Р Е Ш Е Н И Е
№ 2227
гр. Варна, 22.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено
на двадесет и втори април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 49 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от Л.З.У., с ЕГН ********** и адрес ***,
чрез пълномощника му адв.Й.А. – АК Варна срещу З. „Л.и.“ АД, с ЕИК ********* и
седалище и адрес на управление ***, с която е предявен иск с правно основание
чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане ответното дружество да заплати на ищеца сумата от
50 /петдесет/ лева – частичен иск от сума в общ размер на 311.65 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законна лихва, изчислено върху
главница от 9805.72 лева за периода от 22.12.2016г. до 23.03.2017г. и изчислено
върху главница от 8450.97 лева за периода от 23.03.2017г. до 17.04.2017г.,
дължимо за изпадане в забава на ответника да заплати застрахователно
обезщетение за настъпило 22.12.216г. ПТП в гр.Варна, дължимостта на което
обезщетение е установено по гр.д. № 5210/2017г. по описа на Районен съд
гр.Варна.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
На 22.12.2016г. около 21:05 часа в гр.Варна настъпило ПТП, при което за ищеца възникнали имуществени вреди – щети по собствения му лек автомобил марка „***“, модел „***“, с ДКН ***.
Към момента на произшествието лекият автомобил на виновния водач бил застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ със застрахователна полица № *** от ответното дружество.
На 27.12.2016г. ищецът входирал уведомление до застрахователното дружество за настъпилото ПТП и причинените му вреди, като поискал изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от инцидента имуществени вреди.
На 23.03.2017г. на ищеца било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 1354.75 лева, от които 48 лева били за репатриране на автомобила.
Ищецът считал, че дължимото му застрахователно обезщетение е в по-висок размер и на 18.04.2017г. завел иск срещу ответното дружество.
С решение № 711/22.02.2018г. по гр.д.№ 5210/2017г. по описа на ВРС, ответното дружество било осъдено да заплати на ищеца сумата от 8450.97 лева, представляваща неплатено остатък от застрахователното обезщетение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на исковата молба -18.04.2017г. до окончателно изплащане на задължението.
Ищецът поддържа, че ответното дружество е изпаднало в забава в периода от настъпване на застрахователното събитие /увреждането/ – 22.12.2016г. и му дължи обезщетение върху неизплатеното застрахователно обезщетение за периода от увреждането до датата на предявяване на иска, по който е образувано гр.д.№ 5210/2017г. по описа на ВРС. За периода от 22.12.2016г. до 23.03.2017г. обезщетението за забава се дължало върху пълния размер на дължимото застрахователно обезщетение от 9805.72 лева, а за периода от 23.03.2017г. до 17.04.2017г. – ден преди депозиране на исковата молба, по която е образувано гр.д.№ 5210/2017г. обезщетението за забава в размер на законната лихва се дължало върху неизплатения остатък от застрахователното обезщетение в размер на 8450.97 лева. Общия размер на дължимото в полза на ищеца обезщетение за забава бил 311.65 лева, от които предмет на настоящото производство е претенция в размер на 50 лева..
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва исковата претенция по основание и размер.
На първо място не било ясно дали решението по гр.д.№ 5210/2017г. по описа на ВРС е влязло в законна сила. На следващо място застрахователя бил уведомен на 27.12.2016г. и съгласно разпоредбите на чл.405, ал.2 КЗ нямало как да изпадне в забава от датата на увреждането. Липсвала също покана за доброволно плащане до ответника.
Моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на направените в производството разноски.
В проведеното открито съдебно заседание ищецът, чрез проц. представител, поддържа исковата претенция, ответникът не изпраща представител.
СЪДЪТ,
преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна и формулира следните изводи от правна страна:
От приобщеното към доказателствата по делото гр.д.№ 5210/2017г. по описа на ВРС се установява, че с Решение №711/22.02.2018г. ответното застрахователно дружество е осъдено да заплати на ищеца сумата от 8450.97 лева /осем хиляди четиристотин и петдесет лева и деветдесет и седем стотинки/, представляваща дължимо застрахователно обезщетение за настъпили имуществени вреди на лек автомобил марка „***“, модел „***“, рег. № ***, собственост на ищеца, в следствие на виновно причинено от водача на лек автомобил марка „***“, модел „***“, рег. № *** пътнотранспортно произшествие, настъпило на 22.12.2016 год. в 21.05ч. в гр.Варна, и изразяващи се в увреждане на капак преден, решетка в капак преден, облицовка предна броня, фар десен, калник преден десен, водач десен ПВЦ на броня предна, мигач преден десен, абсорбер на броня предна, рамка радиатор пластмасова, лайсна ПВЦ на калник преден десен, калник преден ляв, лайсна ПВЦ на врата предна лява, подкалник ПВЦ преден десен, халоген десен, казанче стъклоумивател, заключващ механизъм десен, основа калник преден десен, рог преден десен, радиатор воден, дължимо по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, сключен със застрахователна полица № № ***, със срок на действие 08.08.2016 год. - 07.08.2017 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска - 18.04.2017 год. до окончателно изплащане на сумата, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Решението не е обжалвано и е влязло в законна сила на 30.03.2018г., с изтичането на срока за въззивното му обжалване на предния ден.
Отново от гр.д.№ 5210/2017г. по описа на ВРС се установява, че застрахователят е уведомен за настъпилото произшествие на 27.12.2016г., когато е съставен опис на щетите, както и че на 23.03.2017г. по банкова сметка ***зщетение в размер на 1354.75 лева.
Спорно между страните е дали ответното дружество е изпаднало в забава и дължи ли обезщетение за забава за периода от деликта до образуване на исковото производство относно неизплатения остатък на застрахователно обезщетение.
Съгласно чл.409 КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл.405, освен в случаите на чл. 380, ал. 3 от КЗ. Съгласно чл.405 КЗ, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да е по-дълъг от срока по чл.108, ал.1 – 3 или 5. Съгласно чл.108, ал.3 КЗ, по застраховка ГО, когато не са представени всички доказателства по чл.106 КЗ, се препраща към срока по чл.496 КЗ. Съобразно последния, срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380 пред застрахователя, сключил застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции, т.е. едва след този период вземането за законна лихва върху обезщетението става изискуемо. С чл.429, ал.3 КЗ се предвижда, че застрахователят заплаща лихви за забава върху обезщетението, считано от датата на уведомяване от застрахованото лице или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е по-ранна.
Съгласно следващата разпоредба на чл.497 КЗ, застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: 1.изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на срока по чл.496, ал.1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ.
В случая, доколкото не са релевирани от страна на ответника твърдения относно непредставяне на доказателства във връзка със застрахователното събитие по смисъл на чл. 106, ал.3 от КЗ, от следва да се приеме, че ответникът е изпаднал в забава с изтичване на срока по чл. 497 от КЗ от датата на извършване на втори оглед /30.12.2016г./ Срокът от 15 работни дни след втория оглед на автомобила е изтекъл на 23.01.2017г. и от следващият тази дата ден ответникът е изпаднал в забава.
За периода от 24.01.2017г. до 23.03.2017г. ответникът дължи обезщетение за забава върху пълния размер на дължимото застрахователно обезщетение от 9757.72 лева.
За периода от деня следващ изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 1306.75 лева до деня предхождащ датата на предявяване на иска за осъждане ответника да заплати на ищеца неизплатения остатък обезщетение за забава се дължи върху размера на неизплатения остатък от застрахователното обезщетение – 8450.97 лева.
Изчислени с програмен продукт „Апис финанси“ размерът на обезщетение за периода от 24.01.2017г. до 23.03.2017г. е 159.92 лева, а за периода от 24.03.2017г. до 17.04.2017г. е 58.69 лева. Общият размер на дължимото от ответника обезщетение за забава е 218.61 лева, дължимо за периода от 24.01.2017г. до 17.04.2017г.
С предявяването на частичен иск ищецът въвежда като предмет на делото част от спорното право и доколкото се установи дължимостта на обезщетение за забава в период попадащ в определения от ищеца и в размер по-висок от размера на частичния иск, то частично заявената искова претенция се явява доказана по основание и размер и следва да бъде уважена изцяло.
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски. Реализираните такива са в общ размер на 410 лева, съобразно представеният от ищеца списък на разноските. Разноските в този размер следва да се възложат в тежест на ответника.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Л.и.“ АД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Л.З.У., с ЕГН ********** и адрес *** сумата от 50 /петдесет/ лева – част от вземане в общ размер на 311.65 лева, представляващо обезщетение за забава в размер на законна лихва, изчислено върху главница от 9805.72 лева за периода от 22.12.2016г. до 23.03.2017г. и изчислено върху главница от 8450.97 лева за периода от 23.03.2017г. до 17.04.2017г., дължимо за изпадане в забава на ответника да заплати застрахователно обезщетение за настъпило 22.12.216г. ПТП в гр.Варна, дължимостта на което обезщетение е установено по гр.д. № 5210/2017г. по описа на Районен съд гр.Варна.
ОСЪЖДА З. „Л.и.“ АД, с ЕИК ********* и
седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Л.З.У., с ЕГН ********** и
адрес *** сумата от 410 /четиристотин и десет/ лева, представляваща направени
по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: