Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр.Момчилград, 05.03.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Момчилградският районен съд в публично заседание, проведено
на 02.03.2020 година
в състав;
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СУНАЙ
ОСМАН,
при участието на секретаря АНИТА
ДОЧЕВА., като разгледа докладваното от съдията НАХД № 39/ 2020г.
по описа на съда, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл.63 от ЗАНН, и е образувано по жалба на Е.М.Ю. с ЕГН- **********, с
адрес-***, против ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ за налагане на глоба серия К № 1783162,
издаден от ОДМВР- Кърджали, с което на осн.чл.189 ал.4 вр.182 ал.2 т.4 от ЗДвП, на жалбоподателят е било
наложено административно наказание- “глоба”
в размер на 300 лева, за допуснато нарушение на чл.21 ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП.
В
жалбата, наказаното лице, чрез пълномощник /адв.М. ***/
изразява недоволството си от процесният електронен
фиш, с който му е била наложена горната глоба, като сочи, че същият е
незаконосъобразно издаден, при допуснати съществени нарушения на материалния
закон и процесуалните правила за издаването му. Били посочени два текста от
ЗДвП като нарушени, което водело до неяснота на волята на АНО. Иска отменяване
на наложената със ел.фиш глоба, като развива подробни съображения в жалбата.
В
съдебно заседание– жалбоподателят, редовно призован, не се явява, и не се
представлява. От същият е постъпило писмено становище, с което поддържа
подадената жалба и развива допълнителни съображения за незаконосъобразност на
обжалваният ел.фиш.
Ответната страна- административно- наказващият орган-
ОДМВР- Кърджали, не се представлява и и чрез ю.к.М.Петрова е постъпила молба, в
което се сочи, че жалбата е неоснователна, а ел.фиш-законосъобразно издаден, и
се иска потвърждаването на същият- претендира и юрисконсултско
възнаграждение и намаляване размера на адв.възнаграждение
поради прекомерност. От РУ-Момчилград към ОДМВР- Кърджали, е постъпило писмено
становище, в което се развиват доводи за неоснователност на жалбата, и респ. за
правилност и законосъобразност на издаденият ел.фиш. Иска се потвърждаването на
атакуваното постановление.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
С електронен фиш серия К № 1783162 на ОДМВР-Кърджали, на жалбоподателят е било наложено на основание чл.189 ал.4 вр. с чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП, административно
наказание „Глоба“ в размер на 300 лева, за това, че на 06.09.2017г. в 17,15ч. на път 1-5, км 349+850, разклон с.Балабаново,
общ.Момчилград, в посока на движение
гр.Кърджали- ГКПП „Маказа“, при ограничение на скоростта 60 км/ч.,
въведено с пътен знак „В 26“ и отчетен
толеранс от минус 3 км/ч; с МПС- л.а. „******“ с рег. № ****ВВ, извършил нарушение
за скорост, което е било установено и заснето с
автоматизирано техническо средство TFR1- M 615.
В ел.фиш е посочено, че разрешената скорост е 60 км/ч, установената скорост е била 91 км/ч, а превишението е било с 31 км/ч, което представлява нарушение на чл.21 ал.2 вр.1 от ЗДвП.
Като доказателство по делото АНО е
приложил клип № 5358 от радар № 615, в който се съдържат 4 броя снимки от дата 06.09.2017г. в 17,15 часа, и в които се
вижда МПС с рег. № ****ВВ, като измерената скорост е 94 км/ч., при ограничение от 60 км/ч., и превишение на скоростта с 34 км/ч., и е прието като ст-ст
на наказуемата скорост 91 км/ч, като
наказуемо превишение на скоростта е от 31 км/ч. Сиреч, е приложен и законовият
толеранс от минус 3 км/ч.
В този снимков материал е посочено и мястото на нарушението, но само с
координати. Посочен е също така и регистрационният номер на автомобила, който
съвпада с посочения номер във фиша, в който точно и ясно е посочено мястото на
нарушението.
С копие на протокол с рег. №
303-р- 11377/ 07.09.2017г. на РУ-Момчилград
към ОДМВР- Кърджали, се установява, че автоматизираното техническо средство
/упоменато по-горе с №615/, на 06.09.2017г.
за времето от 16,40ч. до 18,20 часа е било разположено в разклона за с.Балабаново,
общ.Момчилград /на път 1-5 км 349+850, в посока от Кърджали към ГКПП- Маказа,
където е имало пътен знак за ограничение на скоростта от 60 км/ч.- като
разстоянието от автоматизираното техн.средство до
пътният знак е възлизало на 120 метра.
От този протокол е видно, че за това време са били направени 25 клипа /с нарушения/ с посочените в
протокола номера, в т.ч. и процесният, упоменат
по-горе. Приложена е и схема/скица на разположението на самата мобилна система
за видеоконтрол.
От Протокол № 3-18-17 от 02.06.2017г., както и Протокол от проверка №
144- ФМИ/ 06.06.2013г. на Българският институт по
метрология, приложени по делото, се установява, че използваната по време на
установяване на процесното нарушение мобилна система
е от одобреният тип средство за измерване, което е преминало и последваща проверка /това обстоятелство е отразено и в
протокола за използване на АТСС.
От писмо №
1037/09.12.2015г. на
ОПУ- Кърджали са видни участъците по път- 5 /Е-85/ „Кърджали- п.к. Момчилград- Кирково- Маказа“, в които са въведени ограничения
на скоростта с пътен знак В-26, в т.ч. и за местоизвършване
на нарушението по настоящото производство
/в пункт 2 от писмото.
Приложена е справка от сектор КАТ- ПП за
регистрация на автомобил л.а. „******“ с рег. № ****ВВ, от която се установява, че
собственик на същият е жалбоподателят по делото /и записан в ел.фиш/.
При така приетата
фактическа обстановка от правна страна съдът
съобрази следното:
Жалбата е процесуално допустима, и е подадена лице, което има правен интерес от обжалването- т.е. от
легитимирана страна, и въпреки, липсата на яснота за датата на
връчване на електронният фиш на жалбоподателя, съдът приема, че е същата е подадена в срок. За
последното обстоятелство не са ангажирани доказателства от АНО, поради и което не следва да
се ограничи правото на жалбоподателят да обжалва атакуваният акт, поради и което съда приема, че подадената жалба е в срок.
Жалбата, разгледана по същество, се явява неоснователна.
Съдът, като се запозна със
съдържанието на обжалваният Ел. фиш, намери, че
същият съдържа всички задължителни реквизити, посочени в разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП, както следва; 1/ посочена е териториалната структура на МВР, където нарушението е установено /и
това е ОДМВР- Кърджали/. Следва да се подчертае, че няма законово изискване да се посочва конкретно
кой е неговия издател, а така също и по какъв
ред следва да се обжалва, както и същият да съдържа подпис и печат на издателя
му, посочване на мястото и датата
на издаването му. Съдът счита, че не може по аналогия да
се прилагат правилата на ЗАНН, относно съдържанието на АУАН и НП, тъй като такова препращане
не е предвидено. Нещо повече, в случаят е използван утвърден
образец на ЕФ от Министъра на вътрешните
работи.
Обжалваният ЕФ съдържа и мястото, на което
е установено нарушението, което е задължителен реквизит
на издаденият електронен фиш,
като същото е посочено коректно
с текстово описание и координатите индивидуализиращи точно определено място на извършване
на нарушението. Посочен е собственикът на МПС /и това е
жалбоподателят/.
От приложените
веществени доказателствени средства също се
установява точното място, на което
е извършено нарушението, както и посоката на движение, а така също датата
и точният час, както и регистрационният номер на
автомобила, а и всички останали реквизити на акта.
При така посоченото място– на територията на посочената ОБЩИНА, безспорна е компетентността на ОД на МВР-Кърджали
да издаде ЕФ, както и компетентността на настоящият съд да
се произнесе по спора.
От събраните по делото
доказателства се стига до
извода, че извършването
на процесното административно нарушение по чл.21 ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП /където е посочена различието от
разрешената скорост на движение в извън населено място за съответният вид МПС/ е установено и заснето
с автоматизирано техническо
средство № TFR1-М със съответният номер, което представлява мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение от одобрен тип, преминала последваща проверка.
Както се установява от мотивите на Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 година по т.д. № 1/2013 година на ВАС, издаването на електронния фиш
е строго ограничено и възможно само в случаите на предварително стационарно
позиционирани технически средства със съответните предварителни обозначения за
съществуването им /чл.165 ал.2 т.6 и т.7 от ЗДвП/, същите да работят на автоматичен
режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган. В останалите случаи
при използване на мобилни технически средства, обслужвани и използвани
непосредствено от контролен орган, тази разпоредба е неприложима и за
констатираните с тези технически средства нарушения на ЗДвП е приложим общият
ред за съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление.
Следва да се посочи, че с изменението на ЗДвП /с ДВ от 13.03.2015г/.,
електронни фишове могат да се издават и от автоматизирани технически средства
или системи, съответно стационарни или монтирани на автомобил, какъвто е
настоящия случай при спазване на изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. Съгласно §
65. /Нова– ДВ, бр.19/ 2015 г./ от ДР на ЗДвП, "Автоматизирани технически
средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или
взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на
контролен орган и могат да бъдат два вида, както следва; 1/стационарни–
прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; и 2/ мобилни– прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работният
процес.
Трябва да се упомене, че с последното
изменение на чл.189 ал.4 от ЗДвП /ДВ бр.54/2017г., в сила от 09.07.2017г./, и която редакция е в
сила към момента на извършване на процесното нарушение, се предвижда издаването
на ЕФ да става в отсъствие на
контролен орган и на нарушител, при наличието на предпоставки за това, а
именно- Нарушението да е установено и заснето с АТС или система, както и за
него да не се предвижда наказание „лишаване от право да се управлява МПС“ или „отнемане
на контролни точки“. Или казано иначе, отсъствието на контролният орган и нарушителят
е меродавно към момента на издаването на ЕФ, а не на установяването на
административното нарушение.
Следва да бъде съобразена и законовата промяна от 09.07.2017г. на
чл.165 ал.2 т.8 от ЗДвП, с която е отпадна изискването контролните органи да
обозначават, чрез поставяне на пътни знаци и да оповестяват в средствата за
масово осведомяване или на интернет страницата на МВР участъкът от пътя, на
който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез АТСС.
Предвид изложеното по-горе следва извода, че ограничението с ТР №
1/26.02.2014г. на ВАС в случая е неприложимо, предвид последвалите
законодателни изменения в ЗДвП.
В цитираното по-горе Тълкувателно решение, както и в чл.7 ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г.,
която понастоящем е отменена, е посочено, че при контролиране на движението с
горепосочената система следва да е поставен предупредителният знак. Такова
изискване нормативно към настоящия момент липсва, предвид, че чл.7 от Наредбата
е отменен, а и дори при неговото действие в практиката на съдилищата се
приемаше, че непоставянето на знака не е съществено нарушение.
Предвид гореизложеното съдът приема, че обжалваният електронен фиш е издаден в съответствие с разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП. Съобразно и това се налага извода, че е установено и заснето нарушение на ЗДвП с АТСС, а именно с мобилна система
за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение с № 615, за което свидетелства
приложеният клип с цитираният
номер от процесната дата, който съгласно
разпоребдбата на чл.189 ал.15 от ЗДвП е веществено доказателствено средство в административнонаказателният процес.
Съгласно съдържанието на специалната разпоредба на чл.188 ал.1 от ЗДвП, собственикът
или този, на когото е предоставено МПС, отговаря за извършеното с него
нарушение, а в случай, че собственикът не посочи на кого е предоставил МПС, се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение. В настоящия казус
се установява от електронният фиш, че МПС е регистрирано на името на
жалбоподателят. Същият не се е възползвал от правото си по чл.188 ал.2 предл.2 от ЗДвП да
посочи името на лицето, което е управлявало моторното превозно средство, поради
което съдът намира, че правилно жалбоподателят е привлечен към административнонаказателна отговорност, доколкото е
доказано авторството на деянието / в тази насока е представена и справка в
Централна база данни „КАТ“ за собственик на МПС/.
Съдът приема за правилна и правната квалификация на
нарушението, тъй като безспорно е обстоятелството, че жалбоподателят е извършил административно нарушение на разпоредбата на чл.21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП, като е управлявал МПС със скорост 91 км/ч /с отчетен толеранс от минус 3 км в
час/ при разрешена скорост в извън населеното място от 60 км/ч /което е било регламентирано в пътен
знак В 26 и което се
установява с писмо от ОПУ- Кърджали/, като превишението
е от 31 км/ч. В ЗДвП е
предвидено, че превишението на разрешената скорост е наказуемо, поради и което
съдът намира, че правилно
е определено и следващото се административно наказание, което съгласно чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП
е „Глоба“ в размер на 300 лева.
Въз основа на гореизложените съображения съдът намира, че обжалваният
електронен фиш е законосъобразен, като не са налице основанията за отмяната на
същият, поради и което той следва да бъде потвърден.
Съгласно нормата на новата
редакция на чл.63 ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат
право на присъждане на разноски по реда на АПК. В ал.4 на същият текст е предвидено, когато
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36
от Закона за адвокатурата. Предвидена е също така в ал.5 и възможността в
полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като
размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер
за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37
от Закона за правната помощ.
При този
изход на делото, и с оглед направено от страна на АНО- ОДМВР гр.Кърджали искане
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
намира, че същото не е основателно, т.к. по делото АНО не се е представлявал,
като ю.к. на ОДМВР- Кърджали е постъпила само една молба, с кратко становище по
жалбата и с искане за присъждане на такова възнаграждение, но реална защита по
самото дело не е осъществявана. Ето и защо съдът оставя без уважение искането
за присъждане на ю.к. възнаграждение по настоящото производство.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВАЕЛЕКТРОНЕН ФИШ за налагане
на глоба серия К № 1783162, издаден от ОДМВР- Кърджали, с който на
жалбоподателят Е.М.Ю. с ЕГН- **********, с адрес-***, на осн. чл.189
ал.4 вр.182 ал.2 т.4 от ЗДвП, е било наложено
административно наказание- “глоба” в размер на 300 лева, за допуснато нарушение
на чл.21 ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване от
страните пред Административен съд гр.Кърджали в четиринадесет дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: