Решение по дело №52717/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3143
Дата: 8 април 2022 г. (в сила от 8 април 2022 г.)
Съдия: Богдан Русев Русев
Дело: 20211110152717
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 септември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 3143
гр. София, 08.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20211110152717 по описа за 2021 година
РЕШИ:
РЕШЕНИЕ

от г.
град СОФИЯ

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
-во-ти
І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 СЪСТАВ
В публично съдебно заседание, проведено на двадесет и девети март през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАН РУСЕВ

При секретаря В.К.,
-ва
Като разгледа гражданско дело № 52717 от 2021 година по описа на
1
Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе,
взе предвид следното:

Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 52466/10.09.2021г. на
СРС, подадена във връзка със Заповед за изпълнение, издадена на
16.04.2021г. по ч.гр.д. № 17762/2021г. на СРС.
Ищецът "***" ЕАД чрез юрк. В.Ц. е предявил срещу ответника ДР. ХР.
СП. искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 9, ал. 1 ЗПКр, чл. 430, ал. 1
ТЗ, чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД за признаване за
установено между страните, че ответникът дължи на ищеца, както следва:
464,97 лева - главница по Договор за потребителски кредит №
*********/07.09.2015г., сключен с "***" ООД, вземанията по който са
цедирани на ищеца, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
(29.03.2021г.) до окончателното ѝ изплащане;
94,29 лева - лихва за забава за периода 15.03.2018г.-13.03.2020г.;
1,82 лева - лихва за забава за периода 14.07.2020г.-12.03.2021г.;
Основателността на исковете си ищецът обосновава с обстоятелството,
че ответникът сключил с "***" ООД Договор за потребителски кредит №
*********/07.09.2015г. Дружеството отпуснало на ответника в заем сумата от
500,00 лева, която следвало да се върне на 27 броя седмични вноски, ведно с
уговорените лихви и такси. Отпуснатата в заем сума била предоставена на
заемателя. Същият обаче не изпълнил своите задължения и преустановил
плащанията, като падежът на първата неплатена вноска бил 30.09.2015г., а
последната, която била и последна по договора - на 14.03.2016г. С договор от
28.07.2016г. "***" ООД прехвърлило вземанията си по договора на ищеца.
Съобщение за прехвърлянето било изпратено до ответника, като било
получено от пълнолетно лице на адреса. В насроченото по делото публично
съдебно заседание ищецът не изпраща представител, като изразява становище
в писмен вид.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ДР. ХР. СП. не се е
възползвал от правото си да подаде отговор на исковата молба. В насроченото
по делото публично съдебно заседание не се явява и не изпраща
представител.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова
молба и предявените с нея искове и процесуалните действия на страните
по делото, съобразявайки събраните по делото доказателства,
основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си
убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при
наличие на правен интерес от производството, като предявените с нея искове
са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
В публично съдебно заседание, проведено на 29.03.2022г., съдът е
обявил на страните, че ще се произнесе с неприсъствено решение.
Съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок
2
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска. Чл. 239, ал. 1 ГПК допуска постановяване на неприсъствено
решение тогава, когато на страните са указани последиците от неспазването
на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и
искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с
оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.
На ответника надлежно е връчен препис от исковата молба и
приложенията към нея (л. 53), указани са последиците от неподаването на
отговор, като в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК такъв не е подаден. Макар и
редовно призован по реда на чл. 41, ал. 2 ГПК, ответникът не се е явил в
насроченото по делото заседание, нито е изпратил надлежно упълномощен
представител, нито е направил искане делото да се гледа в негово отсътвие.
Процесуалният представител на ищеца изрично е поискал постановяването на
неприсъствено решение. С оглед събраните по делото доказателства, съдът
намира, че предявените искове са вероятно основателни и следва да бъдат
уважени, като, на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, той не дължи мотивиране на
решението си извън разяснението за наличие на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната,
в полза на която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода на делото
право на разноски има само ищецът, който своевременно е заявил претенция
в тази насока. Съдът следва да се произнесе и относно разноските в
заповедното производство.
Съобразно изхода от спора ответникът следва да заплати на ищеца за
разноски в заповедното производство (ч.гр.д. № 3073/2019г. на СРС) сумата
от 63,50 лева, при отчитане на обстоятелството, че издадената заповед за
изпълнение е частично обезсилена.
Съобразно изхода от спора ответницата следва да заплати на ищеца за
разноски в исковото производство (гр.д. № 33837/2021г. на СРС), сумата от
125,00 лева.
Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 9,
ал. 1 ЗПКр, чл. 430, ал. 1 ТЗ, чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД,
че ДР. ХР. СП. , ЕГН **********, дължи на „***" ЕАД, ЕИК *********,
както следва:
464,97 лева - главница по Договор за потребителски кредит №
*********/07.09.2015г., сключен с "***" ООД, вземанията по който са
цедирани на ищеца, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
3
(29.03.2021г.) до окончателното ѝ изплащане;
94,29 лева - лихва за забава за периода 15.03.2018г.-13.03.2020г.;
1,82 лева - лихва за забава за периода 14.07.2020г.-12.03.2021г.
ОСЪЖДА ДР. ХР. СП. , ЕГН **********, да заплати на „***" ЕАД,
ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 63,50 лева,
представляваща разноски в заповедното производство (ч.гр.д. № 17762/2021г.
на СРС).
ОСЪЖДА ДР. ХР. СП. , ЕГН **********, да заплати на „***" ЕАД,
ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 125,00 лева,
представляваща разноски в исковото производство (гр.д. № 52717/2021г. на
СРС).
Решението не подлежи на обжалване (чл. 239, ал. 4 ГПК).
Решението да се съобщи на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4