Р Е Ш
Е Н И Е
№ 88 20.04.2017 г. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският
административен съд, ІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори март, през две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:ГАЛИНА
ДИНКОВА
при секретар А.А.
и с участието на
прокурора
като разгледа
докладваното от съдия Г.Динкова административно дело № 616 по описа за 2016г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл.156 и сл. във вр. с чл.144 от ДОПК във вр. с чл.4, ал.1 от
ЗМДТ и чл. 145 и сл. от АПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК.
Образувано е по жалба на
Министерство на правосъдието, представлявано от Министъра на правосъдието
Е.Захариева, гр.София, ул.”Славянска” № 1, ЕИК *********, против Акт за установяване на задължение по
декларация № 381-1/ 04.10.2016г, издаден от старши инспектор местни приходи в
Община Казанлък, оправомощен със Заповед № 711/10.05.2016г, потвърден с Решение
№ 9/14.11.2016г на Директора на дирекция „Местни приходи” при Община Казанлък,
с който на основание чл.107 ал.3 вр.с чл.4 ал.1 от ЗМДТ спрямо Министерство на
правосъдието са установени размер на задълженията за данъци, такси и глоби по
видови и периоди и лихви за посрочие, изчислени към 04.10.2016 год, а именно: за
Такса за битови отпадъци /ТБО/ за имот партиден номер 7404F1380
за 2013г, 2014г, 2015г и 2016 год. и за имот с партиден номер 7404Н2142 3 за
2014г., 2015г. и 2016г. в размер на 4916.05лв. главница и 461.08лв. лихва към
04.10.2016г и за Данък върху недвижимите имоти за имот с партиден номер
7404Н21423 за 2015 г. и 2016г., в размер 52.41 лв и лихва 4.94лв, задължения в
общ размер 5434.48 лв.
В
жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения АУЗД
по съображения за издаването им в противоречие и при неправилно приложение на
материалния закон и при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Твърди се в жалбата, че имот с
партиден номер 7404Н21423 в гр.Казанлък, на ул.” Княз Батенберг” №7, вх.Б, ет.3,
ап.17 представлява ведомствено жилище, частна държавна собственост, предоставен
за управление на Министерството на правосъдието, като последното го е
предоставило за ползване под наем на прокурор в РП Казанлък за срок от 10
години и при условие съгласно договор рег.№ 93-00-405 от 29.07.2015г. Твърди,
че имот с партиден номер 7404F1380, находящ се в гр.Казанлък,
ул.”Отец Паисий Хилендарски” №16 е държавна собственост /АДС № 4712/23.11.2005г/
и е предоставен на Районен съд Казанлък и
Районна прокуратура Казанлък за нуждите на съда и прокуратурата. Твърди,
че МП не е субект на задълженията, каквито с оспорения АУЗД се вменяват по
съображения, че се касае за имоти, които са преминали в управление на Пленума
на Висшия съдебен съвет на основание ЗИД на Конституцията на РБългария /обн.в
ДВ бр.100 от 18.12.2015г/ и Закона за изменение и допълнение на Закона за
съдебната власт /обн.в ДВ бр.28/08.04.2016г/.
Твърди, че с протоколи от 07.06.2016г и 22.06.2016 г Министерство на правосъдието е предало
досиетата на двата гореописани имота на
Висшия съдебен съвет. Позовава се на §80 от ПМС № 159 от 30.06.2016г, с което
били извършени промени по бюджета на МП в посока намаление разходите и
съответните показатели за обезпечаване на дейностите за стопанисване и управление
на имотите на съдебната власт и същевременно прехвърлени от бъджета на МП били
прехвърлени към бюджета на Висшия съдебен съвет неусвоените средства за
придобиване и управление на недвижимите имоти на съдебната власт. Обосновава, по аргумент от § 82 от ПЗР към ЗИД на ЗСВ, че
ВСС замества МП във всички права и задължения по договорите, свързани със
стопанисването и управлението на недвижимите имоти на съдебната власт. По
съображения, че МП вече не упражнява правомощия по управление на имотите и не
управлява бюджетни средства с такава цел, твърди, че вече не е субект на
задълженията, каквито са определени спрямо него с оспорения АУЗД. Излага и
доводи, че извършване на плащания, при липса на бюджетни средства би било в
нарушение на бюджетната дисциплина и ЗПФ. По
така изложените съображения отправя към съда искане да се отмени като
незаконосъобразен Акт за установяване на задължение по декларация № 381-1/
04.10.2016г, издаден от старши инспектор местни приходи в Община Казанлък.
Ответникът -
Директор на дирекция „Местни приходи” в
Община Казанлък, чрез юрисконсулт Б.Байков, оспорва жалбата като
неоснователна. Твърди, че промяната в структурата на
министерството и бюджетните промени, не са основание за отпадане на
задълженията за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци,
както и че през визираните в акта периоди носител на задължението за тези
вземания спрямо въпросните два имота е именно Министерство на правосъдието.
Обосновава, че с прехвърлянето на имотите на ВСС не са прехвърлени неизпълнените
задължения за минали периоди от вида на установените с оспорения АУЗД и че няма
логика ВСС да дължи заплащане на задължения за местен данък и такса битови
отпадъци за минали периоди, т.е. преди
придобиване от последното на имотите. Счита, че не е приложима към случая
нормата на §82 от ПЗР към ЗИД на ЗСВ, която касае облигационни
правоотношения, какъвто характер нямат установените в случая с оспорения АУЗД
задължения за данъци и такси. Твърди, че услугите, обуславящи задълженията за
ТБО са редовно изпълнявани, доказано с представените доказателства. Твърди че
задълженията са правилно определени като размер и се следва заплащането им от
жалбоподателя. Излага съображения, че оспорения акт за установяване
на задължение по декларация е
законосъобразно издаден и иска отхвърляне на жалбата против него. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна по административно-правния спор:
Имот с
партиден номер 7404F1380 е сграда - Съдебна палата на адрес
гр.Казанлък, ул.”Паисий Хилендарски” №16, публична държавна собственост, за
който Министерство на правосъдието е подало в Община Казанлък декларации по
чл.17/отм/, съответно по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти подадени
в Община Казанлък с вх. № 144 от 27.05.2010г., вх.№979/27.05.2010г и
декларации по чл.14 от ЗМДТ №550/01.VІ.2012г /л.33/ и вх.№**********/28.04.2014
г/л.24/. Имотът е актуван с Акт за публична държавна собственост № 4712 / 23.11.2005г,
вписан в службата по вписванията, л.38. Видно от отбелязване в графа 10 от АДС,
имотът е предоставен за нуждите на съда в
управление на Казанлъшки районен съд и Районна прокуратура Казанлък /л.17и сл/.
Този имот е деклариран с отчетна стойност 1 178707 лв към 2012г и 2013г,
1136335 лв през 2014г.-2016г.
Имот с
партиден номер 7404Н21423 е жилище на адрес в гр.Казанлък, ул.”Княз Александър
Батенберг” № 7, вх.Б,ет.3 ап.17, частна държавна собственост, деклариран с декларация
по 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти от Министерство на
правосъдието в Община Казанлък с вх. № 7344/26.ХІ.2014г /л.41 и сл/. Имотът е
актуван с АДС /частна/ № 7846/21.06.2013г, вписан в службата по вписвания и предоставен
за управление на Министерство на правосъдието за нуждите на Районна прокуратура
гр.Казанлък със Заповед № ДС-ЗД-477/11.12.2013г на Областния управител на
Старозагорска област. Отчетната стойност на имота е 21230.60 лв.
С приемо-предавателен
протокол от 07.06.2016г /л.10/ представители на Министерство на правосъдието са
предали на представители на ВСС досието
на недвижимия имот, находящ се в гр.Казанлък ул.”Княз Ал.Батенберг” №7, вх.Б
ет.3, ап.17, с посочени технически параметри и балансова стойност. Изброени са
документите, образуващи досието. С приемо-предавателен протокол от 22.06.2016г
/л.9/ представители на Министерство на правосъдието са предали на представители
на ВСС досието на недвижимия имот,
находящ се в гр.Казанлък ул.”Паисий Хилендарски” №16, УПИІІ Съдебна палата,
представляващ триетажна масивна сграда, с посочени технически параметри и
балансова стойност. Изброени са документите, образуващи досието.
След извършена проверка по реда на чл.107, ал.3 от ДОПК от орган по
приходите в Община Казанлък е констатирано, че Министерство на правосъдието има
във връзка с горните два имота задължения към бюджета на Община Казанлък, както
следва: 1. за декларирания с декларация вх. № 7344/26.11.2014г, недвижим имот—
партиден № 7404Н21423, представляващ жилище на адрес гр.Казанлък, ул.”Княз
Александър Батенберг” № 7, вх.Б,ет.3 ап.17
задължения за 1.1. Данък върху недвижимите имоти: за 2014г 5.28 лв и лихва 1.03лв, за 2015г
—31.48 лв, лихва 3.49 лв, за 2016г—15.65 лв, лихва 0.42 лв и 1.2. задължение за
Такса за битови отпадъци: за 2014г — 7.04лв, лихва 1.37лв, за 2015г 41.97 лв.,
лихва 4.66 лв, за 2016г —20.86 лв, лихва 0.56лв; а 2. за декларирания с декларация
вх.№**********/28.04.2014, недвижим имот— партиден № 7404F1380,
в гр.Казанлък, ул.”Паисий Хилендарски” №16, съдебна палата — задължения за Такса
за битови отпадъци за 2013г— лихва 14.62
лв, за 2014г— главница 0.01 лв, лихва 33.85лв, за 2015г – 3281.42 лв, лихва
364.29 лв., за 2016г — 1564.75 лв, лихва 41.73лв или задължения в общ размер 5434.48лв
и като е установил, че горните задължения не са внесени, на основание чл.107,
ал.3 от ДОПК, старши инспектор по
приходите в община Казанлък, Мария Илучева, е издаден Акт за установяване на
задължение по декларация № 381-1/ 04.10.2016г, издаден от старши инспектор
местни приходи в Община Казанлък, оправомощен със Заповед № 711/10.05.2016г на
кмета на общината.
В срока по чл.107 ал.4 от ДОПК, Министерство на правосъдието е оспорило
АУЗД№ 381-1/ 04.10.2016г по административен ред. С Решение № 9/14.11.2016г на
Директора на дирекция „Местни приходи” при Община Казанлък е разгледал жалбата по
същество и на основание чл.144 ал.1 ДОПК потвърдил оспорения АУЗД. Решаващият
орган се е позовал на разпоредбите на чл.10, чл.11 и чл.62 от ЗМДТ, посочил е,
че задълженията за ДНИ и ТБО представляват публични общински вземания по
смисъла на чл.162 ал.2 т.1 и т.3 ДОПК и чл.1 ал.1 т.1 и чл.6 ал.1 б.”а” ЗМДТ.
Приел е относим и спазен реда по чл.166 ал.1 от ДОПК за установяването им.
Изложил е аргументи, че АУЗД е издаден от компетентен орган — длъжностно лице в
дирекция „Местни приходи” в община Казанлък, оправомощено със Заповед №
711/10.05.2016г в предписаната форма и при спазване относимите правила. Сочи с АУЗД начислени данък и такса битови
отпадъци за периода 01.01.2013—30.06.2016г, към който период имотите са
собственост на Министерство на правосъдието, като задълженията не са платени.
Сочи се че Постановление №159/30.06.2016г на МС и съставените протоколи за
фактическо предаване касаещи имотите в гр.Казанлък на ул.”Отец Паисий” №16 и на
ул.”Кн.Ал.Батенберг” №7 вх.Б, ет.3 ап.17 на Висш съдебен съвет. По силата на
ЗМДТ при промяна в собствеността върху облагаемия недвижим имот възниква ново
данъчно задължено лице за данъка върху недвижимите имоти. Датата на промяна в
собствеността е от значение както за установяване на сроказа деклариране от
новия собственик на новопридобития имот, така и за изчисляване частта на
данъчното задължение, която той дължи за годината на придобиването. По тези
съображения органът е приел, че данъчно задължено лице за въпросните публични
задължения е Министерство на правосъдието за периода до 30.06.2016г, а от
01.07.2016г — Висш съдебен съвет. Органът се е позовал на чл.15 ал.2 от ЗМДТ.
Посочил е, че във връзка с притежаването и докато е данъчно задължено лице за
придобитите недвижими имоти, данъчните субекти са длъжни да плащат ежегодно
имуществените задължения за имота, както и да декларират всички последващи
промени в обстоятелствата, които имат връзка с данъчното облагане. За годината
на придобиването приобретателят дължи част от годишния данък, съответстваща на
пълните месеци, оставащи от придобиването до края на календарната година. Ако
прехвърлителят е платил данъка до края на годината или за период след месеца на
прехвърлянето, новият собственик не дължи данък за този период. По тези
съображения, е направен извод, че Министерство на правосъдието дължи данъци и
такси по реда на ЗМДТ до 30.06.2016г, с оглед на което се следва потвърждаване
на АУЗД№ 381-1/ 04.10.2016г издаден срещу Министерство на правосъдието, с
определени данъчни задължения за данъчен период 01.01.2013г—30.06.2016г. за ДНИ
в размер на 52.41лв и лихва 4.94лв до 04.10.16г и ТБО 4916.05лв и лихва
461.08лв към 04.10.2016г.
По делото са приложени и приети като доказателства документите, приобщени
по административната преписка по издаване на оспорения АУЗД№ 381-1/
04.10.2016г, вкл. документи за собственост, представените от жалбоподателя
доказателства, Заповеди на Кмета на Община Казанлък, издадени на основание
чл.63 ал.2 и чл.71 от ЗМДТ
№№1601/04.10.20216г, №1961 / 26.10.20215г, № 2323 /29.10.2014г, №2380/29.10.2013г и
№1993/30.10.2012г./л.61 и сл./, копие отсхема за разполагане на контейнери,
извадка от ПУП с обхват сградата на съдебната палата, извадка от ПУП—ПР,
извадка от разпределението по райони на сметосъбиращата техника, извадка
история имоти №№ 000485 и №№№406 в землище на с.Черганово, актове за публична
общинска собственост касателно имот с НТП „сметище” с обект общинско депо за
отпадъци, копие съгласувателно писмо за експлоатация на депо за неопасни
отпадъци, пътни листове за техниката — за 2013г, 2014г, 2015г и 2016г по
месеци, таблици за отчитане явяване и неявяване на работа на лицата от ОП”КДи
ПИС” заети в направлението по почистване на открити площи за 2013г, 2014, 2015г
и 2016г.
По делото са приложени Наредба №26
за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Казанлък в
относимите редакции, на л.75 и сл. и Наредба № 31 за определяне размера на местните данъци на територията на Община Казанлък
/2008—2016г/, л.172 и сл и Правилник за устройството и дейността на Общинско
предприятие „Комунална дейност и поддръжка на инфраструктурата” към Община
Казанлък/л.314 и сл./.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността на оспорения АУЗД № 381-1/ 04.10.2016г, на основание чл.
160, ал.2 от ДОПК и чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК във вр. с §2 от ДР
на ДОПК, намира за установено следното:
Оспорването,
като направено в законово установения срок по чл.156, ал.1 във вр. с чл.144 от ДОПК, от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащи на съдебно
обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
Задълженията
за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци, представляват
публични общински вземания, съгласно чл.162, ал.2, т.1 и т.3 от ДОПК във вр. с
чл. 1, ал.1, т. 1 и чл.6, ал.1, б. „а” от ЗМДТ. По аргумент от чл.162, ал.2,
т.9 от ДОПК, като публични общински вземания следва да бъдат определени и
лихвите за вземанията на общината за ДНИ, за ДПИ и за ТБО. В разпоредбата на
чл.166, ал.1 от ДОПК е предвидено че установяването на публичните вземания се
извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Относно вземанията
за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци приложимият ред
е регламентираният такъв в ДОПК, доколкото съгласно чл. 4, ал.1 от ЗМДТ и във
вр. с чл.9б от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните
данъци и такси се извършва от служители на общинската администрация по реда на
ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. В
чл.4, ал.3 във вр. с ал.4 от ЗМДТ е предвидено, че в производствата по чл.4,
ал.1 служителите на общинската администрация, определени със заповед на кмета
на общината, имат правата и задълженията на органи по приходите, а в ал.5 на
чл.4 е регламентирано че ръководителят на звеното за местни приходи в
съответната община упражнява правомощия на Териториален директор на НАП. Акт за
установяване на задължение по декларация № 381-1/ 04.10.2016г. е издаден от Мария
Илучева, длъжностно лице на длъжност „инспектор местни приходи” в дирекция
„Местни приходи” в община Казанлък, надлежно оправомощена съгласно чл.4 ал.4 от ЗМДТ със Заповед № 711/10.05.2016г на кмета на община Казанлък с правомощия да
извършва дейностите по чл.4 ал.1 от ЗМДТ /заповед на л.60/. Следователно
обжалвания АУЗД е издаден от надлежно оправомощено длъжностно лице в кръга на
неговите правомощия.
Оспорения АУЗД № 381-1/ 04.10.2016г е в предписаната
от закона форма и съдържа всички изискуеми реквизити по чл.59, ал.2 от АПК.
Съдържащата се в акта неяснота относно крайната дата към която са определени
задълженията за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци е
отстранена, като в Решение №
9/14.11.2016г на Директора на дирекция „Местни приходи” при Община Казанлък се
сочи, че задълженията за 2016г са определени до 30.06.2016г. С оглед на изложеното, въпросната непрецизност
при издаването на акта е отстранена и той не е незаконосъобразен на това
основание.
Съдът не констатира допуснати нарушения на административно-производствените
правила при издаването на този АУЗД, включително при извършеното установяване
на релевантните за определените задължения факти и обстоятелства.
След
преценка на събраните по делото доказателства съдът приема, че АУЗД № 381-1/
04.10.2016г е издаден в съответствие и
при правилно приложение на материалния закон, като съображенията за това са следните:
За периодите на 2014г., 2015г. и 2016г. ДНИ за находящите се на територията на община
Казанлък жилищни имоти на предприятия, организации на бюджетна издръжка и други
собственици на такива имоти е в размер на 1.5 на хиляда върху данъчната оценка
на имота, определен от Общински съвет Казанлък
на основание чл.22 от ЗМДТ /чл.15
от Наредба № 31 Наредба № 31 за определяне размера на местните данъци на територията на Община
Казанлък. На основание чл.66 от ЗМДТ и чл.18 от Наредба №26 за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община
Казанлък, ТБО за жилищните и нежилищните имоти е 2 на хиляда върху по-високата
между данъчната оценка и отчетната стойност, вкл. за сметосъбиране и
сметоизвозване - 0.88 на хиляда, за обезвреждане в депа-0.64 на хиляда, за
поддържане чистотата на териториите за обществено ползване -0.48 на хиляда.
По делото не
се спори, че се дължи в полза на Община Казанлък на данък върху недвижимите
имоти за имота, частна държавна собственост и представляващ жилище в
гр.Казанлък, на ул.”Кн.Ал.Батенберг” № 7, Б, ап.17 за периода на 2014г, 2015г.
и 2016г. Този имот не е освободен от местен данък, както това е предвидено за
имотите, публична държавна собственост в чл.24 ал.1 т.2 ЗМДТ. Не се спори за
размера на данъка, същият е правилно изчислен в т.5,6 и7 от таблицата в АУЗД № 381-1/ 04.10.2016г, при прилагане на определения от Общински
съвет Казанлък размер на ДНИ 1.5 на хиляда
върху данъчната оценка на жилищния имот-частна държавна собственост и че задължението не е заплатено.
Не е спорно
по делото, че за двата държавни имота се дължи такса за битови отпадъци за
съответно визираните в акта периоди /т.1, 2, 3, 4 и т.8, 9 и 10 от таблицата в
АУЗД№ 381-1/
04.10.2016г /.
Не се спори, а и се доказва от събраните многобройни доказателства за че
услугите, включени в общото понятие такса битови отпадъци, са предоставяни в
пълен обем в периода 2013-2016г., вкл.в района на централната градска част на
гр.Казанлък, където се намират имотите на съдебната власт. Не се оспорва
размера на задълженията за такса за битови отпадъци, а и е установимо, че същите са изчислени при
прилагане на определения от Общински съвет Казанлък размер - 2.00 на хиляда
спрямо данъчната оценка на имотите, като задълженията не са заплатени.
Спорен по
делото е единствено въпросът кое е данъчно задължено лице, по смисъла на чл.11
ал.5 от ЗМДТ, за данъка върху недвижимите имоти за жилищния имот и таксата за битови отпадъци за двата
държавни имота, посочени в акта и за визираните периоди. Министърът на
правосъдието обосновава в подадената от него жалба, че МП не е данъчно
задължено лице за посочените задължения, тъй като следствие промени в
нормативната уредба, настъпили през 2016г., е отпаднало правомощието му по
управление на имотите на съдебната власт, каквито са тези два имота; че е предадена на ВСС документацията във връзка с
имотите през м.06.2016г и са направени бюджетни промени с ПМС №159/30.06.2016г,
вкл. чрез обезпечаване финансово правомощието на ВСС да управлява имотите.
Ответникът от своя страна обосновава, че задълженията за ДНИ и ТБО са
определени към 30.06.2016г и се следват на Министерството на правосъдието,
което ги е управлявало до тази дата.
За да отговори на така поставения
спорен въпрос, съдът съобрази следното: Съгласно чл.10 от ЗМДТ с данък върху
недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и
поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните
образувания. Разпоредбата на чл.11 от ЗМДТ определя кой е субект на това
задължение /данъчно задължение лица/, като съгласно ал.1, в общия случай това е
собственика на имота, респ.според ал.3 и
ал.4 от чл.11, ако е учредено вещно право на ползване или имотът е предоставен
на концесия: това е ползвателят, съответно концесионерът, а съгласно ал.5 / в
сила от 01.01.2011г/ за имот държавна или общинска собственост — данъчно
задължено е лицето, на което имотът е предоставен за управление. Следователно изричното правило на чл.11 ал.5
от ЗМДТ, определя изрично, че за държавните имоти е лицето, на което имотите са
предоставени за управление. Това правило
е приложимо за определяне данъчно задълженото лице и за такса битови отпадъци с
оглед имотите, държавна собственост. В чл.62 от ЗМДТ е предвидено, че такса за
битови отпадъци се заплаща за услугите по събиране, извозване и обезвреждане в
депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържане на
чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. По аргумент
от разпоредбата на чл.64, ал.1 във вр. с чл. 11, ал. 5 от ЗМДТ, задължението за
заплащане на ТБО за държавния имот е за лицето, на което имотът е предоставен
за управление.
В конкретния
случай, касае се за два държавни имота в гр.Казанлък, предоставени и ползвани за нуждите на
съдебната власт, а именно Съдебна палата на адрес гр.Казанлък, ул.”Паисий
Хилендарски” №16, е предоставена за нуждите на Районен съд Казанлък и Районна
прокуратура Казанлък /АДС № 4712 / 23.11.2005г/, а жилищния имот на адрес в
гр.Казанлък, ул.”Княз Александър Батенберг” № 7, вх.Б,ет.3 ап.17, е
предоставен за нуждите на Районна
прокуратура Казанлък (АДС /частна/ № 7846/21.06.2013г). И двата имота са за
нуждите на съдебната власт, като в периодите на 2013г., 2014г., 2015г. и до
средата на 2016г. са в управление на Министъра на правосъдието. Този извод
следва от чл.130а, т.2 от Конституцията на Република България, в предходната й
редакция, обн. В ДВ бр.27/2006год., действала до изменението й със ЗИДКРБ
обн.ДВ бр.100/18.12.2015г, според която в правомощията на министъра на
правосъдието е да управлява имотите на съдебната власт. Имено с оглед
предоставянето на тези държавни имоти в управление на министъра на
правосъдието, министерството на правосъдието е подало данъчни декларации за тях
и на основание чл.11, ал.5 от ЗМДТ, във връзка с чл.10 и чл.64 от ЗМДТ е
данъчно задължено за тях лице - както за задълженията за данък върху
недвижимите имоти, така и за задълженията за такса върху битовите отпадъци.
Съгласно сега действащата редакция на
чл.130а ал.2 т.6 от КРБ, изменена с §4 от ЗИДКРБ, обн.ДВ бр.100/18.12.2015г.,
правомощието по управление на недвижимите имоти на съдебната власт е
предоставено на Пленума на Висшия съдебен съвет и е отпаднало за досегашния
титуляр — Министъра на правосъдието. Съгласно §4 от ЗИДКРБ, създават се нови
чл.130а и чл.130б:, като съгласно чл.130а ал.2 т.6, Пленумът се състои от всички членове
на Висшия съдебен съвет. Пленумът на Висшия съдебен съвет: управлява
недвижимите имоти на съдебната власт. Съответно на измененията на
Конституцията на РБългария, са направени изменения и в други нормативни актове,
вкл. на Закона за съдебната власт, приети със Закона за изменение и допълнение
на ЗСВ обн.в ДВ бр.28/18.04.2016г, с §13 от който е изменена разпоредбата на
чл.30 от ЗСВ, като сред правомощията на
Висшия съдебен съвет е посочено и това да управлява недвижимите имоти на
съдебната власт /чл.30 ал.2 т.6 ЗСВ/.
По
аргумент от чл.11 ал.5 от ЗМДТ, правно значим юридически факт спрямо
определянето на субекта на задължението се явява промяната в титуляра на
правомощията по управление на държавните или общински имоти. Макар с чл.130а
ал.2 т.6 от КРБ /ДВ от 18.12.2015г/ да е обявено, че Пленумът на ВСС управлява имотите
на съдебната власт, то предоставянето на имотите в управление на този орган е
настъпило едва през месец юни 2016г. Това следва по аргумент от § 83 ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗИД
на ЗСВ, обн. в ДВ бр.28/18.04.2016г, според която норма в тримесечен срок от
влизането на този закон в сила, управляваните от министерство на правосъдието
недвижими имоти и движими вещи на съдебната власт преминават към Висшия съдебен
съвет, като се предават заедно с цялата свързана с тях документация. В случая с
приемо-предавателен протокол от 07.06.2016г /л.10/ представители на
Министерство на правосъдието са предали на представители на ВСС досието на недвижимия имот, находящ се в
гр.Казанлък ул.”Княз Ал.Батенберг” №7, вх.Б ет.3, ап.17, а с приемо-предавателен
протокол от 22.06.2016г /л.9/ — досието
на недвижимия имот, находящ се в гр.Казанлък ул.”Паисий Хилендарски” №16, УПИ ІІ
Съдебна палата, представляващ триетажна масивна сграда, с посочени технически
параметри и балансова стойност.
Преминаването на тези два имота в управление на ВСС е станало през месец
юни 2016г., съответно на 09.06.2016г и на 22.06.2016г., в срока по §83 от ПЗР
на ЗИД на ЗСВ.
Промяната в субекта, на когото са
предоставени в управление имотите на съдебната власт, включително въпросните
два държавни имота в гр. Казанлък с оглед преминаването им на управление на
Висшия съдебен съвет, действително е настъпила, но следва периодите, за които
се отнасят установените с оспорения акт задължения /главниците за 2016г., видно
от т.4, 7 и т.10 от АУЗД са изчислени за периода от 01.1.2016г до 30.06.2016г/ . По аргумент от §83 ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗСВ
промяната в субекта, на когото са предоставени в управление имотите на
съдебната власт, включително въпросните два държавни имота в гр. Казанлък, е настъпило през месец юни 2016г. Съгласно чл.15 ал.2 от ЗМДТ, според която при
прехвърляне на имота приобретателя дължи данък от месеца, следващ този през
който е настъпила промяната в собствеността или ползването на имота. В случая
промяната в ползването е настъпила през месец юни 2016г., с оглед на което и
при прилагане на чл.15 ал.2 от ЗМДТ, данъчно задължено лице за ДНИ и за ТБО по
аргумент от чл.64 от ЗМДТ за въпросните имоти, считано от 01.07.2016г. би бил
ВСС, комуто вече е възложено управлението им с измененията КРБ, чл.130а ал.2
т.6 от КРБ и чл.30 ал.2 т.6 от ЗСВ. До 30.06.2016г данъчно задължено лице за
тези задължения по смисъла на чл.11 ал.5, вр.с чл.10 и чл.64 от ЗМДТ е Министерство на правосъдието,
както правилно е установено с оспорения АУЗД № 381-1/ 04.10.2016г.
Не
следва друго от нормите на §82 ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗСВ, според която ВСС
замества Министерство на правосъдието във всички права и задължения по
договорите, свързани със стопанисването и управлението на недвижимите имоти на
съдебната власт, сключени от министерство на правосъдието. Очевидно е че
нормата визира облигационни по естеството си правоотношения. Съответно на тази
норма, с §1 от ПЗР на ПМС № 159/30.06.2016г за одобряване на допълнителни
разходи по бюджета на съдебната власт за 2016г. е прието, че приходите от наеми
да постъпват в по сметка на ВСС от 01.07.2016г. В случая не се касае за
облигационни правоотношения. Предмет на оспорване са задължения за публични
общински вземания каквито са тези за данъци и такси, с настъпил падеж и които не са
били платени в сроковете за това. Предвидените
промени в бюджета на съдебната властта по силата на ПМС № 159 от 30.06.2016г. в
случая са неотносими, тъй като нямат
характер на правно значимо за определянето на ДНИ, съответно ТБО обстоятелство,
а зависимостта е обратна.
Следва да се допълни, че по делото не се
установява министерство на правосъдието да е подало декларация, съдържаща
волеизявление за настъпило обстоятелство, релевантно за определяне на данъчните
задължения, вкл. за периода на 2016г., поради което и то не може да претендира
сега, че не е субект на задълженията, каквито му се вменяват в съответсвие с
обуславящите ги материални предпоставки.
С оглед на изложеното съдът намира, че Акт за установяване на задължение
по декларация № 381-1/ 04.10.2016г, издаден от старши инспектор местни приходи
в Община Казанлък, оправомощен със Заповед № 711/10.05.2016г, потвърден с
Решение № 9/14.11.2016г на Директора на дирекция „Местни приходи” при Община
Казанлък, е издаден от компетентен орган; в предвидената от
закона форма; постановен е в съответствие с
материалноправните разпоредби на които се основава и при спазване на
административно-производствените правила. Жалбата се явява неоснователна и като
такава, следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото искането на ответника по
жалбата за присъждане на направените по делото разноски за оказаната
юрисконсултска защита следва да бъде уважено. Съгласно разпоредбата на чл.161,
ал.1, изр. второ и трето от ДОПК на ответника се присъждат разноски съобразно
отхвърлената част от жалбата, като на администрацията вместо възнаграждение за
адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера
до минималното възнаграждение за един адвокат. По делото е представен списък на
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв., което на
основание цитираната разпоредба, Министерството на правосъдието следва да бъде
осъдено да заплати на Община Казанлък.
Водим от
горните мотиви и на основание чл.160, ал.1, предл. последно от ДОПК и чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Министерство на правосъдието против Акт за установяване на
задължение по декларация № 381-1/ 04.10.2016г, издаден от старши инспектор
местни приходи в Община Казанлък, оправомощен със Заповед № 711/10.05.2016г,
потвърден с Решение № 9/14.11.2016г на Директора на дирекция „Местни приходи”
при Община Казанлък, като неоснователна.
ОСЪЖДА Министерство на правосъдието да заплати на
Община Казанлък сумата от 200 лв. (двеста лева), представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: