Р Е
Ш Е Н
И Е № 260702
26.05.2021г., гр. Пловдив
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско
отделение, девети граждански състав, в публичното заседание на двадесети и
седми април две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
Председател:
Николинка Цветкова
Членове:
Фаня Рабчева
Елена Калпачка
С участието на секретаря П. Георгиева като
разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева в.гр.д.№ 726/ 2021 г по описа на ПОС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по
жалба на ГД“Изпълнение на наказанията“ – гр.София , чрез юриск.Т.Ч. против
Решение № 260172/ 18.01.2021г. постановено по гр.д.№ 9479/ 2020г. по описа на
ПРС – ХV гр.с., с което жалбоподателят е осъден да заплати на С.Н.К. сумата от
924, 35 лв, представляваща допълнително възнаграждение извънреден труд за периода 01.07.2017г. –
30.06.2019г. на длъжността „******“ на ГД „ИН“ при Министерство на правосъдието
с местоизпълнение на служебните задължения – територията на Затвора-гр.Пловдив,
както и сумата 183,07 лв, представляваща обезщетение за забавено плащане на
възнаграждението за извънреден труд за периода от 26.08.20187г до 02.08.2020г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /
03.08.2020г./ до окончателното й изплащане. По изложени доводи в жалбата се
иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на обективно съединените
искове, като се присъди на жалбоподателя юриск.възнаграждение за двете съдебни
инстанции.
Постъпил е писмен отговор по въззивната
жалба от въззиваемата страна С.Н.К. от гр.Пловдив, чрез адв.Н.П., в който
отговор по подробно изложени съображения оспорва жалбата като неоснователна и
моли да се потвърди обжалваното решение като правилно и обосновано. Претендира
присъждане на разноските за настоящата инстанция.
Пловдивски
окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства, във връзка
с доводите на страните, намери следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна и е в
законния по чл.259, ал.1 ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на
разглеждане по същество.
Ищецът
е предявил искова молба против ГД“ИН“ при Министерство на правосъдието –
гр.София за заплащане на допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд
за периода 01.07.2017г – 30.06.2019г. , както и обезщетение за забава за всяко
забавено вземане по претендираното трудово възнаграждение за всяко тримесечие
от 26 число на месеца, следващ всеки отчетен период, до датата на предявяване
на исковата молба в съда, ведно със законната лихва върху сумата от завеждане
на иска до окончателното й изплащане, които претенции се основават на
обстоятелства за фактическо отработено време, но неотчетено такова за
съпътстващи дейности по провеждане на инструктаж, разводи, отводи, приемане и
сдаване на дежурства от ищеца за исковия период. Исковете се предявяват във
връзка с относими към служебното положение на ищеца / *****на ответната ГД“ИН“
при МП/ права и задължения на държавните служители от ГДИН разпоредби за
исковия период, регламентирани в специалния ЗИНЗС и в Правилника за прилагането
му / изм. в сила от 07.03.2014г./, съответно конкретно изричната разпоредба
начл.16е, т.3 от Правилника, както и с оглед препращащата разпоредба на чл.19,
ал.2 от ЗИНЗС към ЗМВР / изм. в сила от 01.07.2014г./
За
да уважи така предявените искове , районният съд отчитайки безспорните по
делото факти относно заеманата от ищеца длъжност като **** в ГДИН към МП с
място на работа Затвора – Пловдив, качеството му на държавен служител , начина
на изпълнение на трудовите му функции чрез полагане на8-,12- или 24-часови
дежурства по график и на смени –
отчитано сумирано на тримесечен период; приета е въз основа на препращащата
разпоредба на чл.19, ал.2 ЗИНЗС относно приложимостта за неуредените случай на
ЗМВР съответно приложимостта на регламентацията по чл.187, ал.1 и сл. ЗМВР/ в
ред., ДВ , бр.14 от 20.02.2015г./, предвиждаща компенсация на работата извън
работно време чрез заплащането му с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение; кредитирани са заключението по ССчЕ относно
изчислението на установената продължителност на всяко едно дежурство и
събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на ангажиран от ищец
свидетел, а именно при 24-часово дежурство – полагането на труд над отчетеното
работно време със завишение от 40 минути, а при дежурство при външен пост – с 1
час.
С
въззивната жалба доводите за неправилност и нарушение на материалния закон се
основават на действащите към процесния период разпоредби за исковия период от
01.07.2017г. – 30.06.2019г. в редакцията им в сила от 07.03.2014г.,
регламентираща организацията на работното време в 8, 12 и 24 часови наряди по
утвърден график по чл.16а, ал.1 ППЗИНЗС, обхватът на работното време по чл.16е,
ал.1 от същия правилник, начинът на отчитане и заплащане на работното време по
чл.16е, ал.3 и ал.4 от правилника, като се акцентира на обстоятелството, че
инструктажите са част от работното време съгласно чл.16е, ал.1, т.3 от правилника,
а съгласно ал.2 на същата разпоредба времето за обедна почивка и почивките за
хранене не са работно време. Във връзка с последното се мотивират съображения
за липса на нарушения на почивките за хранене, тяхното фактическо ползване от
служителите на НОС на територията на мястото на работа на ищеца – Затвора
Пловдив.
Решението на районния съд е правилно
обосновано в съответствие с надлежно събран доказателствен материал и
законосъобразно, при отчитане на действаща към процесния период нормативна
уредба в редакцията на закона , в сила от 01.03.2014г., както и съобразно
изричната разпоредба чл.19, ал.2 ЗИНЗС относно субсидиарното приложение на
ЗМВР.
От фактическа страна
събраният доказателствен материал - писмени доказателства - Протоколи за отчитане на положен труд от
държавните служители, работещи по наряд за процесния период 01.07.2017г. -
30.06.2019г., вкл. отчетен и за ищеца С.Н.К. / л.34 по делото/, депозираните свидетелски показания на
ангажираният св.П. А.Ч., колега на ищеца, относно установената практика за
реалната фактическата продължителност на полагания труд извън възлаганите 12- и 24-часови дежурства, които
показания са подлежащи на кредитиране поради съответствието им с удостоверените
по представените надлежно оформени писмени доказателства обстоятелства както
относно наличието, така и на броя
на отработени часове извън установеното работно време, в съвкупност
установяват заявеното в исковата молба
действително отработено време от ищеца, подлежащо на обезщетяване чрез
заплащането му като извънреден труд на основание чл.187, ал.6 ЗМВР във вр.
чл.19, ал.2 ЗИНЗС. Исковете са доказани
по своето основание, а по размер съобразно ССчЕ по делото, надлежно приета и
неоспорена от страните.
Няма
спор от правна страна, че с действащата към процесния период разпоредба чл.16е, ал.1, т.3 ППЗСНЗС / ДВ, бр.20 от
2014г./ в отработеното време се включва времето за инструктаж, приемане,
сдаване и освобождаване от наряд или дежурство, но съгласно чл.16е, ал.2 и ал.3
от същия подзаконов нормативен акт отработеното време по ал.1 при 12- часов
график , съответно на 24-часов график на наряд се отчитат и заплащат в рамките
на 12 часа отработено време, съответно в рамките на 24 часа отработено време.
Следователно безспорно установено се явява по делото, че ищецът е полагал труд
над нормативно установената продължителност, като при 24-часови дежурства
полаганият труд над отчетеното работно време е било завишено с около 40 минути,
а при 12 часово дежурство с 1 час, които труд съставлява извънреден труд и за който се дължи допълнително възнаграждение
в размер, установен по ССчЕ по делото. Неотчитането и незаплащането по
подзаконова уредба ППЗСНЗС на действителното отработено време е в противоречие
с установеното в европейското законодателство съдържание на понятието „работно
време“ , конкретно с Директива 2003/88/ЕО , съгласно чл.2 от която работно
време е всеки период, през който работникът или служителят или работи, или е на
разположение на работодателя и изпълнява своите задължения. В случая безспорно
е, че във визираните часови интервали от времето при провеждан инструктаж,
приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство, извън установеното
чрез часовия интервал на дежурствата работно време, ищецът е изпълнявал свои
служебни задължения и е бил на разположение на работодателя по повод изпълнение
на тези служебни задължения, поради което макар и извън формално установеното
работно време, в тези часови интервали са изпълнявани служебни задължения и
престиран труд, аналогични на тези в рамките на установения график за 12 или 24
часово дежурство, поради което подлежащи на заплащане или компенсиране като
извънреден труд на основание чл.187, ал.6 ЗМВР във връзка с чл.19, ал.2
ППЗИНЗС.
С
оглед на това неоснователни се явяват доводите на жалбоподателя, основани
най-вече на цитираната подзаконова регламентация в ППЗИНЗС – чл.16е, ал.2 и
ал.3 от правилника относно начина на отчитане и заплащане на положения труд на
отработеното в рамките на 12 и 24
часовото време, без отчитане и компенсиране на реално положения труд и
изпълнение по този повод на служебните задължения в останалия часови интервал
извън определеното 12 или 24 часово дежурство, съставляващ по съдържанието си
извънреден труд. От друга страна неотносими към конкретния казус са доводите на
жалбоподателя, свързани с липсата на установени нарушения на почивките за хранене и организационния
процес при изпълнение на служебните задължения на служителите на НОС, свързани
със спецификата на конкретния пост и
регламентираните почивки за хранене по време на работа.
По
така изложените съображения жалбата се явява неоснователна, а обжалваното
решение като правилно и обосновано подлежи на потвърждаване.
На
основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят
претендираните разноски за адв.възнаграждение съобразно списък по чл.80 ГПК в
размер на 500 лв.
Водим
от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.I ГПК, въззивният съд
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло Решение № 260172/ 18.01.2021г. постановено по гр.№ 9479/ 2020г. по описа
на Пловдивски районен съд – ХV гр.с.
ОСЪЖДА Главна дирекция “
Изпълнение на наказанията“ при
Министерство на правосъдието да заплати на С.Н.К. ЕГН: ********** сумата
500 лв / петстотин лева/ - разноски за адв.възнаграждение за въззивната
инстанция.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: Членове: