№ 25857
гр. София, 13.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20241110146427 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от “ФИРМА” ЕАД против Г. К. Б. с искане да бъде
признато за установено по отношение на ищеца, че ответникът дължи на
топлофикационното дружество вземането за главница за цена на доставена топлинна
енергия на стойност 44,49 лв. по издадената заповед за изпълнение на парично задължение
от 16.05.2024 г. по гр.д. № ******/2024 г. по описа на СРС, 113 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, който не заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнася доставката. Признава, че на 07.06.2024г. получил плащане на стойност 92 лв. по
банков път, което отнесъл в погашение на част от вземанията по заповедта за изпълнение.
Уточнява, че формира исковата си претенция за сумата от 44,49 лв. като остатък от
главницата за цената на доставена незаплатена топлинна енергия, държавна такса и
юрисконсулко възнаграждение.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК оспорва предявения иск като неоснователен.
Признава, че е клиент на топлинна енергия за битови нужди за посочения от ищеца
топлоснабден имот. Възразява, че всички дължими суми били платени своевременно, като
след изравняването за исковия период с фактура от 31.08.2023г. без основание ищецът му
доначислил задължение на стойност 37,67 лв. Твърди, че след връване на заповедта за
изпълнение погасил с плащане всички вземания за дялово разпределение по заповедта за
изпълнение, в т.ч. за главница, мораторна и законна лихва. Поддържа че макар и да оспорва
1
иска като неоснователен за избягването на допълнителни разходи с банков превод от
16.10.2024г.погасил и останалите претендирани от ищеца вземания, от където мотивира
искането си за охвърляне на исковата претенция.
С определението си по чл. 140 ГПК след дължимата се повторна проверка за
редовност и допустимост на предявените искове съдът е указал на ищеца в едноседмичен
срок от съобщението да изложи конкретни фактически твърдения, от които обосновава
наличието на правен интерес от търсената защита с предявения установителен иск за
разликата между вземането за главница за цената на доставената топлинна енергия по
заповедта за изпълнение на стойност 37,67 лв., и исковата му претенция за сумата от 44,49
лв.
С молба с вх. № ******/20.03.2025г. в срока за изпълнение на дадените му
указания по реда на чл. 129, ал. 4 ГПК ищецът излага, че размерът на исковата му претенция
бил съобразен с частичното плащане в заповедното произоводство. Признава, че в хода на
исковата производство ответникът е погасил с плащане и останалата част от съдебно
предявените вземания. Иска от съда да съобрази плащането като признание на иска и да му
присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
В проведеното открито съдебно заседание по делото процесуалният представител
на ищеца заявява, че исковата му претенция всъщност е за сумата от 44,41 лв., като
погрешно в исковата молба било посочено основанието на иска – главница за доставена
топлинна енергия. Уточнява, че търсената сума е за главница за стойността на усугата
дялово разпределение по издадената заповед за изпълнение.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по
делото намира за установено следното от фактическа и правна страна:
При служебна проверка на допустимостта на предявените искове, която следва да
бъде извършвана в хода на цялото висящо производство, съдът намира, че производството
по делото е недопустимо.
Ищецът „ФИРМА“ ЕАД е бил заявител в заповедно производство, образувано по
реда на чл. 410 ГПК, в рамките на което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 16.05.2024 г. за сумите 37,67 лева, представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2023 г., ведно
със законна лихва за период от 26.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 18,76 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 15.08.2021 г. до 28.03.2024 г., 44,41лева,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.07.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 26.04.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата 9,33 лева, представляваща мораторна лихва за период от
16.05.2021 г. до 28.03.2024 г., както и държавна такса в размер на 25,00 лева и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева.
След връчване на препис от заповедта длъжникът Г. К. Б. е подал възражение в
срока по чл. 414 ГПК, в което е посочил, че признава дължимостта на част от вземанията по
2
заповедта. Изложил е съображения за недължимост само на вземанията за главница за цената
на доставената топлинна енергия и съответната мораторна лихва, а по отношение на
вземанията за главница и лихви за цената на доставената услуга дялово разпределение е
посочил, че сумите са платени в срока за възражение.
При това положение спорни по делото са единствено вземанията за сумата от 37,67
лв. – главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия през периода от от
01.05.2020 г. до 30.04.2023 г., и сумата 18,76 лв. – обезщетение за забава за периода от
15.08.2021 г. до 28.03.2024 г.
Доколкото длъжникът е признал и платил останалите вземания по заповедта за
изпълнение, за ищеца не е налице правен интерес да търси искова защита за посочените
суми.
Наред с изложените съображения следва да се посочи, че и след дадените му
указания ищецът не отстранява нередовностите на подадената искова молба, тъй като в
молбата с вх. № ******/20.03.2025г., постъпила в предоставения срок за това, не се излагат
твърдения, от които да може да се направи извод за наличието на правен интерес от
предявения установителен иск за вземане на стойност, която се различава от стойността на
вземанията по заповедта за изпълнение. С уточняващото изявление на процесуалния
представител на ищеца в първото по делото заседание тази нередовност отново не е
отстранена, а се стига до процесуално недопустимото едновременно изменение на
основанието и размера на предявения иск, което препятства както преценката на съда за
предмета на делото, така и защитата на ответника .
Предвид изложеното съдът намира, че производството по делото е недопустими и
на основание чл. 130 ГПК исковата молба следва да бъде върната.
По разноските:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР №
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. по описа на ОСГТК, ВКС, съдът следва да се
произнесе по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото
производство.
По общото правило на чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК присъждането на разноски на страните
се основава на вината на противната страна, която с поведението си е предизвикала
предявяване на иска или защитни действия срещу неоснователно предявен срещу нея иск.
Следователно, разноски винаги се дължат, когато неправомерно е засегната чужда правна
сфера, като задължението за заплащането им е задължение за заплащане на понесените от
съответната страна вреди.
Ето защо съдът намира, че при този изход на делото ответникът принципно има
право на разноски, но доколкото не претендира и не представя доказателства да е сторил
такива, разноски не му се присъждат.
3
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ на основание чл. 253 ГПК протоколното определение, държавно в
проведеното на 20.05.2025г. открито съдебно заседание, с което е даден ход на делото.
ВРЪЩА искова молба с вх. № *****/06.08.2024 г., по описа на Софийски районен
съд, III гражданско отделение, 113 състав, подадена от „ФИРМА” ЕАД срещу Г. К. Б. с ЕГН
**********.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен
срок от съобщаването му на страните.
След влизане в сила на настоящето определение делото да се докладва в закрито
заседание за преценка необходимостта от обезсилване на заповедта за изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4