№ 3444
гр. София, 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Стилияна Григорова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело №
20241100107872 по описа за 2024 година
Производството е образувано по подадена от „Първа инвестиционна
банка“ АД искова молба срещу Л. П. М. за признаване за установено, че
дължи на ищеца следните суми: 53 824.97 лева главница по договор за банков
кредит от 16.09.2021 г., ведно със законната лихва от 23.08.2023 г. до
окончателното изплащане, 176.55 лева законова лихва върху главницата за
периода 14.08.2023 г. – 22.08.2023 г., 2 437.24 лева договорна лихва за периода
15.01.2023 г. – 13.08.2023 г., 94.92 лева наказателна лихва за периода
15.12.2022 г. – 13.08.2023 г., 60 лева такса за връчване на покана за предсрочна
изискуемост и 46.20 лева такса по застраховка „спокойствие“ за юни и юли
2023 г.
Ищецът твърди в подадената от него искова молба, че с ответника
сключили договор за предоставяне на банков кредит на 16.09.2021 г. за сумата
от 59 000 лева и краен срок на погасяване 15.09.2031 г. На 17.09.2021 г. била
усвоена цялата сума по кредита.
Поради неплащане в срок на задълженията по договора, кредитът бил в
просрочие от 15.12.2022 г. Кредитополучателят просрочил осем вноски за
главница и седем вноски за възнаградителна лихва, поради което банката
отправила до длъжника писмено предизвестие за погасяване на задълженията
в 7-дневен срок. М. не погасил дълга, поради което от 14.08.2023 г. кредитът
бил обявен за предсрочно изискуем.
По ч.гр.д. № 47189/2023 г. по описа на СРС била постановена заповед за
незабавно изпълнение, с която на Л. М. било разпоредено да заплати
незабавно исковите суми. Срещу заповед за незабавно изпълнение от
05.09.2023 г. Л. М. подал възражение, поради което, в изпълнение на дадените
1
от съда указания, „Първа инвестиционна банка“ АД предявява иск за
установяване съществуване вземанията по заповедта.
Ответникът Л. П. М. е подала отговор, в който оспорва, че е теглил
кредит от „Първа инвестиционна банка“ АД, за което е сезирал СРП с жалба
от 30.01.2023 г. Оспорва да е усвоявал кредита и да е правил погасителни
вноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 430, ал. 1
и 2 от ТЗ и чл. 92 от ЗЗД.
От приложеното по делото ч.гр.д. № 47189/2023 г. по описа на СРС, 90
състав се установява, че на 23.08.2023 г. „Първа инвестиционна банка“ АД е
подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, с която на
Л. П. М. да бъде разпоредено да заплати на заявителя сумата от 53 824.97 лева
главница, ведно със законната лихва в размер на 176.55 лева от датата на
предсрочната изискуемост до датата на подаване на заявлението, 2 437.24 лева
договорна лихва за периода 15.01.2023 г. – 13.08.2023 г., 94.92 лева
наказателна лихва за периода 15.12.2022 г. – 13.08.2023 г., 60 лева такса за
връчване на покана за предсрочна изискуемост и 46.20 лева такси по
застраховка „спокойствие“.
На 05.09.2023 г. съдът е постановил заповед по чл. 417 от ГПК, срещу
която длъжникът Л. П. М. е подал възражение, поради което „Първа
инвестиционна банка“ АД предявява иск за признаване съществуването на
задължението по заповедта от 05.09.2023 г.
Ответникът е оспорил, че е подписал договор за банков кредит №
000LD-R-080893 от 16.09.2021 г. и е поставил задачи за съдебно-почеркова
експертиза. Вещото лице В. е работил върху оригинала на документите от
кредитното досие и е заключил, че ръкописният текст в тях е изпълнен от Л.
М., както и че нему принадлежат подписите върху тези документи. Не са
налице причини, поради които заключението на съдебно-почерковата
експертиза да не бъде кредитирано. То обуславя извод за автентичност на
оспорените документи, част от кредитното досие на Л. П. М. в „Първа
инвестиционна банка“ АД по договора за банков кредит от 16.09.2021 г.
2
Допълнително, заключението на съдебно-счетоводната експертиза е
установило, че на 17.09.2021 г. цялата разрешена на М. сума в размер на
59 000 лева е била усвоена от него чрез превод по открита при ищеца банкова
сметка.
Валидното сключване на договора за банков кредит е породило
задължение за Л. П. М. да върне сумата от 59 000 лева чрез заплащане на 120
месечни погасителни вноски, ведно с дължимите лихви за ползване на
кредита, такси и комисионни.
Съгласно т. 4 от договора годишната лихва за предоставения кредит е
5.89% и на тази база е изготвен погасителния план, неразделна част от
договора.
Съгласно т. 15, изр. 2 от договора при наличие на просрочени
задължения банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Съобразно дадените задължителни за съдилищата указания в т. 18 на ТР
№ 4/18.06.2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато в производството по предявен иск
с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК банката заявява установяване на
вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият
кредит става предсрочно изискуем поради неплащане на определен брой
вноски, правото на банката да получи вземането е предпоставено от надлежно
извършено уведомление до длъжника, че е упражнила правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Това потестативно право следва да бъде
упражнено от страната, на която то принадлежи, преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение.
Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза, от
15.12.2022 г. М. е просрочил вноски за погасяване на главница, а от 15.01.2023
г. – вноски за договорна лихва.
Към 07.06.2021 г. са били налице предпоставките за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем на предвиденото в т. 4 от договора основание
– просрочие на задълженията по договора.
На 07.06.2023 г. „Първа инвестиционна банка“ АД е изпратила чрез
ЧСИ, рег. № 844 на Камарата на ЧСИ писмено предизвестие до
кредитополучателя, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем поради забава в погасяване на задълженията за главници и лихви по
3
договор за банков кредит от 16.09.2021 г. Покана е получена от пълнолетен
роднина на Л. М. със задължение да я предаде.
На 14.08.2023 г. „Първа инвестиционна банка“ АД е отнесла кредита в
просрочие, като е начислила лихва върху целия размер на предсрочно
изискуемата главница. Като е изпълнила задължението си да уведоми
кредитополучателя за обявяването на предсрочната изискуемост, банката е
упражнила добросъвестно правото си да доведе до знанието му, че счита за
дължим целия размер на главницата по кредита. Към 23.08.2023 г., когато е
подадено заявлението за издаване на заповед по чл. 417 от ГПК, е погасена
главница на обща стойност 5 175.03 лева. Последното плащане на задължение
за главница е на 13.12.2022 г., но в размер, недостатъчен за пълно погасяване
на падежиралата вноска. Следователно, дължи се остатъкът от 53 824.97 лева.
От датата на предсрочната изискуемост на главницата до датата на подаване
на заявлението се дължи и законна лихва, която за времето от 14.08.2023 г. до
22.08.2023 г. възлиза на сумата от 176.55 лева.
Съгласно приложения към договора погасителен план, до 13.08.2023 г.
общата стойност на договорните лихви възлиза на сумата от 6 506.50 лева.
Вещото лице, изготвило съдебно-счетоводната експертиза е установило, че са
заплатени задължения за договорни лихви до датата на подаването на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение в размер на
4 698.86 лева. Следователно, за периода до 13.08.2023 г. Л. М. дължи 1 807.64
лева.
Съгласно т. 20 от договора за банков кредит от 16.09.2021 г.
кредитополучателят се задължава да осигури сключването на застраховка
върху живота, здравето, телесната цялост и работоспособността му като
застрахователните премии са за сметка на кредитополучателя, след като се
превеждат от банката на застрахователя. Следователно, като доказан следва да
се приеме и иска за сумата от 46.20 лева, представляващи такси по
застраховка „спокойствие“, дължими за юни и юли 2023 г.
При просрочие на главницата се начислява лихвен процент, определен
съгласно т. 15 от договора – договорената лихва, увеличена с наказателна
надбавка в размер на законната лихва, т.е. 15.89%. В приложение на чл. 7, ал.
3 от ГПК за служебна преценка от съда за спазване на императивните норми
на материалния закон, съдът намира, че т. 15, изр. 1 от договора противоречи
4
на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, според която при забава потребителят
дължи само лихва върху неплатената сума за времето на забавата.
Недействителната клауза съдът не прилага, като същевременно е недопустимо
да присъди вместо претендираната неустойка, предвидената в закона
мораторна лихва (в този смисъл решение от 26.01.2017 г. по дело С-421/14 г.
на СЕС (т. 71), решение № 76/22.07.2020 г. по т. д. № 1011/2019 г. на ВКС, I т.
о.). Затова е неоснователно искането да се установи задължение на ответника
за сумата от 94.92 лева наказателна лихва.
Не се дължат и 60 лева разноски за връчване на писменото предизвестие
до Л. М. за предсрочна изискуемост. Нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК
забранява кредиторът да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Връчването на
покана за предсрочна изискуемост е свързано със събирането на вземането по
кредита, представляващо действие по неговото управление.
Погасяването на кредита или част от него с принудително събрани суми,
е ирелевантно за настоящия спор, съобразно задължителната съдебна
практика, обективирана в т. 9 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. В производството по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК,
съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се
установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия
процес. Нормата на чл. 235, ал. 3 от ГПК намира приложение по отношение на
фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез
осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен
лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания
изпълнителен процес.
Получените от банката в периода след 23.08.2023 г. суми на обща
стойност 52 159.84 лева, съгласно заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, са отнесени за погасяване на задължения за съдебни разноски,
главници и лихви. Видно от приложените към възражението на ответника
покана за доброволно изпълнение по изп.д. № 20238440403588 по описа на
ЧСИ, рег. № 844 и извлечение от банкова сметка на Л. М. в „ОББ“ АД, сумите
са събрани по реда на принудителното изпълнение.
Доброволни плащания на задължения по договора за кредит след
5
23.08.2023 г. ответникът нито твърди, нито представя доказателства да е
извършил.
В заключение, установи се частична основателност на исковите
претенции: 53 824.97 лева главница, 176.55 лева мораторна лихва за периода
14.08.2023 г. – 22.08.2023 г., 1 807.64 лева договорни лихви за периода
15.01.2023 г. – 13.08.2023 г. и 46.20 лева такси по застраховка „спокойствие“.
Съобразно изхода на спора следва да се разпредели отговорността на
страните за разноски.
По представения от ответника списък по чл. 80 от ГПК се претендират
единствено разноски за депозит за съдебно-почеркова експертиза. Същите
следва да останат в тежест на Л. М., тъй като доказателственото искане не
установя твърдяната от него неавтентичност на документите от кредитното
досие.
Съразмерно на уважената част от исковете, на ищеца се дължат разноски
за настоящото производство в размер на 2 053.95 лева.
Съгласно задължителните указания на ВКС в т. 12 на ТР № 4/2013 г. на
ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 от ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските и в заповедното производство. Установи се, че
разноските възлизат на сумата от 1 132-80 лева държавна такса и присъдено
по ч.гр.д. № 47189/2023 г. по описа на СРС, 90 състав юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лева. Тук следва да се отчете, че неправилно
ищецът е отнесъл част от получената по реда на принудителното изпълнение
сума за погасяване на разноските. Съразмерно на уважената част от иска,
ответникът дължи на ищеца 278.88 лева разноски от присъдените със
заповедта по ч.гр.д. № 47189/2023 г. по описа на СРС, 90 състав.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявен от „Първа инвестиционна
банка“ АД, ЕИК ********* иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр.
чл. 430, ал. 1 и 2 от ТЗ, че Л. П. М., ЕГН ********** дължи на ищеца сумата
6
от 53 824.97 лева, представляваща главница по договор за банков кредит №
000LD-R-080893 от 16.09.2021 г., ведно със законната лихва от 23.08.2023 г. до
окончателното изплащане; сумата от 176.55 лева законна лихва върху
главницата от 14.08.2023 г. до 22.08.2023 г.; сумата от 1 807.64 лева договорни
лихви за периода от 15.01.2023 г. до 13.08.2023 г., като отхвърля иска за
горницата до 2 437.24 лева; сумата от 46.20 лева такси по застраховка
„спокойствие“, като отхвърля иска за заплащане на сумата от 94.92 лева
наказателна лихва за периода 15.12.2022 г. – 13.08.2023 г. и 60 лева такса за
връчване на покана за предсрочна изискуемост, за които суми е издадена
заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 47189/2023 г. по описа на СРС,
90 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Л. П. М., ЕГН **********,
с адрес с. Кривина, ул. „********* да заплати на „Първа инвестиционна
банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Цариградско шосе“ № 111 П сумата от 2 053.95 лева разноски за
производството и 278.88 лева разноски в производството по ч.гр.д. №
47189/2023 г. по описа на СРС, 90 състав.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7