РЕШЕНИЕ
№ 22811
..., 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 20231110153655 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 127 и сл. ГПК.
Образувано е по предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК във вр. с чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване
съществуването на вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия, цена на
услуга за дялово разпределение и мораторна лихва за забава в плащането на цената.
Ищецът ... твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника, в
качеството му на собственик, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил
за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал
насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът
на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който е доставена енергията. Обосновава правния си интерес от водене на
установителни искове с връчването на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с
предмет процесните суми при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Моли да се приеме за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 2339,23 лв. – главница, представляваща
стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия, дължимa за периода м.05.2020 г. –
м.04.2022 г., сумата 36,46 лв. – главница, представляваща цена на услуга за дялово
разпределение, дължимa за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК пред съда –18.05.2023 г., до
1
погасяването на задълженията, сумата 252,90 лв., представляваща мораторно обезщетение
за периода от 15.09.2021 г. до 10.05.2023 г. за забава в плащането на главницата за стойност
на потребена и незаплатена топлинна енергия, и сумата 6,85 лв., представляваща мораторно
обезщетение за периода от 16.07.2020 г. до 10.05.2023 г. за забава в плащането на главницата
за цена на услуга за дялово разпределение. Претендира разноски.
Ответникът Д. С. К. оспорва предявените искове. Оспорва, че е собственик на имота,
евентуално сочи, че би могъл да се легитимира като носител на правото на собственост
върху имота, считано от ... г. – след смъртта на баща си, и само ако имотът е придобит по
наследство по закон /доколкото е възможно имотът да е придобит в режим на СИО с бивша
съпруга на наследодателя, с която ответникът да няма родствени отношения/ и това
наследство да е прието. Оспорва основанието на вземането за главница за цена на услуга за
дялово разпределение, доколкото последната е извършвана от ФДР, което не е избрано с
валидно решение на ОС на ЕС, евентуално доколкото срокът на сключения договор между
ФДР и ЕС е изтекъл към исковия период. Оспорва размера на претенциите за главници и
дължимостта на вземанията за мораторно обезщетение. Евентуално твърди, че ответникът
няма непогасени задължения към ищеца, като ищецът е удовлетворен за вземанията си
своевременно. Моли съдът да се произнесе, като съобрази наведените възражения, и да
отхвърли исковете. Претендира разноски.
Третото лице – помагач ... изразява становище за основателност на исковете.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ:
Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за заплащане на
дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.
Ищецът ... е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу Д. С. К., което съдът е уважил изцяло като е издал заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК от 02.06.2023 г., разпореждайки длъжникът да заплати претендираните в настоящото
производство вземания. Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 02.06.2023 г. с предмет
процесните суми е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, като с оглед на
това и съобразно указанията на съда заявителят е предявил установителни искове за
вземанията си.
Към началния момент на процесния период е действал Законът за енергетиката /обн.
ДВ 107/09.12.2003 г./, съгласно който договорът за продажба на топлинна енергия е
неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на
топлопреносното дружество и ползването й от потребителя. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (изм.
- ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) потребители /клиенти/ на топлинна енергия са
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване върху топлоснабдени имоти в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение.
2
След като посочената законова разпоредба свързва качеството на потребител на
топлинна енергия за определен имот с притежанието на правото на собственост или вещно
право на ползване върху този имот, то собственикът или ползвателят имат качеството на
потребител на топлинна енергия от датата на придобиване на съответното право върху
имота и съответно по силата на това обстоятелство от тази дата са и в договорни отношения
с ищцовото дружество.
Претенцията на ищеца почива на твърденията, че ответникът е собственик на ...,
находящ се в ..., поради което следва да установи, че към началната дата на процесния
период този факт се е осъществил в обективната действителност.
Видно от Удостоверение за наследници от 23.11.2021 г., ответникът Д. С. К. е дъщеря
на С. М. К., починал на ... г., т.е. по арг. от нормата на чл. 5, ал. 1 Закона за наследството и
единствен негов законен наследник. Видно от съдебно удостоверение от 14.10.2024 г., в
особената книга по чл. 49, ал. 1 от Закона за наследството, водена при Софийски районен
съд, не се установяват данни за вписани откази от наследството, оставено от С. М. К.,
починал на ... г., включително от дъщеря му Д. С. К..
Видно от Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за
държавните имоти, на ... г. С. М. К. еднолично е придобил правото на собственост върху ...,
находящ се в ..., район .... Към ... г. С. М. К. не е бил в брак, видно от представено писмо от
Столична община – район „...“, с което са предоставени сведения за датите на сключване и
прекратяване на браковете на С. М. К.. Първият брак на посоченото лице е сключен през ... г.
и е прекратен на ... г., а поредният брак – втори за лицето, е сключен на ... г., и е прекратен на
... г.
Посоченото жилище е част от оставеното наследство от бащата на ответника, което
преминава към последния по силата на наследственото правоприемство, считано от ... г.
По делото няма спор, че сградата, в която се намира жилището, е топлофицирана.
Ето защо, в качеството на титуляр на правото на собственост, считано от ... г.,
ответникът е и страна по облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до
топлоснабдения имот за периода от ... г. до 30.04.2022 г., като договорът касае обект с
абонатен № ....
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, е прието заключение на съдебно-техническата експертиза от
07.11.2024 г., съгласно което количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената
сграда, в която се намира имотът на ответника, се е измервало чрез т.нар. общ топломер,
монтиран в абонатната станция. През процесния период общият топломер е преминавал
през периодични проверки, установили метрологичната му годност. Показанията са
отчитани ежемесечно. Технологичните разходи са били приспаднати за сметка на ищеца.
ФДР ... е извършвало разпределението на топлинната енергия в сградата след отчет на
уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имотите на
абонатите в СЕС. За периода от ... г. до 30.04.2022 г. на фирмата за дялово разпределение не
3
е бил осигурен достъп до имота за отчет на уредите за дялово разпределение, така че в
съответствие с нормативната уредба са начислени служебно дялови единици за един
радиатор, свързан към ВОИ, и за щранг лира в банята, като така е изчислена топлинна
енергия, отдадена от отоплителните тела, начислен е разход за топлинна енергия за
отопление от сградна инсталация на база пълен отопляем обем, както и е изчислена и
начислена служебно топлинна енергия за подгряване на вода за БГВ на база, доколкото в
имота не е имало водомер за топла вода.
С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответника е доставяна
топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е
начислявано коректно. Следва да се даде отговор на въпроса, какво е количеството
потребена енергия, за което се дължи заплащане на цена.
Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне
дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по
ежемесечните фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т.е сумите по
изравнителните сметки, намерили изражение в издадените общи фактури за всеки
отоплителен сезон. Ето защо за определяне размера на дължимата цена съдът ползва
данните на заключението на съдебно-техническата експертиза, според което стойността на
реално потребената топлинна енергия за периода от ... г. до 30.04.2022 г. е 1174,14 лева.
Ответникът не представя доказателства за погасяване на задължението си, поради
което искът му се явява основателен за установения размер и период, до който и следва да
бъде уважен, като бъде отхвърлен до пълния размер от 2339,23 лева и за периода от
м.05.2020 г. до 10.11.2021 г. включително.
Към тази сума следва да се добави дължимата годишна такса за извършената услуга
за дялово разпределение в размер на 11,08 лева за периода от ... г. до 30.04.2022 г., която
съобразно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/ 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването и на Раздел III от Договора между ... и търговеца за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда –
етажна собственост, се заплаща от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършената услуга на дружеството за
дялово разпределение.
Ответникът не представя доказателства за погасяване на задължението си, поради
което искът му се явява основателен за установения размер и период, до който и следва да
бъде уважен, като бъде отхвърлен до пълния размер от 36,46 лева и за периода от м.05.2020
г. до 10.11.2021 г. включително.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
4
определено на база на изравнителна сметка, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнася, като в случай че не платят в срока, дължат обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху общото задължение /чл. 33, ал. 4 от ОУ/.
Задължението за заплащане на стойността на реално потребената топлинна енергия е
регламентирано като срочно задължение в ОУ от 2016 г. Действително, обаче, уредбата не
установява яснота относно периода, в който потребителят може да заплати доброволно
задължението си, и момента, когато изпада в забава в плащането му, тъй като 45 – дневният
срок след края на отчетния период /последният изтича на последното число на месец април
на съответната година, в случая на 2022 г./ е изтекъл в случая на 14.06.2022 г., т.е. преди
изравнителното вземане на ищеца по общата фактура от 31.07.2022 г. да е било възникнало.
Правилото, предвидено в ОУ от 2016 г., не може практически да се приложи в отношенията
между страните, тъй като определя срок за доброволно изпълнение на вземане, което
възниква сигурно след като този срок вече е изтекъл, затова и съдът счита, че неспазването
му няма как да влече неблагоприятни последици за потребителя, в тази частност и тези на
договорната отговорност за допусната забава в изпълнението. В действителност
потребителят не може да бъде поставян в забава преди издаване на изравнителната сметка и
общата фактура, доколкото не е регламентирано в Общите условия на ищеца да дължи
обезщетение за забава върху прогнозните фактури. Следователно, да за бъде поставен в
забава в плащането на общото задължение, потребителят следва да бъде поканен, за което
обстоятелство не са представени доказателства по делото.
Срокът за плащане, посочен в общата фактура, също не може да обвърже
потребителя валидно, тъй като е определен едностранно от ищеца /арг.от чл. 20а ЗЗД/.
Поради изложеното искът за сумата 252,90 лева, като неоснователен, следва да бъде
отхвърлен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение отново липсва предвиден
срок в ОУ – я на топлоснабдителното дружество за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2
ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора за
плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция за лихва в
размер 6,85 лева се явява неоснователна.
Основателна е претенцията за присъждане на законната лихва върху установените
като дължими главници от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното им
изплащане.
По разноските:
На ищеца следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски, съобразно
уважената част от исковете, в общ размер на 401,30 лева /за държавна такса, депозити за
вещо лице и особен представител и юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК, вр.
чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 25, ал. 1 НЗПП/.
5
С оглед изхода от делото следва да бъдат разпределени и разноските в заповедното
производство. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за
заповедното производство в размер на 46,19 лева /за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 26 НЗПП/.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Д. С. К., ЕГН
**********, с адрес: ..., ..., ДЪЛЖИ на ..., ЕИК ..., ..., ..., сумите, за които е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК от 02.06.2023 г. по ч.гр.д. № 27075/ 23 г. по описа на СРС, 138
- ми състав, както следва:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ – сумата 1174,14 лева,
представляваща вземане за неизплатена стойност на доставена топлинна енергия за периода
от ... г. до м.04.2022 г., и сумата 11,08 лева, представляваща вземане за неизплатена цена на
услуга за дялово разпределение за периода от ... г. до м.04.2022 г., относно топлоснабден
имот – ..., находящ се в ..., отчитани по партида с аб. № ..., ведно със законната лихва от
18.05.2023 г. до изплащане на вземанията,
като ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК: с правно
основание чл. 79 ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ за установяване на дължимост на вземане
за неизплатена стойност на доставена топлинна енергия в размер на 1165,09 лева за периода
01.05.2020 г. – 10.11.2021 г., представляваща разликата над 1174,14 лева до пълния предявен
размер на претенцията от 2339,23 лева, и за установяване дължимост на вземане за цена на
услуга за дялово разпределение в размер на 25,38 лева за периода 01.05.2020 г. – 10.11.2021
г., представляваща разликата над 11,08 лева до пълния предявен размер на претенцията от
36,46 лева, и с правно основание чл. 86 ЗЗД за установяване на дължимост на сумата 252,90
лева, претендирана като мораторно обезщетение за периода 15.09.2021 г. – 10.05.2023 г. за
забава в плащането на главницата за стойност на доставена топлинна енергия, и за
установяване на дължимост на сумата 6,85 лева, претендирана като мораторно обезщетение
за периода 16.07.2020 г. – 10.05.2023 г. за забава в плащането на главницата за цена на услуга
за дялово разпределение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. С. К., ЕГН **********, с адрес: ..., ...,
ДА ЗАПЛАТИ на ..., ЕИК ..., ..., ..., сумата 401,30 лева, представляваща сторени разноски в
производството пред първата инстанция, и сумата 46,19 лева, представляваща сторени
разноски в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на ..., като помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7