О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№…………../….........05.2019г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
съдебно заседание на девети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдията,
търговско
дело №273 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е
образувано по искова молба предявена от Я.С.Я.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв.С.С., със съдебен адрес:***, против “ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Витоша“ №89Б, представлявано заедно от К Х Ч и Б А В,
със съдебен адрес:***, офис 2, чрез Адвокатско дружество “Диан Иванов и
съдружници“, с която са предявени обективно, кумулативно
съединени искове с правно основание чл.223 от КЗ /отм./ вр. чл.226, ал.1 и
чл.267, ал.1, т.2 от КЗ /отм./, и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да
заплати на ищцата сумата от
30000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болка и страдание от смъртта на брат ѝ-Г С К, починал в
следствие от ПТП настъпило на 16.05.2014г. на кръгово кръстовище в гр.Добрич
между бул.“Добруджа“ и околовръстен път на изхода на града, в посока гр.Балчик,
по вина на водача на л.а.“Фолксваген Пасат Вариант“, с ДК №ТХ 8234 РХ, който е
застрахован при ответника по задължителна застраховка “Гражданска отговорност
на автомобилистите“, със Застрахователна полица №06113002603640, валидна от
20.11.2013г. до 19.11.2014г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на увреждането 16.05.2014г. до окончателното ѝ
изплащане.
Исковата молба
отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК,
поради което съдът е постановил връчване на преписи от същата на ответниците.
В срока по
чл.367, ал.1 от ГПК ответника е депозирал писмен отговор, с който поддържа
становище за недопустимост на иска, евентуално го оспорва като неоснователен.
В срока по
чл.372, ал.1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която се оспорват
релевираните с отговора възражения за недопустимост и неоснователност на
претенцията.
В срока по чл.373 от ГПК ответника е депозирал допълнителен отговор, с който оспорва изложените доводи в допълнителната искова молба.
По допустимостта на предявения иск:
Съдът намира, че
предявените искове са процесуално допустими, респективно че е неоснователно възражението
на ответника за недопустимост на претенциите, поради липса на активна
процесуална легитимация на ищцата, защото се явява роднина от втора степен по
съребрена линия и като такава, на основание действалите към момента на
настъпване на деликта Постановление №4/1961г., Постановление №5/1969г. и
Постановление №2/1984г. на Пленума на ВС, не попада в кръга на лицата, които
имат право да предявяват граждански иск за неимуществени вреди при смърт на
родственик. Действително такава забрана е прилагана до постановяването на
21.06.2018г. на ТР №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, но след тази дата посочените
по-горе постановления на Пленума на ВС, са загубили действие в частта за
ограничаване на кръга от лицата имащи право на обезщетение, като няма пречка разрешенията
дадени с въпросното ТР да се прилагат за случай, преди постановяване му,
доколкото със същото не се създават нови нормативни правила, а се преодолява
неправилното приложение на закона. Ето защо предявените претенции се явяват
допустими и производството по делото, следва да се насрочи за разглеждане в
о.с.з.
По предварителните въпроси:
С оглед предмета на предявения иск, попадащ в приложното поле на чл.365 от ГПК съдът счита, че иска следва да се разгледа по реда на Глава ХХХII от
ГПК-“Производство по търговски спорове“.
По доказателствените искания на страните:
Представените от страните, писмени доказателства се явяват допустими,
относими и необходими за изясняване на спора от фактическа страна, поради което
следва да бъдат допуснати до събиране по делото.
Искането на ответника за изискване
на НОХД №104/2015г. на Окръжен съд Добрич, следва да се уважи, тъй като
с материалите по същото ще се установяват релевантни за спора факти.
Следва да се допусне поисканата от ответника комплексна съдебно
медицинска и авто-техническа експертиза, тъй като отговорите на формулираната
задача, ще послужат за изясняване на спора от фактическа страна.
Искането страните за събирането на гласни доказателства посредством
разпит на по двама свидетели, тези на ищцата при довеждане и на ответника при
призоваване, следва да се уважи, с оглед
факта, че показанията на свидетелите ще установяват относими за спора
обстоятелства.
Предвид липсата на спор за наличие на действащ договор за застраховка
“ГО“ между ответника и водача на
л.а., причинил
процесното ПТП, не се налага задължаване на ответника на основание чл.190 от ГПК да представи Застрахователна полица №06113002603640.
На основание чл.140,
ал.3 от ГПК страните следва да бъдат приканени към медиация или към спогодба,
като им се разясни, че приключването на спора по доброволен ред ще съкрати
продължителността на съдебното производство, окончателно ще уреди
взаимоотношенията между тях, като същевременно ще намали размера на разноските
в производството.
Воден от горното и на основание чл.374, ал.2 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на Глава
ХХХII от ГПК-“Производство по търговски спорове“.
СЪОБЩАВА на страните, следният проект за доклад по делото, на основание чл.374,
ал.2 от ГПК:
Постъпила е искова
молба от Я.С.Я., против “ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, с която са
предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.223 от КЗ /отм./ вр. чл.226, ал.1 и чл.267, ал.1, т.2 от КЗ /отм./, и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да
заплати на ищцата сумата от
30000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болка и страдание от смъртта на брат ѝ-Г С К, починал в
следствие от ПТП настъпило на 16.05.2014г. на кръгово кръстовище в гр.Добрич
между бул.“Добруджа“ и околовръстен път на изхода на града, в посока гр.Балчик,
по вина на водача на л.а.“Фолксваген Пасат Вариант“, с ДК №ТХ 8234 РХ, който е
застрахован при ответника по задължителна застраховка “Гражданска отговорност
на автомобилистите“, със Застрахователна полица №06113002603640, валидна от
20.11.2013г. до 19.11.2014г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на увреждането 16.05.2014г. до окончателното ѝ
изплащане.
В исковата молба се
твърди, че на 16.05.2014г. водача на л.а.“Фолксваген Пасат Вариант“, с ДК №ТХ
8234 РХ, нарушил правилата за движение по пътищата, тъй като навлязъл в кръгово
кръстовище в гр.Добрич, между бул.“Добруджа“ и околовръстен път на изхода на
града в посока гр.Балчик, без да спре и да пропусне движещият се по път с
предимство Г С К, който управлявал мотопед. Твърди се, че в резултат от действията
на водача на лекия автомобил се стигнало до удар, при който Г К паднал на
пътното платно и получи тежка травма на главата, а в последствие починал на
24.05.2014г. в гр.Варна. Сочи се, че по случая е образувано ДП №489/2014г. по
описа на Първо РУП Добрич, приключило с внесен в съда обвинителен акт, срещу водача
на лекия автомобил, който е признат за виновен и осъден от ОС Добрич, за това
че е причинил по непредпазливост смъртта на Г К. Сочи се, че присъдата е
потвърдена от Апелативен съд гр.Варна и е влязла в законна сила на 11.08.2015г.
Твърди се, че починалият в резултат от гореописаното ПТП, е брат на ищцата, с
когото същата се е намирала в изключително близки отношения. Поддържа се, че в
следствие от тежката загуба-нелепата смърт на нейния брат, за ищцата е
настъпила една внезапна празнота и непреодолима болка. Твърди се, че починалият
и ищцата са отраснали заедно и през годините са изградили много силна
емоционалната връзка помежду си, която се е запазила и съществувала до момента
на настъпване на процесното ПТП. Твърди се, че в следствие на нелепата смърт на
нейният брат, ищцата е останала без една от най-важните фигури в своя живот, от
която е търсила съвети и е разчитала на нейното мнение и подкрепа. Поддържа се,
че към момента на произшествието, по отношение на причинилото вредата МПС, е
имало действащ договор за застраховка “Гражданска отговорност“, сключен с
ответника, който е обективиран в Застрахователна полица №06113002603640, със
срок на валидност от 20.11.2013г. до 19.11.2014г. Ето защо се поддържа, че на
основание чл.267 от КЗ /отм./ застрахователят отговаря пряко пред ищцата за
причинените ѝ болки и страдания, като се сочи банкова сметка ***: ***,
BIQRZBBBGSF при “Райфайзен Банк“, по която да бъде преведено присъденото обезщетение.
С депозирания от ответникът в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор, се поддържа
становище за неоснователност на претенциите. Оспорва наличието на
“особено близка връзка с починалия и действително претърпени вреди от смъртта
му“ по смисъла на
т.р.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. Оспорва се наличието на изключение, което е
създало трайна и дълбока емоционална връзка, между ищцата и починалия, като се твърди, че в отношенията им не е
имало нищо изключително, което да подлежи на репариране. Поддържа се, че не
всяко страдание свързано със загуба на роднина, подлежи на репариране, като и
че в случай на родство от
втора степен по съребрена линия, то трябва да е “особено“ и “изключително“. Поддържа се, че описаните в исковата молба отношения между
ищцата и нейният брат, нямат тези характеристики, а са едни нормални житейски
взаимоотношения, които
съществуват във всяко едно традиционно българско семейство. Поддържа се още, че на база
представените от ищцата писмени доказателства, отношенията между
нея и брат ѝ не могат да се квалифицират като изключителни и че не е
налице особено близка връзка. На следващо място се оспорва размера на
претенцията за неимуществени вреди, като се поддържа, че застрахователно
обезщетение не се дължи, предвид липсата на причинена вреда на ищцата. В
условията на евентуалност се поддържа, че обезщетението е прекомерно и не
отговаря на икономическата конюнктура, на реалната вреда и на критерия за
справедливост по смисъла на
закона. Поддържа се, че при определяне на размера на обезщетението, освен вида на родствената връзка, следва да
се отчетат и конкретните обстоятелства, а именно възрастта на починалия и тази
на ищцата, дали приживе те са живели в едно домакинство, какви са били
отношенията между тях, дали са установени отношения на привързаност, близост и
взаимност. Твърди се, че от твърденията в исковата молба и от представените с
нея доказателства, не се установяват
факти и обстоятелства, обосноваващи висок размер на застрахователно
обезщетение, тъй като не са налице данни за различни от обичайните, нормални и
естествени взаимоотношения между брат и сестра, които да налагат определяне на
застрахователно обезщетение в размер на 30000лв. На последно място се поддържа,
че в случая е налице съпричиняване от страна на пострадалия на настъпилият вредоносен резултат, поради което на
основание чл.51, ал.2 от ЗЗД обезщетението следва да се намали. Поддържа се, че
съпричиняването от страна на
пострадалия се изразява в това, че същия като водач на мотопед, е управлявал без каската му да е била
поставена, съгласно изискванията на за безопасност при управление на мотопед.
Твърди се, че каската е била поставена на главата на пострадалият върху лятна
шапка с козирка, без да бъде
закопчана, тъй като е липсвала металната ѝ закопчалка, с помощта на която
каската се закрепва надлежно към главата. Сочи се, че непосредствено преди
падането на мотопедиста, каската е
изпаднала от главата му, а при положение, че същата е била поставена правилно
на главата, то предвид механизма на ПТП и ниската скорост и на двете превозни
средства, за водача на мотопеда не би настъпил вредоносния резултат. Сочи се,
че претърпяната от пострадалия тежката черепно-мозъчна травма, се дължи на
липсата на каска, тъй като към момента на самия удар, същата вече е била паднала от главата на мотопедиста. Предвид посоченото, се поддържа, че пострадалият е бил без коректно поставена защитна каска,
с което е нарушил разпоредбата на чл.137е от ЗДвП и с това си действие е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Ето защо и на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД се прави
възражение за намаляване на размера на дължимото обезщетение с 1/2, поради
наличие на съществен принос от страна на пострадалия за настъпване на вредите,
който е тъждествен с приноса на делинквента. По отношение на претенцията за
мораторна лихва се прави възражение за изтекла погасителна давност на основание
чл.111, б.“в“ от ЗЗД.
С подадената от ищцата допълнителна
искова молба, се оспорват възраженията, твърденията и част от доказателствените
искания на ответника, изложени в
отговора на исковата молба. Поддържа се, че между ищцата и нейния брат е била
налице особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка, която не зависи от
това дали те са живели заедно в едно домакинство и в един и същ град, или не,
напротив този факт дори е изградил връзката им още по силна и емоционално задълбочена.
Поддържа се, че размера на исковата претенция не е завишен, напротив попада в
минимума на лимита по договора за застраховка “ГО“ на автомобилистите. Сочи се,
че критерия за справедливост при определяне размера на обезщетението, не прави
разлика между лицата попадащи в
най-близкия
кръг на починалото лице, както и че всяка друга интерпретация би довела до
дискриминация на съответното лице, търсещо
обезщетение и няма как болката и страданията му да се категоризират спрямо
критерия-брат, сестра, дете и т.н. Поддържа се, че с оглед механизма на ПТП, не
е налице съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като при удар на човешка
глава със земната повърхност, не може с
категоричност да прецени дали вредоносния резултат, е щял да настъпи с или без поставена
обезопасителна каска. Поддържа се още, че дори да бъде установено
съпричиняване, то не може да бъде в размер на 50%, тъй като ако водача на МПС е
бил пропуснал движещия се с предимство мотопед, е нямало да се стигне до ПТП.
С отговора на
допълнителната искова молба, ответника поддържа оспорванията си изложение в
отговора на исковата молба и по конкретно за прекомерност на претендираното
обезщетение и за наличието съпричиняване на вредоносния резултат. Доразвиват се
съображения се подкрепа на доказателствените искания.
Предявените
претенции намират правното си основание в чл.223 от КЗ /отм./ вр. чл.226, ал.1 и
чл.267, ал.1, т.2 от КЗ /отм./, и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
С оглед становищата
на страните, съдът приема за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към датата на процесното
ПТП-16.05.2014г., с ответното дружество е съществувало валидно облигационно
правоотношение по договор “Гражданска отговорност на автомобилистите“ относно л.а.“Фолксваген
Пасат Вариант“, с ДК №ТХ 8234 РХ, което е обективирано в Застрахователна полица
№06113002603640, валидна от 20.11.2013г. до 19.11.2014г.
Съгласно общия
принцип за разпределение на доказателствената тежест всяка от страните, следва
да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си и относно изгодните за
нея факти. В конкретния случай ищцата, следва да установи, че създала трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни
болки и страдания. Следва да установи още, че смъртта на починалият ѝ
близък, е резултат от противоправно поведение на застрахованият-водача на
автомобила, станал причина за ПТП, при наличие на валидна застраховка с
ответника и какъв е размера на претърпените вреди. Ответника следва да установи
обстоятелства изключващи отговорността на водача, причинил процесното ПТП, т.е.
че поведението му не е виновно и противоправно, както обстоятелства редуциращи
размера на отговорността-наличие на съпричиняване и получаването от
пострадалата на плащане обезщетяващо същите вреди.
ДОПУСКА до събиране в о.с.з.
представените от страните писмени доказателства.
ДА се изиска НОХД №104/2015г.
на Окръжен съд Добрич, за послужване.
НАЗНАЧАВА комплексна Съдебно медицинска и авто-техническа
експертиза, с вещи лица, с компетентност в
областта на травматологията и автотехниката, които да отговорят на въпросите
формулирани от ответника в отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ за вещи лица д-р Д А Д и инж.Й Л М.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещите лица в размер на 700лв., вносими от ответника
в тридневен срок от съобщаването, за което следва да се представят
доказателства по делото.
След представяне на
доказателства за внесен депозит, да се съобщи задачата на вещите лица и се
призоват за о.с.з.
Указва на в.л., че следва да депозират
заключението си в едноседмичен срок преди о.с.з.
ДАВА възможност на ищеца да се ползва от показанията на двама свидетели, при
режим на водене, за установяване на емоционалната връзка с
починалото лице и за търпените неимуществени вреди.
ДАВА възможност на
ответника да се ползва от показанията на свидетелите Г З М, с адрес за
призоваване: гр. **** и Ж Д Ж, с адрес за призоваване: гр. ****, за установяване на обстоятелствата
свързани с настъпване на процесното ПТП и наличието на съпричиняване на страна
на пострадалото лице.
ЗАДЪЛЖАВА ответника, в
тридневен срок от съобщаването да представи доказателства за внесен депозит за призоваване на
свидетелите в размер на 150лв., от който 10лв. за разноски.
След представяне на
доказателства за внесен депозит да се
призоват свидетелите.
ОСТАВЯ без уважение искането на ищцата за задължаване на
ответника да представи Застрахователна полица №06113002603640 на основание
чл.190 от ГПК.
НАСРОЧВА производството по т.д.№273/2019г. на ОС
Варна за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.06.2019г. от 14.30 часа, за която дата и час да се призоват
страните, като им се връчи препис от настоящото определение.
НАСОЧВА страните
към процедура по медиация, която могат да заявят и осъществят безплатно в Център за медиация към
Окръжен съд Варна, находящ се в сградата на Съдебно-изпълнителната служба при
РС Варна, на адрес: гр.Варна, ул.”А.Кънчев“ №12, със служител за контакт Нора Великова - ет.4, стая 419 в сграда на ОС
Варна, на тел.052 62 33 62, както и на e-mail: *********@***.**.
Указва на страните,
че решаването на спора, чрез медиация ще съкрати продължителността на
производството, като разреши спора по взаимноизгоден и приемлив начин, и ще
намали разноските им.
Приканва страните към спогодба, като им разяснява, че приключването на
спора по този ред, ще съкрати продължителността на делото и ще доведе до
окончателно уреждане на взаимоотношенията им, като същевременно ще намали
размера на разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: