Р Е Ш Е Н И Е № 80

гр. П., 14.07.2017 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

               Пазарджишкият окръжен  съд , търговска  колегия, в открито съдебно заседание, проведено на пети юли , през две хиляди и  седемнадесета   година , в състав:

                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА ПОПОВА

при секретаря Н.Въгларова  ……..………….…………………и в присъствието на прокурора……………………………….…….. като разгледа докладваното от  съдия Н. Попова  търговско  дело № 18 по описа  за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

               Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във връзка чл. 415 ГПК , както и евентуално съединени с тях искове с провно основание  чл. 430 ТЗ и сл. и чл. 79  ЗЗД  и чл. 86 ЗЗД от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД, със седалище адрес на управление гр. С., район „Възраждане", ул. „Света С." № 5, вписана в търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК *********, представлявано от С.П.В.- Председател на Съвета на директорите и изпълнителен директор и Р.И.Т. -Изпълнителен директор, чрез пълномощника Адвокатско дружество „Г.Ф.Т.", действащо чрез управителите адвокат А.И.Т.и адвокат И.Р.Ф., представляващи дружеството заедно и поотделно, вписани в регистъра на адвокатите при АК - С., чрез действащия по преупълномощаване адв. С.Б. със съдебен    адрес:*** /надпартерен/, ап. 10 тел. 02/980 09 04; против О.Й.Р., ЕГН **********, адрес: *** и  Л.П.Р., ЕГН **********, адрес: ***. Твърди се в исковата молба , че по силата и при условията на Договор за предоставяне на ипотечен кредит, сключен на 06.06.2008 г.  между „Обединена българска банка" АД и О.Й.Р., ЕГН **********, адрес: ***  Банката е предоставила на Кредитополучателя банков кредит в размер на 45 000,00 лв. Твърди се, че за задълженията произтичащи от Договора за кредит ответницата Л.П.Р., ЕГН ********** отговаря солидарно с кредитополучателя на основание чл.32, респ.36 от Семейния кодекс, съгласно който съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството. Съгласно чл. 2 от Договора за кредит, целта на отпуснатия кредит е „закупуване и ремонт на  самостоятелен обект от новострояща се масивна сграда с магазини офиси и гаражи., представляващ Магазин №5.., находящ се в гр. П., ул. „Ц.О." №88". Съгласно представения към исковата молба нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №11, том III, рег. №3297, дело 382/2008г., извършен от нотариус Н.Х., рег. №154 в РНК, с район на действие - РС П., ответницата  Л.Р. е и ипотекарен длъжник - съсобственик на имота, което ищецът счита за  допълнителен аргумент, че с отпуснатия кредит са задоволени семейни нужди. Твърди се, че в  закупения търговски обект и към настоящия момент се осъществява търговска дейност, от която за ответниците са произтекли материали изгоди, които са послужили за основа на материалното благополучие и издръжка на семейството. В тази връзка се представя и  извлечение от публичния Регистър на лицата, които притежават сертификат за използване на ПРЗ от професионална категория на употреба по чл. 83 от ЗЗР, от което е видно, че ответникът Р., в качеството си на ЕТ О.Ф.-О.Р. притежава Сертификат по чл.83 ЗЗР №16-720/15. 06.2016г., т.е. и към настоящия момент първият ответник развива търговска дейност. Твърди се, че процесният договор за кредит е сключен и средствата по него усвоени, за да бъдат вложени в действия/ мероприятия, необходими за издръжка на семейството и за осъществяване на семейни бизнес начинания. Твърди се още , че необходимостта от заемните средства, които кредиторът  е предоставил и ответниците усвоили са довели до последваща възвръщаемост на тяхната инвестиция и възможност да бъде осъществена издръжката на семейството и на непълнолетното им дете. Знанието и съгласието си с действията на своя съпруг и кредитополучател, съпругата му Л.Р. е дала с нарочно положения върху документа подпис и саморъчно изписано име. Възприемането на сумите по предоставения кредит като значими и необходими за издръжката на семейството си проличавала  и от факта, че тя подписва и нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека в качеството си на ипотекарен длъжник. Твърди се , че кредитополучателят изцяло е усвоил кредита на 10.06.2008 г. по  своя банкова сметка ***, но не е заплащал дължимите погасителни вноски съгласно  представеното Извлечение от счетоводните книги на Банката.

Твърди се , че поради неплащането на две погасителни вноски, дължими съответно на 28.04.2015г. и 28.05.2015г. и съгласно чл. 18 от Договора за кредит, целият ползван кредит, заедно с начислените лихви, е станал автоматично предсрочно изискуем на 29.05.2015г. Затова със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК Банката е поискала от Районен съд - гр. Пещера издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417, т.2 от ГПК срещу О.Й.Р., ЕГН ********** и солидарния длъжник Л.П.Р., ЕГН **********. Тази молба е  уважена , като е издадена  Заповед № 301/10.10.2016г. за изпълнение на задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК,  по ч.гр.д. №958/2016г., Районен съд - гр. Пещера и  Изпълнителен лист от 10.10.2016г., с които  солидарните длъжници О.Й.Р., ЕГН ********** и Л.П.Р., ЕГН ********** са осъдени да ЗАПЛАТЯТ на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД, гр. С., следните суми: главница - 33 486,22 лева /тридесет и три хиляди четиристотин осемдесет и шест лева и двадесет и две стотинки/, ведно със законна лихва считано от 07.10.2016г. до окончателното и пълно погасяване на задължението; Договорна лихва за периода от 28.04.2015г. до 13.09.2016г. в размер на 3562,08 лева/три хиляди петстотин шестдесет и два лева и осем стотинки/; Наказателна лихва за периода от 28.04.2015г. до 04.10.2016г. в размер на - 505,33 лева. /петстотин и пет лева и тридесет и три стотинки/; съдебни разноски в заповедното производство - общо в размер на 2063,03 лв., от които за държавна такса сумата от 751,07 лева /седемстотин петдесет и един лева и седем стотинки/и за адвокатско възнаграждение - сумата от 1311,96 лева/хиляда триста и единадесет лева и деветдесет и шест стотинки/. Твърди се , че въз основа на издадения изпълнителен лист „Обединена българска банка" АД е образувала изпълнително дело 2016882040753 по описа на ЧСИ Г.Т., рег. №882 в КЧСИ, с район на действие - Окръжен съд -гр. П., но след връчването на покани за доброволно изпълнение от страна на ЧСИ на длъжниците, същите са депозирали писмени възражения на основание чл. 414 ГПК.. С изложените по- горе обстоятелства, ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК.

С настоящата искова молба ищецът се позовава на  настъпилата съобразно посочената разпоредба чл.18 от Договора за кредит автоматична предсрочна изискуемост, имаща характера на условие по смисъла на чл. 25, ал. 1 ЗЗД. При действието на уговорката за автоматична предсрочна изискуемост като сбъдване на условие по смисъла на чл. 25, ал.1 ЗЗД, се поддържа , че  „Обединена Българска Банка" АД е направила изрични изявления за обявяване на предсрочната изискуемост на вземането си срещу солидарните длъжници, с което са съобразени дадените в т. 18 от Тълкувателно решение №4/2014г., постановено по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.Твърди се , че на  27.09.2016г. на солидарните длъжници са връчени Уведомления за предсрочна изискуемост, изпратени до всички известни на кредитора адреси на ответниците, като според съответстващите на пощенските пратки обратни разписки същите са получени от ответника Р. на 27.09.2016г., а същата е получила и адресираните до О.Р. уведомления за предсрочна изискуемост.

В случай, че съдът не приеме  описаното по-горе уведомяване на длъжниците за достатъчно, за да породи действие уговорената в Договора за кредит автоматична предсрочна изискуемост, то се моли съда да счете настоящата искова молба като волеизявление от името на кредитора - ищец до солидарните длъжници за обявяване на предсрочна изискуемост на цялото вземане по Договора за кредит, с основание и размер, посочени в настоящата искова молба.

Затова се моли съда на основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК да приеме за установено  между страните, че  съществува в полза на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД, ЕИК *********  вземане към солидарните длъжници О.Й.Р., ЕГН **********, адрес: *** и Л.П.Р., ЕГН **********, адрес: ***, произтичащо от Договор за предоставяне на ипотечен кредит, сключен на 06.06.2008г., както следва: Главница - 33 486,22 лева /тридесет и три хиляди четиристотин осемдесет и шест лева и двадесет и две стотинки/, ведно със законна лихва от считано от 07.10.2016г. до окончателното и пълно погасяване на задължението;Договорна лихва за периода от 28.04.2015г. до 13.09.2016г. в размер на 3562,08 лева/три хиляди петстотин шестдесет и два лева и осем стотинки/;Наказателна лихва за периода от 28.04.2015г. до 04.10.2016г. в размер на - 505,33 лева. /петстотин и пет лева и тридесет и три стотинки/, като се моли съда да присъди сторените в заповедното и в исковото производство разноски.

В случай, че се отхвърлят  предявените обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415, ап. 1 ГПК, то се моли съда  на основание чл. 430 ал.1 ТЗ във връзка с чл. 79 ал.1 ЗЗД  и във връзка с чл. 86 ЗЗД да приеме за съвместно разглеждане  и обективно съединените в условията на евентуалност осъдителни искове срещу ответниците,  като  бъдат осъдени  солидарните длъжници  О.Й.Р., ЕГН **********, адрес: *** и Л.П.Р., ЕГН **********, адрес: ***, да заплатят произтичащо от Договор за предоставяне на ипотечен кредит, сключен на 06.06.2008г., задължение както следва:Главница - 33486,22 лева /тридесет и три хиляди четиристотин осемдесет и шест лева и двадесет и две стотинки/, ведно със законна лихва считано от датата на предявяване на настоящия иск до окончателното и пълно погасяване на задължението;Договорна лихва за периода от 28.04.2015г. до 13.09.2016г. в размер на 3562,08 лева/три хиляди петстотин шестдесет и два лева и осем стотинки/; Наказателна лихва за периода от 28.04.2015г. до 04.10.2016г. в размер на - 505,33 лева. /петстотин и пет лева и тридесет и три стотинки/. Сочат се доказателства  и се претендират съдебно- деловодни разноски.

Ответниците по така предявените искове чрез адв. И.Б. *** в срока по чл. 367 ГПК са представили писмен отговор , в който се поддържа становище за частична основателност на исковите претенции. Не се оспорва обстоятелството, че на 06.06.2008 год. е сключен Договор за кредит между „ОББ АД" и О.Й.Р. в размер на 45 000,00 лева. За обезпечаване на вземането на „ОББ АД" е учредена договорна ипотека върху магазин, находящ се в гр.П., ул."Ц.О."№88.Поддържа се , че е неоснователно твърдението, че солидарно отговорен за целия дълг е и ответникът Л.П.Р. ЕГН **********. Твърди се , че сключването на Договор за предоставяне на ипотечен кредит с „ОББ АД" е единствено и само с цел закупуване и ремонт на търговски обект- целеви кредит (както е и отразено в т.2 от Договора), в който О.Р. е искал да реализира/продава произведената земеделска продукция, за което се представя като писмено доказателство  копие от регистрационна карта на земеделски производител. Поддържа се, че  страна  по Договора е само и единствено О.Р., а  Л.П.Р. ЕГН ********** единствено е страна по договорната ипотека и то само като „трето лице- ипотекарен длъжник". Тя не е страна по Договора за кредит и няма как да бъде отговорна за дълга по него. В тази връзка се оспорва твърдението в исковата молба , че  сумата по предоставения кредит е отишла за задоволяване нуждите на семейството и от там двамата ответници са солидарно отговорни за него. В нотариалния акт за закупуване на търговския обект и в нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека е било отразено, че към дата 06.06.2008 год. (датата на сключване на Договора) търговският обект е при завършени строителни работи до 63 %. В т.З от Договора е било описано и как ще се усвои сумата -8215,50 лева за закупуване на търговския обект и 36 784,50 - за довършване и ремонт на закупения имот. От тези обстоятелства се извежда извода, че сумата по кредита е разходвана само и единствено за довършване на търговския обект. Поддържа се , че сумата не е използвана  и за издръжката на дете, тъй като ответниците имат едно дете , което обаче вече е пълнолетно. Затова се моли съда  да отхвърли иска срещу Л.П.Р. ЕГН ********** *** като неоснователен. Оспорва се и основателността на направени от ищеца доказателствени искания. Сочат се доказателства.

В срока по чл. 372 ал.1 ГПК  е постъпила допълнителна искова молба, в която ищецът чрез процесуалния си представител поддържа, че възраженията на ответниците  по частичната основателност на  претенциите са изцяло неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение. Поддържа , че изложението на отговора, навеждат на извод, че е налице признание на иска по чл.237 ГПК от страна на първия ответник и кредитополучател О.Р.. Моли се съда с оглед процесуалната позиция на ответника  в доклада по настоящото дело да бъдат приети за безспорни между ищеца и ответника О.Р. не само изрично заявените като такива на страница първа от отговора на исковата молба факти на сключване на договора за кредит, размера на отпуснатата сума и обстоятелството, че изпълнението на задължението е обезпечено с договорна ипотека върху недвижим имот, но и усвояването на кредита, изискуемостта и размера на вземането  и дължимостта му в претендирания от банката размер. Ищецът поддържа , че са неоснователни твърденията, изложени в отговора на исковата молба, че ответницата  Л.Р. не отговаря за заплащане на процесното задължение, тъй като отпуснатата парична сума не била „отишла за задоволяване нуждите на семейството".  В тази връзка , както и в първоначалната искова молба се поддържа, че разпоредбата на чл. 32, ал.2 от Семейния кодекс, представляваща правното основание за ангажиране отговорността на ответника Л.Р., предвижда като предпоставка за възникване на солидарната отговорност, задължението да е „поето" за задоволяне на нужди на семейството, а не усвоените парични средства реално да са разходени за това. Поддържа се , че  в случая паричните средства са отпуснати за закупуване и ремонт на недвижим имот, който не само представлява съпружеска имуществена общност, но и както се признава и от ответниците - бива използван за подпомагане на развиваната от О.Р. дейност като земеделски производител. Развиват се и доводи, че в самия нотариален акт е упоменато , че част от средствата от кредита ще се използват за ремонт на закупения недвижим имот  и поради това представляват разходи за задоволяване на семейни нужди. Освен това се поддържа , че ответникът към момента на сключването на договора за кредит вече е бил регистриран като земеделски производител и ако е  желаел да предотврати възникването на съпружеска имуществена общност досежно правото на собственост върху придобития с отпуснатата парична сума недвижим имот, същият е имал възможност да сключи договора в качеството си на едноличен търговец. Оспорват се основателността на част от направените от ответниците доказателствени искания.

В срока по чл. 373 ал.1 ГПК  не е постъпил допълнителен писмен отговор от ответниците.

В съдебно заседание ответникът О.Й.Р.  заявява лично и чрез процесуалния си представител , че признава предявения иск с правно основание чл. 422  ал.1 ГПК , а ищецът чрез процесуалния си представител , моли съда да се произнесе на основание чл. 237 ал.1 ГПК съопразно признанието на иска.

След преценка на събраните доказателства и доводите на страните, съдът прие за установено следното:

От приложеното ч. гр. дело № 958/ 2016 г.  по описа на РС- Пещера  се установява , че ищцовото банково дружество  е подало заявление на 07.10.2016 г.  и е издадена  на 10.10.2016 г. Заповед за изпълнение  № 301 по чл. 417 ГПК  с разпореждане длъжниците О.Й.Р., ЕГН **********, адрес: *** и Л.П.Р., ЕГН **********, адрес: ***, да заплатят солидарно произтичащо от Договор за предоставяне на ипотечен кредит, сключен на 06.06.2008г., задължение както следва: Главница - 33486,22 лева /тридесет и три хиляди четиристотин осемдесет и шест лева и двадесет и две стотинки/, ведно със законна лихва считано от датата на предявяване на настоящия иск до окончателното и пълно погасяване на задължението;Договорна лихва за периода от 28.04.2015г. до 13.09.2016г. в размер на 3562,08 лева/три хиляди петстотин шестдесет и два лева и осем стотинки/; Наказателна лихва за периода от 28.04.2015г. до 04.10.2016г. в размер на - 505,33 лева. /петстотин и пет лева и тридесет и три стотинки/, ведно със сторените в заповедното производство съдебно- деловодни разноски в размер на 2063,03 лв. включващи заплатената от заявителя държавна такса и адвокатско възнаграждение. Ответниците О.Й.Р.  и Людчила П.Р. , като  длъжници в това производство    са подали възражения в срок  и с разпореждания от 21.12.2016  г.  съдът е указал на заявителя  да предяви иск относно вземането си против тези длъжници  в едномесечен срок. Разпорежданията са съобщени на заявителя на 13.01.2017 г.   

С настоящата искова молба вх. № 1348/ 13.02.2017 г. , искът   е предявен в срока по чл. 415  ал.1 ГПК  и е процесуално допустим.

По същество. Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.

Съдът намира, че в конкректия случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал.1 от ГПК против ответника О.Й.Р.. В депозирания по делото писмен отговор, този ответник не оспорва твърдените от ищеца правопораждащи за отговорността му обстоятелства / сключване на договора за кредит, размера на отпуснатата сума и обстоятелството, че изпълнението на задължението е обезпечено с договорна ипотека върху недвижим имот, както  и усвояването на кредита, изискуемостта и размера на вземането  и дължимостта му в претендирания от банката размер, факта на настъпилата предсрочна изискуемост /. В   съдебно заседание ответникът направи изрично изявление за признание на иска.

С оглед представените като писмени доказателства по делото:  копие от договор за предоставяне на ипотечен кредит  и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, както и писма уведомления за предсрочна изискуемост и известия за доставяне на пощенски пратки,  призовка за доброволно изпълнение и запорни съобщения, удостоверение за актуално състояние и другите приложени към ч.гр.д. № 958 / 2016 г. по описа на Пещерски РС писмени доказателства, както  и приетото по делото експертно заключение  , искът се явява доказан и поради това основателен. Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявеният иск по чл. 422  ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 415 ал.1 ГПК  за основателен по отношение на ответника О.Й.Р.  и като такъв ще следва да бъде уважен. 

Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска по отношение на този ответник , като на основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.

По основателността на иска с правно основание чл. 422  ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 415 ал.1 ГПК предявен против ответницата Л.П.Р. съдът приема следното.

Исковите претенции са предявени против ответници, за които се твърди , че са солидарни длъжници. Процесуалното положение на двамата ответници е , че те се явяват обикновени другари , при което съгласно чл. 216 ал.1 ГПК всеки от другарите действа самостоятелно, като неговите процесуални действия нито ползват , нито вредят на останалите. Изводът от това правило е , че всеки другар води сам своя процес в рамките на общото производство. Това правило за процесуалната самостоятелност , обаче не е абсолютно , тъй като законът въвежда изключения от него. Те отразяват общото между съединените дела против обикновените другари.

В настоящия случай общото между делата на двамата ответници , участващи в процесуално качество на обикновени другари  се състои в т.н. общи факти/ чл. 217 ГПК / . Това са фактите, които имат еднакво правно или доказателствено значение спрямо всички другари, като разпоредбата на чл. 217 ГПК изисква тези факти да бъдат установени еднакво спрямо всички другари. В своят писмен отговор двамата ответници О.Р. и Л.Р., както и в съдебно заседание , чрез своят процесуален представител поддържат възражения само досежно липсата на солидарна отговорност на ответницата Р.. В този смисъл липсват противоречия в техните твърдения относно общите за отговорността им факти / валидно сключен  договор за банков кредит , размера на отпуснатата сума и обстоятелството, че изпълнението на задължението е обезпечено с договорна ипотека върху недвижим имот, както  и усвояването на кредита, изискуемостта и размера на вземането  и дължимостта му в претендирания от банката размер, факта на настъпилата предсрочна изискуемост /. Ответницата Л.Р. противопоставя на предявения иск само възражения основани на факти , които са от значение за правоотношението, касаещо ангажирането на нейната солидарна отговорност по предявените искови претенции.

Независимо , че ответницата не оспорва т.н. общи факти , тези факти се установяват и доказават от представените по делото писмени доказателства и от заключението на допуснатата съдебно- счетоводна експертиза.

От събраните в настоящото производство   доказателства безспорно се установява , че между банката – ищец и ответника О.Р.  е сключен Договор за предоставяне на ипотечен кредит на 06.06.2008г. Банката е предоставила на Кредитополучателя банков заем  в размер на 45 000,00 лв. Съгласно чл. 2 от Договора за кредит целта на отпуснатия кредит е „закупуване и ремонт на  самостоятелен обект от новострояща се масивна сграда с магазини офиси и гаражи., представляващ Магазин №5.., находящ се в гр. П., ул. „Ц.О." №88". Съгласно чл.5, ал.1 от Договора за кредит главницата по кредита се олихвява с лихвен процент в размер на 7,5 % годишно. Съгласно чл.6, ал.1 от Договора при забава на плащането на месечните анюитетни вноски по кредита от страна на кредитополучателя Банката олихвява просрочените суми от главницата с наказателна лихва в размер на 5 пункта над договорения в чл.5, ал.1 лихвен процент. Съгласно чл. 6, ал.2 от Договора: при друго неизпълнение на негови клаузи, включително при предсрочна изискуемост на целия дълг, банката има право да начислява неустойка в размер на договорения по реда на чл. 5, ал.1 лихвен процент и наказателна надбавка в размер на 5 пункта. Съгласно чл. 18 от Договора за кредит при пълно или частично неплащане на две погасителни вноски, кредитът става автоматично предсрочно изискуем, без да е необходимо Кредитополучателят да бъде уведомяван.

Съгласно представения към исковата молба нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №11, том III, рег. №3297, дело 382/2008г., извършен от нотариус Н.Х., с рег. №154 в регистъра на НК,  ответницата  Л.Р. е и ипотекарен длъжник - съсобственик на имота.

Не е спорно , че ответникът Р. в качеството си на ЕТ О.Ф.-О.Р. притежава Сертификат по чл.83 ЗЗР  за земеделски производител.

По делото при условията на чл. 176 ал.1 ГПК ответниците заявяват , че от закупения недвижим имот със сумата от отпуснатия банков кредит, те не получават никакви доходи, тъй като магазинът  е бил предназначен за продажба на селскостопанска продукция, но търговската дейност на ответника не потръгнала и така и не се стигнало до реално позване на имота за търговски цели. Освен това ответниците поддържат, че се издържат само от получавани от тях трудови възнаграждения / няколко години след сключване на договора за банков кредит ответникът все още работел по трудово правоотношение / , както и от средства , с които им помагал техния пълнолетен син , който работел в чужбина.

По делото като писмени доказателства за представени писма – уведомления за предсрочна изискуемост  по договор за предоставяне на ипотечен кредит от 06.06.2008 г. и известия за доставяне, като от същите неоспорени от ответната страна писмени доказателства се установява , че тези документи , чрез които банката е уведомила двамата ответници ,че са настъпили предпоставките  и поради това обявява кредита за предсрочно изискуем- са получени от ответницата Р. лично, а от ответника Р. – чрез неговата съпруга Р. – преди датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК , а именно на 27.09.2016 г.

От неоспореното заключение на вещото лице М. се установява, че сумата по отпуснатия банков кредит в размер на 45000,00 лв.  е била усвоена на 10.06.2008 г. по разплащателна сметка на кредитополучателя  в банка ОББ.Погасителните вноски са били заплащани в срок до 28.07.2009 г. , като от 15 до 82 вноска са били допускани известни забавяния в плащаниятя  и затова са начислявани и събирани наказателни лихви в общ размер от 46,87 лв. Според заключението към 17.04.2015 г. са били погасени 82 погасителни вноски  и е била изплатена главница в размер на 11513,78 лв. и договорни лихви в размер на 17773,22 лв. Поради спиране на плащанията банката е обявила кредита за предсрочно изискуем към 29.05.2015 г. След извършени корекции в съебно заседание във връзка с посоченото в констативно- съобразителната част, че банката е начислявала договорна лихва така както е уговорено в договора в размер на 7,5 %  и наказателна лихва плюс 5 пункта – или 12,5 % - вещото лице уточнява размера на дълга и неговата структура по следния начин : главница в размер на 33486,22 лв. , договорна лихва в размер на 3710,02 лв. и наказателна лихва в размер на 5715,35 лв. или общия размер на дълга към датата на подаване на заявлението в съда при настъпила предсрочна изискуемост преди този момент / 29.05.2015 г. /  е 42 911,91 лв. Вещото лице дава  и вариант на заключението си по отношение на настъпила предсрочна изискуемост към датата на подаване на исковата молба в съда. Освен това заключава , че банковите регистри по договора за ипотечен кредит  са били водени редовно, съобразно погасителния план   ипостъпилите погашения по дати , при което са покривани начислените наказателни лихви , договорни лихви и главници  в рамките на постъпилите суми  по разплащателните сметки , обслужващи кредита.

Представени са като писмени доказателства и два броя платежни нареждания от 10.06.2008 г. , според които на датата , на която според заключението на експерта е усвоен кредита, кредитополучателят Р. е наредил банков превод в полза на строителната фирма „Гепан -Георги Панчов“, на сумата в размер на 8215,50 лв.  и съответно  сумата в размер на 36304,50 лв. с посочени основание „ закупен недвижими имот в гр. П. ,ул. „Ц.О. „ № 88 „.Според представената по делото фактура  № **********/ 12.06.2008 г. , издадена от същата търговска фирма ответникът Р. дължи сумата в размер на 44520,000 лв. с ДДС за извършени строително- ремонтни работи в магазин.   

                        При       така установената по делото фактическа обстановка , съдът приема , че предявеният  иск с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ал.1 ГПК  е основателен  и по отношение на ответницата Р. за нейната солидарна отговорност за задължение по договор за ипотечен кредит от 06.06.2008 г. -  и следва да бъде уважен. Ответницата , както бе посочено по-горе не излага възражения по отношение на общите факти, а само лични правоичключващи възражения касаещи нейната солидарна отговорност за дълга.

            Установено е по безспорен и категоричен начин, че процесният кредит  е изтеглен през  времетраенето на брака на двамата ответници, като договорът е сключен между банката – ищец в настоящото производство и ответника О.Р.. Съгласно разпоредбата на чл. 121 ЗЗД , освен по силата на закона , пасивната солидарност възниква само когато е договорена. С оглед разпоредбата на чл. 32 ал.2 СК  съдът приема, че е възникнала солидарната отговорност на съпрузите за поетото към банката задължение за връщане на заетата сума по кредита  и съгласно чл. 127 ал.2 ЗЗД, ответницата като солидарен длъжник отговаря за изпълнение на тези задължения – главни и акцесорни.

         Съгласно императивната разпоредба на чл. 32 ал.2 СК , съпрузите отговарят солидарно за задълженията, поети от двамата или от единия от тях за задоволяване на нужди на семейството. Под "нужди на семейството" се разбират общите потребности на членовете на семейството, които според практиката главно са за снабдяване със храна, стоки, продукти, материали, заплащането на необходимите за съвместния живот разходи /включително за оправданите лични нужди на членовете на семейството/, задоволяването на които произтичат от изискванията за семейна солидарност, благополучие и взаимопомощ. Счита се, че всичко закупено от съпрузите по време на брака /включително и закупуването на недвижими имоти/ с посочената цел е за нуждите на семейството.

            Анализът на събраните в настоящото производство доказателства , дава основание на съда да приеме за установено, че макар да е поето само от единия съпруг / ответника Р. / , задължението по процесния договор за ипотечен кредит от 06.06.2008 г. , е поето за задоволяване нуждите на семейството на страните , а именно , със средствата от кредита  е закупен недвижим имот  и са заплатени средства за неговото ремонтиране. В този смисъл ответницата като страна по сключения договор за ипотека на този недвижим имот има не само качеството на ипетекарен длъжник , но по силата на закона се явява страна и по самото материално правоотношение по договора за банков кредит  / наред  със своя съпруг / ,  в качествоот й на солидарен длъжник за това задължение, тъй като кредитът е предназначен за задоволяване нужди на семейството.

            По делото не  се оспорва ,  а същото е видно и от представения договор за банков кредит и ипотечен договор, както и от представените от ответниците платежни нареждания , че сумата по кредита е целево отпусната  за закупуване и ремонт на недвижим имот , който поради своето предназначение / магазин / би следвало да се изполазва за извършване на търговска дейност. В тази връзка не е спорно и се установява, че макар към момента на сключването на кредита, ответникът  да е работел по трудово правоотношение , то в един последващ момент е бил регистриран  и като земедески производител за осъществяване на дейност с търговски характер.

       Средствата от кредита са реално усвоени и  е безспорно установено , че са вложени в закупуването на този нидвижим имот  и за ремонт на същия, като този имот е придобит в режим на СИО.  Съгласно константната практика на ВКС /Решение № 293/19.11.2013г. по гр.д. № 3267/2013г. на ІІІ г.о. на ВКС, постановено по чл.290 от ГПК, Решение № 211 от 23.07.2012 г. по гр. д. № 177/11 г. на IV г.о. на ВКС/, в тежест на оспорващия съпруг е да докаже, че твърдените разходи не са извършени или че удовлетворената нужда не е семейна. Щом вещите, удовлетворяващи нужди на семейството, са поначало общи, независимо от това, на чие име са придобити, то и задълженията, изпълняващи същата функция, следва да бъдат солидарни, независимо дали са поети от единия от съпрузите.

                    В тази връзка съдът намира за неоснователно основното възражение на ответницата , че закупеният недвижим имот  е с търговско предназначение  и във връзка с упражняване на търговска дейност от съпруга й, поради което не е предназначен за задоволяване на нужди на семейството. Тези безспорни факти , не опровергават , а напротив – обосновават правния ивод , че получените кредитни средства , които безспорно са вложени в този търговски обект, са задължения поети за задоволяване нуждите на семейството От събраните доказателства се налага еднозначно именно такъв извод още повече, че ответницата, в чиято тежест е било да докаже, че сумата е усвоена само и единствено за лични нужди на съпруга-кредитополучател, не е ангажирала  доказателства в подкрепа на подобна теза. Неотносимо е възражението за липсата на доходи в полза на семейството от така вложените парични средства , тъй като  в този спор от значение е единствено предназначението на получените от банката средства.

            От писмените доказателства по делото  се установява, че ищецът – кредитор е реализирал договорното си  право да обяви предсрочната изискуемост на кредита, като това право  е осъществено  с всички свои елементи, включително  и чрез връчване на изявлението на банката  за обявява на тази предсрочна изискуемост / на 27.09.2016 г. /  - преди подаване на заявлението до съда по реда на чл. 417 ГПК.Съдът счита, че това е действителната дата на настъпване на проследиците на предсрочната изискуемост, но взема предвид , че от  заключението на допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява вида и размера на задълженията на ответниците, като експерта  определя  размер  на дължима наказателна лихва / след корекция и допълнителни изчисления в съдебно заседание  / в по-голям размер от претендирания/, поради което съдът счита, че установителните претенции следва да бъдат уважени в размерите, в които са предявени.

               Установителният иск по чл. 422 ГПК  е за установяването на вземането на ищцовото банково дружеството, за което същото се е снабдило със заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, като с оглед на изложеното по-горе  този иск  следва да се уважи изцяло и се приеме , че претенцията  за това парично вземане  е основателна  и такова вземане на ищеца към ответниците  / като солидарно отговорните длъжници / съществува. В производството по ч.гр. д. № 958/ 2016   г. по описа на Пещерски РС   е присъдена лихва за забава  за периода от датата на подаване на заявлението в съда – 07.10.2016 г. до изплащане на вземането, с оглед на което и в настоящото производство  следва да се установи вземането на дружеството  за лихва за забава  за същия период .

   По изложените съображения, съдът приема , че предявеният главен иск с правно основание чл. 422 ал.1 ГПК във връзка с чл. 415 ал.1 ГПК  е основателен и следва да бъде уважен.

По осъдителния иск  предявен като претенция с правно основание чл. 430 ал.1 ТЗ  във връзка с чл. 288 ТЗ и чл. 79 ал.1 ЗЗД във връзка с чл. 86 ЗЗД  - съдът не дължи произнасяне , тъй като последният е предявен   при условията на евентуалност , при отхвърляне на иска с парвно основание чл. 422 ал.1 ГПК . В случая съдът намира, че следва да уважи главния иск, следователно не дължи произнасяне по евентуално съединения с него.  

            С оглед на изхода от делото и предвид указанията даден в т.12 от ТР № 4/ 18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС , ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят сторените в заповедното производство разноски в общ размер от 2063,03 лв. / държавна такса и възнаграждение за адвокат , както и разноски сторени в настоящото производство в размер от 4050,11 лв. за внесена държавна такса  възнаграждение за адвокта и ВЛ – съобразно представения по делото списък по чл. 80 ГПК .

            По изложените съображения Пазарджишкият окръжен  съд :

 

                                                                 Р     Е     Ш    И   :

 

            По иска на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД, със седалище адрес на управление гр. С., район „Възраждане", ул. „Света С." № 5, вписана в търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК *********, представлявано от С.П.В.- Председател на Съвета на директорите и изпълнителен директор и Р.И.Т. -Изпълнителен директор, чрез пълномощника Адвокатско дружество „Г.Ф.Т.", действащо чрез управителите адвокат А.И.Т.и адвокат И.Р.Ф., представляващи дружеството заедно и поотделно, вписани в регистъра на адвокатите при АК - С., чрез действащия по преупълномощаване адв. С.Б. със съдебен    адрес:*** /надпартерен/, ап. 10 тел. 02/980 09 04; против О.Й.Р., ЕГН **********, адрес: ***  и Л.П.Р., ЕГН **********, адрес: ***  ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО  по отношение на О.Й.Р., ЕГН **********, адрес: *** Л.П.Р., ЕГН **********, адрес: ***,че съществува солидарната им отговорност за вземането на „„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД,  по Заповед №301/ 10.19.2016  г.   за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК , издадена по ч.гр. д. № 958/ 2016  г. по описа на Пещерски РС  за следните суми : главница - 33 486,22 лева /тридесет и три хиляди четиристотин осемдесет и шест лева и двадесет и две стотинки/, ведно със законна лихва считано от 07.10.2016г. до окончателното   погасяване на задължението; Договорна лихва за периода от 28.04.2015г. до 13.09.2016г. в размер на 3562,08 лева/три хиляди петстотин шестдесет и два лева и осем стотинки/; Наказателна лихва за периода от 28.04.2015г. до 04.10.2016г. в размер на - 505,33 лева. /петстотин и пет лева и тридесет и три стотинки/.

            ОСЪЖДА   О.Й.Р., ЕГН **********, адрес: *** и Л.П.Р., ЕГН **********, адрес: *** да заплатят на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД, със седалище адрес на управление гр. С., район „Възраждане", ул. „Света С." № 5, вписана в търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК *********, представлявано от С.П.В.- Председател на Съвета на директорите и изпълнителен директор и Р.И.Т. -Изпълнителен директор, сумата в размер на 2063,03 лв. разноски в заповедното производство / държавна такса и възнаграждение за адвокат /, както и разноски сторени в настоящото исково производство в размер от 4050,11 лв.   за внесена държавна такса и възнаграждение за адвокат и вещо лице.

            Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пловдивски апелативен  съд в двуседмичен  срок от връчването му на страните.

 

 

                                                 ОКРЪЖЕН  СЪДИЯ: