. №
280р-10712/12.09.2019 г., от 09.09.2019 г. до 15.09.2019 г., от 02.09.2019 г.
до 08.09.2019 г., от 26.08.2019 г. до 01.09.2019 г., от 19.08.2019 г. до
25.08.2019 г., докладна записка рег. № 280р-9929/23.08.2019 г., от 19.08.2019
г. до 25.08.2019 г., от 12.08.2019 г. до 18.08.2019 г., докладна записка рег. №
280р-9466/13.08.2019 г., от 12.08.2019 г. до 18.08.2019 г., от 05.08.2019 г. до
11.08.2019 г., от 29.07.2019 г. до 04.08.2019 г., от 22.07.2019 г. до
28.07.2019 г., от 15.07.2019 г. до 21.07.2019 г., от 08.07.2019 г. до
14.07.2019 г., от 01.07.2019 г. до 07.07.2019 г., докладна записка рег. № 280р-7682/02.07.2019
г., от 01.07.2019 г. до 07.07.2019 г., от 24.06.2019 г. до 30.06.2019 г., от
17.06.2019 г. до 23.06.2019 г., от 10.06.2019 г. до 16.06.2019 г., от
03.06.2019 г. до 09.06.2019 г., от 27.05.2019 г. до 02.06.2019 г., от
20.05.2019 г. до 26.05.2019 г., от 13.05.2019 г. до 19.05.2019 г., от
06.05.2019 г. до 12.05.2019 г., от 29.04.2019 г. до 05.05.2019 г., от
22.04.2019 г. до 28.04.2019 г., от 15.04.2019 г. до 21.04.2019 г., от
08.04.2019 г. до 14.04.2019 г., от 01.04.2019 г. до 07.04.2019 г., от
18.03.2019 г. до 24.03.2019 г., от 25.03.2019 г. до 31.03.2019 г., от
11.03.2019 г. до 17.03.2019 г., докладна записка рег. № 280р-3349/15.03.2019
г., от 11.03.2019 г. до 17.03.2019 г., от 04.03.2019 г. до 10.03.2019 г., от
25.02.2019 г. до 03.03.2019 г., от 11.02.2019 г. до 17.02.2019 г., от
11.02.2019 г. до 17.02.2019 г., докладна записка рег. № 280р-2162/13.02.2019
г., от 11.02.2019 г. до 17.02.2019 г., 280р-1593/31.01.2019 г.,
280р-1295/25.01.2019 г., 280р-1018/17.01.2019 г., 280р-625/11.01.2019 г.,
280р-335/07.01.2019 г., от 31.12.2018 г. до 06.01.2019 г.; за 2018 г.: от
14.12.2018 г. до 30.12.2018 г., от 17.12.2018 г. до 23.12.2018 г., от
10.12.2018 г. до 16.12.2018 г., от 03.12.2018 г. до 09.12.2018 г., от 26.11.2018 г. до
02.12.2018 г., от 19.11.2018 г. до 25.11.2018 г., от 12.11.2018 г. до
18.11.2018 г., от 05.11.2018 г. до 11.11.2018 г., от 29.10.2018г. до 04.11.2018 г., от 22.10.2018 г. до 28.10.2018 г., от 15.10.2018 г. до
21.10.2018 г., от 08.10.2018 г. до 14.10.2018 г., докладна записка рег. №
280р-12322/10.10.2018 г., от 08.10.2018 г. до 14.10.2018 г., от 01.10.2018 г.
до 07.10.2018 г., от 24.09.2018 г. до 30.09.2018 г., от 17.09.2018 г. до
23.09.2018 г., докладна записка рег. № 280р-11499/16.09.2018 г., от 17.09.2018
г. до 23.09.2018 г., от 10.09.2018 г. до 16.09.2018 г., докладна записка рег. №
280р-10962/13.09.2018 г., от 10.09.2018 г.
до 16.09.2018 г., от 03.09.2018 г. до 09.09.2018 г., от 27.08.2018 г. до
02.09.2018 г., от 20.08.2018 г. до 26.08.2018 г., от 13.08.2018 г. до 19.08.2018
г., от 06.08.2018 г. до 12.08.2018 г., от 30.07.2018 г. до 05.08.2018 г., от 23.07.2018 г. до
29.07.2018 г., от 16.07.2018 г. до 22.07.2018 г., докладна записка рег. №
280р-8528/19.07.2018 г., от 16.07.2018 г.
до 22.07.2018 г., от 09.07.2018 г.
до 15.07.2018 г., от 02.07.2018 г. до 08.07.2018 г., от 25.06.2018 г. до
01.07.2018 г., от 18.06.2018 г. до 24.06.2018 г., докладна записка рег. №
280р-7393/22.06.2018 г., от 18.06.2018 г. до 24.06.2018 г., от 11.06.2018 г. до
17.06.2018 г., от 04.06.2018 г. до 10.06.2018 г., от 28.05.2018 г. до
03.06.2018 г., докладна записка рег. № 280р-6574/04.06.2018 г., от 28.05.2018
г. до 03.06.2018 г., от 21.05.2018
г. до 27.05.2018 г., от 14.05.2018 г. до
20.05.2018 г., докладна записка рег. № 280р-5763/14.05.2018 г., от 14.05.2018
г. до 20.05.2018 г., от 07.05.2018 г. до 13.05.2018 г., от 30.04.2018 г. до
06.05.2018 г., от 23.04.2018 г. до 29.04.2018 г., от 16.04.2018 г. до
22.04.2018 г., от 09.04.2018 г. до 15.04.2018 г., от 02.04.2018 г. до
08.04.2018 г., докладна записка рег. № 280р-4116/03.04.2018 г., от 02.04.2018
г. до 08.04.2018 г., от 26.03.2018 г. до 01.04.2018 г., от 19.03.2018 г. до 25.03.2018 г., от 12.03.2018 г. до
18.03.2018 г., от 26.02.2018 г. до 04.03.2018 г., от 26.02.2018 т. до
04.03.2018 г., докладна записка рег. № 280р-3091/06.03.2018 г., от 19.02.2018
г. до 25.02.2018 г., докладна записка рег. № 280р-2644/20.02.2018 г., от
12.02.2018 г. до 18.02.2018 г., докладна записка рег. № 280р-2355/13.02.2018
г., от 05.02.2018 г. до 11.02.2018 г., докладна записка рег. №
280р-2053/07.02.2018 г., от 29.01.2018 г. до 04.02.2018 г., докладна записка
рег. № 280р-1516/26.01.2018 г., докладна записка рег. № 280р-1665/30.01.2018
г., от 22.01.2018 г. до 28.01.2018 г., докладна записка рег. №
280р-1357/23.01.2018 г., от 15.01.2018 г. до 21.01.2018 г., от 08.01.2018 г. до
14.01.2018 г., докладна записка рег. № 280р-792/12.01.2018 г., от 01.01.2018 г.
до 07.01.2018 г. и за за 2017 г.: от 25.12.2017 г. до 31.12.2017 г.; Протокол
за положен труд: 280р-4229/04.04.2018 г., 280р-7896/03.07.2018 г.,
280р-12008/03.10.2018 г., 280р-293/04.01.2019 г., 280р-4160/03.04.2019 г.,
280р-7766/03.07.2019 г., 280р-11649/04.10.2019 г., 280р-301/08.01.2020 г.; Протокол
за положен труд по заповед извън редовното работно време: 280р-4228/04.04.2018
г., 280р-7900/03.07.2018 г., 280р-12009/03.10.2018 г., 280р-292/04.01.2019 г.,
280р-4159/03.04.2019 г., 280р-7767/03.07.2019 г., 280р-11650/04.10.2019 г.,
280р-144/03.01.2020 г., 280р-6312/28.05.2019 г., 280р-13216/06.11.2019 г.; Протокол
за отчитане на отработеното време: 280р-2003/06.02.2018 г.,
280р-3073/06.03.2018 г., 280р-4227/04.04.2018 г., 280р-5384/03.05.2018 г.,
280р-6750/06.06.2018 г., 280р-7862/03.07.2018 г., 280р-9305/03.08.2018 г.,
280р-10949/12.09.2018 г., 280р-12007/04.10.2018 г., 280р-13358/09.11.2018 г.,
280р-14576/04.12.2018 г., 280р-291/04.01.2019 г., 280р-1053/04.02.2019 г.,
280р-2993/07.03.2019 г., 280р-4158/03.04.2019 г., 280р-5253/03.05.2019 г.,
280р-6577/04.06.2019 г., 280р-7690/03.07.2019 г., 280р-9039/02.08.2019 г.,
280р-10407/03.09.2019 г., 280р-11648/04.10.2019 г., 280р-13211/06.11.2019 г.,
280р-14527/06.12.2019 г., 280р-300/08.01.2020 г.
Изложената фактическа обстановка се изяснява и от
изготвената в хода на съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза, по
която вещото лице дава заключение, че общо за целия процесен период ищецът е
положил 1080 часа нощен труд, който след преизчислението му с коефициент 1.143
се равнява на 1234 часа; че за всеки от отчетните периоди ищецът има положени
извънреден труд, като общо извънредния и незаплатен труд за периода е 154 часа,
които се равняват на 1172.11 лева, а дължимото обезщетение за забава, изчислено
към 25-то число на месеца, следващ тримесечието, през което се отчита положения
труд е общо 99.34 лева.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.187, ал.1 от ЗМВР, Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, като нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период, а нощен е трудът, който се полага между 22.00 и 6.00 часа. В същото време разпоредбата на ал.3 на същия законов текст предвижда, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период, като определянето на 24-часова смяна е по изключение. Нормата на чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР /в редакцията, която е била в сила към процесния период/ работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени.
Съгласно разпоредбата на чл.187, ал. 9 от ЗМВР (в редакцията му
въведена с ДВ, бр.81 от 2016 год.), редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи. През процесния период е действала Наредба
№8121з-776/29.07.2016 год., в която е липсвало изрично правило за
преизчисляване при сумирано отчитане на работното време на положените часове
труд между 22.00 часа и 6.00 часа с коефициент 1.143. Липсата на такова правило
в наредбата обаче не означава, че такова преизчисляване не следва да бъде извършено.
В тази връзка съдът съобрази
обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.188,
ал.2 от ЗМВР, държавните служители, които полагат труд за времето между 22.00
часа и 6.00 часа, се ползват със специална закрила по Кодекса на труда.
Съгласно нормата на чл.140,
ал.1 от КТ, нормалната продължителност на седмичното работно време през
нощта, при петдневна работна седмица, е до 35 часа, а нормалната
продължителност на работното време през нощта при петдневна работна седмица е
до 7 часа. Тези норми на КТ са част от въведената със същия закон специална
закрила на нощния труд, поради което следва да намерят приложение и по
отношение на държавните служители от МВР – по силата на разпоредбата на чл.188,
ал.2 от ЗМВР.
Действително, в чл.187, ал.3, изр.4 от ЗМВР, в редакцията
към процесния период, е предвидено, че при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22.00 часа и 6.00 часа, като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Посочената разпоредба следва да се тълкува в смисъл, че разрешава полагането на
труд между 22.00 часа и 6.00 часа за работещите на смени служители на МВР и е
доразвитие на правилото на чл.187, ал.1 от ЗМВР, установяващо 8-часов
работен ден за служителите на МВР и по отношение на тези от тях, които работят
на смени. От съдържанието й обаче не може да се направи извод, че същата
предвижда еднаква нормална продължителност на работното време за служителите на
МВР през деня и през нощта, т. е. че приравнява по отношение на тях нощния на
дневния труд, тъй като това би поставило същите в неравностойно положение
спрямо останалите държавни служители и работещите по трудово правоотношение, а
и би довело до противоречие с изрично прогласеното в чл.188,
ал.2 от ЗМВР приложение на уредената в КТ специална закрила на нощния труд
спрямо служителите на МВР.
С оглед изложените
съображения следва да се приеме, че при сумирано изчисляване на работното време
за работещите на смени служители на МВР следва да се приложи изрично уредения в
общото трудово законодателство (чл.9,
ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата)
принцип за превръщане на нощните часове в дневни с коефициент 1.143, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място.
Посочените изводи относно
преобразуването на нощния труд не се променят и с оглед постановеното Решение от
24.02.2022 год. по дело С- 262/2020 год. на Съда на Европейския съюз,
доколкото с т.1 от същото е прието, че член 8
и член
12, буква а) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното
време трябва да се тълкуват в смисъл, че не налагат да се приема национална
правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд
за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка
от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня, като при
всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита
под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или
сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на
полагания от тях нощен труд. В случая, в българското законодателство до
изменението на ЗМВР с ДВ бр.60 от 2020 год. не съществува норма, определяща
нормалната продължителност на нощния труд на държавните служители в системата
на МВР. С т.2 от решението е прието, че членове
20 и 31
от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в
смисъл, че допускат определената в законодателството на държава членка нормална
продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от частния сектор
да не се прилага за работниците от публичния сектор, включително за полицаите и
пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и
разумен критерий, тоест е свързана с допустима от закона цел на посоченото
законодателство и е съразмерна на тази цел. В самото съдебно решение е прието,
че съгласно постоянната съдебна практика разликата в третирането е обоснована,
когато се основава на обективен и разумен критерий, тоест когато е свързана с
допустима от закона цел на съответното законодателство и е съразмерна на тази
цел.
Следователно предявените
искове за заплащане на извънреден труд за процесния период, получен след
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явяват доказани по
основание. Съдът при преценка на техния размер напълно възприема заключението
на изготвената в хода на съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза,
която дава заключение, че доколкото през целия процесен период ищецът е положил
1080 часа нощен труд, то след
преизчислението му с коефициент 1.143 същият се равнява на 1234 часа.
Следователно общо извънредния и незаплатен труд за периода е 154 часа, които се
равняват на 1172.11 лева. С оглед на изложеното съдът намира, че първия
обективно съединен осъдителен иск се явява основателен и доказан и следва да
бъде уважен изцяло за сумата 1172.11 лева.
С оглед допуснатата забава в
изплащането на дължимите възнаграждения, в полза на ищеца следва да се присъди
и мораторна лихва в изчисления от вещото лице размер към 25-то число на месеца,
следващ тримесечието, през което се отчита положения труд, или за периода от
25.04.2018 год. до датата на депозиране на исковата молба – 18.02.2020 год. в
размер на 99.34 лева.
Съдът намира за неоснователно
направеното с отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна
давност по отношение на предявените искове. В тази връзка съдът съобрази
обстоятелството, че разпоредбата на чл.187, ал.3, изр. Първо от ЗМВР, в
редакцията, действала към процесния период, работното време на държавните
служители в МВР, работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява сумирано
за тримесечен период. Следователно изискуемостта на дължимото възнаграждение за
извънреден труд за най-ранния период е настъпила на 01.04.2018 год., от който
момент е започнал да тече тригодишния давностен срок по чл.111, б.“а“ от ЗЗД.
Доколкото същият не е бил изтекъл към
момента на подаване на исковата молба – 18.02.2020 год., се налага извода, че
възражението на ответника за погасяване по давност на вземането за извънреден
труд се явява неоснователно. Същото се отнася и до вземането за обезщетение за
забава, доколкото по отношение на същото също не е изтекла предвидената в
закона погасителна давност.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи
на ищеца направените от негова страна разноски за адвокатско възнаграждение в
настоящото производство, с оглед предявените и уважени искове. В тази
връзка при преценка на направеното от страна
на процесуалният представител на ответника възражение за прекомерност на
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение съдът намира същото за неоснователно.
При преценка на възражението съдът съобрази обстоятелството, че видно от
представените от ищцовата страна писмени доказателства във връзка с предявените
осъдителни искове е било заплатено възнаграждение в размер на 400 лева. Имайки
предвид естеството на иска и правилата за определяне на съответното минимално
възнаграждение по него, визирани в разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 и 2 от
Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, настоящият състав намира, че възнаграждението е значително под
размера, посочен в разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 и 2 от същата наредба. С
оглед на изложеното се налага извода, че същото не е прекомерно, поради което и
възражението за неговото намаляване на основание разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК следва да бъде оставена без уважение.
С оглед на изложеното ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноски в общ размер на 400 лева, включващи адвокатско възнаграждение,
съобразно предявените и уважени искове.
На основание разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК,
доколкото делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса и
разноски по производството, то ответната страна следва да бъде осъдена да
заплати дължащите се държавни такси по предявените и уважени искове в размер на
100 лева, както и възнаграждение за вещо лице в размер на 200 лева.
С оглед изхода на спора на ответника разноски не
се дължат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ - ШУМЕН, с адрес: гр.Шумен, ул.“***“ №2 ДА ЗАПЛАТИ на Л.Р.Й., с
ЕГН**********,***, чрез адв.З.Б. от БАК, съдебен адрес:*** сумата от 1172.11
лева /хиляда сто
седемдесет и два лева и единадесет стотинки/,
представляваща неплатено възнаграждение за положен извънреден труд от 154 часа за периода от 01.01.2018 год. до 31.12.2019 год., получен при преизчисление
на положен нощен труд в дневен с коефициент 1.143, сумата
от 99.34 лева /деветдесет
и девет лева и тридесет и четири стотинки/,
представляваща обезщетение за забава плащането на главницата за периода от 25.04.2018 год. до 18.02.2020 год., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на предявяване на
иска 18.02.2020 год. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ - ШУМЕН, с адрес: гр.Шумен, ул.“***“ №2 ДА ЗАПЛАТИ на Л.Р.Й., с ЕГН**********,***, чрез адв.З.Б. от БАК,
съдебен адрес:*** сумата от 400 лева /четиристотин
лева/, представляваща направени в настоящото производство разноски за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ - ШУМЕН, с адрес: гр.Шумен, ул.“***“ №2 ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата и по сметка на ШРС сумата от 300.00 лева /триста лева/,
представляваща държавна такса по предявените и уважени искове и възнаграждение
за вещо лице.
Решението подлежи на
обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: