№ 682
гр. Варна , 09.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на осми април,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20213100500220 по описа за 2021 година
Образувано е по жалба от И. В. К. в качеството му на синдик на ЕТ „Орион – Весела
Николова“ срещу отказ от 03.11.2020 г. на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Станимира
Костова-Данова да спре принудителното изпълнение по изпълнително дело №
20207180400116.
Твърди се в жалбата, че с решение № 383 от 08.10.2019 г., постановено по т.д.№
123/2019 г. на Окръжен съд – Бургас е открито производство по несъстоятелност спрямо ЕТ
„Орион – Весела Николова“, поради което обстоятелство и с оглед разпоредбата на член 638
от ТЗ не е следвало да се образува изпълнителното производство или същото да бъде спряно
по силата на закона. Счита, че взискателят е имал възможността да предяви претенциите си
в откритото производство по несъстоятелност, но не го е сторил в рамките на срока по член
688 от ТЗ, а образуването на нови изпълнителни производства е недопустимо. Излага, че е
неоснователен изводът на ЧСИ, че повторно обжалване на същото изпълнително действие е
недопустимо, тъй като отказът на ЧСИ да прекрати е различен от отказът да спре
изпълнителното производство, доколкото последното е било предмет на разглеждане на
в.гр.д.№ 2990/2020 г. по описа на ВОС – гражданско отделение.
Взискателят Р. Д. Я. чрез пълномощника си адвокат Б.Ж. не е депозирал становище по
жалбата.
Съобразно разпоредбата на член 436, алинея 2 от ГПК към преписката са приложени
мотиви от ЧСИ, в които същият е посочил хронологията на образуваното пред него
изпълнително производство, както и съображения защо счита жалбата за неоснователна.
1
Жалбоподателят е длъжник по изпълнителното дело и на основание член 435, алинея
2, точка 6 от ГПК може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре на
принудителното изпълнение. В конкретният случай не е налице идентичност между
предмета на настоящото производство /отказ от 03.11.2020 г. на ЧСИ да спре
принудителното изпълнение/ и това по в.гр.д.№ 2990/2020 г. по описа на ВОС – гражданско
отделение, доколкото предмет по него е бил отказ да прекрати принудителното изпълнение.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Изпълнително дело № 20207180400116 по описа на ЧСИ Станимира Костова-Данова е
образувано по молба от 13.01.2020 г. на Р. Д. Я. въз основа на основание на изпълнителен
лист, издаден на 09.12.2019 г. от Окръжен съд - Варна, с който Весела Блажева Николова е
осъдена да заплати на Р. Д. Я. сумата от 107 478,60 лева, от които 105 444,50 лева, преведена
по сметката на Весела Блажева на 29.01.2014 г. покупна цена, заплатена от трето лице-
купувач по публична продан по изпълнението върху имот и 2 034,10 лева, погасени за
негова сметка такси към ЧСИ, ведно със законната лихва до окончателно изплащане на
задължението върху главницата, считано от 29.01.2014 г.; както и 8 532,75 лева,
представляваща размера на един задатък, ведно със законната лихва, считано от 29.05.2019
г. Със същия изпълнителен лист Весела Николова е осъдена и да предаде владението върху
следните два недвижими имота: самостоятелен обект с идентификатор 10135.1502.152.3.2,
представляващ ателие, находящо се в град Варна - ул. „Възраждане“ № 10, разположено на
първи партерен етаж, а по документ за собственост - ателие с гараж № 1, с предназначение -
за здравни и социални услуги, с площ от 41,40 кв.м, състоящо се от гараж, баня - тоалет,
ателие, ведно с идеалните части от общите части на сградата и от правото на строеж, както и
съответните 10 кв.м идеални части от мястото, върху което е построена сградата,
представляващо поземлен имот с кадастрален идентификатор 10135.1502.152, находящ се в
град Варна - ул. „Възраждане“ № 10, целият с площ по акт за собственост от 196 кв.м, а по
карта - с площ от 200 кв.м; вилно място по документ за собственост, а по скица поземлен
имот с кадастрален идентификатор 10135.2564.1529, находящ се в град Варна, с площ по акт
за собственост 1 186 кв.м, по КК – 1 061 кв.м, а по предходна скица - 900 кв.м, с трайно
предназначение - урбанизирана територия, с начин на трайно ползване - ниско застрояване,
номер по предходен план - парцел VIII-1055, кв.53 по плана на вилната зона в местност „Св.
Константин", както и построените в имота постройки, представляващи по акт за
собственост: стая, навес, клозет и гараж, без посочени площи по акт за собственост, а по КК:
сграда с кадастрален идентификатор 10135.2564.1529.1 със застроена площ от 49 кв.м и
сграда с кадастрален идентификатор 10135.2564.1529.2 със застроена площ от 49 кв.м.
2
С молбата са представени още два изпълнителни листа за заплащане на сумите 1
087,37 лева, 1 000 лева, 20 685,57 лева и 12 295,60 лева, представляващи сторени в съдебно
призводство разноски.
С молбата за образуване взискателят е поискал извършване на цялостно проучване на
имущественото състояние на длъжника и е посочил като способ за събиране на паричното
вземане налагане на запор върху банковите сметки. По повод извършените справки
съдебният изпълнител е установил, че Весела Блажева Николова на 01.06.2018 г. се е
регистрирала като едноличен търговец ЕТ "Орион - Весела Николова" с ЕИК *********, със
седалище в град Бургас - бул. „Демокрация“ № 54. На 08.10.2019 г. Окръжен съд - Бургас е
постановил решение по член 630 от ТЗ, с което е открито производство по несъстоятелност
за едноличния търговец.
С разпореждане от 14.01.2020 г. ЧСИ е образувал производството само за изпълнение
на непаричното взимане - предаване на владението на двата недвижими имота и е отказал да
наложи запор върху банковите сметки на длъжника.
С молба от 25.02.2020 г. длъжникът е поискал производството да бъде прекратено
поради открито производство по несъстоятелност срещу него в качеството му на едноличен
търговец, по повод на която е постановен обжалвания отказ. На 14.07.2020 г. длъжникът е
уведомен за постановения отказ за прекратяване на производството. По жалба на синдика
против отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело е образувано в.гр.д.№ 2990/2020 г.
по описа на ВОС – гражданско отделение, по което с решение № 1434 от 13.11.2020 г.
въззивният съд е оставил без уважение жалбата срещу отказа на ЧСИ да прекрати
принудителното изпълнение.
Гр.д.№ 2840/2015 г. по описа на ВОС е било образувано след отмяна на постановено
неприсъствено решение по гр.д.№ 12015/2012 г. по описа на СГС, с което Р. Д. Я. е осъден
да заплати на Весела Блажева Николова сумата от 131 800 лева, представляваща дадена сума
на неосъществено основание, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
10.09.2012 г. до окончателното изплащане и 15 000 лева разноски по делото. При новото
разглеждане искът с правно основание член 55, алинея 1 от ЗЗД е отхвърлен с влязло в сила
съдебно решение. Издаване на обратния изпълнителен лист е наложено от обстоятелството,
че по гр.д.№ 12015/2012 г. на СГС е издаден изпълнителен лист, който е получен от Весела
Николова и въз основа на него е образувано изпълнително дело № 20137190400154. По
последното Весела Николова в качеството на взискател е придобила чрез възлагане след
проведена публична продан, процесните два недвижими имота за сумата от 135 800 лева.
Съгласно член 638 от ТЗ откриването на производството по несъстоятелност спира
по силата на закона индивидуалното принудително изпълнение, насочено към имущество,
включено в масата на несъстоятелността. Масата на несъстоятелността включва всички
имуществени секвестируеми права на длъжника и служи за удовлетворяване на кредиторите
3
на несъстоятелния длъжник. В конкретния случай индивидуалното принудително
изпълнение е образувано за връщане на владението на два имота, които не са собственост на
Весела Николова, поради отпадане на изпълнителното основание, въз основа на което тя ги
е придобила. След като имотите не са собственост на жалбоподателката, то те не могат да
бъдат част от масата по несъстоятелност. В този смисъл са дадените задължителни
разяснения по точка 1 от тълкувателно решение № 4 от 11.03.2019 г., постановено по т.д.№
4/2017 г. на ОСГТК на ВКС - „В никакъв случай обаче привидният кредитор не може да
запази правата, придобити в материално незаконосъобразния изпълнителен процес. Той
винаги дължи да върне всичко получено, дори и в качеството на купувач от публична
продан /поради своята недобросъвестност, в това качество той не може да придобие нито
възложената му движима вещ на оригинерно основание, нито възложения му недвижим
имот с кратка давност/, тъй като то е получено без основание. Привидният кредитор дължи
и обезщетение за всички причинени вреди. При възлагане на имота, върху който е насочено
изпълнението, в полза на взискателя, и при отпадане на изпълнителното основание, въз
основа на което е предприето принудителното изпълнение върху имота, последният ще се
счита собственост на длъжника поради липса на изпълняемо право, което да оправдае
прехвърлянето на собствеността. Възлагането при публична продан на привиден кредитор
не поражда вещнопрехвърлителен ефект.".
С оглед изложеното настоящият състав на въззивния съд намира, че отказът на ЧСИ да
спре изпълнителното производство е правилен и законоъсобразен и като такъв следва да
бъде потвърден.
По изложените съображения и на основание член 437 от ГПК, настоящият състав на
въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 03.11.2020 г. на частен съдебен изпълнител
Станимира Костова-Данова, с което е отказано да се спре принудителното изпълнение по
изпълнително дело № 20207180400116, по жалба на И. В. К. в качеството му на синдик на
4
ЕТ „Орион – Весела Николова“ ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в град
Бургас – бул. „Демокрация“ № 54.
Решението не подлежи на обжалване на основание член 437, алинея 4, изречение
последно от Гражданския процесуален кодекс.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5