№ 355
гр. В., 09.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., V СЪСТАВ НО, в публично заседание на десети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Даниел Ив. Цветков
при участието на секретаря М.Г.Л.
като разгледа докладваното от Даниел Ив. Цветков Административно
наказателно дело № 20241320200834 по описа за 2024 година
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Постъпила е жалба от Димитър В. Н., ЕГН:**********, с адрес за
призоваване: гр. В., ул. „Е.Й.“ №64,ет.3, ап.6, против наказателно
постановление № 05-2400068 от 26.04.2024г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” гр. В., с което на жалбоподателя било наложено
административно наказание “глоба ” в размер на 1 000 лева на основание
чл.416, ал.5 от КТ във връзка с чл.414, ал.1 от КТ за извършено
административно нарушение на чл. 17, т.2 от Наредба №2 от 22 март 2004г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, явява се
лично. Моли за отмяна на обжалвания акт като неправилен и
незаконосъобразен. В условията на алтернативност се релевират съображения
относно приложимостта на разпоредбата на чл.415в от КТ.
Представител на ответната страна не се явява в съдебно заседание.
Постъпило е писмено становище. По същество моли съда да потвърди
издаденото НП като правилно и законосъобразно. Изтъква се, че нарушението
е описано прецизно, правилно квалифицирано с фактическите признаци от
обективна страна, като ясно и недвусмислено са посочени датата, мястото и
обстоятелствата на извършването му.
От събраните по делото доказателства, взети поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие за установено следното:
На 26.01.2024г. служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – В.
извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на „ГБС –
1
Инфраструктурно строителство“ АД с ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, Дамяница №3-5, представлявано от Т.А.Г. –
изпълнителен директор на обект: Реконструкция на междублоково
пространство, ж.к. „Петко Каравелов“ – „Звездите“, гр. В.. В хода на
проверката бил изискан Правилник за вътрешния трудов ред от установеното
на работа на проверения обект лица – Д. В. Н. – технически ръководител в
дружеството. Такъв не бил представен на обекта. В хода на проверката по
документи, състояла се на 20.02.2024г. в Дирекция „Инспекция по труда“ със
седалище гр. В. били представени заповеди №164/02.1.2023г. и
№165/02.11.2023г. на инж. Тодор Гочев – изпълнителен директор на
дружеството, от които се установило, че работодателят е определил лицето Д.
В. Н. – технически ръководител на обекта на контрол да го представлява пред
контролните органи на Инспекцията по труда и като такъв да държи на
разположение на контролните органи на Инспекцията по труда екземпляр от
Правилника за вътрешния трудов ред на обекта. За установеното на място бил
съставен констативен протокол от 26.01.2024г., а във връзка с документалната
проверка – протокол №ПР2403656/28.02.2024г.
Съставен бил АУАН № 05-2400068 от 28.03.2024г. срещу Д. В. Н. за
нарушение по чл. 403а от КТ. АУАН е връчен срещу подпис.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното наказателно
постановление, с което на жалбоподателя Н. било наложено наказание на
основание чл. 414, ал.1, предл. второ от КТ „глоба“ в размер на 1000 лв. за
нарушение по чл. 17, т.2 от Наредба №2 от 22 март 2004г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства - протокол за извършена
проверка №ПР2403656/28.02.2024г., заповед №164/02.11.2023г., заповед
№165/02.11.2023г., сведения от Д. В. Н. от 26.01.2024г, трудов договор №265
от 05.07.2019г., длъжностна характеристика „технически ръководител“,
констативен протокол от 26.01.2024г., идентификационна карта от 19.02.2024г.
писмо с вх. № 24026152 от 18.03.2024г, ведно с приложения, и гласни такива -
разпита на свидетел – В. Ц.– съставил АУАН. Показанията на актосъставителя
следва да бъдат кредитирани като последователни и логични, като липсват
основания за съмнение в тяхната достоверност. Същият не се е намирал в
някакви особени отношения с жалбоподателя и не извлича ползи о отношения
с жалбоподателя и не извлича ползи от твърденията си, при което за съда не
съществува основание за съмнение в достоверността на показания му.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в
качеството си на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на
наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от
страните, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗАНН вр. с чл. 314, ал.1 НПК,
намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в
2
законоустановения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, поради което същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
В разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН са определени кумулативни
изисквания, относно съдържанието на съставените АУАН и НП, наличието на
които определят законосъобразност на издадените актове и обуславят
пораждане на установените правни последици – реализиране на държавната
репресия спрямо нарушителя. При издаване на АУАН и НП следва да се
изяснят всички въпроси обуславящи административно – наказателната
отговорност на дееца, като трябва да се установи обективната истина относно
деянието от фактическа страна. Необходимо е също така в съдържанието им
да е налице единство по отношение на извършеното нарушение,
обстоятелствата при които е извършено, както и по отношение на неговата
правна квалификация като конкретен състав на административно нарушение.
Настоящият съдебен състав приема, че в съдържанието на процесното
НП е налице противоречие между описаното нарушение и неговата правна
квалификация. От фактическа страна, при описание на нарушението,
административно-наказващият орган е приел, че техническият ръководител е
допуснал нарушение, като при извършена проверка е констатирано, че не
държи на разположение на контролните органи екземпляр от Правилника за
вътрешния трудов ред, който не бил представен при поискване от
контролните органи. Това деяние обаче е било квалифицирано от наказващия
орган като нарушение на разпоредбата на чл. 17,т. 2 от Наредба №2 от 22 март
2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд при извършване на строителни и монтажни работи. Тази разпоредба не
вменява задължение към работодателите, което да касае поставянето на
правилника за трудов ред на видно и достъпно място. От систематичното и
стилитистично тълкуване на вписаната като относима материалноправна
норма в обжалваното НП става ясно, че „строителят“ е длъжен да осигури
„поставянето на плановете по т. 1 на видни и достъпни места“. Нормата по
своята същност е препращаща към чл.10, т.4 от същия подзаконов нормативен
акт, който гласи: „Планът за безопасност и здраве съдържа: планове за
предотвратяване и ликвидиране на пожари и аварии и за евакуация на
работещите и на намиращите се на строителната площадка.“ Съдебният
състав намира, че никоя от посочените разпоредби не вменява задължения на
строителя – работодател относно поставянето на правилника за вътрешния
трудов ред на видно и достъпно място.
В този смисъл дори да се приеме, че описаното в процесното НП
отговаря на фактическите положения, то констатираното непредставяне на
Правилник за вътрешния трудов ред на проверяващите органи не може да
бъде квалифицирано като нарушение на чл.17,т.2 от Наредба №2 от 22 март
2004г.
С оглед изложеното съдът констатира нередовности по отношение на
задължителните реквизити по чл. 57 от ЗАНН. Наличието им е основание за
законосъобразност на издадените актове от формална страна. Липсата,
неточността, неправилността, непълнотата по отношение на задължителните
реквизити обуславя незаконосъобразност на издаденото НП и обуславя
3
неговата отмяна, с оглед строго формалния му характер.
В конкретния случай, съдът констатира неяснота относно приетото от
наказващия орган за виновно нарушение (правна квалификация), което е
довело до пороците по чл. 57, т. 6 от ЗАНН, регламентиращи като
задължителен реквизит - посочване на законовите разпоредби, виновно
нарушени от жалбоподателя. Установените от наказващия орган факти,
относно извършеното от деяние, неправилно са квалифицирани като
нарушение на чл.17,т.2 от Наредба №2 от 22 март 2004г. Правната
квалификация на деянието е следвало да се формулира по чл. 403а, ал. 1 от Кт
във връзка с от КТ, във връзка с чл.17,т.2 от Наредба №2 от 22 март 2004г.
Като са посочили за нарушена законна разпоредба единствено тази по
чл.17,т.2 от наредбата, актосъставителят и наказващият орган на практика са
допуснали липсата на задължителен за акта и постановлението реквизит -
посочване на нарушените законни разпоредби, по аргумент от чл. 42, т.5 и чл.
57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Това, от една страна, е довело до накърняване на
правото на защита на нарушителя, който има право да узнае конкретната
законова норма, която се твърди, че е нарушил, с извършеното деяние и да
организира защитата си в пълен обем. В тази връзка, съдебният състав намира
за неснователно изложеното в писменото становище от страна на наказващия
орган, че се касае за техническа грешка. От друга страна, съдебният състав
счита, че създадената неяснота препятства осъществяването на контрол за
законосъобразност. Допуснатото нарушение е съществено и неотстранимо,
същото е довело до незаконосъобразност на издаденото НП в степен,
обективираща неговата отмяна.
Горното процесуално нарушение не е от категорията на тези, които
могат да се преодолеят по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, тъй като е съществено
и не би могло да се санира в последващ стадий на
административнонаказателното производство. Съгласно чл. 42, т. 4 от ЗАНН и
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, както в акта, така и в НП следва да бъдат посочени
обстоятелствата, при които е извършено нарушението. В този смисъл,
необходимо е да е налице правно единство не само между правната
квалификация на деянията, но и между текстовото описание на нарушението в
АУАН и НП. Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай това
липсва. Даденото описание на нарушението следва да съответства на
относимия за него санкционен състав достатъчно ясно и пълно, за да не
възпрепятства лицето,чиято отговорност е ангажирана да разбере за какво
нарушение е санкциониран и въз основа на тези противоречиви възприятия да
организира защитата си. Като е приложил санкционен състав, несъответстващ
на така описаното и вменено за извършено нарушение от жалбоподателя Н.
административно-наказващият орган е допуснал нарушение, което е
достатъчно основание за отмяна.
Процесуалните пропуски на санкционния орган са съществени - те са от
естество обективно да засегнат правото на защита на привлеченото към
отговорност лице и същевременно да препятстват съдебната проверка за
доказаност на обвинението, чийто предмет следва да е правомерно очертан.
Извеждането на предполагаемата воля на органа не е дължимо от съда, извън
4
компетентността на който е допълването, изясняването и отстраняването на
непълноти в реализиращия отговорността акт.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 9 от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 05-2400068 от 26.04.2024г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” гр. В., с което на Д. В. Н., ЕГН:**********, с адрес за
призоваване: гр. В., ул. „Е.Й.“ №64,ет.3, ап.6 е било наложено
административно наказание “глоба“ в размер на 1 000 лева на основание чл.
416, ал.5 от КТ във връзка с чл.414, ал.1 от КТ за извършено административно
нарушение на чл. 17, т.2 от Наредба №2 от 22 март 2004г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – В. по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5