№ 176
гр. София , 01.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава Иванова
Величка Цанова
в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура - София Павел
Емилов Панов (СГП-София)
като разгледа докладваното от Величка Цанова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20211000600402 по описа за 2021 година
Р Е Ш Е Н И Е
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Наказателно отделение,2-ри състав, в открито
заседание на двадесети май, две хиляди двадесет и първа, в състав:
1
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:ВЕСИСЛАВА ИВАНОВА
ВЕЛИЧКА ЦАНОВА
при участието на секретаря Ирена Милкова и на прокурор П.П., като се запозна с
докладваното от съдия Цанова в.н.о.х.д. № 402 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК.
С присъда от 03.11.2020 г.на Софийски градски съд,НО,14 състав по НОХД № 323/20
год.подс. Д. Х. М. е признат за виновен в това,че на 25.01.2019 год.,около 13.20 ч.,в
гр.София,ж.к.”Младост 1”,в района на „Хали Окръжна” по улица без име,с посока на
движение от бл.28 към входа на спешното отделение на болница „Св.Анна”,при управление
на МПС-товарен автомобил „Ситроен Джъмпер” с ДК № ********,нарушил правилата за
движение по пътищата на заден ход,а именно чл.40,ал.1 и ал.2 от ЗДвП и по
непредпазливост причинил смъртта на пешеходката Е. П. Д.,като след деянието е направил
всичко,зависещо от него,за оказване помощ на пострадалата,поради което и на основание
чл.343а,ал.1,б.”б” във вр. с чл.343,ал.1,б.”в” във вр. с чл.342,ал.1,пр.3 и чл.54 от НК е осъден
на една година лишаване от свобода ,чието изтърпяване е отложено на основание чл.66,ал.1
от НК за срок от три години,като е оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение за
извършено престъпление по чл.343,ал.1,б.”в” във вр. с чл.342,ал.1,пр.3 от НК.
На основание чл.343г във вр. с чл.37,ал.1,т.7 от НК е лишен от правоуправление за срок от
една година.
Осъден е да заплати сторените по делото разноски.
Срещу така постановената присъда е постъпила жалба от защитникът на подсъдимия в
частта за размера на наложеното му наказание,което счита за завишено предвид
обществената опасност на деянието и на дееца.Като аргумент изтъква от една страна
поведението на пострадалата,която е съпричинила резултата и от друга,че се касае за
нарушение на закона,което не се отличава с изключителност или грубо несъобразяване с
2
правилата за движение по пътищата на плоскостта на събраните достатъчно
доказателства,сочещи на изключителен превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства.Прави искане за намаляване на наложените наказания.
В съдебно заседание защитникът поддържа жалбата по изложените в нея
съображения.Отново изтъква установения превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства,както и това,че подзащитният му е шофьор и по този начин издържа
семейството си,поради което и така определения размер на лишаването от правоуправление
намира за несправедлив.Прави искане наказанието лишаване от свобода да бъде намалено да
неговия минимум,като съответно се намали и лишаването от правоуправление,по който
начин счита,че ще бъдат изпълнени целите на наказанието.
Подсъдимият поддържа казаното от защитникът си.Изразява искрено съжаление от
случилото се и моли наказанието му лишаване от правоуправление да бъде намалено,тъй
като по този начин си изкарва хляба.
Представителят на САП намира,че наказанието е определено правилно,като съдът е
съобразил и отегчаващите отговорността обстоятелства,изводими от съдебното минало на
подсъдимия.Счита,че не са налице нито многобройни,нито изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства,поради което и няма основание за приложение на разпоредбата
на чл.55 от НК.Пледира присъдата да бъде потвърдена.
Частните обвинители и техен повереник не се явяват и не вземат становище по въззивната
жалба.
В последната си дума подс.М. моли да му се намали наказанието.
Съдът, като обсъди доводите в жалбата, както и изложеното в съдебно заседание от
страните, и след като провери изцяло правилността на атакуваната присъда намира
следното:
Производството пред СГС е протекло по диференцираната процедура на чл.371,т.1, от гл.27
от НПК и при постановяване на присъдата съдът е ползвал съдържанието на съответните
протоколи и експертни заключения от досъдебното производство,като е одобрил съгласието
на страните за това и е преценил,че съответните действия по разследването са извършени
при условията и по реда,предвидени в НПК.
Чрез надлежно събрани в предходната процесуална фаза доказателства и доказателствени
средства първостепенния съд е приел за установена фактическа обстановка,която изцяло се
споделя от настоящия съдебен състав и тя е следната:
Подсъдимият е правоспособен водач на МПС,категории „ СЕ, С, М, А, АМ, В,
ТКТ”,притежаващ свидетелство за правоуправление № *********,валидно до 30.06.2021
год.Същият е назначен като шофьор-пласьор по силата на трудов договор № 031/03.05.2016
3
год. с „Ви Пи Си”ЕООД.Подс.М. е неосъждан,тъй като е реабилитиран на основание чл.88а
от НК на 01.03.3017 год., за извършено от него престъпление по чл.201,ал.1 от НК,за което е
бил наказан с пробация по силата на споразумение по НОХД № 14536/14 год. на СРС от
25.07.2014 год.
От приложената по съдебното дело справка от СДВР,отдел „Пътна полиция” е видно,че
същият не е лишаван от право да управлява МПС и не му е отнемано свидетелството за
правоуправление,а наложените му административни наказания за допуснати нарушения на
правилата за движение по пътищата са с голяма давност,тъй като са преимуществено за
периода от 2004 год. до 2007 год.,с изключение на две от тях,допуснати през 2013 год. и
2016 год. за нарушения по чл.100,ал.1,т.1 и чл.70,ал.3 от ЗДвП,за които е санкциониран с
глоби от 10 лв.,респ. 20 лв. за второто.
На 25.01.2019 год.,около 13.00 ч.,подс.М. изпълнявал служебните си задължения,като
управлявал служебния товарен автомобил „Ситроен Джъмпер” с рег.№ ******** в района
на ж.к.”Младост 1” срещу входа на спешното отделение на УМБАЛ”Св.Анна”,за да зареди
намиращият се там магазин „Хали Окръжна” с хранителни стоки.С него бил и колегата му
Й. Н.,който седял на предната дясна седалка на автомобила.Към този момент видимостта
била добра въпреки облачно-дъждовното време,в светлата част на денонощието.
Подс.М. паркирал товарния автомобил на улица без име пред входа на магазина.Пътната
настилка била асфалтова,дребнозърнеста,мокра,без неравности и наклон,дупки и
посипаности.След като разтоварили стоката,подс.М. и св.Н. се качили отново в
автомобила.Около 13.20 ч. първият от тях,като водач на автомобила,предприел маневра на
заден ход с цел напускане на района пред магазина,движейки се бавно,със скорост от около
9 км/ч,с посока на движение от бл.28 към входа на спешното отделение на болницата,а св.Н.
седял до него.В същото време пешеходката Е. Д. се движела по платното за движение на
същата улица зад автомобила,попътно спрямо посоката му на движение,в мъртвата зона за
наблюдение от водача.
Подсъдимият не възприел намиращата се зад превозното средство пешеходка и движейки се
на заден ход я ударил със задната лява част на буса,в зоната на дясната товарна
врата,вследствие на което тя била извадена от равновесие и паднала на земята,а
подсъдимият преминал с автомобила над тялото й до достигането на тялото на нивото на
задния мост.Подс.М. усетил,че автомобилът спира да се движи,вдигнал ръчната
спирачка,оставяйки двигателя да работи и заедно със св.Н. слезли и се насочили към задната
част на автомобила.Погледнали отдолу и възприели възрастната жена,която се намирала
изцяло под блуса и викала от болка.Св.Н. се дръпнал встрани,а през това време подсъдимия
застанал на колене и се опитвал да я извади,но не успял,поради което и изпратил Н. да
потърси помощ от намиращото се в близост спешно отделение на УМБАЛ „Св.Анна”.
Свидетелят изтичал до болничното заведение,където в този момент на входа на спешното
отделение спирала линейка.Казал на шофьора на линейката за инцидента,който му
4
отговорил,че веднага след като свалят пациента,ще се отзоват.На мястото на инцидента
пристигнали около десетина човека от болничното заведение,вкл.св.Е. П.-ръководител на
екипа на спешното отделение,които с помощта на подс.М. извадили изпод автомобила
пострадалата,поставили я на носилка и я отвели пеша до болницата,където били предприети
спешни медицински мероприятия.
Св.Е. П. извикала и подс.М. да се прегледа в спешното отделение,тъй като не бил в добро
състояние от притеснение за случилото се.Там св.П. му премерила кръвното налягане и
констатирала,че то е много високо,но подс.М. отказал да приеме медикаменти,тъй като
чакал да пристигнат полицейски служители и да го тестват за алкохол и наркотични
вещества.
През това време св.Н. преместил автомобила в района на спирката от редовна линия за
обществен превоз,която била в непосредствена близост до улицата без име,където
настъпило произшествието.
Св.Е. П. позвънила на тел.112 и на 07-мо РУ СДВР за да съобщи за случилото се и на място
се отзовали св.П. П. и С. А.,които били назначени като ППГ-Контрола към полицейското
управление за времето от 07.00 ч. до 19.00 ч. на същия ден.Свидетелите установили на
място св.Н.,който им разказал за произшествието и за това,че водачът на товарния
автомобил е в спешното отделение на болницата.Двамата полицейски служители се
насочили натам,където установили подс.М.,който им разказал,че е управлявал товарния
автомобил на заден ход,когато усетил,че между гумите има нещо,спрял и когато отишъл зад
автомобила,видял,че под него има възрастна жена.След това двамата свидетели се върнали
на местопроизшествието и изчакали да дойдат полицейски служители към отдел „Пътна
полиция”-СДВР.На място пристигнали полицейските инспектори,които извършили оглед на
местопроизшествието,в хода на който констатирали,че последното не е запазено,тъй като
товарният автомобил бил преместен.Също така установили,че улицата без име,на която
настъпил инцидента,била предназначена за движение в двете посоки и била съставена от
една пътна лента с широчина 6 метра,а пътната настилка била
асфалтова,дребнозърнеста,мокра,без неравности и наклон,дупки и посипаности.Вляво и
вдясно на платното за движение имало тревни площи.За ориентир била приета пресечната
точка от мисленото продължение на първия ъгъл на сграда с адрес ул.”Димитър Моллов”
№24,находяща се вляво на посоката на огледа /самата посока била приета от ул.”Д-р Стоян
Чомаков” към бл.28/.На 14.40 м. преди ориентира и на 6.50 м. вляво от десния край на
платното за движение се намерила метална стойка с монтиран върху нея пътен знак Б-1
съгласно ЗДвП.Бил извършен и оглед на товарния автомобил,който бил изместен от
местопроизшествието на ул.”Д-р Стоян Чомаков” върху четирите си колела,ориентиран с
предната си част към улицата без име.Не били установени щети по автомобила,но се
намерило забърсване на задната товарна врата.Кормилната,спирачната и светлинната
системи на автомобила били в изправност.
5
Подс.М. бил изпробван за употреба на алкохол с „Алкотест Дрегер” 7510 № 0138,пробата от
който отчела 0.00 промила.
Вследствие на удара пострадалата Е. Д. получила множество увреждания:
-травми на лицето и главата –охлузвания по лицето,фрактури на носните кости и десния
клон на долната челюст,фрактура на латерална стена на дясната орбита и кръвонасядания по
вътрешната повърхност на меката черепна обвивка,
-закрита гръдна травма-двустранни множествени серийни фрактури на ребрата,фрактури на
двете ключици,
-закрита коремна травма-хематом на слезката,ретроперитонеален хематом,хематом на
матката,разкъсвания на черния дроб,на стената и опорака на правото черво,кръвонасядане
на хилусите на десния бъбрек и в дясното ретроперитонеално пространство,разкъсване на
диафрагмата,разкъсване на предната стена на пикочния мехур,състояние след тотална
срединна лапаротомия и оперативно отстраняване на матката и слезката,както и обшиване
на разкъсаните участъци,
-тазова травма-разкъсване на дясната сакроилиачна става,разкъсване на симфизата и
раздробяване на лонните кости от двете й страни,
-фрактура на лявата бедрена кост,
-мекотъканни увреждания по крайниците.
На 26.01.2019 год. пострадалата починала,като настъпилата смърт била в непрекъсната
причинно-следствена връзка с получените от произшествието травматични увреждания.
От СМЕ е установено,че смъртта на Д. е вследствие на съчетаната травма на гръдния
кош,корема и таза,с тежки увреждания на множество анатомични структури и вътрешни
органи и масивна кръвозагуба,усложнили се с шоково състояние,като травматичните
увреждания се дължат на действието на твърди тъпи предмети по механизма на удари с и
върху такива,както и на тяхното тангенциално /косо/ действие със значителна кинетична
енергия,които могат да се получат в условията на ПТП,при блъскане от автомобил,т.е.
смъртта е с травматична генеза и е пряка последица от получените травматични
увреждания.
От КМАТЕ е прието,че смъртта на пострадалата се дължи на съчетаната травма на гръдния
кош,корема и таза,с тежки увреждания на множество анатомични структури и вътрешни
органи и масивна кръвозагуба,усложнили се с развитието на остър циркулаторен срив,като е
било налице както същинско прегазване,така и притискане от задния мост и други ниско
разположени елементи от шасито на автомобила.Изследваната по химичен път проба от
кръвта на пострадалата не е доказала наличие на алкохол и на други летливи редуциращи
6
вещества.
Според КМАТЕ мястото на удара е на улица без име в ж.к.”Младост 1”,в района на магазин
„Хали Окръжна”,по широчината на платното за движение на 1-2 метра вляво от десния му
край,считано в посоката на огледа и по дължина на около 4-5 метра преди линията на
ориентира,считано от същата посока.Механизмът на ПТП е последователно преминаване на
товарния автомобил със задната му лява част над долните крайници,таза,корема,гръдния
кош,раменния пояс и главата на пострадалата,чието тяло е било разположено относително
успоредно на надлъжната ос на автомобила,с крака към предната му част.
Причина за произшествието е предприемане на маневра движение назад от страна на водача
на товарния автомобил,без да се убеди,че пътят зад него е свободен и без да осигури
безопасното извършване на тази маневра,както и технически неправилните действия на
пострадалата пешеходка,която не се е движила възможно в най-левия край на платното за
движение.Според експертизата,подс.М. не е разполагал през целия път на движението си
назад с обективната възможност да възприеме в двете външни огледала за обратно виждане
намиращата се зад автомобила пешеходка,но е имал възможност да бъде сигнализиран за
опасност на движението си назад от осигурено от него лице.В купето над главата на водача
на товарния автомобил,поради техническите му показатели /фургон/ не е монтирано
вътрешно огледало за обратно виждане,но същият е могъл да предотврати
произшествието,ако преди да предприеме маневрата е осигурил лице,което да сигнализира
при появяването на опасност.Установено е също така от вещото лице,че пострадалата
пешеходка също е има техническа възможност да предотврати произшествието,ако при
придвижване по платното за движение е използвала възможно най-лявата му част,без да
навлиза в коридора за движение на автомобила.
За да приеме тази фактическа обстановка съдът е взел предвид,показанията на свидетелите
от предходната процесуална фаза,които е оценил като еднопосочни и
безпротиворечиви,както и в синхрон със заключенията на приетите по делото експертизи и
протоколите за извършени процесуално-следствени действия.
Въззивният съд счита за правилни и обосновани фактическите изводи на първостепенния
съд,тъй като същите са в резултат на правдив анализ на доказателствата,събрани в
предходната процесуална фаза-показанията на свидетелите,от които се установяват
времето,мястото и механизма на настъпване на произшествието ,които се подкрепят от
протоколите за извършени процесуално-следствени действия и изготвените по делото
експертизи.
Еднопосочни са сведенията и относно събитията преди и след настъпване на
произшествието-действията на подсъдимия и на св.Н.,пристигането на медицинските лица и
полицейските служители,извършването на оглед на местопроизшествието.
От заключенията на СМЕ и КМАТЕ са установени движението на автомобила и на
7
пострадалата,мястото на удара,скоростта на автомобила,видимостта на водача в огледалата
за обратно виждане,механизма и причините за настъпване на произшествието,възможността
за предотвратяването му както от страна на водача,така и от пострадалата,травматичните
увреждани и механизма на получаването им,причината за смъртта и наличието на пряка и
непрекъсната причинно-следствена връзка между уврежданията и настъпилия летален
изход.
От съществено значение се явяват изводите на експертите от КМАТЕ,че в момента на
потеглянето и движението си назад, водачът на товарния автомобил не е разполагал с
възможността да възприеме пешеходката в огледалата за обратно виждане и причина за
настъпване на произшествието е именно обстоятелството,че е предприел маневрата без да се
убеди,че пътят зад него е свободен и без да осигури безопасното извършване на тази
маневра посредством осигуряването на лице,което да му сигнализира за опасности,като
едновременно с това произшествието е настъпило и поради неправилните действия на
пострадалата пешеходка,която не се е движила възможно в най-левия край на платното за
движение.Според експертите ударът е бил предотвратим от всеки един от участниците в
произшествието и същото не би настъпило,ако подсъдимият е осигурил лице,което да му
сигнализира при появяването на опасност или при движение на пешеходката във възможно
най-лявата част на платното за движение,без да навлиза в коридора за движение на
автомобила.
Значими са и показанията на св.Н. в частта за действията на подсъдимия след
произшествието и които са в насока,че след като са слезли заедно от товарния автомобил, са
възприели под него възрастна жена,която пъшкала.М. се опитал да я извади,но не успял и го
помолил да доведе помощ от намиращата се в близост болница.След като от болницата се
отзовали и пристигнали на мястото на произшествието,подсъдимият помогнал да извадят
жената изпод автомобила и да я поставят на носилка,с която била отнесена в болницата.В
синхрон с установеното от него са показанията на св.П.,според които пострадалата е била в
съзнание и адекватна,а водачът на товарния автомобил М. е искал да съдейства по всякакъв
начин,като самият той е бил изключително притеснен и това е наложило да му измери
кръвното налягане,което е било с много високи стойности.
В обобщение ,извършената служебна проверка от страна на въззивният съд не констатира
пороци в аналитичната дейност на първостепенния съд,като фактическата обстановка е
правилно установена,въз основа на коректен прочит на доказателствата ,събрани във фазата
на досъдебното производство,обсъдени в съвкупност с изготвените експертизи и
протоколите за извършени процесуално-следствени действия.
С оглед на изложеното правилно и законосъобразно първостепенния съд е приел,че подс.М.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.343а,ал.1,б.”б” във вр. с чл.343,ал.1,б.”в” във вр. с чл.342,ал.1 от НК,като от обективна
страна на инкриминираните дата и място,при управление на МПС е нарушил правилата за
8
движение по пътищата,регламентирани в чл.40,ал.1 и 2 от ЗДвП и по непредпазливост е
причинил смъртта на пешеходката Е. Д.,като след деянието е направил всичко,зависещо от
него,за оказване помощ на пострадалата и го е оправдал по първоначално повдигнатото му
обвинение по чл.343,ал.1,б.”в” във вр. с чл.342,ал.1,пр.3 от НК.
По силата на чл.40,ал.1 и ал.2 от ЗДвП подс.М. е бил длъжен,преди да започне движението
назад,да се убеди,че пътят зад автомобила е бил свободен и няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението,както и не осигурил лице,което да му
сигнализира за опасности.Горното е било безусловно необходимо с оглед техническите
характеристики на управлявания от него товарен автомобил, в купето на който не е било
монтирано вътрешно огледало за обратно виждане и това е препятствало възможността му
да наблюдава непрекъснато пътя зад автомобила.В нарушение на така разписаните правила,
същият е предприел движение назад,не е възприел намиращата се зад превозното средство
пешеходка и е реализирал произшествието,в резултат на което й е причинена съчетана
травма,довела до смъртта й на следващият ден.
Въззивният съд споделя правния извод на първостепенния ,че след деянието подс.М. е
направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата,тъй като от
показанията на единствения очевидец в лицето на св.Н. и тези на св.П. е видно,че след като
е слязъл от товарния автомобил,е възприел,че пешеходката е жива, опитал се е да я издърпа
изпод превозното средство и след като не е успял, е помолил св.Н. да извика помощ от
намиращата се в близост болница,а след това е продължил да съдейства на отзовалите се
медици и след като те са пристигнали на място.В този смисъл неговите действия обективно
и субективно са били насочени към спасяване на нейния живот,поради което и правилно
деянието е квалифицирано от първия съд като такова по чл.343а,ал.1,б.”б” от НК.
От субективна страна престъплението е извършено при форма на вината непредпазливост в
проявлението й на небрежност,тъй като подс.М. не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици ,но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.Същият е
съзнавал,че поради характеристиките на управлявания от него товарен автомобил няма
видимост на пътя при управление назад и поради това е бил длъжен и е бил в състояние да
предвиди,че във всеки един от момент от изпълнението на тази маневра,би могло да
възникне опасност за движението.
Необходимо е да се изтъкне,че пострадалата също е имала неправомерно поведение върху
платното за движение,изразило се в нарушение на разпоредбите на чл.108,ал.2,т.1 от
ЗДвП,като е създала предпоставки за възникване на ПТП,тъй като не се е движела възможно
в най-левия край на платното за движение,навлизайки в коридора за движение на
автомобила.В този смисъл конкретиката на настоящия случай разкрива типичните признаци
на съпричиняване,доколкото ако тя не бе осъществила движението си по пътното платно по
избрания от нея начин,до транспортното произшествие и до неговия тежък резултат не би се
стигнало.
9
При определяне на вида и размера на наказанието, първостепенния съд е взел предвид като
отегчаващо отговорността обстоятелство предходното му осъждане,за което е преценил,че
не е бил реабилитиран към момента на извършване на настоящото деяние,а като
смекчаващи такива е отчел положителните му характеристични данни,изразеното от него
съжаление и съпричиняването от страна на пострадалата.С оглед на това и при превес на
последните ,съобразявайки и санкционната част на разпоредбата на чл.343а,ал.1,б.”б” във
вр. с чл.343,ал.1,б.”в” във вр. с чл.342,ал.1,пр.3 от НК ,според която се предвижда наказание
лишаване от свобода до четири години,е определил последното за срок от една година,чието
изтърпяване е отложил на основание чл.66,ал.1 от НК за срок от три години,като за да
приложи института на условното осъждане, в противоречие с приетото преди това,е
намерил,че подсъдимият е реабилитиран и предвид ниската му степен на обществена
опасност и характера на деянието,то не е необходимо изолирането му от обществото.За
същият срок от една година съдът е лишил подс.М. и от правоуправление по реда на чл.343г
във вр. с чл.37,ал.1,т.7 от НК.
Именно към тази част от присъдата е насочено оплакването на въззивния жалбоподател и
настоящият съдебен състав намира същото за основателно.
Видно е,че извън вниманието на СГС са останали редица обстоятелства,които имат значение
за определяне на отговорността на подсъдимия и които могат да се причислят към
смекчаващите такива.
На първо място е необходимо да се посочи,че към момента на извършване на това
престъпление,подс.М. е бил реабилитиран и това е така,защото е видно от справката му за
съдимост,че споразумението на СРС по НОХД № 14536/14 год.,е влязло в сила на 25.07.2014
год. и със същото му е наложено наказание пробация с пробационни мерки „Задължителна
регистрация по настоящ адрес” и два пъти седмично задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от шест месеца.В справката е отбелязано,че пробацията е
изтърпяна на 28.02.2015 год. и реабилитацията по право е настъпила на 01.03.2017 год. по
силата на чл.88а от НК.Според последната,когато от изтърпяването на наказанието е изтекъл
срок,равен на този по чл.82,ал.1 от НК и осъденият не е извършил ново умишлено
престъпление от общ характер ,за което се предвижда наказание лишаване от
свобода,осъждането и последиците му се заличават независимо от предвиденото в друг
закон или указ.По силата на чл.82,ал.1,т.5 от НК давността за наложеното на подсъдимия
наказание е две години или реабилитацията е настъпила именно на 01.03.2017 год.
Настоящото престъпление е извършено на 25.01.2019 год.,към който момент подс.М. е бил
реабилитиран и факта на предишното му осъждане не може да се цени като отегчаващо
отговорността обстоятелство.
На следващо място, от приложената от СДВР „Пътна полиция” справка се установява,че
същият е дългогодишен водач на МПС и като такъв е бил санкциониран за допуснати
различни нарушения на правилата за движение по пътищата,за последен път през 2016
10
год.,но нито едно от нарушенията като тежест не е довело до отнемането на свидетелството
му за правоуправление.Прави впечатление,че тези нарушения са били извършени
преимуществено в периода от 2004 год. до 2007 год. и единствено последните две са от 2013
год. и 2016 год.,т.е. те са били концентрирани в един значително отдалечен период от
време,докато в последните години,от 2016 год. до сега,водачът не е допускал въобще
нарушения на правилата за движение.Следва също така да се има предвид,че последните две
нарушения,за които подсъдимият е бил наказан с глоби от по 10 лв. и 20 лв.,по естеството си
не са предпоставяли непосредствена и съществена опасност от пътнотранспортни
произшествия.
С оглед на изложеното настоящият съдебен състав счита,че очертаните смекчаващи
отговорността обстоятелства-чисто съдебно минало,трудова ангажираност,изразено искрено
съжаление и критичност към случилото се,съпричиняването от страна на
пешеходката,липсата на предходни нарушения на правилата за движение по пътищата през
последните пет години,формата на вината-несъзнава непредпазливост,инициативата да
насочи св.Н. да потърси помощ от близкото лечебно заведение са от естество да обусловят
намаляване на размера на наказанието лишаване от свобода в рамките на шест месеца.
За същият срок следва да бъде намалено и наказанието лишаване от
правоуправление,определено по реда на чл.343г във вр. с чл.37,ал.1,т.7 от НК ,като в тази
насока съдът съобрази и обстоятелството,че основната професия на подсъдимия е пряко
свързана с управление на МПС,а лишаването му от това право за продължителен период от
време би рефлектирало върху издръжката на цялото му семейство.
По изложените съображения атакуваната присъда следва да бъде изменена,като се намалят
наложените на подс.М. наказания лишаване от свобода от една година и наказание лишаване
от правоуправление също от една година на шест месеца за всяко едно от тях.В останалата
част присъдата следва да бъде потвърдена.
РЕШИ:
Така мотивиран, Софийски апелативен съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА присъда от 03.11.2020 г.на СГС,НО,14 състав по НОХД № 323/20 год.,като
НАМАЛЯВА наложеното на подс.Д. Х. М. наказание лишаване от свобода на ШЕСТ
11
МЕСЕЦА и срокът на наказанието лишаване от право да управлява моторно превозно
средство също на ШЕСТ МЕСЕЦА.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от съобщаването му на
страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12