Производството е по чл.196 и сл. от ГПК. С решение № 14/27.04.2006 г., постановено по гр.д. № 13/2006 г. Кърджалийският районен съд е осъдил Селиатин Исмед Есад от с.Минзухар, общ.Черноочене, обл.Кърджали, с ЕГН ********** да заплати на Ибрам Наим Ибрам от с.Минзухар, общ.Черноочене, обл.Кърджали, с ЕГН ********** сумата в размер на 1 700 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 07.09.2005 г. до окончателното изплащане на сумата, както и деловодни разноски в размер на 268 лв., като е отхвърлил предявения иск в останалата му част и за разликата до пълния му предявен размер от 2 500 лв. Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Селиатин Исмед Есад, който го обжалва чрез своя процесуален представител като неправилно. В жалбата се сочи, че било налице съпричиняване от страна на пострадалия, а причинената телесна повреда имала кратък негативен ефект – около 10 дни, като не била засегната съществено неговата работоспособност. Неправилно се претендирали две средни телесни повреди, а определеното обезщетение било завишено и в нарушение на чл.52 от ЗЗД. Моли съда да отмени частично обжалваното решение на РС – Кърджали, като намали размера на присъденото обезщетение за причинените неимуществени вреди. В съдебно заседание, редовно призован, въззивникът не се явява и не взема становище по жалбата си. Въззиваемият Ибрам Наим Ибрам, представляван от своя процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да остави в сила решенето на Кърджалийския районен съд. Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства в двете инстанции, по повод и във връзка с оплакванията изложени от жалбодателя констатира: Жалбата е допустима, а по същество е неоснователна . По делото е представено като доказателство НОХД № 764/2005 г. по описа на РС – Кърджали, от което се установява, че със споразумение от 01.12.2005 г. за прекратяване на наказателното производство по реда на чл.414ж – чл.414к от НПК (отм.), Селиатин Исмед Есад е признат за виновен в това, че на 07.09.2005 г. в с.Минзухар, общ.Черноочене, обл.Кърджали, причинил средна телесна повреда на Ибрам Наим Ибрам от с.с., изразяваща се в счупване на лявата ключица, което е довело до затрудняване движението на лявата ръка за около 1.5 – 2 месеца, поради което и на основание чл.129, ал.1, във вр. с ал.1, във вр. с чл.54 от НК е осъден на наказание “лишаване от свобода” за срок от пет месеца, чието изтърпяване е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години. От писменото заключение на вещото лице д-р Николай Маринов, както и от разпита на същия в съдебно заседание, които и настоящата инстанция приема, се установява, че на Ибрам Наим Ибрам е било причинено: счупване на лявата ключица, кръвонасядания, оток и охлузване на кожата на главата и гръдния кош. Описаните увреждания са получени при действието на твърд тъп предмет. Счупването на лявата ключица е довело до трайно затрудняване на движението на лявата ръка за около един и половина до два месеца, при обичаен ход на оздравителния процес, а останалите увреждания са причинили болка и страдание. Възможно е след приключване на оздравителния процес от счупването на ключицата пострадалият да чувства болка при движение на лявата ръка, засилваща се при физическа работа, излагане на по-ниски температури или при травма в тази област. От представеното като доказателство по делото експертно решение № 037/08.03.2004 г. на ТЕЛК при МБАЛ “Д-р Ат.Дафовски” АД – гр.Кърджали, се установява, че Ибрам Наим Ибрам има 50% трайна неработоспособност, в следствие на счупване на шийката на бедрената кост. От показанията на разпитаната по делото свидетелка Байрие Фейзула се установява, че ищецът е изпитвал болки, които продължавали и до настоящия момент. При тези данни съдът намира, че предявеният иск правно основание чл.45 от ЗЗД е основателен и доказан до размера на 1 700 лв., а решението на Кърджалийския районен съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. Безспорно е, че ответникът е причинил на ищеца счупване на лявата ключица, кръвонасядания, оток и охлузване на кожата на главата и гръдния кош, като счупването на лявата ключица е довело до трайно затрудняване на движението на лявата ръка за около един и половина до два месеца, при обичаен ход на оздравителния процес, а останалите увреждания са причинили болка и страдание. В резултат на виновното и против¯правно поведение на Селиатин Исмед Есад, ищецът Ибран Наим Ибрам е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се болки, страдания, неприятни усещания и невъзможност за движение на лявата ръка. Тези неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени по справедливост съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Така, за възмездяване на причинените неимуществени вреди са необходими и достатъчни 1 700 лв., както правилно е присъдил и първоинстанционният съд. Касае се за средна телесна повреда, която е довела до обездвижване на горен крайник за продължителен период от време – един и половина до два месеца. Също така на ищеца са причинени и леки телесни повреди – кръвонасядания, оток и охлузване на кожата на главата и гръдния кош. Неоснователни са доводите, изложени във въззивната жалба за наличието на съпричиняване от страна на пострадалия, тъй като липсват каквито и да са данни в одобреното от съда споразумение от 01.12.2005 г. за прекратяване на наказателното производство по реда на чл.414ж – чл.414к от НПК (отм.). Така определеното обезщетение се дължи ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 07.09.2005 г., до окончателното изплащане на сумата, както е постановил и Кърджалийският районен съд. Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което да бъде оставено в сила решение № 14/27.04.2006 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 13 по описа за 2006 г. на същия съд. Разноски пред въззивния съд не се претендират, а и не са направени от въззиваемия, поради което не следва да бъдат присъждани. Ето защо и на основание чл.208 ал.1 от ГПК, въззивният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 14/27.04.2006 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 13 по описа за 2006 г. на същия съд. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване
Председател:
Членове:1. 2.
|