РЕШЕНИЕ
№ 682 дата 11 май 2021г. град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
Бургас, ІХ-ти състав,
в публично заседание на 26
април 2021г., в следния състав:
Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
Секретар: Кристина Линова
Прокурор: Дарин Христов
разгледа адм. дело № 463 по описа за 2021г.
и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.203 от АПК, във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Образувано е по искова молба на В.Г.В. *** предявена против
Областна дирекция на МВР Бургас, с която се претендира присъждане на
обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 400лв., представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение
за процесуално представителство пред съд по оспорването на издадено от
началника на РУ – Несебър Наказателно постановление №
14-**********/15.07.2014г., което е било отменено с Решение № 333/12.11.2018г.
по НАХД № 774/2018г. на Районен съд – Несебър, влязло в сила на 08.12.2018г.
Заплатеното възнаграждение за адвокат пред съдебната инстанция ищецът
претендира като обезщетение за вреди с материален характер, дължимо поради
отмяната като незаконосъобразно на издаденото против него наказателно
постановление. Иска се ответникът да бъде осъден да заплати претендираната сума
от 400лв., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска, както и
разноските по делото.
В съдебно заседание ищецът не се явява, като чрез
пълномощник, извънсъдебно е депозирал писмено становище, с което исковата молба
се поддържа, както и са изложени доводи по същество за нейната основателност.
Ответникът – ОД на МВР Бургас се представлява от юрисконсулт,
който пледира за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и
недоказана, както и прави възражение за нейната прекомерност. Подробни
съображения е изложил и в депозирания писмен отговор по иска.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение
за основателност на предявения иск и
уважаването му в размер съобразно установената практика.
Исковата молба е процесуално допустима за разглеждане по
смисъла на чл.204, ал.1 от АПК, подадена от надлежна страна и против надлежен
ответник по смисъла на чл.205 от АПК.
Разгледана по същество, е частично основателна.
Установява се по делото, че против ищеца В.Г.В. *** е било
издадено Наказателно постановление № 14-**********/ 15.07.2014г. от началника
на РУ – Несебър за нарушение по Кодекса за застраховане, за което му е била
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400лв.
Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд
Несебър, който с Решение № 333/12.11.2018г., постановено по НАХД № 774/2018г.,
го е отменил. По това дело ищецът е бил представляван от пълномощник, на когото
е заплатил възнаграждение в размер на 400лв., видно от приложения договор за
правна защита и съдействие. Решението
е влязло в сила.
С оглед на горните фактически обстоятелства, пред настоящият
съд ищецът претендира заплащането на сумата от 400лв., представляващи
заплатеното от него възнаграждение на адвокат за процесуалното представителство
пред една съдебна инстанция по обжалване на наказателното постановление и
явяваща се претърпяна имуществена вреда, в резултат на отмяната на издаденото
против него наказателно постановление.
Искът е частично основателен.
Съгласно нормата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
Дейността на администрацията по налагане на административни
наказания по своето естество е правораздавателна и е свързана със защита на
реда в областта на държавното управление. Тя представлява форма на
административна дейност, извършвана по административен ред, чрез властнически
метод, въз основа на законово предоставена административнонаказателна
компетентност. Отмененото наказателно постановление представлява
незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл.203, ал.1 АПК и чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ и вредите причинени от него могат да се компенсират по реда и на
основание чл.1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 1 от
15.03.2017г. на Върховния административен съд
по т. д. № 2/2016г., като съгласно даденото там тълкуване, при предявени
пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени
вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им, представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. От
незаконосъобразния акт - отмененото по съответния ред наказателно постановление
с влязъл в сила съдебен акт, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в
направени разноски за заплатеното от него адвокатско възнаграждение в
производството по обжалване на наказателното постановление. Налице е
изискуемата причинна връзка по чл.4 от ЗОДОВ, защото ищецът не би заплатил
адвокатското възнаграждение, ако не бе издадено наказателното постановление,
отменено впоследствие като незаконосъобразно. Независимо, че липсва нормативно
установено задължение за процесуално представителство по ЗАНН, по своя
преценка, оспорващият, както е и сторил в конкретния случай, може да ангажира
адвокатска защита и да направи за нея разходи, за да обезпечи успешния изход на
спора по обжалване на издадено срещу него НП, поради което и вредите се явяват
пряка и непосредствена последица по смисъла на закона и съобразно даденото
тълкуване от ВАС. В този смисъл,
исковата претенция за заплащане на претърпени имуществени вреди в размер на
400лв., представляващи платено от ищеца възнаграждение за адвокат, ангажиран в
производството по обжалване на отмененото наказателно постановление, е доказана
по основание.
По отношение на нейния размер ответника направи възражение за
прекомерност, което съдът счете за основателно. Предвид обстоятелството, че към
момента на разглеждане на спора пред районния съд по отмяна на издаденото
наказателно постановление процесуалният закон не е съдържал уредба относно
присъждане на разноски, то възражението за тяхната прекомерност може да се
слуша в настоящото исково производство.
Съгласно нормата на чл.18, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7,
ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Отнесено към
настоящия случай, наложената с отмененото наказателно постановление глоба е
била в размер на 400лв., поради което, адвокатското възнаграждение определено
по реда на чл.7, ал.2 от Наредбата възлиза в размер на 300лв. Делото пред
районния съд не е показало фактическа и правна сложност за разглеждането му,
поради което съдът счете, че са налице основания заплатеното възнаграждение за
защитата в това съдебно производство да бъде редуцирано до минималния размер от
300лв. До този размер следва да бъде уважена предявената понастоящем искова
претенция. За неоснователно съдът счете позоваването на ответника на хипотезата
на чл.18, ал.1 от Наредбата, тъй като пълномощникът действително не се явил на
проведените съдебни заседания, но не може да се приеме, че се касае само за
изготвяне на жалба без процесуално представителство, тъй като е видно, че
упълномощения адвокат е депозирал извънсъдебно становища по делото при
разглеждането му, т.е. не е налице договаряне само изготвянето на жалба, в
който случай би била приложима нормата на чл.18, ал.1 от Наредбата.
Що се касае до възражението за неточности в исковата молба,
очевидно е налице допусната техническа грешка при изписването на съда в
петитума, като изложението в обстоятелствената част на иска недвусмислено сочи
волята на ищеца съобразно изложените там фактически доводи.
На основание изложените мотиви, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 300лв., ведно с лихвата за забава считано
от предявяване на иска – 19.02.2021г. до окончателното изплащане на сумата,
като съобразно този изход на процеса, в негова полза следва да се присъдят и
разноските по делото съразмерно на уважената част, като при материален интерес
от 400лв., направени разноски в размер на 310лв., следва да се присъдят
разноски в размер на 232,50лв. Неоснователно съдът счете възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение по настоящото дело, тъй като
договарянето му в размер на 300лв. е в съответствие с минималния размер
съобразно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и няма основание този размер да бъде намален под
законовия минимум.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал.2 от АПК и чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ, Бургаският административен съд,
ІХ-ти състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Бургас, гр.Бургас, ул.“Христо
Ботев“ № 46, с ЕИК *********, да ЗАПЛАТИ на В.Г.В. ***, с ЕГН **********,
сумата от 300лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди,
настъпили в резултат на заплатено адвокатско възнаграждение в съдебно
производство по НАХД № 774/2018г. на Районен съд – Несебър, по оспорване и
отмяна на Наказателно постановление № 14-**********/ 15.07.2014г. издадено от началника
на РУ Несебър.
ОТХВЪРЛЯ исковата молба на В.Г.В. *** против Областна
дирекция на МВР Бургас в ОСТАНАЛАТА й ЧАСТ.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Бургас, гр.Бургас, ул.“Христо
Ботев“ № 46, с ЕИК *********, да ЗАПЛАТИ на В.Г.В. ***, с ЕГН **********,
сумата от 232,50лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Върховния административен
съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: