ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3363
гр. Бургас, 25.10.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVIII СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мариела Ан. Иванова
като разгледа докладваното от Мариела Ан. Иванова Гражданско дело №
20212120104321 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод постъпила искова молба от СТ.
АТ. СТ. с ЕГН ********** от гр.Б ж.к.“против Т. Т. СТ. с ЕГН ********** от гр.Б,
кв.Б. и АТ. Т. Р. с ЕГН ********** от гр.Б, ж.к. “ В молбата се твърди, че страните са
съсобственици в следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор
№07079.650.162 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед РД-18-9/30.01.2009г. на изпълнителен директор на АГКК, с последно
изменение на КККР, засягащо поземления имот от 19.04.2019г., адрес на поземления
имот: гр.Б, ул. „, с площ от 752кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м/, номер по
предходен план 105, квартал 83, парцел II, при съседи: 07079.650.163, 07079.650.376,
07079.650.350, 07079.650.161, 07079.650.164, който имот съгласно документ за
собственост представлява дворно място находящо се в кв.Меден Рудник, гр.Бургас,
цялото съставляващо парцел II в кв.46 по плана на същия квартал, с площ от
690,00кв.м.
Съгласно Протокол от 19.10.1977г. по делбено дело №2371/1977г. по описа на
БРС, гореописаният недвижим имот е поделен между ищеца и неговия брат Т. А. С.,
като на всеки от двама е поставен в дял по ½ ид. част от същия. На 30.12.2001г. Т. А.
С. починал, като оставил за свои наследници съпругата си С-. С. и двете си дъщери-
ответниците Т. Т. СТ. и А.Т. С..
На 01.10.2019г., посредством договор за дарение на недвижим имот,
обективиран в нотариален акт №56, том III, рег.№10156, дело №407 от 2019г. С. С.
дарила на децата си 4/12 идеални части от процесния поземлен имот с идентификатор
1
№07079.650.162.
Твърди, че Стоя С. е прехвърлила повече права, отколкото има, поради което е
направено искане да се постанови решение, с което да се установи, че ищецът е
собственик на 1/2 ид.част от поземлен имот с идентификатор №07079.650.162, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-
9/30.01.2009г. на изпълнителен директор на АГКК, с последно изменение на КККР,
засягащо поземления имот от 19.04.2019г., адрес на поземления имот: гр.Б, площ от
752кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване /до 10м/, номер по предходен план 105, квартал 83, парцел
II, при съседи: 07079.650.163, 07079.650.376, 07079.650.350, 07079.650.161,
07079.650.164, който имот съгласно документ за собственост представлява дворно
място находящо се в кв.Меден Рудник, гр.Бургас, цялото съставляващо парцел II в
кв.46 по плана на същия квартал, с площ от 690,00кв.м. Представя и ангажира
доказателства. Заявена е претенция за разноски.
В с.з. исковата претенция се поддържа.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответниците са депозирали писмен отговор, с
който оспорват допустимостта на иска поради липса на правен интерес от страна на
ищеца установяване на права, които никога не са оспорвали.
В с.з. процесуалният представител на ответниците поддържа отговора.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
С протоколно определение от 19.10.1977г., постановено по гр.д.№2371/1977г. по
описа на РС Б, съдът е одобрил спогодба между страните по делото, по силата на която
в дял на С.С. се поставя ½ ид.ч. от парцел II в кв.46 по плана на гр.Бургас, целият
съдържащ по регулация 690кв.м., ведно с приземния етаж от двуетажна жилищна
сграда, построена в същия парцел, заедно със съответните общи части от сградата по
смисъла на чл. 38 от ЗС със самостоятелен вход. Този дял е оценен на 4 345лв.
В дял на Т. С. се поставя ½ ид.ч. от парцел II в кв.46 по плана на гр.Бургас,
целият съдържащ по регулация 690кв.м., ведно с втория жилищен етаж от двуетажна
жилищна сграда, построена в същия парцел, заедно със съответните общи части от
сградата по смисъла на чл. 38 от ЗС със самостоятелен вход. Делът е оценен на
5 134лв.
Тяхната майка Т. С. получава в дял парцел I в кв.46 по плана на гр.Б, като делът
й е оценен на 2 832лв.
2
Със спогодбата в полза на Т. С. е учредено право на безвъзмездно обитаване до
края на живота й в жилището на Т. С.. Последният се задължава заедно със съпругата
си да се грижи за майка си Т.С. до края на нейния живот изцяло и за всичко, което е
необходимо за нормално протичане на нейния живот: храна, дрехи, лекарство, грижи
по време на болест и старческа немощ и прочие.
Страните са декларирали, че с тази спогодба ликвидират съсобствеността си от
наследството на починалия съпруг и баща и никой няма повече каквито и да са
претенции.
От представените по делото удостоверения за наследници се установява, че Т. С.
е починала на 31.12.1983г. Т. С. е починал на 30.12.2001г., като е оставил за
наследници съпруга С. С., и дъщери- Т.С. и А.Р.. С. С. е починала на 28.01.2020г.
С договор за дарение от 01.10.2019г., обективиран в нотариален акт за дарение
на недвижим имот № 26 по н.д.№ 407.2019г. на нотариус с рег.№ 458 на НК, С. С.
дарява на дъщерите си Т.С. и А.Р. следния недвижим имот, а именно 4/12 ид.ч. от
поземлен имот с идентификатор 07079.650.162, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-9/30.01.2009г. на изпълнителен
директор на АГКК, с адрес на поземления имот:гр.Бургас, ул.Тодор Грудов №70, с
площ от 752кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: ниско застрояване /до 10м/, номер по предходен план:105, квартал 83,
парцел II, при съседи: 07079.650.163, 07079.650.376, 07079.650.350, 07079.650.161,
07079.650.164, ведно с 4/6 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор
07079.650.162.1.1, като самостоятелният обект се намира с сграда №1, разположена в
поземлен имот с идентификатор 07079.650.162, предназначение на самостоятелния
обект: жилище.
При така установена фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният установителен иск е недопустим, тъй като липсва правен интерес
от предявяването му. Съображенията за това са следните:
Чл. 124, ал. 1 ГПК въвежда като абсолютна процесуална предпоставка за
предявяване на установителен иск, наличието на правен интерес, който следва да бъде
посочен и обоснован в исковата молба. При положителния установителен иск за
собственост правен интерес е налице, когато ищецът твърди, че ответникът претендира
право, което изключва това на ищеца. Когато ищецът притежава идеална част от
недвижим имот, той има правен интерес от положителния установителен иск за
собственост само ако ответникът претендира респ. има титул за собственост на същия
3
имот в обем, който засяга правата на ищеца. При условие, че съсобственици на
един имот са се снабдили с констативни нотариални актове за идеални части, с които
техните права не се застъпват, не е налице правен интерес от положителния
установителен иск. Тогава спорът за материално право по смисъла на чл. 537, ал. 2
ГПК няма да бъде разрешен, защото ищецът ще установи своите права, но няма да
отрече правата на ответника в обема, в който ищецът твърди, че не ги притежава. При
спор за собственост между съсобственици по отношение на обема на правата на всеки
един от тях, за ищеца ще е налице правен интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск по отношение на частта от правата на ответника, които той отрича-
в този смисъл Решение № 59 от 17.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2214/2018 г., I г. о. и
Решение № 221 от 5.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1190/2011 г., I г. о., ГК.
С договора за дарение от 01.10.2019г. наследодателката на ответниците се е
разпоредила с 4/12ид.ч. от процесния имот (вместо притежаваните от нея според
ищеца 1/6 ид.ч.), с което обаче не се засягат правата на ищеца, който се явява
собственик на 1/2ид.ч. от него, тъй като 4/12ид.ч. са по-малко от неговите права в
съсобствеността. След като извършеното разпореждане не засяга правата на ищеца, той
няма правен интерес от завеждането на положителен иск за собственост за неговата
идеална част.
Отделно от изложеното съдът споделя становището на ответниците за липса на
спор между страните, че ищецът се явява собственик на ½ ид.ч. от имота, като с
извършеното разпореждане наследодателката им не е засегнала притежаваните от него
идеални части и респ. липсва спор между съсобствениците.
С Решение № 6 от 18.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5494/2013 г., I г. О. се
приема, че със съдебна спогодба по дело за делба се разрешават въпросите по
допускане на съдебната делба - между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както
и каква е частта на всеки съделител и въпросите по извършване на съдебната делба -
какви вещи, имоти и парични суми за уравнение на дяловете ще получи всеки
съделител. Съдебната спогодба по дело за делба има значение на двустранен договор
за съделителите, които са я сключили и за техните правоприемници, срещу нея се
търси защита като при договор. Съдът следва да я тълкува съгласно правилото на чл.
20 ЗЗД.
Прилагайки споменатото правило и тълкувайки спогодбата в нейната цялост
съдът намира, че с този акт страните не просто са поделили имотите, притежавани от
тях в съсобственост, но са уредили и други отношения по повод имоти, невключени в
делбата, в това число са уговорили и уравняването на дяловете посредством договор за
издръжка и гледане. Именно като такова следва да се приеме уговореното в т.9 от
спогодбата задължение Темелко С. да гледа и издържа неговата майка, която е и
съделител по делото. Това задължение е поето наред с други задължения, свързани с
общата собственост, като след изчерпване на всички имуществени въпроси
съделителите са заявили, че всички претенции, възникнали от наследството на
4
наследодателя им, са изчерпани. Ето защо задължението за издръжка и гледане, поето
от Темелко С., следва да се приеме като такова за уравняване на дяловете, тъй като той
е получил най-голям дял, а майка му- най-малък. Не може да се сподели тезата на
ищеца, че това е израз на морално задължение на Т С. да издържа възходящите си, тъй
като Тодора С. се явява и негова майка, като за изпълнение на морално задължение не
би следвало да се сключва нарочен договор.
С т. 2 на ТР № 3/19.12.2013 г. по тълк. д. № 3/2013г. на ОСГК на ВКС е прието,
че т. 8, буква"б" на Постановление № 7 от 28.11.1973 г. на Пленума на ВС не намира
приложение в хипотезата на одобряване на съдебна спогодба за делба с поемане на
задължение за издръжка и грижи, тъй като в постановлението е уредена хипотеза на
излизане извън предмета на делото за делба,т.е. не е била нужна специална форма за
този договор и същият е валиден.
Съгласно разясненията, дадени в ППВС № 5/72г. на ВС, когато през време на
брака съпруг- сънаследник получи в дял недвижим, като за уравнение на дяловете на
останалите сънаследници е осъден да им заплати определена парична равностойност,
която се изплаща през време на брака със семейни средства, върху закупената част от
жилището възниква съпружеска имуществена общност. Аналогично е положението и
на частта от сънаследствения недвижим имот, която съпругът- сънаследник придобива
срещу задължение за издръжка и гледане на друг съделител, тъй като договорът за
издръжка и гледане е възмезден договор.
Разпореждайки се с 4/12ид.ч. от парцел II в кв.46 по плана на гр.Бургас, Стоя С.
не се е разпоредила с повече права в собствеността, отколкото е притежавала.
Неправилно ищецът приема, че тя се е считала за собственик на 1/3ид.ч. от имота.
Макар чисто математически 4/12 като обикновена дроб да се равнява на 1/3, в договора
съзнателно не е отразена 1/3ид.ч., а 4/12ид.ч., за да се укаже, че друг съсобственик е
притежавал по-малка част от 1/3ид.ч., което всъщност е наложило и цялото да се дели
на 12 части. Което пък означава, че с договора за дарение наследодателката на
ответниците не е оспорила и засегнала правата на ищеца.
След смъртта на С. С. през 2020г. без значение се явява обстоятелството какъв
дял от имота е получила тя, тъй като ответниците, явявайки се дъщери на Т. С. и С. С.,
са получили в цялост поставеният в дял на Т. С. имот със съдебната спогодба, а именно
½ ид.ч. от парцел II в кв.46 по плана на гр.Б, т.е. липсва спор между съсобствениците
относно притежаваните от тях идеални части в съсобствеността.
Единствено за изчерпателност на съдебния акт, следва да се посочи, че искането
да се приеме за установено, че ответниците Т. Т. СТ. и АТ. Т. Р. са собственици на
останалата 1/2ид.ч. или по ¼ ид.ч. всяка от тях е недопустимо, тъй като в нарушение
на чл.26,ал.2 ГПК ищецът е предявил чужди права пред съда.
Предвид недопустимостта на иска, производството по делото следва да бъде
прекратено. С оглед изхода от спора ищецът няма право на разноски, но дължи на
ответниците сторените от тях такива в размер на 720лв.
Мотивиран от горното съдът
5
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба на СТ. АТ. СТ. с ЕГН **********, от
гр.Б, против Т. Т. СТ. с ЕГН ********** от гр.Б,и АТ. Т. Р. с ЕГН********** от гр.Б, ж.к. “
с правно основание чл. 124 ГПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №4321/2021г. по описа на РС Б.
ОСЪЖДА СТ. АТ. СТ. с ЕГН **********, от гр.Б, да заплати на Т. Т. СТ. с ЕГН
********** от гр.Б, и АТ. Т. Р. с ЕГН********** от гр.Б, ж.к. “,сумата от 720лв. съдебно-
деловодни разноски.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на СТ. АТ. СТ. с ЕГН **********, от гр.Б, за
присъждане на съдебно-деловодните разноски.
Определението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в едноседмичен срок
от връчването му.
Вярно, с оригинала: З.М.
Съдия
при
/п/
Районен
М.Иванова_______________________
съд –
Бургас:
6