Р Е
Ш Е Н И Е
гр. Пазарджик,
16.03.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД гражданска колегия в открито заседание на двадесет и седми февруари през
две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА
ЦВЕТКОВА
при секретаря И.П. като
разгледа докладваното от съдията Цветкова гр. д. № 2509 по описа за 2016
година и за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата си молба против О.Ф.М., ЕГН **********
*** ищеца БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление: гр. София, жк „Младост“ 4, Бизнес Парк София, сгр. 14,
представлявано от Н.Н. и Д.Д. – прокуристи чрез юрисконсулт Д.И.В. твърдят, че
с договор за потребителски заем с номер PLUS-01272462 от 03.10.2008г. ищцовото дружество отпуснало паричен кредит в
размер на 5 000 лв. на ответника.Сумата била изплатена от кредитора по
начина, уговорен в чл. 1 от договора, с което ищцовото дружество изпълнило
задължението си по него.Усвояването на сумата кредитополучателят удостоверил с
подписа си в поле „Удостоверение на изпълнението“.Въз основа на чл. 3 от
договора, за ответника възниквало задължението да погаси заема на 35 месечни
вноски – всяка по 199, 74 лева, които съставлявали изплащане на главницата по
заема, ведно с оскъпяването й съгласно годишния процент на разходите и годишния
лихвен процент в параметрите по договора.Твърди се, че длъжникът преустановил
плащането на вноските по кредита на
30.07.2010г., към която дата били погасени 21 месечни вноски.На основание чл. 5
от договора вземането на ищеца ставало изискуемо в пълен размер, ако
кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната
дата на втората пропусната месечна вноска.По този начин ответникът следвало да
изплати остатъка от заема в размер на 3295, 48 лева, представляващ оставащите
погасителни вноски към 30.08.2010г., към която дата кредита станал изискуем в
целия му размер.Въпреки настъпилия падеж на втората непогасена вноска, кредитополучателят
не изпълнил задължението си.Това принудило кредитора да изпрати покана за
доброволно изпълнение, в която изрично е обявил вземането си за изискуемо и го
поканил да го погаси.Поканата била изпратена на адреса, който бил деклариран в
договора, а съгласно чл. 8 от същия всички изявления на кредитора се считали
узнати от кредитополучателя, ако бъдат изпратени на адреса, посочен в
договора.Въпреки това към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК, по кредита била изтекла и последната падежна дата.Ответникът дължал и
обезщетение за забава в размер на законната лихва - 381, 86 лева за периода от
настъпване на изискуемостта -
30.08.2010г. до 21.12.2011г.Към момента на подаване на заявлението, ответникът
дължал на ищцовото дружество, следните суми: 2756, 46 лева главница, 539, 02
лева възнаградителна лихва, 381, 86 лева лихва за забава – общо 3 677, 34
лева.По подаденото заявление по чл. 410 от ГПК било образувано ч. гр. д. №
163/2012г. и издадена заповед за изпълнение.Срещу нея било подадено възражение
от ответника, което пораждало правния интерес за предявяване на иска за
установяване на вземането.На 24.01.2012г. постъпило плащане от длъжника в
размер на 200 лева, а на 29.02.2012г. в размер на 199, 74 лева, на 29.03.2012г.
в размер на 199, 74 лева, на 01.06.2012г. в размер на 100 лева, на 28.06.2012г.
в размер на 100 лева, на 24.07.2012г. в размер на 199, 74 лева, на 31.08.2012г.
в размер на 100 лева, на 30.10.2012г. в размер на 100 лева, на 08.04.2013г. в
размер на 100 лева и на 07.05.2013г. в размер на 100 лева, последвано от
подадено възражение срещу издадената заповед.Твърди се, че постъпилата сума в
размер на 1399, 22 лева не е достатъчна, за да покрие цялото
задължение.Съгласно чл. 76 от ЗЗД в такъв случай се погасявали най-напред разноските, след
това лихвите и най-после главницата.Моли се съда да постанови решение, с което
да приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от
2278,12 лева, представляваща главница по кредита.Претендират се и направените
по делото разноски.
С писмения отговор на ответника се
оспорва иска по основание и размер.Не е спорно сключването на процесния договор
за потребителски паричен кредит PLUS-01272462 на
03.10.2008г., без уговорена възнаградителна лихва, с годишен процент на разходите
26, 95 % с уговорени 35 броя месечни погасителни вноски, всяка в размер на 199,
74 лева, които се формират от главницата по заема, ведно с надбавка, покриваща
разноските по кредита и добавка, съставляваща печалбата на ищеца.Оспорват се
всички останали твърдения в исковата молба, с изключение на признанията за
извършени плащания след издаването на заповед за изпълнение в общ размер от
1399, 22 лева.Твърди се, че за издадения изпълнителен лист от 16.03.2012г. по
заповедното производство, ответникът узнал едва на 29.02.2016г., когато ЧСИ №
887 – Добромир Даскалов с район на действие ОС Пазарджик му връчил съобщение за
насрочен опис на движими вещи на 25.03.2016г. по изп. дело № 20168870400077.По
посоченото изпълнително дело на ответника не била връчвана покана за доброволно
изпълнение.В исковата молба не била посочена дата, от която ответникът е узнал,
че договорът за кредит е обявен за предсрочно изискуем и се възразява относно
твърдението за надлежното му уведомяване за настъпилата предсрочна изискуемост
на вземането, не само преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, а и към
настоящия момент.В исковата молба освен това ищецът твърдял, че погашенията по
договора за кредит се извършвали по реда на чл. 76 от ЗЗД, без да съблюдава, че
страните се уговорили в чл. 6 от договора за кредит ред на покритие на
компонентите на задължението – главница, надбавка по чл. 3, обезщетение по чл.
5 и едва на последно място – разноски за събиране на вземането.Прави се
възражение срещу извършеното прихващане от ищеца по реда на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД, тъй като в случая постъпилите суми по договора за кредит следвало да се
прихващат в уговорения между страните в чл. 6 от договора порядък, а именно:
главница, надбавки по чл. 3, обезщетение по чл. 5 и разноски за събиране на
вземането.В тази връзка на основание чл. 103 – чл. 104 от ЗЗД ответника чрез
пълномощника си прави възражение за прихващане, като с направените погасителни
вноски по договора за кредит в размер на 1399, 22 лева прихваща дължимата
главница по същия до сумата 1399, 22 лева.От приложения към исковата молба
погасителен план не ставало ясно колко вноски са били неплатени от ответника,
респ. са останали дължими с оглед изявлението за прихващане.Поради това не
ставало ясно в какво конкретно се изразява твърдяното неизпълнение от ответника
и налице ли са били основания за обявяване на кредита за предсрочно изискуем,
респ. намаляването на претенцията до размера на главницата.Прави се и
възражение, че възнаградителна лихва не била договаряна от страните, както и
досежно началото на претендирания период – 30.08.2011г., тъй като към този
момент вземането още не било предсрочно изискуемо.Освен това никъде в процесния
договор за кредит не било посочено каква част от ГПЗ формира т. н.
„възнаградителна лихва“, което представлявало грубо нарушение на чл. 10, ал. 1
от ЗПК, както и на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 12 от ЗПК.В настоящия случай
страните уговорили, че погасителната вноска съставлява изплащане на главницата,
ведно с надбавка, покриваща разноските на кредитора по изплащане на главницата,
ведно с надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовката и
обслужването на заема, както и определена добавка, съставляваща печалба на
кредитора /чл. 3, изр. последно от договора за кредит/, но никъде в договора не
било посочено съотношението на съставните части на месечната вноска – каква
част от нея представлява главница, каква част е надбавка, покриваща разноските
на кредитора по подготовката и обслужването на заема и каква част е добавка,
съставляваща печалба на кредитора.На основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазване
на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл.
12, ал. 1, т. 7 - 9 договорът за потребителски кредит бил недействителен и се
прави възражение в тази насока.На основание чл. 193 от ГПК се оспорва
представения документ „Погасителен план PLUS – 01272462, стр. 2“.Същият не бил
подписан от ответника, за да бъде част от процесния договор за кредит, а и
информацията, която съдържал, противоречала на изложеното в исковата молба.Моли
се с решението да бъде отхвърлен предявения иск.
В хода на производството по делото
ищеца поддържа иска си.
Ответника чрез пълномощника си по делото
поддържа възраженията, направени с писмения отговор.
Пазарджишкият районен съд след като
се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, след като
съобрази доводите на страните и след като анализира събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено следното от
фактическа страна:
Видно е от приложеното като доказателство
по настоящето дело ч. гр. д. № 163/2012г. по описа на РС-гр. Пазарджик, че по
заявление на ищеца в настоящето производство, е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение срещу ответника - на 18.01.2012г. за сумата от
2 756, 46 лв. – главница, надбавка,
възнаградителна лихва в размер на 539, 02 лева за периода 30.07.2010г. до
30.11.2011г., мораторна лихва в размер на 381, 86 лева за периода 30.08.2010г.
до 21.12.2011г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението – 12.01.2012г. до изплащане на вземането, както и
сумата от 173, 55 лева разноски.С определение № 261 от 18.05.2016г. по в. ч.
гр. д. № 317 по описа за 2016г. на ПОС, на основание чл. 423 от ГПК е прието
възражението на ответника по настоящето дело против заповед № 114/18.01.2012г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК и е спряно изпълнението
на същата.На заявителя /ищеца по делото/ е указано на основание чл. 415 от ГПК
да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок.В законния
едномесечен срок ищецът е предявил настоящия иск.
При това положение
съдът счита, че така предявения специален положителен установителен иск
с правно основание чл. 422 във вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК е процесуално
допустим.Предявен е от легитимирана страна – заявителя в заповедното
производство, след подадено в срок от длъжника по заповедта за изпълнение
възражение.Налице е развило се заповедно производство с предмет, който е
идентичен с предмета на настоящото исково производство.
По същество съдът
намира следното:
Не е спорно по делото, а се установява и от
приложените към исковата молба писмени доказателства, че на 03.10.2008г. между
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД с ЕИК ********* от една страна, в
качеството на кредитор и от друга страна
ответника О.Ф.М., в качеството на кредитополучател, е сключен договор за
потребителски паричен кредит PLUS-01272462, по силата на
който кредиторът е предоставил на кредитополучателя общо сумата от 5000
лв.Кредита е следвало да бъде погасен на 35 месечни вноски в размер на 199, 74
лева всяка, съгласно уговорен между страните погасителен план, инкорпориран в
договора, включващ падежната дата и размера на всяка месечна погасителна
вноска.Според погасителния план падежната дата на последната погасителна вноска
е 30.08.2011г.Общата стойност на дължимите плащания по договора е 6990, 80
лева.В чл. 5 от договора е предвидено, че при забава на една или повече месечни
погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена
погасителна вноска, ведно с направените за събиране на вземането разноски за телекомуникационни
услуги, напомнителни писма и/или други действия, извършени по преценка на
кредитора.При просрочване на две или повече месечни вноски, и считано от
падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става
предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от този
договор надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за
събиране на вземането.Съгласно чл. 6 месечните погасителни вноски покриват
компонентите на задължението в последователност – главница, надбавка по чл. 3,
обезщетение за забава по чл. 5 и разноски за събиране на вземането.В самия
договор, подписан от страните, е удостоверено получаването на сумата по кредита
от кредитополучателя по откритата му банкова сметка ***.
С писмения отговор на ответника са
приложени като писмени доказателства заверени преписи на девет броя платежни
нареждания, с които ответникът е внасял суми за погасяване на задълженията му
по процесния договор през периода – м. февруари 2012г. – м. май 2013г.
От приетите писмени доказателства по делото и
заключението на съдебно-икономическата експертиза, което съдът цени като
компетентно и обосновано изготвено, се установява размера на извършените
плащания по договора.От общото задължение по кредита в размер на 6990, 80 лв.
са били погасени общо 3 695, 32 лева и оставали непогасени 3 295, 48
лева.Последното извършено плащане било на 30.12.201г., с което били погасени
изцяло първите 19 вноски с падеж до 30.04.2010г. вкл.Оставала непогасена
главница в размер на 2 756, 46 лева и договорна лихва в размер на 539, 02
лева.Към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 13.01.2012г.
размера на задължението бил, както следва: главница – 2 756, 46 лева;
договорна лихва – 539, 02 лева; мораторна лихва – 438, 41 лева; държавни такси
– 73, 55 лева и юрисконсултско възнаграждение – 100 лева.След завеждане на
заповедното производство, били направени следните плащания: 24.01.2012г. – 200
лева; 29.02.2012г. – 199, 74 лева; 29.03.2012г. – 199, 74 лева; 01.06.2012г. –
100 лева; 28.06.2012г. – 100 лв.; 24.07.2012г. – 199, 74 лв.; 31.08.2012г. –
100 лв.; 30.10.2012г. – 100 лева; 08.04.2013г. – 100 лева и 07.05.2013г. – 100
лева или общо 1399, 22 лева.Съгласно данните на банката с платените суми били
погасени задълженията по договора в следната последователност: договорна лихва,
мораторна лихва, юрисконсултско възнаграждение, държавни такси, главница.В тази
последователност задълженията следвало да бъдат погасени: договорна лихва –
539, 02 лева; мораторна лихва – 438, 41 лева; юрисконсултско възнаграждение –
100 лева; държавни такси – 73, 55 лева и главница – 248, 24 лева.Оставала
непогасена главница в размер на 2 508, 22 лева.Съгласно предвидената
последователност в чл. 6 от процесния договор, с извършените плащания следвало
да бъдат погасени главници в размер на 1 399, 22 лева.При това положение
оставали дължими следните суми: главница – 1357, 24 лева; договорна лихва –
539, 02 лева; мораторна лихва – 438, 41 лева; ДТ – 73, 55 лева и юрисконсултско
възнаграждение – 100 лева.Общо 2 580, 22 лева.
Въз основа на така възприетата фактическа
обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:
При така изложените факти, както се посочи и по-горе,
съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл. 422 от ГПК – специален
положителен установителен иск за съществуване на вземане по договор за
потребителски паричен кредит PLUS-01272462 от 03.10.2008г.
Съгласно
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите,
на които основава своите искания и възражения.В производството по чл. 422 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес от предявяване на
иска и фактите, от които произтича вземането му.Правният интерес, който е
свързан с допустимостта на иска, е
доказан по развитите от съда по-горе съображения.
Установи се по
делото и наличието на валидно възникнало договорно отношение между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД като кредитор и ответника като длъжник по горепосочения договор
за кредит, както и усвояването на сумата от кредитополучателя.Не бяха
ангажирани доказателства от ищцовата страна във връзка с твърденията им за
надлежно обявена предсрочна изискуемост на кредита, поради което съдът приема,
че изискуемостта за всяка дължима погасителна вноска е настъпила на съответния
падеж, съгласно погасителния план, инкорпориран в договора.Към датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 13.01.2012г. е настъпил падежа и на
последната месечна вноска - на 30.08.2011г.Към 13.01.2012г. съгласно
заключението на вещото лице са били
дължими следните суми по кредита: главница – 2 756, 46 лева; договорна
лихва – 539, 02 лева; мораторна лихва – 438, 41 лева; държавни такси – 73, 55
лева и юрисконсултско възнаграждение – 100 лева.Установи се, че след тази дата
ответникът е извършил плащания в общ размер 1399, 22 лева.С тези плащания е
следвало да бъдат погасявани първо падежиралите главници по реда, предвиден в
чл. 6 от договора, подписан между страните и предвид диспозитивния характер на
разпоредбата на чл. 76 от ЗЗД.С оглед на това съдът възприема втория вариант от
заключението на вещото лице, съгласно който е останала падежирала и непогасена
главница по договора в размер на 1357, 24 лева.До този размер иска се явява
основателен и следва да бъде уважен, а за разликата до претендирания размер от
2278, 12 лева иска се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.Искове за
възнаградигелна и за мораторна лихва не са предявени с исковата молба, поради
което съдът не дължи произнасяне, въпреки че заповедта за изпълнение включва и
такива вземания.
Предвид изхода на делото следва да се възложат в тежест
на ищеца част от направените разноски от ответника за ДТ, юрисконсултско
възнаграждение и възнаграждение за вещо лице, изчислени по компенсация
съобразно уважената и отхвърлената част от иска – 76, 81 лева за заповедното
производство и 177,15 лева за исковото.
Така мотивиран Пазарджишкият районен
съд
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на О.Ф.М., ЕГН ********** ***, че
съществува част от вземането на БНП
Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр. София, жк „Младост“ 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от Н.Н. и
Д.Д. – прокуристи чрез юрисконсулт Д.И.В. по Заповед № 114/18.01.2012г.,
издадена по ч. гр. д. № 163/2012г. по описа на ПРС в размер на 1357, 24 лв.
/хиляда триста петдесет и седем лева и 24 ст./, представляващо непогасена
главница по договор за потребителски кредит PLUS-01272462 от 03.10.2008г., като отхвърля иска по чл. 422 от ГПК за
разликата от 1357, 24 лева до претендирания размер от 2 278, 12 лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА БНП
Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр. София, жк „Младост“ 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от Н.Н. и
Д.Д. – прокуристи чрез юрисконсулт Д.И.В. да заплати на О.Ф.М., ЕГН ********** *** направени разноски
в заповедното производство в размер на 76, 81 лева и сумата от 177,15 лева направени разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :