Р Е Ш Е Н И Е
№ 260000 04.01.2021г. гр.Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО отделение, ІІ състав
На петнадесети
декември две хиляди и двадесета година
В публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН
ЗЛАТЕВ ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ВЕСЕЛИНА
МИШОВА
Секретар
: Катерина Маджова
като
разгледа докладваното от съдията - докладчик ЗЛАТЕВ
въззивно
гражданско дело N 3336 по описа за 2020 година,
за да
се произнесе съобрази следното :
Производството е на основание чл.269-
273 от ГПК и във вр. с чл.59 и чл.82- 86 от ЗЗД и във вр. с чл.17, ал.3 и 4 от
ЗАЗ.
Делото е образувано по подадена в законния
2- седмичен срок по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна
жалба от 4 бр. ищци- пълнолетните български граждани Р. ***, И.Х.Д. ***,
М.В.М. *** и О.И.Д. ***, против негативното за тях първоинстанционно Решение № 260127/24.09.2020г. по гр.д.№
1597/2020г. по описа на PC- Ст.Загора в частта му, с която са били
отхвърлени исковете им против ответницата Д.А. ***, за сумата от общо 650.75
лв. главница, с която тя неоснователно се била обогатила за тяхна сметка.
Излагат подробни фактически и правни аргументи в подкрепа на доводите си, че РС в противоречие с протоколно
Определение от 14.01.2019г. от о.с.з. по гр.д.№ 135/2018г. по описа на РС-
Чирпан/влязло в законна
сила на същата дата 14.01.2019г./ е бил обявен за нищожен,
като сключен поради липса на съгласие писмения Договор за аренда на земеделски земи от 06.12.2013г, че РС приел в мотивите си, че между страните не било спорно, че по отношение на тези
земеделски имоти бил сключен договор за аренда между
ответницата Д.А./арендатор/ и друго лице, че РС не приел, че се
касаело за обявявена
нищожност на сделка, която
не пораждала изначално действие и следователно такава
сделка, не би могло да породи желаното от страните действие и че следвало да се приложи разпоредбата на чл.17, ал.2 от ЗАЗ, която те считат за неприложима, тъй като договор за аренда не съществувал и не можело да се
обсъждат отношения между арендатор и арендодател относно дължимост на уведомяване на осноавание на горепосочената законова разпоредба. Твърдят,
че РС превратно бил приел, че бил налице арендуван
обект, поради което счел, че разпоредбата на чл.17, ал.З от ЗАЗ изисквала всеки приобретател изрично да уведоми арендатора за извършеното заместване, понеже според тях не бил налице арендуван
обект, доколкото не били налице валидни
договорни отношения между страните, и оттам и
отдаван обект, като
се обосновава с т.3 от ТР № 2/2015г. относно условията за
евеннтуално конвертиране на договор за възмездно ползване сключен не в
предвидената форма по ЗАЗ в действителен договор, като считат, че в настоящия случай предпоставките за конверсия не били налице. Поради
което и бил неправилен извода на РС, че с извършеното на Д.Р.Д. плащане било погасено задължението му и към всички приобретателите, вкл. и
към ищците-
въззивници. Твърдят, че приетата по делото на
РС разписка от 14.09.2016г. представлявала частен такъв документ и изявленията в него нямали задължително обвързващо действие за съда, тъй като изявление в нея на Д.Р.Д., че бил
получил от негово
име и от името на останалите съсобственици рентата за посочените години не отговаряла на истината,
понеже към този момент
съсобствеността между
съсобствениците/съделители/ вече
била прекратена, и
той не е имал правомощията и представителна власт от никой от останалите собственици да
получава от тяхно име суми за рента за собствената им земеделска земя. Считат, че представената пред въззивната инстанция
разписка от 14.09.2016г., подписана от Д.Р.Д.
относно получената от него рента за стопанските години 2013/2014г., 2014/2015г. и
2015/2016г. от ответницата Д.А., по сключения договор
за аренда от 06.12.2013г., не променяло обстоятелството, че тя
дължала обезщетение за лишаване на ищците от
ползването на собствените им земеделски земи, съобразно идеалните им части в
съсобствеността,
понеже вече не бил налице договор за аренда на земеделски земи от
06.12.2013г., поради обявяването му за нищожен и не пораждал правни
последици за страните. А отношения между Д.А. и Д.Р.били на основата на института на неоснователното обогатяване,
при които ответницата А. може да претендира връщане на даденото по нищожен
договор. Считат, че
съгласно Протоколно споразумение от о.с.з. на 14.01.2019г. по гр.д.№ 135/2018г.
по описа на PC- Чирпан, въззиваемата Д.А.А. се била съгласила и била заплатила на въззивниците парично обезщетение за ползване на собствените им процесни земеделски земи, за исков период 2013/2014г. , 2014/2015г., и тя била платила в последното о.с.з. претендираните
суми за периодите 2016/2017г., 2017/2018г. и
2018/2019г., ведно с претендираната мораторна лихва,
като по същество, това било признание на исковата
претенция. Правят
оплакване, че с атакуваното си Решение РС бил приел, че ответницата била
погасила чрез плащане и претендираната мораторната
лихва в общ размер на 85, 32 лв., която съгласно неоспореното заключение на СИЕ, съдържала й претендираната главница
за периода на
стопанската 2015/2016г.,
и по този начин РС бил уважил акцесорния иск за мораторна лихва и за
претендираната главница/поради плащане/, а отхвърлил предявения главен иск за
периода на стопанската 2015-2016г. Не са представили свои нови доказателствени искания пред въззивната
инстанция. Считат, че в атакуваната му отхвърлителна
част Решението на РС било постановено при съществени нарушения на процесуалните
правила, в нарушение на материалния закон, немотивирано и при доказаност на
отхвърлените искови претенции. Молят настоящия въззивен ОС да отмени
изцяло в оспорената му отхвърлителна част първоинстанционното Решение и да
уважи всички тези обективно съединени искове, като изцяло основателни, доказани
и законосъобразни по основание и по размер. Претендират разноските си пред двете съдебни инстанции,
за което представят и Списък по чл.80 от ГПК. В този смисъл е и пледоарията на
общия им процесуален представител- адвокат по делото. Не са представили писмена
защита пред настоящата въззивна инстанция.
В законния 2- седмичен срока
по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен
Отговор от ответницата Д.А. ***, в който тя
заявява, че счита в.жалба на ищците за неоснователна и недоказана,
а в обжалваната част Решението на РС за законосъобразно, обосновано и правилно.
Излага сравнително подробни фактически и правни аргументи в своя защита. Не е имала свои нови доказателствени искания пред настоящия въззивен съд. Моли въззивната жалбата да бъде оставена напълно без
уважение, а в атакуваната му част първоинстанционното Решение да бъде потвърдено изцяло от настоящата инстанция, ведно със
законните последици. Претендира
всички свои разноски пред настоящата въззивна съдебна инстанция, за което представя Списък по чл.80 от ГПК. В този смисъл е
и пледоарията на процесуалния й представител- адвокат по делото. Не е представила
писмена защита пред настоящата въззивна инстанция.
Настоящият въззивен съд, след като обсъди доводите на всяка от страните,
като провери мотивите и диспозитивите на атакуваното първоинстанционно съдебно
Решение, и като обсъди събраните по делото писмени доказателства и приетото без
никакви възражения заключение на СИО по делото на РС, намира за установена и
доказана по несъмнен и безспорен начин следната фактическа и правна обстановка
по делото :
Предметът на спора се определя от
посочените от ищеците- въззивници, като основание на иска обстоятелства и от
търсената от тях съдебна защита, като настоящия въззивен съд е длъжен да
разреши материалноправния спор между страните по същество. Съгласно разпоредбата на чл.55 и сл. от ЗЗД, който получи
нещо без основание/пр.1/, или с оглед на неосъществено или отпаднало основание/пр.2/,
е длъжен да го върне обратно, като съгласно чл.59 от ЗЗД, вън от горните случаи
всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му
върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването, когато няма
друг иск, с който ебеднелият може да се защити. Предвид установената по безспорен начин пред РС и
неоспорена от никоя от страните фактическа обстановка по процесния случай, в
Исковата молба са предявени едновременно, както първи основен иск с претенция
по чл.59 във вр. с чл.55 от ЗЗД, така и втори обективно и субективно съединен с
него иск за мораторни лихви по чл.82- 86 от ЗЗД.
Видно от мотивите и
диспозитивите в обжалваната част на първоинстанционно Решение, РС е коментирал в мотивите си и двете искови претенции, и се е
произнесъл в диспозитива си по фактическата и правна същност на спора, като е
аргументирал достатъчно подробно и обосновано относно всеки един от двата
отделни иска, с които е бил сезиран с ИМ и след уточняващата молба и частичното
прекратяване на производството по делото след даване ход на спора в първото
о.с.з. по делото.
В атакуваната отхвърлителна част на
първоинстанционното Решение РС- Ст.Загора е бил отхвърлен предявения
срещу ответницата облигационен паричен иск
за заплащане на сумата 650, 75 лв. главница,
представляваща претендираното
от четиримата ищци
по делото обезщетение за ползване на земеделските им земи само за стопанската 2015/2016г.
Безспорно е установено и доказано пред РС, че по делото до приключването му
пред първата съдебна инстанция е било направено безспорно плащане, отразено в представената като писмено доказателство по делото писмена разписка,
която въпраси защитните тези на въззивницете
напълно и изцяло освобождава ответницата- въззиваема/бивша арендаторка/ от законовото й задължение да извърши аналогично плащане и към
ищците-
въззвници/собственици на процесната земеделска земя/. Действително към момента
на плащането съсобствеността на процесните земеделски имоти е била прекратена
въз основа на окончателно приключена съдебна делба, но
бившата арендаторка не е имала законово задължение, след извършеното от нея
първоначално плащане на един от съделителите/съсобственици и арендодател по
пръвоначално съществуващия арендесн договор/, да извърши и повторно аналогично плащане към всеки един от ищците- въззивници. Безспорно всеки един от четиримата
въззиници- ищците е имал законовото задължение
да уведоми тогавашната все още арендаторка за настъпилото
междувременно прекратяване на
съсобствеността им
върху част от процесната арендована земеделска земя. Въпросния частен писмен документ/разписка/ не е бил оспорен по никакъв процесуален ред пред
РС в хода на съдебното производство от никой от четиримата ищци- въззивници, поради
което отразените в нея волеизявления обвързват напълно валидно страните по настоящото съдебно производство, и въззивниците не могат
да черпят права от своето бездействие пред първата съдебна инстанция в това отношение.
Безспорно въззиваемата/ответничка/ фактически е
обработвата процесната земеделска земя/независимо дали между страните по делото е имало или не е имало сключен аренден договор/, като освен настоящите четири въззивници, собственост са имали и други трети лица/техни съсобственици/ до приключване на делбата. Безспорно обработващата земите ответница/въззиваема/ е извършвала плащания на собствениците на обработваните от нея
земеделски земи, поради което и съсобствениците
са били длъжни да уведомят нея, като ползващо земите им лице от момента на извършената промяна на собствеността, за да може да се извърши
коректно плащане към тях, а не към друго трето
лице. Такова писмено
уведомление безспорно не е било направено,
и очевидно всеки
един от четиримата ищци- въззивници не са получили полагащите им се парични суми от издалото процесната разписка трето за делото лице. Наред с това пред РС никоя страна по делото не е отправило твърдение, че издало разписката трето за делото лице не е имало права да получи вместо ищците полагащите им се суми пари.
Предвид
гореизложеното въззивният
съд счита, че РС е обсъдил задълбочено всяко едно от представените по
делото доказателства, всеки един довод на страните по делото относно
основателността или неоснователността на исковата претенция и е постановил
своето аргументирано във всеки един аспект решение. Същото като цяло се явява
обосновано, законосъобразно и правилно.
Единствено в частта му относно уважената искова претенция за
заплащане на лихва за
забава от общо 85, 32 лв. върху
цялата претендирана главницата, Решението на РС действително се явява незаконосъобразно, немотивирано и
неправилно, но поради липса на въззивно
обжалване в тази му част, по него настоящия въззивен ОС- Ст.Загора не е сезиран
по надлежния процесуален ред не може да се произнася служебно предвид императивната
разпоредба на чл.269 от ГПК.
С оглед изхода на спора пред настоящата въззивна
инстанция и на осн. чл.273 във вр. с чл.78, ал.2 и чл.80 от ГПК въззивницете
следва да заплатят на въззиваемата направените от нея разноски пред ОС-
Ст.Загора в размер на общо 300 лв. за възнаграждение на един пълномощник-
адвокат съгласно писмения Договор за правна защита и съдействие № 01221/05.11.2020г.
Предвид крайния резултат от въззивното производство, ниския
размер на останалите процесни исковите парични претенции за главница и лихви
под касационната граница от 5 000 лв., и предвид разпоредбите на чл.280,
ал.1, 2 и 3 от ГПК, настоящото въззивно съдебно Решение е окончателно и не
подлежи на по- нататъшно касационно обжалване пред по- горен съд.
Ето защо предвид гореизложените
мотиви и на осн. чл.269-
273 от ГПК и във вр. с чл.59 и чл.82- 86 от ЗЗД и във вр. с чл.17, ал.3 и 4 от
ЗАЗ, въззивният ОС-
Ст.Загора
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА в атакуваната му част Решение № 260127/24.09.2020г. по гр.д.№ 1597/2020г.
по описа на PC- Ст.Загора.
ОСЪЖДА Р.Х.Д.- ЕГН ********** ***, И.Х.Д.- ЕГН ********** ***, М.В.М.- ЕГН ********** ***, ***и О.И.Д.- ЕГН ********** *** да заплатят на Д.А.А.- ЕГН ********** *** общо сумата 300 лв./триста лева/ разноски по делото
пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :