№ 383
гр. Разград , 24.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември, през две
хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Ирина М. Ганева
Атанас Д. Христов
като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно частно гражданско
дело № 20203300500292 по описа за 2020 година
Производството е с правно основание чл.413 ал.2 ГПК, образувано по частна жалба
на "БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“С.А. клон България, подадена чрез процесуален представител, против
разпореждане № 260142/1.10.2020г., постановено по ч.гр. д. № 465/2020 г. по описа на РС
Кубрат, с което е оставено без уважение заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК срещу М. А. Й. за сумата 566,04лв. главница по договор за потребителски
паричен кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното изплащане на задължението и обезщетение за забава в размер 25,41лв. за
периода 20.02.2020г.-16.09.2020г. Жалбоподателят излага твърдения за неправилност на
мотивите на районния съд, поради противоречието им с ТР № 8/2017г. на ОСГТК на ВКС и
със съдебната практика на СЕС.
Частната жалба е подадена от легитимирана страна срещу акт, който подлежи на
обжалване и в законовия срок, поради което същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Производството по ч.гр.д. № 465/2020г. на Районен съд Кубрат е образувано по
заявление на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.А. Париж, чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“С.А., клон България, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу
длъжника М. А. Й. за парични вземания, произтичащи от договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
1
карта PLUS-11224640/1.04.2015г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД в
качеството му на кредитор и длъжника като кредитополучател, както следва: остатък от
дължима главница в размер 566,04лв., ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането и мораторна лихва в размер
25,41лв. за периода 20.02.2020г.-16.09.2020г. В заявлението е изложено твърдение, че
кредиторът е отпуснал кредит на длъжника в размер 5 000лв. за срок от 60 месеца, с размер
на дължимата месечна вноска 141,51лв. На 20.01.2020г. длъжникът е преустановил
заплащането на вноските.
В изпълнение на изискванията на чл. 410 ал.3 ГПК, към заявлението е приложен
цитираният договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № PLUS-
11224640/1.04.2015г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД в качеството
му на кредитор и М. А. Й. в качеството му на кредитополучател, за отпускане на кредит за
потребителски цели в размер 5000лв.
Районният съд е отказал да издаде заповед за изпълнение, като е приел, че в
заявлението кредиторът се позовава на предсрочна изискуемост, а не е представил
доказателства за обявяването на такава на длъжника, както и че съдържащият се в договора
погасителен план не представя информация относно действителните размери на
задълженията на длъжника, поради което договорът е изцяло недействителен, съгл. чл.22
в.в. с чл.11 ал.1 т.11 и 12 ЗПК.
Въззивният съд не споделя аргументите, съдържащи се в обжалвания съдебен акт.
Съдът е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410
ГПК, поради което към заявлението не е необходимо да бъдат прилагани доказателства за
съдържащите се в заявлението твърдения, в т.ч. и доказателства за обявена от кредитора
предсрочна изискуемост и достигнало до длъжника уведомление за това, за разлика от
изискването при подаване на заявление за издаване на заповед по чл.417 ГПК. Единственото
доказателство, което следва да бъде представено със заявлението, е договорът за
потребителски кредит, съгл. чл.410 ал.3 ГПК и заявителят е изпълнил изискването. Ако
трябва да се разсъждава по същество на договорните клаузи, следва да се посочи, че
редовната изискуемост на кредита настъпва на 20.04.2020г., когато е падежът на последната
уговорена вноска. Заявлението е подадено в съда на 29.09.2020г. и след като е настъпил
падежът на всички вноски, тяхната изискуемост следва да бъде приета и без доказателство
за настъпила предсрочна изискуемост, обявена на длъжника, по арг. от задължителното
тълкуване, дадено от ОСГТК на ВКС в т.1 от ТР №8/2017г. За последните четири вноски от
по 141,51лв. (общият размер е претендираната със заявлението сума от 566,04лв.) падежът е
настъпил съответно на 20.01.2020г., 20.02.2020г., 20.03.2020г. и 20.04.2020г.
Що се отнася до липсата на подробен погасителен план като част от съдържанието
2
договора, въззивният съд намира следното: В чл.11 ал.1 т.11 ЗПК е въведено изискване
договорът за потребителски кредит да съдържа условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни
лихвени проценти за целите на погасяването. Чл.22 ЗПК санкционира липсата на това
изискване с обявяването на недействителността на подобен договор, при което потребителят
следва да върне само получената от него главница – чл.23 от с.з.
Законът за потребителския кредит е приет с цел въвеждане на разпоредбите на
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно
договорите за потребителски кредити - §2 от ДР на същия закон. Директивата в чл.10 § 2
б.з) и б.и) въвежда изискването договорът за кредит да посочва по кратък и ясен начин
размера, броя и периодичността на дължимите погасителни вноски и, когато е уместно, реда
на разпределение на вноските между различни неизплатени суми, дължими при различни
лихвени проценти за целите на погасяването; при погасяване на главницата по срочен
договор за кредит, правото на потребителя да получи при поискване и безвъзмездно и по
всяко време през целия срок на действие на договора за кредит извлечение под формата на
погасителен план.
Горните разпоредби са предмет на тълкуване от Съда на Европейския съюз в решение
от 9 ноември 2016 година по дело C-42/15 (Home Credit Slovakia a.s. срещу Klára Bíróová).
Съдът е приел, че член 10 § 2 буква з) от директивата предвижда, че в договора за кредит
трябва да се посочат само размерът, броят и периодичността на дължимите погасителни
вноски и когато е уместно, редът на разпределение на вноските между различни
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.
Видно от член 10, параграф 2, буква и) и параграф 3 от посочената директива, само при
наличие на искане от потребителя — което може да бъде направено през целия срок на
действие на договора — кредитодателят е длъжен безплатно да му предостави извлечение
под формата на погасителен план. Предвид ясния текст на тези разпоредби СЕС е приел, че
Директива 2008/48 не предвижда изискване договорът за кредит да съдържа подобно
извлечение под формата на погасителен план.
Относно възможността на държавите членки да предвидят такова изискване в
националната си правна уредба, СЕС отбелязва, че по отношение на договорите, които
попадат в приложното поле на Директива 2008/48, държавите членки не могат да приемат
непредвидени в тази директива задължения за страните по договора, когато тя съдържа
хармонизирани разпоредби в съответната област (по аналогия решение от 12 юли 2012 г.,
SC Volksbank România, C-602/10, EU:C:2012:443, т. 63 и 64).
Член 10, параграф 2 от Директива 2008/48 извършва такава хармонизация, що се
отнася до данните, които задължително трябва да бъдат включени в договора за кредит.
3
Съгласно член 10, параграф 2, буква ф) от тази директива в договора за кредит трябва ясно и
кратко да се излагат евентуално и другите условия по договора. Целта на тази разпоредба
обаче е да се предвиди изискване договорът, изготвен на хартиен или друг траен носител, да
включва всички клаузи или условия, договорени от страните в рамките на съществуващите
между тях договорни отношения по кредита. Същевременно въпросната разпоредба не бива
да бъде тълкувана като допускаща държавите членки да предвиждат в националната си
правна уредба изискване договорът за кредит да включва данни, различни от изброените в
член 10, параграф 2 от посочената директива.
Като е изложил горните съображения, Съдът на ЕС е достигнал до заключението, че
член 10, параграф 2, букви з) и и) от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че в
срочния договор за кредит, предвиждащ погасяването на главницата чрез последователни
вноски, не трябва да се уточнява под формата на погасителен план каква част от съответната
вноска е предназначена за погасяването на тази главница. Тези разпоредби, тълкувани във
връзка с член 22, параграф 1 от директивата, не допускат държавата членка да предвижда
такова изискване в националната си правна уредба.
От горното следва, че в случая на липса на погасителен план чл.22 ЗПК не следва да
се прилага, съотв. липсата в договора за потребителски кредит на подробен погасителен
план, не води до неговата недействителност. Още повече, че съгл. чл.11 ал.1 т.12 ЗПК във
всеки един момент от изпълнението на договора потребителят може безвъзмездно да поиска
извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите
плащания, който да посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването
на тези плащания; да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е
приложимо, допълнителните разходи.
Липсата на подробен погасителен план не води до недействителност на договора и по
този въпрос мотивите на районния съд не съвпадат с тези на въззивния съд.
Обжалваното разпореждане е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо
него делото бъде върнато на районния съд за издаване на заповед за изпълнение.
Предвид горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Отменя разпореждане № 260142/1.10.2020г., постановено по ч.гр. д. № 465/2020 г. по
описа на РС Кубрат, с което е оставено без уважение заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК на "БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. Франция чрез „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“С.А. клон България срещу М. А. Й. за сумата 566,04лв. главница
по договор за потребителски паричен кредит, ведно със законната лихва от датата на
4
подаване на заявлението в съда - 29.09.2020г. до окончателното изплащане на задължението
и обезщетение за забава в размер 25,41лв. за периода 20.02.2020г.-16.09.2020г., като вместо
това постановява:
Да се издаде заповед за изпълнение в полза на "БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.
Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.А. клон България срещу М. А. Й. за
сумата 566,04лв., представляваща дължима и неизплатена главница по договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта № PLUS-11224640/1.04.2015г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението в съда – 29.09.2020г. до окончателното изплащане на
задължението и обезщетение за забава в размер 25,41лв. за периода 20.02.2020г.-16.09.2020г.
Връща делото на РС Кубрат за издаване на заповед за изпълнение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5