№ 401
гр. София, 29.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д в закрито заседание на двадесет и
девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Калина В. Станчева
като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20211100509609 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 436, ал. 1, вр. чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от длъжника Р. И.К.. срещу отказ от 25.01.2021
г., инкорпориран в съобщение, получено на 11.06.2021 г., постановен по изпълнително
дело № 20178510401258, на ЧСИ М.П., с № 851 на КЧСИ, за прекратяване на делото по
отношение на Р.К., като един от наследниците на длъжника, на основания по чл. 433,
ал.1, т. 8 от ГПК.
В жалбата се твърди, че в периода 15.05.2018 г. - 16.04.2021 г. не са
предприемани изпълнителни действия, поради което и при изтичане на повече от две
години, през които не са предприемани такива действия делото се явява перимирано.
Моли да отмените постановлението, с което съдебния изпълнител е отказал да
прекрати изпълнителното дело спрямо Р.К.. Претендира разноски.
Взискателят ЗД „Б.И.“ АД, както и другият длъжник – А.И.А., не са взели
становище по жалбата.
В представените по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви, ЧСИ М.П., с № 851 на
КЧСИ поддържа, че обжалваното постановление е правилно и законосъобразно.
Подробно е посочил изпълнителните действия, които са предприемани и счита, че
същите са от естество да прекъснат двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Според ЧСИ от доказателствата по изпълнителното дело се установява, че не са налице
основания за прекратяване на делото по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тъй като в този срок са
предприемани изпълнителните действия поискани от взискателя. Моли да се остави
жалбата без уважение.
1
Съдът, след като обсъди данните по изпълнителното производство и
доводите на страните, намира за установено следното :
Изп. дело № 20178510401258 е образувано на 09.03.2017 г. въз основа на
изпълнителен лист, издаден на 05.02.2016 г. от СРС, с взискател ЗД „Б.И.“ АД и
длъжник И.И.А. с ЕГН **********.
При образуване на изпълнителното дело е установено, че длъжникът И.И.А. с
ЕГН ********** е починал, като съгласно удостоверение за наследници с вх. №
21921/03.04.2017 г., негови наследници по закон са Р. И.К.. с ЕГН ********** и А.И.А.
с ЕГН *******, които са конституирани в производството на мястото на длъжника по
изпълнителния титул и срещу тях за започнати действия по изпълнение.
На 15.05.2018 г. е постъпила молба с вх. № 41661/15.05.2018 г. от взискателя ЗД
„Б.И.“АД, с която е поискано извършване на имуществено проучване и налагане на
запори (възбрани) върху откритото имущество на длъжниците.
На длъжника Р. И.К.. е връчена Покана за доброволно изпълнение с изх. №
41893/14.08.2019 г. С молба с вх. № 60755/23.08.2019 г. Р. И.К.. е заявила, че приема
наследството на И.И.А..
На 04.12.2019 г. е депозирана молба от Р. И.К.. за прекратяване на
изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Със съобщение изх. №
67535/06.12.2019 г. до Р. И.К.., съдебният изпълнител е отказал да прекрати
изпълнителното дело.
На 13.01.2020 г. взискателят ЗД „Б.И.“ АД е депозирал молба с вх. №
03357/13.01.2020 г. с искане за извършване на имуществено проучване на длъжниците
и налагане на запори на откритото имущество.
На 16.04.2021 г. е насрочен опис на движими вещи на адрес: гр. София ж.к.
*******, *******.
На 21.05.2021 г., отново е постъпила молба от Р. И.К.. за прекратяване на
изпълнителното дело на основание 433, ал. 1, т. 8 ГПК, което е оставено без уважение
от ЧСИ с обжалвания отказ от 25.01.2021 г. инкорпориран в съобщение до Р. И.К..,
получено на 11.06.2021 г.
Подадената частна жалба срещу отказа за прекратяване на изпълнителното дело
е насочена срещу акт, подлежащ на обжалване, от легитимирана страна, и в
предвидения за това двуседмичен срок, поради което е процесуално допустима.
По съществото на жалбата съдът намира следното :
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство
се прекратява с постановление, когато: взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за
издръжка.
В мотивите на т. 10 от ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че в
изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат
приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи,
2
както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица.
Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано
от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения
остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в
сила разпределение и др.
Съпоставяйки особеностите на исковия и изпълнителния процес е прието от
ОСГКТ на ВКС, че взискателят, за разлика от ищеца, винаги има възможност да
проявява активно процесуално поведение за опазване на своя интерес и
удовлетворяване на подлежащото на принудително изпълнение притезание, поради
което трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес
като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия,
изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка,
предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на
вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни
действия и прилагането на нови изпълнителни способи.
В обобщение на горното в т. 10 от тълкувателния акт е прието, че когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години, изпълнителното производство се прекратява по силата на закона - на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като е без правно значение дали съдебния
изпълнител ще постанови изричен акт, който във всички случаи има единствено
констативен характер.
С депозирането на молба от 09.03.2017 г. за образуване на процесното
изпълнителното дело взискателят ЗД „Б.И.“ АД е поискал налагане на запори на
банковите сметки на длъжника, като е възложил на ЧСИ извършване на изпълнителни
действия по делото, на основание чл. 18 ЗЧСИ.
В молба с вх. № 41661/15.05.2018 г., взискателят е поискал извършване на
справка в НБДН за актуален адрес, справка в БНБ за банкови сметки и справка в НОИ
за наличие на трудови договори, както и да се наложи запор на откритите активи в
имуществото на длъжниците. С молба от 23.08.2019 г. жалбоподателката е заявила, че
приема наследството на И.И.А.. С молба с вх. № 3357/13.01.2020 г. взискателят ЗД
„Б.И.“ АД е поискал извършване на имуществено проучване на длъжниците и налагане
на запори на откритото имущество. От справката в БНБ не са открити банкови сметки
срещу които да се насочи изпълнението. От справка в НАП е установено, че Р. И.К.. е
собственик на недвижими имоти, находящи се в гр. Перник, ул. ******* с. Равно поле
и с. Макоцево. Направени са и справки в ИКАР за установяване на собствеността на
имотите и са набавени необходимите актове, за да се пристъпи към възбрана на
3
имотите. На 16.04.2021 г. е насрочен опис на движими вещи на адрес: гр. София, ж. к.
*******, *******.
Настоящият състав намира, че не се установява за период повече от две години,
в сочения от длъжника период от 15.05.2018 г. до 16.04.2021 г., взискателят да е
проявил бездействие и да не искал извършване на изпълнителни действия от ЧСИ,
поради което да е настъпила т. н. „перемпция“ по изпълнителното дело, по смисъла на
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Не се установява пасивно поведение на взискателя по
изпълнителното дело, което да е основание за прекратяването му по силата на закона
срещу длъжника - жалбоподател Р. И.К...
С оглед изложеното съдът намира, че отказа за прекратяване на изпълнителното
дело от 25.01.2021 г., инкорпориран в съобщение, получено на 11.06.2021 г.,
постановен по изпълнително дело № 20178510401258, на ЧСИ М.П., с № 851 на КЧСИ
по отношение на Р.К. на основание по чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК, е законосъобразен и
следва да се потвърди.
Така мотивиран, Софийският градски съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА отказ за прекратяване на изпълнителното дело, на основание
по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, по отношение на Р. И.К.., постановен на 25.01.2021 г.,
инкорпориран в съобщение до нея, получено на 11.06.2021 г. по изп. дело №
20178510401258, на ЧСИ М.П., с № 851 на КЧСИ.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4