Р Е
Ш Е Н
И Е № 533
гр. С., 16.06.2017
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
С.СКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, І–ви граждански състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети
май, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКА КИРИЛОВА
При участието на секретаря А.В., като
разгледа докладваното от районния съдия гр.дело
№ 5807/2016 г. на СлРС, за да се произнесе,
съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание по чл. 422, ал.1, вр.
чл. 415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД за
установяване на парично вземане.
Производството е образувано по предявени положителни установителни искове за установяване съществуване на
вземания, за които взискателя е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, срещу която в срок е подадено
възражение от длъжника, като сумата представлява неизплатено задължение ,
съгласно договор за предоставяне на мобилни услуги.
Сочи се, че между „БТК” ЕАД и ответника е сключен договор за предоставяне на телекомуникационни
услуги на 08.09.2000 г. и допълнително споразумение от 03.02.2010 г. Поради неплащане на задълженията от страна на
ответника, „БТК” ЕАД на 29.05.2015 г. е сключила договор за прехвърляне на
вземанията със „СГ Груп” ООД, по силата на който дружеството цесионер придобива вземанията. „СГ Груп” ООД е изпратило
уведомление на ответника на основание чл. 99, ал.3 от ЗЗД. На 12.05.2016 г. „СГ
Груп” ООД е прехвърлило всички свои вземания придобити по горепосочения договор
на „Булпойнт
Твърди се, че на 13.10.2016 г. ищцовото
дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение на
основание чл. 410 от ГПК, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК № 2782 от 18.10.2016 г. по частно гражданско дело № 4278/2016 година по
описа на СлРС, срещу която ответника е подал възражение
в законния срок.
Предвид изложеното моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено, че ответника дължи на ищцовото
дружество сумата от 119,88 лева, с включен в нея ДДС по месечни сметки и
издадени по тях фактури №
**********/01.10.2013 г.; № 11448051622/01.11.2013 г.; № **********/01.12.2013 г.; № **********/02.01.2014 г., №
**********/01.02.2014 г., № **********/01.03.2014 г., № **********/01.07.2014
г., № **********/01.05.2014 г. и № **********/01.07.2014 г., ведно със сума в
размер на 35,25 лв., представляваща сбор от мораторните
лихви върху всяка главница от горепосочените фактури до 10.10.2016 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК
- 17.10.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
направените разноски по заповедното производство в размер на 325 лв., от които
25 лв.държавна такса и 300 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
В срока за отговор е постъпил
такъв от ответника, в който се твърди, че е подал молба за изключване на
телефона от 14.10.2013 г., като внася искова молба против „Виваком”
ЕАД – гр.София.
Постъпила е насрещна искова молба, в която Д.П.Д. твърди, че през
Съдът е изпратил препис от молбата на ищцовото
дружество за становище. Не е постъпил отговор на именованата
насрещна искова молба, въпреки предоставената възможност за такова в срока по
чл.131 от ГПК.
В съдебно заседание ищовото дружество, не изпраща представител или пълномощник.
Със становище заявява, че поддържа изцяло исковата молба и моли съда да уважи
изцяло предявените искове. Претендира за присъждане на направените по делото
разноски.
В съдебно заседание ответникът се
явява лично, поддържа отговора и насрещната искова молба и моли съда да отхвърли предявените искове, като
неоснователни и недоказани и уважи насрещната искова молба. Претендира за
присъждане на направените деловодни
разноски.
Съдът като
прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните, прие
следното от фактическа страна:
По делото са предявени обективно
съединени положително установителни искове с правно
основание чл. 422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79,
ал.1 от ЗЗД с предмет - признаване за установено по отношение на ответника за вземане,
претендирано от ищцовото
дружество. В производството в съответствие с правилото за разпределение на
доказателствената тежест ищцовото дружество следва да
установи вземането си по основание и размер, както и че длъжникът е уведомен за
извършената цесия, съгласно разпоредбата на чл.99, ал.3 от ЗЗД. В тежест на
ответника е да проведе насрещно доказване като опровергае твърденията на ищцовото дружество.
Не е спорно, че ищцовото
дружество се е снабдило по
реда на чл. 410 от ГПК със Заповед за изпълнение № 2782 от 18.10.2016 г. по
частно гражданско дело № 4278/2016 година по описа на СлРС
спрямо ответника за сумата от 119,88 лева, с включен в нея ДДС по месечни сметки и издадени по тях фактури
№ **********/01.10.2013 г.; №
11448051622/01.11.2013 г.; № **********/01.12.2013 г.; №
**********/02.01.2014 г., № **********/01.02.2014 г., № **********/01.03.2014
г., № **********/01.07.2014 г., № **********/01.05.2014 г. и №
**********/01.07.2014 г., ведно със сума в размер на 35,25 лв., представляваща
сбор от мораторните лихви върху всяка главница от
горепосочените фактури до 10.10.2016 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 17.10.2016 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и направените разноски по заповедното производство в размер на
325 лв., от които 25 лв.държавна такса и 300 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
От представеното по делото доказателство е
видно, че действително е сключено Допълнително споразумение към Договор за
домашен пост от 03.02.2015 г., който е нечетлив. Представен е и приемо-предавателен
протокол от 03.02.2010 г., както и 9 броя
фактури № **********/01.10.2013 г.; №
11448051622/01.11.2013 г.; № **********/01.12.2013 г.; №
**********/02.01.2014 г., № **********/01.02.2014 г., № **********/01.03.2014
г., № **********/01.07.2014 г., № **********/01.05.2014 г. и №
**********/01.07.2014 г
Видно от представените по делото Договор
за прехвърляне на вземания /цесия/ от 29.05.2015 г., сключен между „БТК” ЕАД и
„С.Г.Груп” ООД е видно, че задължението, съгласно договора на ответника е прехвърлено
на „СГ Груп” ООД. По делото е представено първото Уведомление до длъжницата за
извършената цесия от името „Българска телекомуникационна компания” ЕАД /БТК/.
Няма данни от които да се установи и направи заключение, че посоченото Уведомление е връчено на длъжника –
ответника, респ. дали изобщо е била надлежно уведомен за извършената цесия.
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя
се установява от събраните по делото писмени доказателства, които съдът
кредитира изцяло като безпротиворечиви, взаимнодопълващи се и неоспорени от страните.
От приетото за установено от фактическа
страна, съдът направи следните правни изводи, а именно, че предявения установителен
иск е неоснователен, по следните
съображения:
Предявения иск с правно основание чл. 422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79,
ал.1 от ЗЗД е допустим –
подаден в предвидения от закона едномесечен срок като ищцовото
дружество има правен интерес, тъй като вземането му е оспорено от ответника.
Съгласно
чл. 99, ал.1 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако
законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Съгласно ал.2
на чл. 99 от ЗЗД, прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с
привилегиите, обезпеченията и другите му
принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното.
Съгласно ал.2 на тази разпоредба, предишният кредитор е длъжен да съобщи на
длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него
документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено
станалото прехвърляне.
Съгласно чл. 99, ал.
3 от ЗЗД, за да породи действие сключеният между цедента
"БТК" ЕАД и цесионера-„СГ Груп” ООД договор
за прехвърляне на вземане от "БТК" ЕАД на „СГ Груп” ООД в размер на
исковата сума, цесията трябва да бъде съобщена на длъжника от предишния
кредитор. В настоящото съдебно производство ищецът не не
бяха ангажирани доказателства за надлежно уведомяване за извършената цесия.
Съдът счита, че предявяването на исковата
молба от цесионера и получаването й от длъжника не
може да се счита за валидно уведомление за извършеното прехвърляне. По делото
са представени заверено копия за уведомления за цесия от БТК ЕАД /л. 32 от
делото/ и заверено копие от
уведомление от „СГ Груп” ООД /л. 37 от делото/, с които същите потвърждават
изпращането на уведомителни писма от БТК ЕАД до длъжника Д.П.Д. и от „С.Г.Груп”
ООД до длъжник Д.П.Д. с основание –
уведомяване за цесия и задължения по нея, но в същите уведомления липсва
отбелязване изпратени ли са тези уведомления, кога, няма отбелязване за
надлежното им връчване на длъжника. Липсват данни такива уведомления изобщо да
са изпращани до длъжника, поради което съдът приема, че не представляват годно доказателствено средство, относно уведомяването на
ответника от цедента за извършената цесия. До
изпълнение на изискванията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД - длъжникът да бъде уведомен от цедента
за извършената цесия, цедентът остава титуляр на
вземането спрямо него.
Предвид изложеното, съдът намира, че
предявените установителни искове за сумата в размер
на 119.88 лв., представляваща главница, мораторна лихва в размер на 35.25 лв., начислена до 10.10.2016
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК - 17.10.2016 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и направените по
ч.гр.д. № 4278/2016 г. по описа на СлРС разноски в
размер на 325 лв. се явяват неоснователни и недоказани и като такива следва да
бъдат отхвърлени изцяло.
Водим от гореизложеното,
съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл. 422, ал.1, вр.
чл.415, ал.1
от ГПК, вр. чл.79, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на „БУЛПОЙНТ
Решението
подлежи на обжалвано пред Окръжен съд - С. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: