РЕШЕНИЕ
№ 833
гр. Велико Търново, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:АННА ДИМОВА
при участието на секретаря ЦВЕТАНКА Й. ЗИНЕВА
като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело №
20224110100139 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на "Агенция за
събиране на вземания" ЕАД - град София срещу ЦВ. С. АЛ.. Процесуалният
представител на дружеството развива съображения, че на 21.03.2018 година между
"Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД и ответника е сключен Договор за
потребителски паричен кредит № 3145030, съгласно който, заемодателят е
предоставил на заемателя заем в размер на 20 000.00 лева, която сума е преведена по
посочена от него банкова сметка на 22.03.2018 година. Твърди, че страните са
постигнали съгласие главницата или общия размер на кредита да е в размер на
22 128.40 лева, който представлява сбор от чистата стойност на кредита в размер на
20 000.00 лева, такса за разглеждане на кредита в размер на 200 лева и 1 928.40 лева –
застрахователна премия за включване на кредитополучателя в групова застраховка,
като същите са разделени на 120 броя месечни плащания. Съгласно условията на
сключената застраховка при неплащане на текуща месечна застрахователна премия на
съответния падеж и след даден допълнителен едномесечен гратисен период,
застрахователното покритие се прекратява автоматично, поради което считано от
01.10.2019 година по задължението не са начислявани месечни застрахователни
премии. Твърди, че страните са уговорили фиксиран размер на възнаградителната
лихва, като за целия срок на договора същата възлиза в размер на 11 838.80 лева.
1
Посочва, че ответникът е поел задължение да върне отпуснатата в кредит сума, ведно с
начислените лихви и разноски на 120 броя месечни анюитени вноски, всяка в размер на
283.06 лева, като първата погасителна вноска е дължима на 01.04.2018 година, а
последната на 01.03.2028 година, съгласно погасителен план, неразделна част от
договора. Твърди, че поради неизпълнение на задължението на ответника да заплати в
срок погасителните вноски, кредитът е обявен за предсрочно изискуем на основание
чл. 13, ал. 2, б. „а“ от ОУ, за което ответникът е уведомен от ищцовото дружество на
15.09.2021 година с уведомително писмо чрез ЧСИ Ив. Цанкова. Посочва, че съгласно
договора кредитополучателят дължи и обезщетение за забава в размер на годишната
законна лихва, като на посоченото основание на ответника е начислена такава в размер
на 1 799.52 лева за периода от 02.10.2019 година до подаване на заявление по чл. 410
ГПК. Твърди, че на 22.04.2020 година е подписан Индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ и Приложение № 1 от същата дата към Рамков
договор от 02.11.2018 година, по силата на който, кредитодателят му е цедирал
вземанията си срещу ответника по процесния договор за кредит, ведно с всички
привилегии, лихви и обезпечения. Посочва, че в качеството си на пълномощник на
цедента е уведомил длъжника за извършената цесия в съответствие с чл. 99, ал. 3 ЗЗД,
чрез ЧСИ Ив. Цанкова. Твърди, че от страна на ищеца е изпратено и уведомително
писмо, за извършената цесия и за настъпилата предсрочна изискуемост, връчено чрез
ЧСИ. Ив. Цанкова. Развива съображения, че ответникът следва да се счита за уведомен
за извършената цесия и за настъпилата предсрочна изискуемост с получаването на
исковата молба и приложенията към нея. Твърди, че за вземанията си, които са в общ
размер на 21 839.52 лева, се е снабдител със заповед за изпълнение по Ч.гр.д. №
3382/2021г. на ВТРС, която е връчена редовно на длъжника и срещу която последният
е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Направено е искане да бъде прието
за установено по отношение на ЦВ. С. АЛ., че дължи на " Агенция за събиране на
вземания" ЕАД - град София сумата в размер на 18 405.45 лева - главница по Договор
за потребителски паричен кредит № 3145030 от 21.03.2018 година; сумата в размер на
1 634.55 лева – възнаградителна лихва за периода от 01.10.2019 година до 22.04.2020
година, сумата в размер на 1 799.52 лева – лихва за забава за периода от 02.10.2019
година до 30.11.2021 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.11.2021 година до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед № 1436
за изпълнение на парично задължение от 02.12.2021 година по Ч.гр.д. № 3382/2021
година на ВТРС. Навежда доводи, че в случай, че съдът приеме, че предсрочната
изискуемост не е обявена преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, то същата е
обявена с получаване на исковата молба от ответника по делото. В тази връзка, в
условията на евентуалност, ако бъдат отхвърлени предявените установителни искове, е
направено искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на
2
18 405.45 лева - главница по Договор за потребителски паричен кредит № 3145030 от
21.03.2018 година; сумата в размер на 1 634.55 лева – възнаградителна лихва за
периода от 01.10.2019 година до 22.04.2020 година, сумата в размер на 1 799.52 лева –
лихва за забава за периода от 02.10.2019 година до 30.11.2021 година, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението. Претендира да бъдат присъдени
направените от дружеството разноски по делото както в исковото, така и в заповедното
производство.
Препис от исковата молба е връчен редовно – лично на ответника по делото,
който в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба. Развива
съображения, че не оспорва наличието на правоотношение между него и "Уникредит
Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, но не и такова с ищеца по делото. Оспорва да е
уведомен, както за настъпването на предсрочна изискуемост на задължението му
кредита, така и за извършването на цесията. Направено е искане предявените по делото
искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, а и от представения заверен препис на Договор за
потребителски паричен кредит № 3145030 oт 22.03.2018 година, ведно с общи условия
и към него /л. 8-13 от делото/ се установява, че "Уникредит Кънсюмър Файненсинг"
ЕАД и ответникът са сключили договор, по силата на който дружеството е
предоставило на ответника кредит в размер на 20 200.00 лева, като последният се
задължил да я върне, ведно с уговорената договорна лихва. Страните по договора са
уговорили и такса за разглеждане на документите в размер на 200.00 лева, като
последната, наред с чистата стойност на кредита от 20 000.00 лева или общо сумата в
размер на 20 200.00 лева, представлява общ размер на кредита (главница). Видно от
договора страните са уговорили кредитът да бъде усвоен по посочената в него банкова
сметка на заемателя. Страните по договора са уговорили и заплащането на
„Застрахователна премия“ в размер общо на 1 928.40 лева, която да бъде плащана
ежемесечно в размер на 16.07 лева, като бъде включена в общия размер на
погасителната вноска. В тази връзка кредитополучателят е подписал декларация за
приемане на застраховането по приложения сертификат за застраховка и които са част
от самия договор за потребителски паричен кредит. Общата стойност на договорените
плащания е в размер на 33 966.55 лева, която сума страните са постигнали договорка
да бъде платена на 120 броя месечни вноски, всяка в размер на 283.06 лева с падеж на
първата – на 01.04.2018 година и падеж на последната – на 01.03.2028 година.
Посоченият в договора Годишният процент на разходите е 12.29 %. В чл. 3 от ОУ е
предвидено, че посоченият договорен размер на всяка месечна погасителна вноска
включва съответната част от главницата, лихвата върху нея и съответната част от
3
застрахователната премия. Съгласно чл. 12, ал. 2, б. „а“ от ОУ, които са част от самия
договор кредитодателят има право да прекрати едностранно правоотношението с
кредитополучателя и да обяви всички вземания по предоставения кредит за
предсрочни изискуеми в пълен размер при неплащане на две последователни
погасителни вноски по кредита (главница и лихви), като при неплащане в срок от 15
дни от получаването на известието за предсрочна изискуемост на задълженията по
договора за кредит, кредитополучателят дължи и обезщетение в размер на годишната
законна лихва, разделена на 360 дни за всеки ден забава /ал. 3, на чл. 12 от ОУ/.
От Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.11.2018 година
/л. 14-20 / се установява, че кредитодателят се е съгласил да прехвърли на "Агенция за
събиране на вземания" ЕАД – град София всички вземания, дължими на продавача от
длъжници – физически лица, ведно с всички привилегии, обезпечения и другите им
принадлежности, които включват и които ще бъдат прехвърляни ежемесечно с отделни
договори за цесия, като отделните вземания ще бъдат определи и индивидуализирани в
Приложение № 1 към всеки отделен месечен договор за цесия. По делото е приложен и
Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 22.04.2020
година, съгласно който продадените и прехвърлени вземания са описани в приложение
№ 1, който е неразделна част от него и се отнасят към 22.04.2020 година. С писмено
потвърждение по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД /л. 24/ цедентът е потвърдил, че
изброените в Приложение № 1 от 22.04.2020 година /л. 25-27/ са прехвърлени на
цесионера. В представеното по делото заверено копие на извлечение от Приложение №
1 от 22.04.2020 година са посочени номерът на договора за кредит, датата на договора,
ЕГН и трите имена на кредитополучателя и остатъкът от него. Приложено е и
пълномощно във връзка с цесията /л. 28-30/, в което изрично е посочен ответникът,
който следва да бъде уведомен за извършената цесия.
Ищецът, в качеството си на пълномощник на цедента по договора за цесия /л.
32-33/ е изпратил до ответника уведомително писмо от 15.06.2021г. за извършеното
прехвърляне на задълженията му по процесния договор за кредит, както и за общия
размер на задължението му по него. Видно от приложеното по делото известие за
доставяне, пратката е върната като непотърсена. В качеството си на пълномощник на
цедента по договора за цесия, ищецът е изпратил повторно до ответника
уведомителното писмо от 15.06.2021г. /л. 34/, като същото е връчено на ответника по
реда на чл. 46 ГПК чрез ЧСИ. Препис от уведомителното писмо и посоченото по-горе
пълномощно са връчени и лично на ответника, ведно със съобщението по чл. 131 ГПК.
Съгласно заключението по изготвената по делото съдебно-счетоводна
експертиза /л. 83-89/ заемодателят "Уникредит Кънсююмър Файненсинг" ЕАД е
предоставил на ответника ЦВ. С. АЛ. чиста сума в размер на 20 000 лева, която е
преведена по посочена от него банкова сметка на 22.03.2018 година, а сумата в размер
4
на 200 лева, представляваща такса за разглеждане на кредита, е удържана съгласно
условията по сключения договор. По Договор за потребителски паричен кредит №
3145030 има плащания в общ размер на 5 631.01 лева, от които за погасяване на
главницата в размер на 1 794.55 лева, за погасяване на възнаградителна лихва в размер
на 3 474.14 лева, за погасяване на застраховка по процесния кредит сума в размер на
298.88 лева и погасени лихви за просрочие в размер на 63.44 лева. С постъпилите
плащания са погасени изцяло 18 месечни погасителни вноски, и частично 19
погасителна вноска, с падежна дата 01.10.2019 година, от която са погасени
възнаградителна лихва в размер на 16.67 лева и застраховка кредит в размер на 16.07
лева. Кредитополучателят е направил последна вноска по предоставения кредит на
08.10.2019 година, след което липсват плащания. Размерът на непогасената главница
по процесния договор от 01.10.2019 година до 01.03.2021 година е в размер на
18 405.45 лева, представляващи разликата между главницата, съгласно договора и
погасителен план, в размер на 20 200 лева и погасените суми по нея в размер на
1 794.55 лева. Дължимата законна лихва върху просрочената главница за периода от
02.10.2019 година до 30.11.2021 година върху установената сума в размер на 18 405.45
лева е в размер на 4 044.09 лева.
От приложеното по делото Ч.гр.д. № 3382 по описа на Районен съд – Велико
Търново за 2021 година се установява, че във връзка с подадено Заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 02.12.2021 година е издадена Заповед №
1436 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника ЦВ. С.
АЛ. за сумата в размер на 18 405.45 лв. - главница, представляваща задължение по
Договор за потребителски паричен кредит № 3145030 от 21.03.2018 година; сумата в
размер на 1 634.55 лв. – възнаградителна лихва за периода от 01.10.2019 година до
22.04.2020 година; сумата в размер на 1 799.52 лева – обезщетение за забава за периода
от 02.10.2019 година до 30.11.2021 година, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението – 30.11.2021 година до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата общо в размер на 486.79 лв., представляваща направени
по делото разноски. Заповедта за изпълнение е връчена редовно на длъжника, който в
срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подал възражение, поради което и на основание чл. 415,
ал. 1, т. 1 ГПК на заявителя е указано, че може да предяви иск за вземането си.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответника е
процесуално допустим, доколкото е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК от
кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която
длъжникът е възразил в срока по чл. 414, ал. ал. 2 ГПК, поради което и на основание
чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК на заявителя е указано, че може да предяви иск за установяване
на вземанията си. Същият има за предмет посочените в заповедта за изпълнение суми.
5
Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е установяване съществуването
на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на посоченото в нея
основание. В този смисъл, за да бъде уважен предявеният по делото иск е необходимо
в условията на пълно и главно доказване ищецът да установи наличието на валидно
облигационно отношение между кредитодателя и кредитополучателя по договора за
потребителски паричен кредит, усвояването на кредита от ответника, настъпила
изискуемост на вземанията по кредита, размера на претендираните отделни вземания,
прехвърлянето на вземанията по кредита на ищеца с договор за цесия, за който
ответникът е надлежно уведомен по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършеното
прехвърляне на вземанията.
В случая по делото кредитодателят по договора за потребителски паричен заем с
ответника е прехвърлил по реда на чл. 99 ЗЗД вземанията си по него на ищцовото
дружество въз основа на Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
/цесия/ от 02.11.2018 година, Индивидуален договор за прехвърляне на вземания
(цесия) от 22.04.2020 година и Приложение № 1 от 22.04.2020г. към него, в което
цедираното вземане е индивидуализирано по обем и обхват. За да породи действие
договорът за цесия е достатъчно постигането на съгласие между стария и новия
кредитор и от този момент страните по договора за прехвърляне на вземания са
валидно обвързани от него, като цесионерът се явява носител на придобитите
имуществени права. За да има действие спрямо длъжника не е необходимо нито той да
участва в договора, нито да го приеме, а е необходимо единствено същият да бъде
уведомен от предишния кредитор за прехвърлянето – чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. Целта на
уведомяването е длъжникът да бъде обвързан с договора за прехвърляне на вземането,
като същевременно последният да бъде защитен от ненадлежно изпълнение на
задължението си. Законодателят не е предвидил специален ред за уведомяване на
длъжника, като липсва забрана съобщението за цесията да бъде извършено от
цесионера по силата на нарочно упълномощаване от цедента /Решение № 137 от
02.06.2015 година/ по гр. д. № 5759/2014г. на ІІІ г.о. на ВКС/, какъвто е и настоящият
случай, доколкото по делото са приложени доказателствата, че ищецът е упълномощен
от цедента да уведоми ответника за извършеното прехвърляне на процесното вземане.
Съдът, в настоящия му състав приема, че ответникът е надлежно уведомен за
извършената цесия, чрез Уведомително писмо, връчено чрез ЧСИ на 15.09.2021 година
по реда на чл. 46 ГПК /л. 34/. Освен това към исковата молба също са приложени
преписи както от уведомлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, така от посоченото по-горе
пълномощно, поради което с достигане на същите до длъжника в процедурата по чл.
131 ГПК е налице надлежно съобщаване на цесията по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД и
същата поражда действие по отношение на него, съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД /Решение
№ 3 от 16.04.2014г. по т.д. № 1711/2013г. на II т.о. на ВКС/. Нещо повече, длъжникът
може да възразява за липсата на уведомяване за прехвърляне на вземането само ако
6
едновременно с това твърди, че е изпълнил на стария кредитор или на овластено от
него лице преди да е уведомен за цесията /Решение № 40 от 13.05.2010г. по т.д. №
566/2009г. на I т.о. на ВКС и Определение № 987 от 18.07.2011г. по гр.д. № 867/2011г.
на IV г.о., ВКС/. В случая по делото липсват както твърдения, така и каквото и да е
доказателства ответникът да е платил преди да му е връчен препис от исковата молба
на лице различно от цесионера, поради което настоящият съдебен състав приема, че
ищецът е титуляр на вземанията по процесния договор за потребителски паричен
кредит.
Не е спорно по делото, а и от събраните доказателства безспорно се установява и
съществуването на валидно заемно правоотношение по силата на договор за кредит за
текущо потребление по смисъла на чл. 9 и сл. ЗПК. Ответникът не оспорва и че
кредитодателят е бил изправна страна по договора, тъй като е изпълнил задължението
си да предостави на ответника сумата, посочена в договора, чрез превеждането й по
негова банкова сметка. Получаването на дадената в заем сума безспорно се установява
от заключението по допусната съдебно-счетоводна експертиза, съгласно която сумата
в размер на 20 000.00 лева е била преведена по сметка на ответника на 22.03.2018
година. Това от своя страна е породило задължението на последния да върне заетата
сума, заедно с уговорените лихви и застрахователна премия на 120 броя месечни
вноски, всяка в размер на 283.06 лева и с падеж на първата – на 01.04.2018 година и
падеж на последната – на 01.03.2028 година. С исковата молба ищецът е признал, че
ответникът е извършвал плащания по договора за кредит.
От заключението на допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза
безспорно се установява и че за погасяване на задължения по кредита към „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД ответникът е извършил плащания в размер общо на
5 631.01 лева, от които за погасяване на главницата в размер на 1 794.55 лева, за
погасяване на възнаградителна лихва в размер на 3 474.14 лева, за погасяване на
застрахователна премия в размер на 298.88 лева и погасени лихви за просрочие в
размер на 63.44 лева, като същият е преустановил плащанията за погасяване на
задълженията на 08.10.2019 година, когато е направил последно плащане по договора,
с което са погасени изцяло 18 погасителни вноски и частично е погасена 19-а
погасителна вноска. От заключението е видно и че непогасеният размер на главницата
по процесния договор за кредит е в размер на 18 405.45 лева. Неизпълнението на
задълженията на кредитополучателя за погасяване на задължението му е породило за
банката правото да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем на основание чл.
12, ал. 2, б. „а“ от ОУ към договора. Съгласно задължителните разяснения, дадени в т.
18 от ТР №4/18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, а и с оглед
уговореното между страните /чл. 12, ал. 3 от ОУ/, за да се прояви действието на
предсрочната изискуемост не е достатъчно да е налице забава в плащане на две
последователни погасителни вноски, а необходимо кредиторът да доведе до знанието
7
на длъжника волята си, че прави изискуеми преди крайния срок всички непадежирали
вноски. В случая по делото, видно от приложеното Уведомително писмо /л. 34-гръб/,
връчено чрез ЧСИ, ищецът е уведомил ответника, че поради просрочие и неплащане на
погасителни вноски по Договор за кредит № 3145030 от 21.03.2018 година, сключен с
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, всички вземания по него са изискуеми
изцяло и в пълен размер, считано от датата на получаване на писмото. Същото е
връчено на 15.09.2021 година по реда на чл. 46 ГПК, поради което настоящият съдебен
състав приема, че ищецът надлежно е уведомил ответника за настъпилата предсрочна
изискуемост на задълженията му по договора кредит, преди подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК. За пълнота на изложението следва да бъде посочено и че обявяването
на предсрочната изискуемост на задължението по договора за кредит може да бъде
обявена на длъжника и с връчването на препис от исковата молба и приложенията към
нея, когато в тях е обективирана волята на кредитора да преобразува кредита в
предсрочно изискуем, като това обстоятелство, макар и настъпило след предявяване на
иска, следва да се съобрази по правилото на чл. 235, ал. 3 ГПК, доколкото
представлява факт, който е от значение за спорното право. В този смисъл са т. 9 на ТР
№ 4/2013г. на ОСГТК, ТР № 8/02.04.2019 г. по тълк. д. № 8/2017г. на ОСГТК, Решение
№ 10 от 25.02.2020г. по т.д. № 16/2019 г. на II т.о. на ВКС и др.
По отношение на вземането за възнаградителна лихва следва да се има предвид,
че същото представлява възнаграждение за предоставянето и ползването на кредита за
срока на договора. Следователно до крайния срок на договора или до датата на
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита договорната лихва е дължима,
съгласно уговорения между страните погасителен план. След настъпване на
предсрочната изискуемост договорна лихва не се дължи /т. 2 от ТР № 3/27.03.2019г. по
тълк. дело № 3/2017г. на ОСГТК/. В случая по делото, възнаградителна лихва се
претендира за периода от 01.10.2019 година до 22.04.2020 година (датата, на която е
прехвърлено вземането), поради което и с оглед диспозитивното начало в гражданския
процес съдът дължи произнасяне единствено за периода, за който се претендира
възнаградителна лихва. Според заключението на вещото лице, последното плащане по
кредита, извършено от ответника е от 08.10.2019 година, като със същото частично е
погасена 19-а погасителна вноска за сумата в размер на 16.67 лева - възнаградителна
лихва и застраховката по кредита в размер на 16.07 лева, поради което и доколкото към
датата на прехвърляне на вземането на ищцовото дружество е настъпил падежът на
погасителните вноски до 25-а включително, за претендирания период ответникът
дължи възнаградителна лихва общо в размер на 1 039.66 лева, т.е. дължимата по
погасителен план възнаградителна лихва за вноските с настъпил в този период падеж –
от 19-а /частично, след приспадане на 16.67 лева/ до 25-а, включително.
На следващо място, доколкото от събраните по делото доказателства безспорно
се установява, че ответникът е преустановил плащанията по договора, считано от
8
08.10.2019 година, като от 19-а погасителна вноска са погасени частично
възнаградителната лихва и застраховката по кредита, същият е изпаднал в забава за
задължението му за главница от 19-а вноска /от 02.10.2019 година/, респективно -
дължи и обезщетение за забава. Същата обаче не се дължи върху целия размер на
неплатената главница, както е изчислена от ВЛ, съобразно поставения от ищеца
въпрос, а върху всяка просрочена вноска от 19-а до 42-а погасителна вноска,
включително, считано от датата на падежа на съответната вноска до подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК, а от датата на обявяване на кредита за предсрочно
изискуем /15.09.2021 година/ до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
/30.11.2021 година/ – върху предсрочно изискуемата главница, която е в размер на
15 209.88 лева /от 43-а до 120-а погасителна вноска/. Изчислено с помощта на он-лайн
калкулатор, така както е посочено по-горе, обезщетението за забава възлиза в размер
на 646.51 лева. При изчисляване на същото е съобразена разпоредбата на чл. 6
ЗМДВИПОРНС.
По делото липсват както твърдения, така и каквито и да е доказателства
ответникът да е заплатил посочените по-горе задължения, поради което настоящият
съдебен състав намира, че предявените по делото установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК се явяват основателни и доказани за сумата в размер на
18 405.45 лв. - главница, представляваща задължение по Договор за потребителски
паричен кредит № 3145030 от 22.03.2018 година, сключен с "Уникредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД, за сумата в размер на 1 039.66 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 01.10.2019 година до 22.04.2022 година, за сумата
в размер на 646.51 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
02.10.2019 година до 30.11.2021 година, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.11.2021 година до окончателното
изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед № 1436 за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК от 02.12.2021 година по Ч.гр.д. № 3382/2021г.
по описа на Районен съд – Велико Търново. В останалата част, за разликата до пълните
предявени размери, т.е. за сумата в размер на 594.89 лева – възнаградителна лихва за
периода от 01.10.2019 година до 22.04.2020 година и за сумата в размер на 1 153.01
лева – обезщетение за забава за периода от 02.10.2019 година до 30.11.2021 година,
предявените по делото установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК се
явяват неоснователни, поради което и като такива следва да бъдат отхвърлени в тези
им части.
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски,
както в исковото, така и в заповедното производство /т. 12 от ТР №4/18.06.2014г. по
тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК, на ВКС/ се явява частично основателна. В исковото
производство ищецът е доказал извършването на разноски за държавна такса в размер
на 436,79 лева, за депозит по изготвената ССЕ в размер на 200.00 лева, като
9
същевременно дружеството е представлявано от юрисконсулт, поради което на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 37 ЗПП му се следва юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100.00 лева, определено от съда в размер на минималния
такъв, предвиден в разпоредбата на чл. 25, ал. 1 НЗПП. По правилото на чл. 78, ал. 1
ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски, съразмерно с
уважената част на предявените искове в размер на 677.82 лева, респективно - за
заповедното производство дължи заплащането на разноски в размер от 447.83 лева,
съразмерно с уважената част на исковите претенции.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ЦВ. С. АЛ. от *, с ЕГН
**********, че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, със
седалище и адрес на управление град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис
сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, с ЕИК ********* СУМАТА в размер на 18 405.45 лв.
/осемнадесет хиляди четиристотин и пет лева и четиридесет и пет стотинки/ -
главница, представляваща задължение по Договор за потребителски паричен кредит №
3145030, сключен на 22.03.2018 година, сключен с "Уникредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД; СУМАТА в размер на 1 039.66 лв. /хиляда тридесет и девет лева
и шестдесет и шест стотинки/ - възнаградителна лихва за периода от 01.10.2019
година до 22.04.2020 година; СУМАТА в размер на 646.51 лв. /шестстотин
четиридесет и шест лева и петдесет и една стотинки/ - обезщетение за забава за
периода от 02.10.2019 година до 30.11.2021 година, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.11.2021 година до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед № 1436
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 02.12.2021 година по Ч.гр.д.
№ 3382/2021г. по описа на Районен съд – Велико Търново.
ОТХВЪРЛЯ предявените от АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“
ЕАД, със седалище и адрес на управление град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №
25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, с ЕИК ********* срещу ЦВ. С. АЛ. от *, с
ЕГН ********** искове с правно основание чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 415, ГПК,
във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, ЗА
СУМАТА в размер на 594.89 лева /петстотин деветдесет и четири лева и осемдесет и
девет стотинки/ – възнаградителна лихва за периода от 01.10.2019 година до 22.04.2020
година и ЗА СУМАТА в размер на 1 153.01 лева /хиляда сто петдесет и три лева и
една стотинки/ – обезщетение за забава за периода от 02.10.2019 година до 30.11.2021
година, за които суми е издадена Заповед № 1436 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 02.12.2021 година по Ч.гр.д. № 3382/2021г. по описа на
10
Районен съд – Велико Търново, като неоснователни.
ОСЪЖДА ЦВ. С. АЛ. от *, с ЕГН **********да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, със седалище и адрес на управление град
София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, с ЕИК
********* сумата в размер на 677.82 лева /шестдесет седемдесет и седем лева и
осемдесет и две стотинки/, представляваща направените от дружеството в исковото
производство съдебни разноски, съразмерно с уважената част на предявените искове,
както и сумата в размер на 447.83 лева /четиристотин седемдесет и седем лева и
осемдесет и три стотинки/, представляваща направените от дружеството в
заповедното производство съдебни разноски, съразмерно с уважената част на
предявените искове.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по частно
гражданско дело № 3382 по описа на Районен съд – Велико Търново за 2021 година.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
11