Решение по дело №251/2021 на Административен съд - Кюстендил

  Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                                           № 239 от 25.10.2021 г., гр. Кюстендил

 

    В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

 

Административен съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

                                                                                    АСЯ СТОИМЕНОВА

 

при секретар Лидия Стоилова и с участието на прокурор Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно административнонаказателно дело № 251 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано по касационна жалба от И.А.М., с ЕГН **********, чрез адвокат Ц.Х., срещу Решение № 260216/09.06.2021 г., постановено по административнонаказателно дело (АНД) № 361/2021 г. по описа на Районен съд – Дупница, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 21-5310-000201/18.02.2021 г., издадено от началника на група „Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали” (КПДГПА) при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР) – Кюстендил. С посоченото наказателно постановление на И.М. на основание чл. 185 и чл. 183, ал. 4, т. 11 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) са наложени административни наказания съответно глоба в размер на 20,00 лева за нарушение по чл. 105, ал. 1 от ЗДвП и глоба в размер на 50,00 лева за нарушение по чл. 100, ал. 4, т. 1 от ЗДвП. В жалбата е наведено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс. Претендира се отмяна на решението и на наказателното постановление.

И.М. не се явява и не се представлява в съдебното заседание по делото. С писмено становище с вх. № 4406/19.10.2021 г. по описа на съда адвокат Х. поддържа жалбата.

ОД на МВР – Кюстендил, група КПДГПА, не изпраща процесуален представител в съдебното заседание по делото и не представя писмено становище по касационната жалба.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Предмет на въззивно обжалване е НП № 21-5310-000201/18.02.2021 г., издадено от началника на група КПДГПА при ОД на МВР – Кюстендил. Районният съд е установил от фактическата страна на спора, че на 29.01.2021 г. в 12:38 часа в община Кочериново, на път I-1 (Е-79), км 355+200, в посока към гр. София, И.М. е управлявал лек автомобил марка и модел „Порше Кайен С”, с peг. № Е3286МР, с допълнително затъмнени предни странични стъкла, което намалявало видимостта на водача към пътя, както и с допълнително залепено фолио на регистрационните табели. Срещу М. е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA, № 361361/29.01.2021 г., в който нарушенията са квалифицирани по чл. 105, ал. 1 и чл. 100, ал. 4, т. 1 от ЗДвП. Въз основа на акта е издадено процесното НП, в което са възпроизведени фактическите констатации по същия. Районният съд е приел от правна страна липса на допуснати нарушения в процедурата по съставяне акта и издаване на наказателното постановление, и наличие на реквизитите по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН съответно в акта и постановлението, доказани административни нарушения и законосъобразно наложени санкции. По посочените правни доводи съдът е потвърдил наказателното постановление.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с наведеното в жалбата касационно основание настоящият касационен състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, а преценено за съответствие с материалния закон – правилно.

В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на наказателното постановление, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на И.М. не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до опорочаване на производството. Процесният АУАН е съставен от лице, притежаващо правомощия за това, а наказателното постановление е издадено от компетентен орган, актът и наказателното постановление съдържат необходимите реквизити съответно по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, спазени са изискванията за предявяване и връчване на акта, както и за връчване на наказателното постановление. Фактическите обстоятелства, относими към процесните деяния, както и към съставомерните елементи на нарушенията по чл. 105, ал. 1 и чл. 100, ал. 4, т. 1 от ЗДвП, са  посочени ясно в акта и в наказателното постановление. С разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП в приложимата редакция (ДВ, бр. 101 от 2016 г.) е въведена забрана за ограничаване на видимостта през челното, задното и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им. Съгласно чл. 105, ал. 3 от ЗДвП намаляване прозрачността на стъклата по ал. 1 се допуска само в границите на стойностите, определени в Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации. При затъмняване на стъклата чрез поставяне на определени допълнения на стъклото (за разлика от фабричното потъмняване, при което прозрачността е в границите на стойностите, определени от Правило № 43) се намалява прозрачността им и те обективно не отговарят на изискванията на производителя. Лицето, предприело такава промяна, носи доказателствената тежест да установи, че отклонението е в съответствие със стандартизационните документи. Когато към момента на проверката предните странични стъкла на автомобила са допълнително затъмнени без съответен документ, удостоверяващ, че затъмняването е в съответствие с изискуемите стандарти за намаляване прозрачността на стъклата, този факт сам по себе си е достатъчен, за да приеме органът наличие на хипотезата на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП  (вж. в т. см. Решение № 9954/28.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15564/2018 г., VII о., Решение №10606/17.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 959/2017 г., VII о. и Решение №10583/16.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7811/2017 г., VII о.). Съгласно чл. 100, ал. 4, т. 1 от ЗДвП в приложимата редакция (ДВ, бр. 101 от 2016 г.) водачът на моторното превозно средство е длъжен да поддържа табелите с регистрационния номер чисти и да не допуска поставянето върху тях на никакви предмети, материали и вещества. Според разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т. 11 от ЗДвП се наказва с глоба 50,00 лева водач, който управлява превозно средство с нечетлив или закрит по какъвто и да е начин регистрационен номер, включително и в нарушение на чл. 100, ал. 4, т. 1.

Касационната инстанция споделя извода на районния съд относно безспорната установеност на процесните нарушения. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Тежестта на доказване е върху наказаното лице. В случая констатациите в акта във връзка с осъществяване на изпълнителното деяние на всяко от процесните нарушения не са оборени от М.. Фактът, че актосъставителят и свидетелят по акта са заявили в съдебно заседание, че не си спомнят нищо за случая, не означава, че са опровергани констатациите в акта, като установените с него факти се считат за доказани с оглед чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Към момента на проверката, а и впоследствие М. не е представил документ, удостоверяващ, че затъмняването на предните странични стъкла на автомобила е в съответствие с изискуемите стандарти за намаляване прозрачността на стъклата. Той не е ангажирал и доказателства в подкрепа на твърдението си, че на регистрационните табели на управлявания от него автомобил не е било залепено фолио. Наложените наказания глоба в размер на 20,00 лева и глоба в размер на 50,00 лева за извършените от М. нарушения съответно по чл. 105, ал. 1 и чл. 104, ал. 4, т. 1 от ЗДвП са правилно определени, доколкото санкционните разпоредби съответно на чл. 185 (ред., ДВ, бр. 97 от 2017 г.) и чл. 183, ал. 4, т. 11 от ЗДвП определят наказанието в абсолютен размер, което изключва възможността на административнонаказващия орган за преценка по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. Предвид характера на всяко от нарушенията и обществените отношения, които то засяга, не се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Изложените съображения обуславят извод за правилност на решението на районния съд, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, съдът

 

                                                                   Р Е Ш И:

 

            ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260216/09.06.2021 г., постановено по АНД №361/2021 г. по описа на Районен съд – Дупница.

Решението е окончателно.

        

       

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                               

 

                                                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                                    2.