Решение по дело №4601/2019 на Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.Плевен, 06.11.2019г.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

       

        Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в публичното заседание на  десети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА

 

при секретаря Марина Цветанова като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело №4601 по описа за 2019г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.430, ал.1 ТЗ,  вр.чл.99 ЗЗД с цена на иска 10714,74 лв.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от “М.Б.“ЕАД, с ***, със седалище и адрес на управление:*** ***, представлявано от П.В.и Н.П., действащи заедно и поотделно – изп. ***против Г.В.С., с ЕГН**********,*** и в качеството му на ЕТ„***-Г.С.“, с ***, със седалище и адрес на управление:*** и З.М.С., с ЕГН**********,***, в която се твърди, че на 21.06.2017 г. между „***” АД, с предишно наименование „***“ АД, и „М.Б.” ЕАД, е сключен Договор за прехвърляне на вземания (цесия). „***” АД е прехвърлила своето вземане и права по Договор за банков кредит № BL1763/04.07.2006г., заедно е привилегиите, обезпеченията, личните гаранции и другите им принадлежности в полза на „М.Б.” ЕАД. Твърди, че ЕТ„***С.“, ЕИК: ***и регистрираното с това търговско качество физическо лице Г.В.С., ЕГН: ********** се приема за уведомен за случилото се прехвърляне на вземане след залепване на уведомление на настоящия му адрес на 25.01,2019г. чрез ЧСИ И.Л., с рег.№903 при КЧСИ, с район на действие-Ловешки окръжен съд. Твърди, че в рамките на двуседмичния срок по чл.47 от от ТПК г-н Г.В.С. не се е явил да получи документите. С оглед на изложеното и на основание чл.47, ал.5 от ТПК във връзка с чл.47, ал.1 от ТПК уведомлението за цесия се счита връчено. Прилагаме копие от разписка и уведомлението. Твърди, че З.М.С., ЕГН: ********** е уведомена за случилото се прехвърляне на вземане с уведомление за цесия връчено на В.П.С., със задължение да предаде, на 13.02.2019г. със съдействието на кмета на с.***, Община Плевен чрез ЧСИ Ц.Н., рег.№756 при КЧСИ, с район на действие Плевенски окръжен съд. Към ИМ прилага копие от уведомлението за цесия. Твърди, че съгласно Решение №61 на Софийски градски съд от 01.11.2007г. относно заявление с вх. №47250/17.10.2007г. се вписва промяна в наименованието на дружеството „Ц.Н.“ АД в „***“ АД. Твърди, че между „***“ АД, ЕИК ***, в качеството си на кредитор (наричано по-долу за краткост „Банката”) и ЕТ„***-Г.С.“, ЕИК: ***, представлявано от Г.В.С., ЕГН**********, в качеството си на кредитополучател (наричан по-долу за краткост „Кредитополучател”), е сключен Договор за банков кредит (продукт „БИЗНЕС РЕВОЛВИРАЩА ЛИНИЯ-ПЛЮС“) № BL5690 на 29.03.2007г. (наричан по-долу за краткост „Договора за кредит”), по силата на който Банката е предоставила и Кредитополучателят е усвоил в пълен размер банков кредит в размер на 10 000 лева (десет хиляди лева) за посрещане на краткосрочни оборотни нужди. Твърди, че съгласно Анекс №1 от 17.12.2009г. към Договора за кредит, банката и кредитополучателят се съгласяват да се преоформи сумата на съществуващото просрочие чрез натрупването ѝ към редовната главница по кредита. Кредитополучателят се съгласява, че ще погасява кредита на равни месечни анюитетни погасителни вноски, съгласно погасителен план неразделна част от Анекс №1. Договорен е краен срок за погасяване на кредита - 30.03.2019г. Твърди, че съгласно Анекс №2 от 27.12.2010г. към Договора за кредит, като съдлъжник за задълженията на ЕТ„***-Г.С.“, ЕИК:***по Договор за банков кредит (продукт „БИЗНЕС РЕВОЛВИРАЩА ЛИНИЯ-ПЛЮС“) № BL5690/29.03.2007r встъпва З.М.С., ЕЕН: ********** (наричана за краткост по-долу „Съдлъжника“). Твърди, че въпреки поетите с Договора за кредит, Анекс №1 и Анекс №2 към Договора за кредит задължения, длъжниците не обслужват кредита в срокове и по начини, уговорени в погасителния план, като напълно усвоеният от Кредитополучателя банков кредит, считано от 21.03.2011 г., е в просрочие към 03.08.2017г. включително. Твърди, че поради трайното неизпълнение от страна на длъжника предоставеният банков кредит е обявен за изцяло и предсрочно изискуем на основание чл. 25 б. ,,в)“ от Договора за кредит. Твърди, че предоставеният банков кредит е с настъпил краен падеж на 30.03.2019г. Счита, че ЕТ„***-Г.С.“, ЕИК:***и регистрараното с това търговско качество физическо лице Г.В.С., ЕЕН: ********** се приема за уведомен за обявена предсрочна изискуемост на предоставения кредит след залепване на уведомление на настоящия му адрес на 25.01.2019г. чрез ЧСИ И.Л., с рег.№903 при КЧСИ, с район на действие-Ловешки окръжен съд. В рамките на двуседмичния срок по чл.47 ГПК Г.В.С. не се е явил да получи документите. С оглед на изложеното и на основание чл.47, ал.5 от ТПК във връзка с чл.47, ал.1 от ГПК уведомлението за предсрочна изискуемост на предоставения кредит се счита връчено. Прилага копие от разписка и уведомлението. Твърди, че З.М.С., ЕГН ********** е уведомена за обявена предсрочна изискуемост с уведомление за цесия връчено на В.П.С., със задължение да предаде, на 13.02.2019г. със съдействието на кмета на с.***, Община Плевен чрез ЧСИ Ц.Н., рег.№756 при КЧСИ, с район на действие Плевенски окръжен съд. Прилага копие от уведомлението за предсрочна изискуемост. Твърди, че липсват каквито и да било плащания от кредитополучателя и съдлъжника в доброволния срок, посочен в уведомлението за предсрочна изискуемост. Твърди, че общият размер на претендираното вземане е в размер на 10,714.74 лева (десет хиляди седемстотин и четиринадесет лева и седемдесет и четири стотинки), представляващи 63 непогасени вноски за главница за периода от 21.01.2014г. до 30.03.2019г. Претендираме конкретно и подбробно описаните 63 вноски за съответните периоди от 21.01.2014г. до 31.03.2019г. Твърди, че задължението не е погасено и към датата на подаване на исковата молба. Моли, да бъде признато за установено, че ответникът ЕТ„***-Г.С.“, ЕИК: ***със седалище и адрес на управление *** представлявано от Г.В.С., ЕГН: **********, регистрираното с това търговско качество физическо лице Г.В.С., ЕГН: **********, е адрес: ***, както и З.М.С., ЕГН: **********, е адрес: ***, дължат към 01.03.2019г. (датата, на която е подадено в съда заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК) на „М.Б.” ЕАД сумата от 10,714.74 лева (десет хиляди седемстотин и четиринадесет лева и седемдесет и четири стотинки), представляващи 63 непогасени вноски за главница за периода от 21.01.2014г. до 30.03.2019г., както и законна лихва от датата на подаване на заявлението до пълното изплащане на дължимата сума. Претендира направените деловодни разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е подаден писмен отговор от Г.В.С. и като ЕТ““***-Г.С.“ ЕИК ***, в който взема становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Излага съображения, че в исковата молба се твърди,че дължи на ищеца на основание Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 21.06.2017 г., сключен между първоначалния кредитор „***'1 АД и ищеца „М.Б. ЕАД. Счита, че цитирания договор е неотносим спрямо него защото цесията касае налични към сключването ѝ вземания, които предходния кредитор прехвърля на новия. Понеже договорът за цесия е от 2017 г., а твърдението в исковата молба и съгласно приложения Договор за банков кредит, последния е с краен падеж 30.03.2019 г. и претендирана от ищеца предсрочна изискуемост след залепване на уведомление от ЧСИ на 25.01.2019 г./в уведомлението е записано връчване чрез залепване на 05.02.2019 г./.,т.е. задължението към датата на сключване на договора за цесия не е съществувало, счита, че затова не е предмет на цесия. Счита, че към исковата молба липсват доказателства за предоставяне на дължимата според ищеца сума, която се търси за връщане. Счита, че не е налице валидна цесия спрямо него, тъй като не е спазено изискването на чл.99,ал.З от ЗЗД за съобщаване. Твърди, че от приложените по делото документи се вижда,че има опити за връчване чрез ЧСИ. Ищецът е обявил кредита за предсрочно изискуем,въпреки че изявлението не е стигнало до ответника. Твърди, че това е в противоречие с постановеното по т.18 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а именно че кредитора следва да е уведомил длъжника преди предявяване на иска, под което се разбира реално достигане на волеизявлението до съответното лице. В съдебно заседание Г.С. се явява лично, признава получаването на процесния кредит, не оспорва размера му, твърди че не погасява сумата поради липса на средства, тъй като е фалирал. Прави искане само той да отговаря за кредита, тъй като го изтеглил преди да се познава със З.С..

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника З.С.. В съдебно заседание се явява лично и моли да бъде освободена от задължението за заплащане на процесната сума, тъй като е встъпила в дълга по-късно.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Не се спори между страните и се установява от Договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия-плюс“ №BL5690/29.03.2007г., Анекс № 1 към договора от 17.12.2009г., Анекс № 2 към договора от 27.12.2010г. и погасителни планове, че *** АД е предоставила на ЕТ ***- Г.С. кредит във формата на кредитна линия в размер на 10000 лв. с краен срок на погасяване на кредита 240 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка, която видно Приложение към договора/л.32 от делото/ е открита на 30.03.2007г. Уговорено е между страните съгл.чл.29 от Договора, че всички уведомления и изявления във връзка с настоящия договор трябва да бъдат направени в писмена форма и ще се считат получени ако по факс, чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата с обратна разписка, или с  препоръчана поща, или с телеграма, достигнат до адресите на страните, посочени в началото на договора. В случай, че някоя от страните промени адреса си, посочен в началото на договора, тя е длъжна да уведоми писмено другата страна като посочи новия си адрес, а до получаването на такова уведомление, всички съобщения, достигнали до стария адрес ще се считат получени.

С Анекс № 1 страните се уговорили за 12 месечен период на облекчено погасяване на кредита по 80 лв. месечно, след който период кредитополучателя погасява остатъка от редовната главница, заедно с дължимите лихви, на равни месечни анюитетни погасителни вноски за срок до 30.03.2019г. С Анекс № 2 З.М.С. е встъпила като съдлъжник при условията на чл.101 ЗЗД в задълженията на кредитополучателя ЕТ ***-Г.С., произтичащи от и при условията и сроковете на Договора за кредит, но и за всички последващи анекси към него,включително настоящия. Кредитополучателят и съдлъжникът отговарят към банката като солидарни длъжници. При неплащане на една вноска, банката има право по своя преценка да обяви дълга за незабавно  изцяло и предсрочно изискуем. Страните по Анекс № 2 се съгласили да предоговорят съществуващи към датата на анекса задължения на кредитополучателя към банката както следва: оставащата сума на просрочените към датата на настоящия анекс главница и лихва по кредита се преоформя служебно чрез натрупване към редовната главница, като общият размер на усвоената и непогасена част от главницата по първоначално предявения кредит, възлизаща на 11336,12 лв. плюс всички просрочени главница и лихви, които към датата на анекса са 1322,45 лв., както и такси 31,38 лв.

Видно от Договор за прехвърляне на вземания № 5360/1946/21.06.2017г. на 21.06.2017 г. между „***” АД, с предишно наименование „***“ АД, и „М.Б.” ЕАД, е сключен Договор за прехвърляне на вземания (цесия). „***” АД е прехвърлила своето вземане и права по Договор за банков кредит № BL1763/04.07.2006г., заедно е привилегиите, обезпеченията, личните гаранции и другите им принадлежности в полза на „М.Б.” ЕАД видно от приложение към договора.

С пълномощни/л.20 и л.23 от делото/ „***” АД е упълномощила „М.Б.” ЕАД да уведоми всички длъжници по всички вземания на дружеството, които са цедирани, съгласно договор за прехвърляне на парични задължения (цесия).

С Уведомление от М.Б. ЕАД/л.24 от делото/  ЕТ *** –Г.С. е уведомен за обявена предсрочна изискуемост на предоставения кредит, както и за извършеното прехвърляне на вземането по процесния договор за цесия след залепване на уведомление на настоящия му адрес на 25.01.2019г. чрез ЧСИ И.Л., с рег.№903 при КЧСИ, с район на действие-Ловешки окръжен съд. В рамките на двуседмичния срок по чл.47 ГПК Г.В.С. не се е явил да получи документите.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:

Съдът намира предявения иск в частта по отношение на ответницата З.М.С. за недопустим. Предявен е иск за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 1333/2019г. по описа на РС-Плевен. Изискано е ч.гр.д. 1333 от 2019г. на ПлРС, от което е видно, че след издаване на заповедта по чл. 410 от ГПК същата е връчена на длъжника З.С. на 22.04.2019г. по реда на чл.46, ал.2 ГПК- чрез живеещото на адреса на З.С. лице- Т.Й.П.-вуйна. в срока по чл.414, ал.2 ГПК З.С. не е подала писмено възражение срещу издадената заповед за изпълнение, поради което по отношение на нея, заповедта за изпълнение е влязла в сила. С разпореждане № 6358/23.05.2019г. по ч.гр.д.№ 1333/19 на РС-Плевен е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си от ЕТ ***-Г. С., но не и от З.С..  За допустимостта на предявената претенция, съдът следи служебно и в тази връзка следи за надлежно подадено възражение от длъжника.  За ищеца не е налице правен интерес от предявяване на установителния иск, съдържащ се в исковата молба по гр.д. 4601/19г. на ПлРС в частта по отношение на ответника З.С., т.к. за претендираните суми не е налице възражение от страна на посочения длъжник. В тази си част заповедта за изпълнение е влязла в сила и заявителя може да се снабди с изпълнителен лист по заповедното производство.  Изложеното налага извода, че за ищеца липсва правен интерес от водене на производство по реда на чл. 422 от ГПК за установяване дължимост на невъзразено вземане, поради което следва делото да бъде прекратено на осн. чл. 130 от ГПК В ЧАСТТА по отношение на ответницата З.С..

Съгласно чл.79, ал.1 ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението си на падежа, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.

Съгласно чл. 430, ал. 1 от ТЗ с договора за банков кредит Банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да я върне след изтичане на срока. Съгласно чл. 430, ал. 2 от ТЗ заемателят плаща лихва по кредита, уговорен с банката.

По делото е установено, че по силата на Договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия-плюс“ №BL5690/29.03.2007г., Анекс № 1 към договора от 17.12.2009г., Анекс № 2 към договора от 27.12.2010г. и погасителни планове, че *** АД е предоставила на ЕТ ***- Г.С. кредит във формата на кредитна линия в размер на 10000 лв. с краен срок на погасяване на кредита 240 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка, която видно Приложение към договора/л.32 от делото/ е открита на 30.03.2007г. Уговорено е между страните съгласно чл.29 от Договора, че всички уведомления и изявления във връзка с настоящия договор трябва да бъдат направени в писмена форма и ще се считат получени ако по факс, чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата с обратна разписка, или с  препоръчана поща, или с телеграма, достигнат до адресите на страните, посочени в началото на договора. В случай, че някоя от страните промени адреса си, посочен в началото на договора, тя е длъжна да уведоми писмено другата страна като посочи новия си адрес, а до получаването на такова уведомление, всички съобщения, достигнали до стария адрес ще се считат получени. С Анекс № 1 страните се уговорили за 12 месечен период на облекчено погасяване на кредита по 80 лв. месечно, след който период кредитополучателя погасява остатъка от редовната главница, заедно с дължимите лихви, на равни месечни анюитетни погасителни вноски за срок до 30.03.2019г. С Анекс № 2 З.М.С. е встъпила като съдлъжник при условията на чл.101 ЗЗД в задълженията на кредитополучателя ЕТ ***-Г.С., произтичащи от и при условията и сроковете на Договора за кредит, но и за всички последващи анекси към него,включително настоящия. Кредитополучателят и съдлъжникът отговарят към банката като солидарни длъжници. При неплащане на една вноска, банката има право по своя преценка да обяви дълга за незабавно  изцяло и предсрочно изискуем. Страните по Анекс № 2 се съгласили да предоговорят съществуващи към датата на анекса задължения на кредитополучателя към банката както следва: оставащата сума на просрочените към датата на настоящия анекс главница и лихва по кредита се преоформя служебно чрез натрупване към редовната главница, като общият размер на усвоената и непогасена част от главницата по първоначално предявения кредит, възлизаща на 11336,12 лв. плюс всички просрочени главница и лихви, които към датата на анекса са 1322,45 лв., както и такси 31,38 лв.

Налице е валидно възникнало облигационно правоотношение между страните, произтичащо от Договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия-плюс“ №BL5690/29.03.2007г., Анекс № 1 към договора от 17.12.2009г., Анекс № 2 към договора от 27.12.2010г. и погасителни планове същите съставляват годно правно основание, което  поражда отговорността на ответника да погаси задължението си по сключения договор.

Спорно между страните е дали е настъпила предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит, изменен с процесните анекси. С Уведомление от М.Б. ЕАД/л.24 от делото/  ЕТ *** –Г.С. е уведомен за обявена предсрочна изискуемост на предоставения кредит, както и за извършеното прехвърляне на вземането по процесния договор за цесия след залепване на уведомление на настоящия му адрес на 25.01.2019г. чрез ЧСИ И.Л., с рег.№903 при КЧСИ, с район на действие-Ловешки окръжен съд. В рамките на двуседмичния срок по чл.47 ГПК Г.В.С. не се е явил да получи документите. Съгласно чл.29 от Договора, всички уведомления и изявления във връзка с настоящия договор трябва да бъдат направени в писмена форма и ще се считат получени ако по факс, чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата с обратна разписка, или с  препоръчана поща, или с телеграма, достигнат до адресите на страните, посочени в началото на договора. В случай, че някоя от страните промени адреса си, посочен в началото на договора, тя е длъжна да уведоми писмено другата страна като посочи новия си адрес, а до получаването на такова уведомление, всички съобщения, достигнали до стария адрес ще се считат получени. Адресът, на който и изпратено уведомлението до ответника е именно посочения в Договора и анексите. В клаузата на чл.29 от Договора по същество е уговорено фингирано връчване на уведомления и изявление на страните по договора. Съгласно уговореното, е прието, че всяко писмено изявление, което е достигнало до адреса на ответника се счита за получено от него. В случай, че в договора са предвидени конкретни способи за връчване на кореспонденция между страните, редовността на връчването на уведомлението на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост на вземането се преценява според клаузите на договора. При тълкуването на договора по правилата на чл.20 ЗЗД би следвало да се съобрази, че конкретната уговорка относно връчване на кореспонденция цели ефективно упражняване на правата на страната, която изпраща съобщение, като препятства евентуално недобросъвестно поведение на получаващата страна. Съгласно Решение № 148/ 02.12.2016 г. по т.д.№ 2072 по описа за 2015г. на ТО на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК,  Начинът на удостоверяване на връчването на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на кредитора, че счита вземането по договор за кредит за предсрочно изискуемо, е поставен в зависимост от избрания от кредитора способ за уведомяване. В производството по установителния иск, предявен по реда на чл.422 ГПК, при оспорване на удостовереното връчване на документа, преценката за редовността на връчването се извършва от съда след обсъждане на въведените конкретни възражения и при тълкуване на договорните клаузи. На ответника изявлението на кредитора да направи предсрочно изискуем кредита е връчено надлежно по предвидения в ГПК ред, както и съгласно уговореното в договора за кредит фингирано връчване.Предвид изложеното, съдът намира, че ответника е надлежно уведомен за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Отделно от това падежът на кредита е настъпил на уговорената между страните дата-30.03.2019г., който факт като настъпил в хода на процеса и на основание чл.235 ГПК съдът съобразява. Следва да бъде посочено, че дори да не беше надлежно връчено изявлението за предсрочна изискуемост на длъжника, отново се явява неоснователно възражението ответника, че договорът за цесия не го обвързва, тъй като към датата на сключването та договора за цесия, не е била обявена предсрочна изискуемост, поради което вземането не съществува. Вземането възниква с получаване на заемната сума от ответника, който факт той признава в съдебно заседание, а не с датата на настъпване на неговата изискуемост, към която има отношение обявяването на предсрочна изискуемост. Няма пречка да бъде прехвърлено вземане, чийто падеж не е настъпил.

Видно от Договор за прехвърляне на вземания № 5360/1946/21.06.2017г. на 21.06.2017 г. между „***” АД, с предишно наименование „***“ АД, и „М.Б.” ЕАД, е сключен Договор за прехвърляне на вземания (цесия). „***” АД е прехвърлила своето вземане и права по Договор за банков кредит № BL1763/04.07.2006г., заедно е привилегиите, обезпеченията, личните гаранции и другите им принадлежности в полза на „М.Б.” ЕАД видно от приложение към договора. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал.4 от ЗЗД цесията има действие спрямо длъжника от деня, когато му бъде съобщена от предишния кредитор. Безспорно е, че правно релевантно е уведомлението, извършено от цедента, а не и такова от цесионера.  Както приема ВКС в практиката си, няма пречка предишният кредитор да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, а длъжникът може да се защити срещу неправомерно изпълнение в полза на трето лице като поиска доказателства за представителната власт на новия кредитор (в този смисъл е Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК). В случая, както се установи от доказателствата по делото, М.Б.  ЕАД е предприело уведомяване на длъжника за извършената цесия, в качеството на пълномощник на цедента *** ЕАД, съгласно изрично пълномощно за това действие.  Съдът намира, че уведомяването е надлежно сторено преди депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК, тъй като е изпратено до адреса на ответника и е надлежно връчено по изложените по-горе съображения. Отделно от това, уведомителното писмо, заедно с пълномощното от цедента е връчено като приложение към исковата молба. Както приема трайната практика на ВКС (изразена в Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК; Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК), получаването на уведомлението в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане следва да бъде съобразено по правилото на чл. 235, ал.3 от ГПК.  С оглед приетото за редовно връчване на уведомлението като приложение към исковата молба, съдът счита, че цесията, извършена посредством Договор за прехвърляне на вземания № 5360/1946/21.06.2017г. на 21.06.2017 г.  е породила действие спрямо ответника и той дължи плащане на произтичащите от процесния договор задължения в полза на ищеца. Отделно от това, за несъобщаването на извършената цесия, длъжника може да противопостави възражение, само в случай, че твърди, че е изпълнил надлежно на стария кредитор преди връчване на уведомлението. По делото липсват такива твърдения и събрани доказателства, че след договора за цесия липсва постъпило плащане по процесния договор.

От своя страна и при условие на точно и своевременно изпълнение от ищеца, ответника не е изпълнил насрещното си задължение да върне сумата, който размер се установява от договора за анексите и погасителния план към него и не се оспорва от ответника. Липсват дори твърдения за извършено погасяване на вземането и ангажирани доказателства от носещия доказателствената тежест ответник.

Частично основателно е възражението на ответника за погасяване на вземането по давност. В практиката си ВКС при изрично поставен въпрос за характера на плащанията по договори за заем и за банков кредит винаги приема, че те не са периодични плащания по смисъла на чл. 111 ал.3 от ВКС. Така например в Решение №261/12.07.2011 по дело №795/2010 на ВКС, ГК, IV г.о. при поставен въпрос: „Налице ли е периодично плащане по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД при договор за заем, с който е уговорено връщането на сумата да стане на погасителни вноски на определени дати ?“ ВКС дава отрицателен отговор, като се обосновава със следните аргументи: „За да е налице периодично плащане, то същото по естеството си следва да има периодичен характер, или да е установено като такова със закон. Периодичните плащания представляват самостоятелно обособени, еднородни престации, независими една от друга, и произтичащи от общ юридически факт. Поради това всяко от тези плащания е независимо и самостоятелно от останалите еднородни задължения. При договора за заем е налице неделимо плащане. В случай, че е уговорено връщането на сумата да стане на погасителни вноски на определени дати, то това не превръща тези вноски в периодични плащания. Договореното връщане на заема на погасителни вноски представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части – аргумент за противното основание от чл.66 ЗЗД. Това обаче не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора.“ С аналогични мотиви в Решение № 28 от 05.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2011 г., III г. о., ГК се приема: „При договора за заем е налице неделимо плащане и договореното връщане на заема на погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора. Приложим е общият петгодишен давностен срок по чл.110 от ЗЗД.“  Вноските по договорите за банков кредит се погасяват с петгодишна давност, като те не представляват „периодично плащане“ по смисъла на чл. 111 ал.3 от ЗЗД.  „Периодичността“ на едно задължение може да произтича от неговото естество или да е договорена между страните. Само плащания периодични по естеството си попадат в хипотезата на чл. 111 ал.3 от ЗЗД и се погасяват с тригодишна давност. Нищо в естеството на задължението по договор за банков кредит не го прави периодично, няма и такова изискване в закона.  При договорите за банков кредит изплащани на вноски е налице разсрочване на задължението на кредитополучателя по волята на страните, което разсрочване не може да промени погасителната давност. Видно е, че претенцията на ищеца касае заплащането на главница за периода от 21.01.2014г. до 30.03.2019г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 01.03.2019г. поради което погасени по давност се явяват вземанията, които са падежирали преди 01.03.2014г. и това са две вноски в размер на 99,76 лв. и 101,36 лв., които са падежирали съответно на 21.01.2014г. и на 21.02.2014г.

С оглед всичко гореизложено искът се явява основателен и доказан за сумата от 10513,62 лева, за която сума следва да бъде уважен, а за разликата до предявения размер  от 10714,74 лв. следва да бъде отхвърлен като погасен по давност.

Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12. Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Съдът като съобрази задължителната тълкувателна практика са ВКС и основателността на предявените обективно кумулативно съединени искови претенции в предявения си размер, ответника следва  следва да бъде осъден да заплати направените разноски от ищеца по делото в заповедното производство в общ размер от 259,33 лв. съразмерно с уважената част на исковата претенция.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото производство за държавна такса и юрисконуслско възнаграждение 214,30 лв+100 лв. съразмерно с уважената част на исковата претенция в размер на 308,40 лв.

На основание чл.78, ал.4 ГПК ответницата З.С. има право на разноски, но по делото няма ангажирани доказателства за направени такива и не е направено искане за присъждането им, поради което съдът не дължи произнасяне.

           По изложените съображения съдът

 

Р        Е       Ш        И:

 

ВРЪЩА на основание чл.130 ГПК, исковата молба на “М.Б.“ЕАД, с ***, със седалище и адрес на управление:*** ***, представлявано от П.В.и Н.П., действащи заедно и поотделно – изп. ***В ЧАСТТА против З.М.С., с ЕГН**********,***. № 4601/2019 по описа на РС-Плевен.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№4601/2019г. по описа на РС-Плевен В ЧАСТТА против З.М.С., с ЕГН**********,***. № 4601/2019 по описа на РС-Плевен.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.430, ал.1 ТЗ,  вр.чл.99 ЗЗД по отношение на ответника Г.В.С., с ЕГН**********,*** и в качеството му на ЕТ„***-Г.С.“, с ***, със седалище и адрес на управление:***, че ДЪЛЖИ на кредитора “М.Б.“ЕАД, с ***, със седалище и адрес на управление:*** ***, представлявано от П.В.и Н.П., действащи заедно и поотделно – изп. ***сумата 10513,62 лева, представляващи 63 непогасени вноски за главница за периода от 21.01.2014г. до 30.03.2019г. по Договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия-плюс“ №BL5690/29.03.2007г., Анекс № 1 към договора от 17.12.2009г., Анекс № 2 към договора от 27.12.2010г. в едно със законната лихва от 01.03.2019г. до изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение № 1375/18.04.2019 по ч.гр.д.1333/2019 по описа на РС-Плевен, а за разликата от 10513,62 лв. до предявения размер от 10714,74 лв. отхвърля иска като погасен по давност.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Г.В.С., с ЕГН**********,*** и в качеството му на ЕТ„***-Г.С.“, с ***, със седалище и адрес на управление:***, че ДА ПЛАТИ на кредитора “М.Б.“ЕАД, с ***, със седалище и адрес на управление:*** ***, представлявано от П.В.и Н.П., действащи заедно и поотделно – изп. ***, сумата от 259,33 лв. направени разноски за производството по ч.гр.д.1333/2019  по описа на РС-Плевен.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Г.В.С., с ЕГН**********,*** и в качеството му на ЕТ„***-Г.С.“, с ***, със седалище и адрес на управление:***, че ДА ПЛАТИ на кредитора “М.Б.“ЕАД, с ***, със седалище и адрес на управление:*** ***, представлявано от П.В.и Н.П., действащи заедно и поотделно – изп. Директори, сумата от 308,40 лв. направени по делото разноски за държавна такса и  юрисконсултско възнаграждение.

Решението в частта за частично прекратяване е с характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред ОС-Плевен в едноседмичен срок от съобщението.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                               

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: