В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ирина Кюртева | |
Гражданско I инстанция дело |
Правното основание на предявения иск е чл. 124, ал.1 ГПК –установителен иск за право на собственост върху недвижим имот. Ищците твърдят в исковата си молба, че са наследници – преки и по реда на заместването от общия ни наследодател С. Р. Б., бивш жител на Г. Н., починал на *** г. С. Б. и първата ответница – Н. Б. са деца на Р. К. Б., бивш жител на Г. Н., починал на *** г., който притежавал и бил собственик на 10/20 (десет двадесети) ид.ч. от УПИ *, кв. * по ПУП на Г. Н., целият с площ 520 кв.м., в който имот имал стара жилищна сграда, състояща се от една стая на първи жилищен етаж и две стаи на втори жилищен етаж. Границите на този урегулиран поземлен имот са: на изток УПИ *, собственост на Р. Г. Д., И. Г. Д. и Г. Д.; на запад – улица; на север УПИ *; на юг - УПИ *, собственост на М. С. К., Д. Й. К., Е. Й. Ч., С. Й. Ф. и З. Й. Д. Вторият ответник Й. Т. Б. е собственик на останалите 10/20 ид.ч. от УПИ *, кв. * по ПУП на Г. Н.. През 1976 г. между наследодателя им С. Р. Б. и първата ищца, като негова съпруга, било постигнато споразумение с неговия баща Р. К. Б., да бъде съборена собствената му стара жилищна сграда, находяща се в УПИ * и върху същото място да построят С. собствени средства и труд нова триетажна жилищна сграда - западен близнак. Условието за нейното построяване било да предоставят на него и съпругата му А.А.Б. да ползват пожизнено две стаи от първия жилищен етаж, които след тяхната смърт си остават тяхна собственост. Р. Б. бил в недобро здравословно състояние и по тази причина било в обективна невъзможност да участва С. свои средства и труд в строителството на жилищната сграда. В периода от 1976 г. до 1980 г., при режим на семейна имуществена общност (СИО), ищцата Е. Б. и съпругът й С. Р.Б. С. средства и труд на останалите ищци построили триетажната жилищна сграда - западен близнак. По същото време ответникът Й. Т. Б., който е собственик на 10/20 ид.ч. от УПИ *, кв. *, изградил в източната половина на дворното място С. свои средства и труд триетажна жилищна сграда - източен близнак. След построяването на триетажната жилищна сграда, ищците предоставили на родителите на С. Б. - Р. и А.Б. две стаи от първия жилищен етаж на триетажната жилищна сграда, които да ползват пожизнено, съгласно уговорката им. От момента на построяването на жилищната сграда през 1980 г., Е. Б. до смъртта на съпруга си С. Р. Б. упражнявали съвместно непрекъсната фактическа власт, както върху жилищната сграда, така и върху дворното място като собственици. Владението им било явно, необезпокоявано и непрекъснато, като фактическата власт върху имота е упражнявана с намерение за своене. От тяхна страна били демонстрирани действия, че те владеят целия имот за себе си, за което нямало никакво противопоставяне от страна на останалите наследници на Р. К. Б.. Израз на тези собственически намерения за своене е и воденото Г.д. № */1991 г. по описа на ЗРС по чл. 32 ЗС срещу ответника Й. Б., който изпълнява и до днес постигната спогодба по същото дело. От момента на построяването на жилищната сграда и до днес ищците са плащали данъците за целия имот. След смъртта на С. Р. Б. през 1998 г., ищците продължили владението на процесния имот като собственици. С такова съзнание ищцата и покойния й син - И. Б., през 2001 г. и 2002 г. С. собствени средства и труд построили в имота два гаража и стопанска постройка, с което за пореден път манифестирали намерението си, че владеят имота за себе си. Владението им върху имота и упражняваната върху него непрекъсната фактическа власт продължава повече от 30 години. Поради това и на основание чл. 79 ЗС са придобили правото на собственост на притежаваните от тях 10/20 ид.ч. от УПИ *, кв. * по действащия ПУП на Г. Н. и на цялата триетажна жилищна сграда - западен близнак, по давностно владение. След прекратяване на брака на Н. Б. през 1993 г., С. С. на нейната М. А. Б. и С. на ищците, Н. се установила да живее в първия жилищен етаж при условие, че тя ще се грижи за М. си. Твърдят също така, че с Нотариален акт № * от 20.11.2008 г., том *, per. № *, дело № */2008 г. на Нотариус М. Д. с per. № * на НК, с район на действие района на ЗРС, наследниците на Р. К. Б., с изключение на ищците, са признати за собственици по наследство и давностно владение на 9/20 ид.ч. от УПИ *, кв. * по ПУП на гр, Н. и на 9/20 ид.ч. от построената в него триетажна жилищна сграда (близнак). С втори Нотариален акт № * от 20.11.2008 г., том *, per. № *, дело № */2008 г. на М. Д. - Нотариус с per. № * по регистъра на НК, наследниците на Р. К. Б. - А. А. Б., Р. Р. Б. и Е. Р. С. са прехвърлили на ответницата Н. Р. Б. 8/20 ид.ч. от УПИ *, кв. * по ПУП на Г. Н. и 8/20 ид.ч. от построената в него триетажна жилищна сграда (близнак), срещу задължение за гледане и издръжка на тяхната М. А. А. Б.. Нотариалният акт, издаден по охранително производство не се ползва С. сила на присъдено нещо и е непротивопоставим по отношение на тях ищците. Неправилно ответницата Н. Б. и останалите наследници са били признати за собственици по давностно владение на имота, който е предмет на спорното място. Ответницата и нейната М. А. Б. са имали само качеството на ползватели на две стаи от първия жилищен етаж, което не ги прави собственици на имота. Единствени действителни собственици на имота са те - ищците по делото. Поради това са налице основанията на чл. 537, ал.2 ГПК за неговата отмяна. Макар ответницата да е придобила собствеността на процесния имот на основание действителен договор срещу задължение за гледане и издръжка, то действителността на договора за продажба на чужд имот не означава, че действителният му собственик е загубил правата си на собственост върху него. Договорът за покупко-продажба на чужда вещ не е нищожен, но той не може да направи купувача собственик, тъй като недействителен (непротивопоставим) по отношение на действителния собственик, тъй като ответницата е придобила имота от несобственици. Сочат, че тъй като никой не може да придобие повече права от своя праводател, то този договор не я легитимира като собственик на имота. Поради това Нотариален акт № * от 20.11.2008 г., том *, рег.№ *, дело № */2008 г. не е легитимиращ документ за собственост и тя не може да черпи права от него. Ответникът Й. Т. Б., който е собственик на 10/20 ид.ч. от УПИ *, кв. * и на триетажната жилищна сграда-източен близнак, не оспорва техните права на собственост. Участието му като страна по делото е необходимо, с оглед на обстоятелството, че той е съсобственик на урегулирания поземлен имот. Ответницата Н. Б. оспорва правата им на самостоятелни собственици на имота, който е предмет на спорното право и се легитимира като собственик на 9/20 ид.ч. от дворното място и жилищната сграда-западен близнак на основание сключения алеаторен договор, предявила иск срещу тях по чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределение на ползването на сьсобствения недвижим имот. С Решение № */29.07.2011 г. по Г.д.ело № */2011 г. на ЗРС, искът й бил отхвърлен като недоказан. По жалба на ответницата, с Решение № */02.12.2011 г. по в.Г.д. № */2011 г. на СОС, бил уважен искът й за разпределение правото на ползване върху дворното място и оставено в сила решението на ЗРС в отхвърлителната му част за жилищната сграда поради недопустимост на иска в тази му част. Ответницата противоправно и без основание оспорва правата им на самостоятелни собственици на процесния имот. Тези нейни действия обуславят и правния им интерес от предявянане на установителния иск по чл. 124 ГПК. Предвид изложеното, молят съда, да постанови решение, с което се признае за установено по отношение на ответниците, че те ищците са собственици по наследство и давностно владение на 10/20 (десет двадесети) ид.ч. от УПИ *, кв. * по ПУП на Г. Н., целият с площ 520 кв.м., ведно с построената в него триетажна жилищна сграда - западен близнак, при граници на урегулирания поземлен имот: на изток УПИ *, собственост на Р. Г. Д., И. Г. Д. и Г. Д.; на запад - улица, на север - УПИ *; на юг — УПИ *, собственост на М. С. К., Д. Й. Ч., С. Й. Ф. и З. Й. Д., както и да се отмени Нотариален акт № * от 20.11.2008 г., том *, per. № *, дело № */2008 г. на Нотариус per. № * - М. Д.. Претендират и за направените по делото разноски. Ответникът Й. Т. Б., редовно призован не се явява и не взема становище по иска. Ответницата Н. Б., Ч. процесуалния си представител, моли да се постанови решение, с което да се отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира за разноските по делото, съобразно представения списък на разноските. Съдът, след като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, прие за установено следното: Ищцата Е. Б. е съпруга на С. Р. Б., а той е син на Р. К. Б., починал на * г. Видно от Удостоверение за наследници № */16.05.2013 г., негови законни наследници са и А.Й. Б. (съпруга), Р. Р. Г., Е. Р. С. и Н. Р. Б. (ответница по делото). Безспорно е, че ответникът Й. Б. е собственик на 10/20 ид.ч., представляващи източната част С. самостоятелен вход от триетажната жилищна сграда – близнак и източната половина от дворното място. Постигната е съдебна спогодба по Г.д. № */1991 год. на ЗРС, по силата на която ответника Й. Б. ползва и владее имота съобразно постигнатата спогодба и разпределението по нея, без да е имало спорове. Издаден е Нотариален акт за собственост по давностно владение № *, том. *, рег.№ *, дело № * от 20.11.2008 год., с който молителите А. А. Б., Р. Р. Г., Е. Р. С. и Н. Р. Б., са признати за собственици по наследство и давностно владение на 9/20 ид.ч. от УПИ *, кв. *, целият с площ 490 кв.м., ведно с 9/20 ид.ч. от построената в него ЗМСБЖ (близнак), цялата С. застроена площ 144 кв.м., при граници на парцела: на изток – УПИ *, на запад – улица, на север – УПИ * и улица, на юг – ПИ пл. № * и УПИ *, при идеални части, както следва за: 6/20 ид.ч. за А.А. Б. и по 1/20 ид.ч. за Р. Р. Г., Е. Р. С. и Н. Р. Б.. С Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № *, том *, рег. № *, дело № */2008 г. А. Б., Р. Г. и Е. С. прехвърлят на Н. Р. Б. собствените си идеални части от недвижимия имот, а именно 8/20 ид. ч., или общо Н. Б. е призната за собственица на 9/20 ид.ч. от процесния имот. Останалата 1/20 ид.ч. е за наследодателя на ищците – С. Р. Б.. От представеното Удостоверение за регулационно положение № */18.05.2013 г., на УПИ *, кв. *, то е следното: на изток граничи с ËПИ *, кв. * (ПИ пл. № * е записан в разписния лист към плана на Р. Г. Д., И. Г. Д. и Г. Д.). В графа 6 /№ и дата на документ собственост/ - няма отразен документ за собственост. На запад имота граничи с улица; на север – с УПИ * и улица; на юг – с УПИ *, кв.* ( ПИ пл. № * – записан в разписния лист към плана на М. С. К.; Я. А. Т.; Р. и К. И. Т.; 1/3 – М. М. К., Д. Й. К.; Е. Й. Ч., С. Й. Ф. и З. Й. Д. Представените, от ответницата Н. Б., по делото ксерокопия от фактури на л.94 – л.110 се отнасят за период до 1976 год., като само три от тях са за закупени материали от Р. Б. през 1977 год.(л.96 и 106) и през 1983 год. 10 метра корнизи (л.101). По делото бяха разпитани две групи свидетели, посочени от ищците - свидетелите Л. А. Ф. - 49 г., С. М. М. - 55 г., З. А. К. - 75 г., които са без родство С. страните; Л. И. К. - 60 г., роднина по сватовство на ищцата Е. Б., както и посочените от ответницата Н. Б. – св. Р. Л. Д. - 78 г., без родство С. страните по делото и Е. Р. С. - 58 г., сестра на Н. Б.. Свидетелите Ф., М., К. и К., С. своите показания подкрепят фактите изложени в исковата молба. Св. Ф. през 2007-2008 г. е правил покрива на жилищната сграда, участвал е в смяната на керемиди, летви и улуци, за което бил ангажиран от ищцата П. Б., която му и платила. Свидетелят М., като майстор е правил в къщата всичките мозайки, стълбища, тераси. Материалите доставял И. Б. и съпруга на ищцата Е. - С.. За тези строителни работи през 1986 год. бил ангажиран от С. Б., който работел като миньор, а лично Е. му е заплащала поетапно. Други хора, освен тях тримата – Е., С. и И., не е виждал да работят на обекта. Свидетелят К., познава страните като техен първи съсед. Заяви, че жилищната сграда е строена след 1980 г., като строителството продължило над 10 години. Тогава нямало улица и всичко се пренасяло с катър. Къщата е построена от ищцата Е. Б. и от мъжа й, който тогава се казвал Р. Б.. Р. Б. не е участвал в строителството, тъй като бил пенсионер и болен. Работел в мините, където претърпял минна злополука. Според него къщата се строяла за семейството на Р. (С. Б.). Влизал е в къщата, когато се наливала първа плоча. Майката на Н. – А., в момента е у дома си, в стаята, в същата къща на първия етаж, където живеят от 10 години заедно. Новата къща е построена на мястото на старата. Още като налели първата плоча, направили стаичка, в която Р. и А. живеели заедно. Вторият и третият етаж са на Е. Б. и семейството й, и там живеят. Дъщерите на Р. Б. никога не са живеели в тази къща, тъй като били омъжени, когато се строяла къщата. Стопанската постройка и гаражът са залепени до къщата и са строени от Е. и съпругът й. Свидетелят Л. К. заяви, че строителството на къщата продължило до 1985-1986 г. В изграждането на тази къща помагал от основи до покрив. Е. ходила при него много пъти, като я подпомагал с парични средства, които лично тя му връщала, когато е вземала парите от тютюна. Знае, че на първия, приземен етаж има две стаи, С. самостоятелен вход, дадени за Р., жена му и за Н.. Третата стая, се ползва и досега от Е. и е обособена С. самостоятелен вход към стълбището на двата етажа. Стопанската постройка и гаража са построени от И. и не е имало пречки от страна на другите наследници. Е., И., П. и децата им си ползват гаража и дворното място. И. направил подпорна стена, която и в момента е там. От втората група свидетели, свидетелят Р. Д. заяви, че къщата е построена 1976 г. върху място на И. Б. (Р.), останало по наследство от баща му. Основите и изкопа се направили от Исен. След основите започнали с камъните от старата къща да правят зид на новата къща. За строителството знае, че на майстора на основите е плащал той. След като декофрирали плочата на първия етаж участвал в направата на инсталацията на първия - приземен етаж, в който живее сега А. заедно с Н., която се грижи за нея. Другите етажи си ги е строил С., не сам, но и с помощта на сестрите и на бащата. Тези два етажа останали за С.. Свидетелката Е. С., която е сестра на Н. и дъщеря на А. и Р. твърди, че новата жилищна сграда, за която се води делото е построена на бащино им място, като баща й има мястото от своя баща. След разрушаване на старата къща през 1976 г. започнал строежа на новата, когато тъкмо се била омъжила. Баща й започнал да строи къщата, като изкарал строителните документи. След това е заплащал за материали, цимент, тухли, камъни – за всичко има фактури. Р. бил пенсионер, когато започнал строежа на къщата, пострадал при злополука в рудника. Докато се строяла къщата, баща й казвал, че първият етаж е на трите момичета, а горните етажи, не е уточнявал за кого ще са. Не е подписвал документи, разписки и договори. Н. живее на първия етаж от 1986 г., от както се е развела. Никоя от тях, сестрите не е живяла на втория и третия етаж и не са имали претенции. На първия етаж има отделна стая извън тези, които ползват М. й и Н., в която ищцата Е. държи багаж. От назначената по делото Съдебно-техническа експертиза, по плана на Г. Н. от 1974 г., процесният имот е заснет с пл. № *, записан в разписната книга на А. К. Б., Р. К. Б. и Й. Т. Б.. В него има нанесени три жилищни сгради в северната му част. За имота по регулация има отреден един УПИ с № *, кв. *, за жилищно строителство. Части от имота в източната и южна посока се предават по регулация към съседните УПИ. Няма данни за уреждане на регулационните сметки. Същият имот по плана на 1987 г. е заснет с пл. № *, записан в разписната книга на Р. К. Б., А. К. Б., Й. Т. Б. и С. Р. Б.. Впоследствие името на Р. К. Б. е зачертано и С. стрелка е посочено и вписано името на Н. Р. Б., на основание НА № */2008 г. – 9/20 и.ч. От имот пл. № * са образувани два УПИ – *, който е предмет на делото и в който е изградена процесната жилищна сграда – близнак и УПИ *, кв. *. Част от ПИ № * о регулация се придава към съседния УПИ *. Няма данни за уредени регулационни сметки, но на място частта от имота е завзета. И по двата плана на Г. Н. – 1974 г. и 1987 г. процесният ПИ е предвиден за жилищно строителство. Имот пл. № * по плана на Г. Н. от 1974 г. е идентичен с имот пл. № * по плана от 1987 г. В ОбА Г. Н. няма запазени строителни книжа за строителството на процесната жилищна сграда – близнак, но към делото има приложен Протокол за строителна линия и ниво за същата сграда от 21.05.1976 г. (л.32) и Скица с виза за проектиране от 09.02.1976 г. (л.33). За процесния имот – земя и сграда има подадена декларация в Данъчна служба Н. от С. Р. Б. на 31.03.1998 г. От Данъчна служба заявили на вещото лице, че данъците за имота се плащат от наследниците на С. Р. Б., починал на *** г. В съдебно заседание на 09.09.2013 г. вещото лице, поддържа представеното заключение. Твърди, че в УПИ-то има къща близнак, като източния близнак е на Й. Б., а западния е процесния. Те са особени самостоятелно като сгради. Западният близнак е апартаментна система – три самостоятелни етажа. На първия етаж има една самостоятелна стая, в която се влиза от стълбищната площадка. Другите две стаи С. санитарен възел, които са обособени като апартамент С. самостоятелен вход от същата площадка. Тези три стаи са само с обща стълбищна площадка, но не са свързани с общ коридор. Третата стая е самостоятелно обособена. В общината проверил за строителни книжа и установил, че такива няма. Горните два етажа са обособени като самостоятелни апартаменти и отговарят на изискванията за жилищна сгради. Всеки апартамент има три стаи С. санитарен възел. Всеки етаж си има отделен вход, апартаментна система като в жилищните блокове. Отговаря на изискванията за етажна собственост. Съдът прие представените заключения, като обективно и компетентно изготвени и неоспорени от страните по делото. ПРАВНИ ИЗВОДИ: Безспорно е, че ответникът Й. Б. е собственик на 10/20 ид.ч., представляващи източната част С. самостоятелен вход от триетажната жилищна сграда – близнак, и източната половина от дворното място - УПИ *, кв. * по ПУП на Г. Н., целият с площ 520 кв.м, съгласно регулационното описание. Спорът е за собствеността върху западната част от триетажна жилищна сграда - близнак, както и за половината от дворното място, съставляващо УПИ *, кв.*. Ищците се позовават на придобивните способи - наследство от С. Б., починал през *** год. и давностно владение продължило по-вече от 30 години, след построяване на жилищната сграда през периода 1976 год.- 1980 год. Съгласно чл. 79 ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. От събраните гласни доказателства се установява, че от построяване на къщата (западен близнак) вторият и третият жилищни етажи, както и една стая на първия етаж сÕ владеят и ползват единствено от С. Б., а след неговата смърт - от неговите наследници. Всички свидетели са единодушни, че С. Б. е построил и е демонстрирал поведение на собственик на двата етажа, за които вещото лице установи, че са самостоятелни и отговарят на нормативните изисквания. С. Б. открито е демонстрирал намерението си за своене, израз на което е и воденото Г.д. № */91 год. на ЗРС по чл. 32 ЗС с ответника Й. Б.. Владял е заедно С. съпругата си, а след неговата смърт, синът му и семейството са продължили това владение. Съществуващата презумпцията на чл.69 ЗС – „предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго”, не бе оборена. Ищците доказаха, че са владели по-вече от десет години вторият и третият жилищни етажи от западния близнак, както и една стая на първия етаж, която е свързана с посочените етажи. Първоначално владението е осъществявано от С. Р. Б. заедно С. съпругата му, а след неговата смърт – от неговите наследници, които са ищците по делото. Те са демонстрирали явно и открито собственическите си права, спрямо ответницата Н. и останалите наследници на Р. Б.. Плащали са данъците, построили са стопанска постройка, два гаража и подпорна стена. Представените фактури от ответницата Н. Б., в по-голямата си част, са неотносими към строежа, тъй като по време предхождат извършване на същия. Останалите три фактури не доказват, че именно Р. Б. е постороил процесната жилищна сграда-западен близнак. Той заедно С. сина си е участвал до построяване на първия етаж, след което С. Б. продължил строежа, с намерение и съзнание, че го строи за себе си и семейството си. Съдът намира, че е оборена констатацията в оспорения нот.акт № */2008 г., относно частите на собственост, тъй като нито посочените в акта молители, нито техният наследодател Р. Б., не са владели през никакъв период от време вторият и третият жилищен етаж от процесната сграда, както и едната, самостоятелна, стая на първия етаж. На основание оргинерен придобивен способ – давностно владение, те са станали собственици на посочените жилищни етажи и стая, като е допустимо собствеността върху постройка, отделно от собствеността върху мястото да се придобие освен по способите посочени в чл. 63 ЗС и по давност. Установи се от гласните доказателства, че обособена част от първия жилищен етаж, състояща се от две стаи и баня, С. самостоятелен вход, е владян от Р. и А. Б., веднага след построяването на етажа, а от десет години там живее и ответницата Н. Б.. Ищците никога не са упражнявали фактическа власт с намерение за своене върху тази част. Тъй като старата къща, в която живеели родителите приживе, била съборена, С. Р. Б. и ищците са били с ясното съзнание, че тази обособена част на първия етаж е била именно за родителите им, където и до момента живее майката А. В тази част исковата претенция не бе доказана и ще следва да бъде отхвърлена. Претенцията за собственост върху 10/20 ид.ч. от УПИ *, кв. * по ПУП на Г. Н., съдът с оглед събраните доказателства по делото, приема за доказана. Страните не спорят, че дворното място е наследствено от Р. Б., починал *** год., а той го имал по наследства от своя баща. С. Р. Б., като сънаследник на Р. Б., а след смъртта му като съсобственик, е упражнявал фактическа власт върху съсобствената вещ, без да се съобразява с правата на останалите съсобственици, владял е изключително за себе си. Израз на това са извършените подобрения в дворното място – стопанска постройка, гаражи и подпорна стена, както и воденото Г.дело № */1991 год. срещу Й. Б. за разпределение ползването на имота по реда на чл. 32 ЗС, а също и плащането на данъците за имота. Тази фактическа власт е упражнявана от С. Б. по-вече от десет години след смъртта на Р. Б. през *** год. След смъртта на С. Р. Б. през * год, неговите наследници – ищците са продължили да упражняват същата фактическа власт върху имота изключително за себе си. Очевидно спорният имот е имал един единствен владелец, а именно единият от наследниците на Р. Б.. По този начин е отречено владението на останалите съсобственици, а собствеността е придобита на основание наследство от С. Р. Б. и давностно владение от ищците. Нотариалният акт за собственост, въз основа на извършена обстоятелствена проверка, № *, том. *, рег.№ *, дело № * от 20.11.2008 гоõ. е издаден в охранително производство по чл. 587, ал.2 ГПК, т.е. едностранно. Затова той не се ползва С. сила на присъдено нещо и с него не се учредява право на собственост. Като последица от уважаването на исковата претенция, ще следва нот.акт да бъде отменен до размера на признатите права на ищците. Този нотариален акт неправилно е легитимирал прехвърлителите по нот. акт. * от 20.11.2008 год., том *, рег. № *, дело */2008 год., от който черпи правата си ответницата Н. Б.. На осн. чл.78, ал.1 ГПК, съобразно уважената част от исковете, ответницата Н. Б. следва да заплати на ищците разноски в размер на 701.00 лева. На ответника Й. Б. не следва да бъдат възлагани разноски, тъй като той не е дал повод за завеждане на делото и не оспорва иска. Водим от горе изложеното, съдът Р Е Ш И: ПРИЗНАВА за установено по отношение на Н. Р. Б., ЕГН * и Й. Т. Б., и двамата от Г. Н., ул. В. П. № 8, О. С., че Е. Д. Б., ЕГН *, Р. С. С., ЕГН *, П. З. Б., ЕГН *, А. И. Б., ЕГН *, С. И. Б., ЕГН *, С. С. на М. си П. З. Б., всички с адрес Г. Н., ул. В. П. № 8 са собственици по наследство от С. Р. Б. и давностно владение на 10/20 (десет двадесети) ид.ч.от УПИ *, кв. * по ПУП на Г. Н., целият с площ 520 кв.м., както и на втори и трети жилищни етажи и една стая на първия eтаж в построената в посоченото УПИ триетажна жилищна сграда - западен близнак, при граници на урегулирания поземлен имот: на изток УПИ *, собственост на Р. Г. Д., И. Г. Д. и Г. Д.; на запад - улица, на север - УПИ *; на юг — УПИ *, собственост на М. С. К., Д. Й. Ч., С. Й. Ф. и З. Й. Д. ОТХВЪРЛЯ предявеният установителен иск в частта относно две стаи и баня, обособени самостоятелно на първия етаж, от изградената триетажна жилищна сграда – западен близнак, в УПИ *, кв. * по ПУП на Г. Н., целият с площ 520 кв.м., като неоснователен и недоказан. ОТМЕНЯ констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение № * от 20.11.2008 г., том *, per. № *, дело № */2008 г. на Нотариус per. № * - М. Д. с район на действие района на РС З., в частта с която А. А. Б. с ЕГН *3, Р. Р. Г. с ЕГН *, Е. Р. С. с ЕГН * и Н. Р. Б. с ЕГН * са признати за собственици на 9/20 ид.ч. от УПИ *, кв. * по ПУП на Г. Н., целият с площ 490 кв.м. ведно с 9/20 ид.ч. от построената в него триетажна масивна жилищна сграда(близнак), цялата С. застроена площ 144 кв.м., като отхвърля искането за отмяна в частта относно две стаи С. санитарен възел на първия етаж, които са обособени като апартамент С. самостоятелен вход в посочената сграда (западен близнак). ОСЪЖДА Н. Р. Б., ЕГН *, от Г. Н., ул. В. П. № 8, О. С. да заплати на Е. Д. Б., ЕГН *, Р. С. С., ЕГН *, П. З. Б., ЕГН *, А. И. Б., ЕГН *, С. И. Б., ЕГН *, С. С. на М. си П. З. Б., всички с адрес Г. Н., ул. В. П. № 8, разноски в размер на 701.00 лева. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Смолянския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му. С Ъ Д И Я: /п/ |