Решение по дело №1368/2021 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 144
Дата: 13 декември 2021 г. (в сила от 13 декември 2021 г.)
Съдия: Румяна Бончева Пенева
Дело: 20215501001368
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 4 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 144
гр. С.З., 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
Членове:Иванела Ат. Караджова

Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Даниела М. Калчева
като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Въззивно търговско дело №
20215501001368 по описа за 2021 година
Обжалвано е решение № 260660/16.07.2021г., постановено по гр. д. №
4888/2020 г. по описа на Районен съд – С.З., с което е отхвърлен предявеният
иск от Д. ИВ. Д. за признаване за установено по отношение на "Е.“ ЕАД, че не
му дължи сумата от 985.48 лв., представляваща цената на допълнително
начислените й 4995 кВтч електрическа енергия по фактура
№**********/23.06.2020 г., с която е коригирана сметката й за минал период
от 30.01.2020г. до 28.04.2020г. вследствие на установено непълно измерване
на количеството ел.енергия от електромер с фабричен номер *********,
както и искането й за присъждане на сторените по делото разноски.
Въззивникът Д. ИВ. Д. излага доводи, че решението на
първоинстанциинния съд е неправилно, незаконосъобразно и постановено
при нарушение на материалния закон. Направено е искане съдът да отмени
изцяло обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи
предявения иск. Претендира разноските пред двете инстанции.
Постъпил е отговор на въззивната жалба, с който въззиваемият "Е.“ ЕАД
взема становище по направените в същата оплаквания. Счита жалбата за
допустима, но неоснователна. Моли съда да потвърди обжалваното решение.
Претендира за присъждане на разноските в настоящата инстанция. Прави
1
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната
страна.

Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните
по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено
следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищецът Д. ИВ. Д. моли съда да признае за установено по отношение на
"Е.“ ЕАД, че не дължи сумата от 985, 48 лв., която била начислена служебно
по партидата й с клиентски №**********, обективирана във фактура №
**********/23.06.2020 г., за заплащане за периода 30.01.2020 г. – 28.04.2020
г., при липса на доставка на стока или услуга, на тази стойност и правно
основание за начисляването й. Претендира разноските пред РС.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор ответното
дружество "Е." ЕАД, в който заявява, че искът е неоснователен и излага
подробни съображения.

От представения констативен протокол № 584561/28.04.2020 г. за
техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване, преценен
съвкупно с показанията на свидетелите Д. и С. (служители на ответника) се
установява несъмнено, че на 28.04.2020 г., същите, в присъствието на
посочения в протокола свидетел, извършили проверка на процесния
електромер с фабричен номер *********, който измерва доставената до
посочения имот в гр.С.З. ел. енергия. В констативния протокол е посочено, че
проверката е констатирала, че „е разпробит лицев панел и е поставен метален
шунт“. Служителите извършили контролно замерване с еталон и установили,
че електромерът отчита с грешка над допустимата норма / - 56,64 %/
доставената до дома на ищцата ел. енергия, след което го демонтирали за
метрологична експертиза, поставили в безшевна торба, която пломбирали с
номер 587538 и на негово място поставили след контролно замерване друг
електромер №*********.
Видно от представения по делото констативен протокол
№318/01.06.2020 г. на БИМ, осъществен е достъп до вътрешността на
електромера – през отворите между изводите на куплунг Х2 е монтирана
допълнително П – образна метална скоба/непринадлежаща към
2
конструкцията на електромера. Според експертизата на БИМ, електромерът
не съответства на техническите и метрологични изисквания.
Ответното дружество преизчислило количеството ел. енергия, като
начислило допълнително 4995 кв/ч на електромер с фабричен номер
********* от ИТН 2077517, равняващи се 985, 48 лв., видно от справка за
коригиране на сметката за електроенергия.
На ищцата е издадена фактура №**********/23.06.2020 г., с която
ответното дружество е начислило, за периода от 30.01.2020 г. до 28.04.2020 г.
сумата 985, 48 лв.
Видно от заключенията /първоначално и допълнителни/ на назначената
по делото съдебно-техническа експертиза, процесният електромер е
манипулиран, като вероятната дата на тази манипулация е 04.10.2019 г.,
когато е налице рязък спад на количеството потребена от имота на ищцата ел.
енергия, като манипулацията е подробно описана от експерта и се изразява в
прекарване през два отвора с диаметър 1 мм на лицевия му панел на тел,
свързан с изводите на основата на куплунг на позиция Х2 на измервателната
му платка. Вследствие на това преминаващата през него ел. енергия е
измервана с отклонение от минус 72.44 %, което е извън границите на
допустимото от +/- 2 %, поради което същият не съответства на техническите
изисквания и метрологични характеристики и не измерва цялата консумирана
от дома на ищцата ел. енергия, като използваните поради това от ответника
метод на отчитане на неизмерената ел. енергия и методика за
остойностяването й са приложени правилно, в съответствие с чл. 50, ал. 1, б.
„а" и чл. 56, ал. 3.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
В настоящия случай с оглед датата на извършване на проверката
приложение намират Правилата за измерване на количеството електрическата
енергия, издадени от на Комисията за енергийно и водно регулиране, обн.
ДВ, бр. 25 от 30.04.2019 г. Съгласно разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от
ПИКЕЕ, преизчислението на количеството електрическа енергия се извършва
от оператора на електроразпределителната мрежа, в случая ответното
дружество „Е.“ ЕАД.
Безспорно „Е. ЕАД и "Е." ЕАД, са съответно краен снабдител на
ел.енергия и оператор на ел.разпределителната мрежа по смисъла на пар.1,
3
т.28а, б."а" и т.34б, б."а" от ДР на ЗЕ. И двете дружества са от групата ЕВН
България, като организационното им и юридическо обособяване като
самостоятелни дружества е резултат на законодателните промените в ЗЕ,
което води и до различна регламентация на техните функции. В чл. 47 от
преамбюла на Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
от 13.07.2009 г. също е направено разграничение, като е посочено, че следва
да е възможно държавите-членки да определят доставчик, който да действа в
краен случай. Този доставчик може да бъде отделът, който се занимава с
продажби във вертикално интегрирано предприятие, което изпълнява и
функциите на разпределение, при условие че отговаря на изискванията на
настоящата директива за отделяне. Според §3а от ДР на ЗЕ, „вертикално
интегрирано предприятие“ е електроенергийно предприятие или група
електроенергийни предприятия, за които едно и също лице или лица са
оправомощени, пряко или непряко, да упражняват контрол и в което
предприятието или групата предприятия изпълняват най-малко една от
дейностите по пренос или разпределение и най-малко една от дейностите по
производство или доставка на електроенергия. С оглед на даденото
определение, въззивният съд намира, че в рамките на вертикално
интегрираното предприятие „Е.“ ЕАД е оператор на разпределителната мрежа
за района, чийто потребител е ищецът, а „Е.“ ЕАД е крайният снабдител.
Въззивният съд намира, че „Е.“ ЕАД, като оператор на
електроразпределителната мрежа е собственик на средствата за техническо
измерване, което следва от чл. 89, ал. 1 от ПТЕЕ, където е посочено, че всеки
собственик на измервателна система носи отговорност за отчитането на
всички измерени стойности съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и
Правилата за търговия с електрическа енергия. В този смисъл районният съд е
изложил подробни мотиви, които настоящата инстанция споделя изцяло,
поради което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.
Дейността по производство, пренос и разпределение на електрическа
енергия е обществено значима. Поради това обществените отношения, които
възникват между отделните правни субекти по повод производството,
преноса и разпределението на електрическа енергия, са законово регулирани
с императивни правни норми, които са установено в ЗЕ и издадените въз
основа на този закон подзаконови нормативни актове, какъвто е ПИКЕЕ,
които са приети въз основа на законовата делегация, предвидена в чл. 83, ал.
2 вр. чл. 83, ал. 1, т. 4 - т. 6 ЗЕ от Комисия за енергийно и водно регулиране
/КЕВР/ и са обнародвани в ДВ. бр. 35 от 30.04.2019 г. и следователно са
4
действащи към момента, в който ответникът твърди, че в негова полза е
възникнало вземане към ищеца за процесната сума. Поради изложеното,
въззивният съд намира, че да „Е.“ ЕАД съществува законово основание за
осъществяване на корекцията на сметката на ищеца.
Съгласно чл. 56, ал. 2 от ПИКЕЕ , ползвателят на мрежата заплаща на
оператора на съответната мрежа дължимата сума, определена от оператора на
съответната мрежа по реда на ал. 1.
В случая ищцата Д. ИВ. Д. се явява ползвател на мрежата, тъй като
съгласно легалната дефиниция, дадена в §1, т. 41 а от ДР към ЗЕ, "ползвател
на мрежата" е физическо или юридическо лице – ползвател на
електропреносната и/или електроразпределителната мрежа, доставящо
електрическа енергия в електропреносната и/или електроразпределителната
мрежа или снабдявано от такава мрежа. С оглед легалната дефиниция,
ползвател на мрежата е и крайният потребител, в случая ищцата, доколкото
като потребител на електрическа енергия, притежаваният от нея имот е
снабдяван от електроразпределителната мрежа, която тя ползва, за да
получава електроенергия.
С оглед изложеното, следва да се приеме, че за ответното дружество е
възникнало правото да извърши корекция на данните за електрическата
енергия, която е отчетена като пренесена до обекта на Д. ИВ. Д., на който е
предоставен достъп и до който е извършен пренос на електрическа енергия,
като следва да се установи, че е осъществен такъв факт, който води до
неизмерване или неточно измерване на електрическата енергия, както и че
това е констатирано по регламентирания в ПИКЕЕ ред за това.
В настоящия случай, с оглед датата на извършване на проверката,
приложение намират Правилата за измерване на количеството електрическата
енергия, издадени от на Комисията за енергийно и водно регулиране, обн.
ДВ, бр. 25 от 30.04.2019 г. Съгласно разпоредбата на чл.56, ал. 1 от ПИКЕЕ,
преизчислението на количеството електрическа енергия се извършва от
операторът на електроразпределителната мрежа, в случая ответното
дружество „Е.“ ЕАД.
От представените по делото доказателства се установява, че проверката
на СТИ, отчитаща потреблението на електроенергия на ищеца и издаденият
във връзка с това констативен протокол отговарят на изискванията на чл. 49
от ПИКЕЕ, тъй като процесният протокол е подписан от проверяващите лица
и от свидетел. Спазено е и изискването на чл. 49, ал. 4 ПИКЕЕ в седемдневен
срок от датата на съставяне на констативния протокол операторът да го
5
изпрати на ползвателя.
Поради това в настоящия случай приложение намира разпоредбата на
чл. 50, ал. 1, б. „а“ от ПИКЕЕ, където е посочено, че в случаите, когато при
метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване
не измерва или измерва с грешка извън допустимата, операторът на
съответната електроразпределителна мрежа изчислява количеството
електрическа енергия за по-краткия период между периода от датата на
констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната
извършена проверка и периода от три месеца, предхождащи датата на
констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване.
В случая, между "Е." ЕАД и Д. ИВ. Д. е възникнало правоотношение по
договор за продажба на електрическа енергия, при който се прилагат общите
правила на ЗЗД във връзка със задължението на купувача да плати цената на
доставената стока - чл. 183 от ЗЗД. За да възникне задължение на потребителя
за заплащане на продажната цена, доставчикът следва да установи
действително доставеното количество електроенергия. В настоящия случай
"Е." ЕАД е установило, че е доставило определено количество
електроенергия, но тъй като върху СТИ е извършено неправомерно
въздействие, е отчетено по-малко количество от доставената и потребена
електрическа енергия. Поради това, след като е доставено определено
количество енергия, но поради грешка е отчетено по – малко количество
електроенергия и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата,
купувачът следва да доплати дължимата сума /в този смисъл Решение № 100
от 29.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2996/2020 г., III г. о., ГК/.
Нормата на чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ предвижда, че преизчислените
количества електрическа енергия се фактурират по действащата за периода на
преизчислението прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за
покриване на технологичните разходи, определени от КЕВР на съответния
мрежови оператор. Видно от справката за коригиране на сметка за
електроенергия при извършване на корекцията на сметката, ответното
дружество е спазило изисквания на чл. 50, ал. 1, б. „а“ и чл. 56, ал. 3 от
ПИКЕЕ, като начислената електрическата енергия за периода от 30.01.2020г.
до 28.04.2020г., предхождащ датата на проверката е на стойност 985, 48 лв.
С оглед изложеното, въззивният съд счита, че са налице предпоставките
за извършване на корекция на количеството пренесена електроенергия до
потребителя, поради което предявеният иск е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен. В този смисъл е и решението на РС, което настоящата инстанция
6
намира за правилно и следва да го потвърди.

С оглед изхода на делото, Д. ИВ. Д. следва да заплати на "Е." ЕАД
направените във въззивното производство разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260660/16.07.2021г., постановено по гр.
д. № 4888/2020 г. по описа на Районен съд – С.З..

ОСЪЖДА Д. ИВ. Д. с ЕГН **********, с адрес гр. С.З., бул. *** да
заплати на „Е.“ ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. П., ул.
*** направените във въззивното производство разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7