РЕШЕНИЕ № 1093
Гр. Пловдив, 01.10.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД ПЛОВДИВ, ГО, XIV въззивен граждански състав, в публичното заседание на втори септември
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН АНАСТАСОВ
ХРИСТО ИВАНОВ
при
секретаря Ангелина Костадинова, като разгледа докладваното от младши съдия Иванов
въззивно гр. дело № 1504 по описа за
2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С решение № 1957 от 17.05.2019 г., постановено по гр. д. № 14885/2018 г. по описа на Районен съд Пловдив, VI гр. с-в, е отхвърлен предявеният от Р.П. против А.П. иск за делба на поземлен имот с идентификатор 56784.530.997, находящ се в гр****, ведно с построените в него сгради с идентификатор 56784.530.997.1, 56784.530.997.2 и 56784.530.997.3. С постановеното решение е допусната делба между Р.П. и А.П. при квоти – по ½ ид. част за всеки от съделителите, на следния недвижим имот: УПИ V-434 от кв. 27 по кадастралния и регулационния план на с. ****, одобрен със Заповед № 1098/31.12.1981 г., с площ от 525 кв.м., ведно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 38 кв.м., при съседи на УПИ: улица, улица, УПИ II-438, УПИ IV – 760 и УПИ VI – 433. С посоченото решение Р.П. е осъдена да заплати на А.П. сумата в размер на 375 лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение по отхвърления иск за делба.
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от Р.П. в частта, с която е бил отхвърлен предявеният иск за делба на поземлен имот 56784.530.997, ведно с находящите се в него сгради. В жалбата се излага съображения, че с протокол по гр.д. № 197/1986 г. по описа на Районен съд Пловдив, страните по взаимно съгласие са преудредили дяловете им в съсобствеността. Посочва се, че към момента на подписването на протокола А.П. е уравнил дела на своя баща – С. П., който по това време е бил в брак с ищцата Р.П., поради което същата е станала собственик на постройка от 56 кв.м, като съсобствеността според същата се разпределяла по следния начин: 7/15 ид. части от дворното място и къщата за А.П. и 3/15 ид. части – за Р.П., и 1/3 ид. част от дворното място и изцяло другата самостоятелна къща – за Х. К. След това се посочва, че на 05.02.1999 г. А.П. и Х. К. сключили договор за делба на имота, като първият получил еднолично цялото дворно място и 145 кв.м., и доколкото имало уравняване на дела на останалия собственик, то придобито от П. било в СИО с Р.П.. Излагат се съображения, че на 11.09.2007 г. А.П., Р.П. и Х. К. сключили договор – спогодба, с който се споразумели, че първите двама са собственици на процесния имот. Навеждат се доводи за неоснователност на възражението за пълна трансформация на имущество, доколкото същото не се установява от събраните по делото гласни доказателства. Моли произнасянето на съда да бъде в посочения в жалбата смисъл.
В срока по чл. 263 ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от А.П.. В същия се излагат съображения, че 2/3 ид. част от недвижимия имот, находящ се на ул. „****, са придобити от ответника още преди брака му с ищцата. Досежно останалата 1/3 ид. част се посочва, че от събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите Ц. и П., се установява трансформация на лично имущество. Дискредитират се показанията на свидетелките М. и Д. П.. Поради изложеното моли решението да бъде потвърдено в частта, обжалвана от ищцата.
В законоустановения срок е депозирана и въззивна жалба от А.П. срещу постановеното решение в частта, с която е допуснат до делба УПИ V-434 от кв. 27 по кадастралния и регулационния план на с. ****. От съда се иска да уважи изцяло възражението за имуществена трансформация, като се отхвърли предявеният иск за делба. При условията на евентуалност, да се допусне делба при следните квоти: ¾ ид. части за ответника и ¼ ид. част за ищцата. Излагат се съображения, че средствата за закупуването на имота имат извънбрачен прозход. С оглед изложеното моли решението да бъде отменено в обжалваната част, като бъде уважено възражението за пълна имуществена трасформация и искът за делба на процесния имот да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо /постановено е в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита/. На следващо място съдът следва да извърши проверка досежно правилността на обжалвания съдебен акт.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правна квалификация чл. 34 ЗС, предявен от Р.П. срещу А.П.. В исковата молба се посочва, че страните сключили граждански брак на 24.07.1977 г. По време на брака придобили следните недвижими имоти: масивна сграда с площ от 38 кв.м., находяща се в с. ****, въз основа на акт за покупко – продажна на недвижим имот по реда на ППЗДС; дворно място, находящо се в гр. ****, ведно с построената в същото полумасивна жилищна сграда на основание делба и спогодба. С решение от 23.08.2011 г. бракът между страните бил прекратен, а от там и СИО върху описаните имоти. Поради изложеното от съда се иска допускане на делба на процесните имоти между страните. С уточнение към исковата молба са индивидуализирани посочените имоти по действащите кадастрални карти и регулационни планове.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от А.П., с който се признава, че ищцата и ответника са бивши съпрузи, че бракът е прекратен с решение от 2011 г, и че процесните имоти са придобити по време на брака. Досежно имотът, находящ се в гр. ****, се възразява, че 2/3 са му дарени преди брака. За останалата 1/3 ид. част се посочва, че е изплатена от същия с лични средства, предоставени на ответника от неговите родители. Предвид изложеното се прави възражение за трансформация на лично имущество в придобития по време на брака имот. По отношение на имота, находящ се в с. ****, се възразява, че същият се явява негова лична собственост, доколкото единствено той е страна по сделката и парите, с които ги е придобил са били предоставени от неговите родители, като отново прави възражение за трасформация на лични средства в посоченото имущество. Поради изложеното от съда се иска да отхвърли предявеният иск за делба. При условията на евентуалност, да се допусне до делба имотът в гр. **** при квоти – за ищцата 1/6, а за ответника – 5/6, и за имота в с. **** – по ½ ид. част за страните. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите
на страните, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, вр. чл. 269 ГПК, предвид
релевираните в жалбата въззивни основания намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
С договор за дарение от 01.11.1976 г. С. П. дарява на сина си А.П. ¼ ид. част от дворно място, находящо се в гр. ****, цялото застроено и незастроено с площ от 260 кв.м., ведно с 1/4 ид. част от югозападна жилищна сграда и част от бараката и лятната кухня, застроени в югозападната част от имота. Със същия договор Т. С. и Л. А. даряват на А.П. ½ ид. част от процесния имот.
Досежно процесния имот е извършена съдебна делба, като видно от протокол от 24.11.1986 г. в дял на А.П. са поставени 2/3 ид. части от същия, ведно със застроената в дворното място жилищна сграда в югозападната и част, а в дял на Ф. У., П. И. и Д. К. е поставена останалата 1/3 ид. част от дворното място, като за уравняване на дела на С. П. сина му А.П. му изплаща 1100 лева. С договор за покупко-продажба посочената 1/3 ид. част, собственост на Ф. У., П. И. и Д. К. е прехвърлена на Х. К.
Съобразно договор за доброволна делба от 05.02.1999 г. в дял и изключителна собственост на А.П. се дава дворно място, находящо се в гр. ****, цялото застроено и незастроено с площ от 260 кв.м., ведно с построената в него полумасивна жилищна сграда с площ от 145 кв.м. За уравняване на дяла на другия съделител – Х. К., е посочено, че А.П. му заплаща сумата от 10 138 700 /десет милиона сто тридесет и осем хиляди и седемстотин лева/. От нотариален акт за доброволна делба – спогодба от 11.09.2007 г. следва, че А. и Р. П. от една страна и Х. и И. К. от стрида страна се споразумели, че в изключителен дял на А. и Р. П. е предоставено посоченото дворно място, ведно с построената в него сграда. Съобразно сега действащата кадастрална карта процесният имот представлява поземлен имот с идентификатор 56784.530.997, находящ се в гр. ****, в който са разположени сгради с идентификатори 56784.530.997.1 с площ от 13 кв.м., 56784.530.997.2 с площ от 113 кв.м. и 56784.530.997.3 с площ от 14 кв.м.
С договор за покупко-продажба от 20.03.1997 г. В. Г. и съпругът и С. Г. са прехвърлили на А.С. масивна жилищна сграда от 38 кв.м., находяща се в с. ****. С договор за продажба на недвижим имот по реда на Правилника за приложение на Закона за държавната собственост от 27.10.1997 г. Областния управител на Област **** е прехвърлил на А. и Р. П. дворно място, съставляващо парцел V-434 от кв. 27 по плана на с. ****, с площ от 480 кв.м.
Страните А.П. и Р.П. сключили граждански брак на 24.07.1977 г., който бил прекратен с Решение № 2768/11.07.2011 г. по гр.д. № 1371/2011 г. по описа на Районен съд Пловдив.
От изложеното следва, че през време на брака придобитите в режим на СИО недивжими имоти са следните 1/3 ид. част от поземлен имот с идентификатор 56784.530.997, находящ се в гр. **** и дворно място, съставляващо парцел V-434 от кв. 27 по плана на с. ****, с площ от 480 кв.м.
Основният
според въпрос в настоящото производство касае налице ли е трансформация на
лично имущество досежно придобитите през време на брака имоти. От правна страна
следва да се има предвид, че законовата
презумпция за съвместен принос е оборима, като в тежест на съделителя, който
поддържа, че имотът е придобит изцяло с негови лични средства, е да установи
наличието на пълна трансформация на лично имущество по категоричен начин, като
обратното доказване на имащите правно значение за трасформацията факти трябва
да бъде пълно и пряко. По направеното възражение за трансформация на лични
средства по отношение на придобит по време на брака на страните недвижим имот в
тежест на ищеца е да докаже следните факти: 1) придобивната стойност на имота;
2) размерът на вложените средства, които имат личен произход и са еквивалентни
на придобивната стойност на имота и 3) влагането на тези средства при
придобиването на имота /така решение № 581/ 02.08.2010 г. по гр. д. № 1329/ 2009
г. на ВКС, 1 ГО; Решение № 249/ 27.12.2011 г. по гр. д. № 1037/ 2010 г. на ВКС,
2 ГО; Решение 72/07.07.2017 по гр.д. 3056/2016 на ВКС, 1 ГО/.
Относно имота в град Пловдив:
Настоящият
съдебен състав се солидаризира с изводите на районния съд относно показанията
на свидетелите П. Ц. и Р. П., които са възприети като обективно дадени,
последователни и непротиворечиви. От тях става ясно, че след прехвърляне на
една част от недвижимия имот на трето на семейството лице и доколкото имотът е имал
сантиментална стойност – принадлежал на прабабата на св.Ц. и св.П., имало
желание целият имот да остане в семейството и вуйчото на свидетеля – бащата на
ответника А.П. потърсил финансова помощ за събиране на необходимите средства –
около 10 000 000 неденоминирани лева. Св. Ц. предоставил
3 000 000 неденоминирани лева в заем на вуйчо си, пари били дадени в
заем и от свидетеля Р.П.. Въззивният съд счита, за неоснователно възражението
на въззивната страна, че след като А.П. уравнил дела на баща си с пари в
доброволната делба на процесния между него и роднинните му съсобственици по
време на брака със съпругата му, то тогава съответната част е станала част от
СИО. Този извод следва от съвкупния анализ на всички представени доказателства
по делото. Тази делба между роднините от страната на А.П. е станала през
1986г., а през 1976г. е извършено дарение, с което С. П. дарява на сина си А.П.
¼ ид. част процесния имот, като със същия договор лелите на А.П. – Т. С.
и Л. А. му даряват ½ ид. част от
същия имот. През 1999г. с пари дадени от
баща му А.П. уравнява дела на Х. К. в делба между тях и по този начин целия процесен имот става
негова собственост. Видно е, че действията и намеренията на С. П.(както и на
близките му родственици) са непроменени, едностранчиви, последователни през
целия период от 1976г. до 1999г., като единствената цел, която обективират и
преследват е процесния фамилен имот да остане в семейството им като бъде собственост на сина му- А.. Вземайки предвид
тяхната продължителност във времето, последователност и кохерентност, не би могла да бъде обоснована тезата, че през
1986г. С. реално е взел пари от сина си А. за уравняване на дял, който преди
това му е дарил, а след това му е дарил пари, за да бъде закупена и останалата
част на въпросния имот от сина му. Взаимоотношенията между баща и син са достатъчно ясни и
дарственото намерение на бащата е изразено категорично в няколко последователно
правни акта и извършване на фактически действия.
От въззивната страна се излагат съображения, че на 11.09.2007 г. А.П., Р.П. и Х. К. сключили договор – спогодба, с който се споразумели, че първите двама са собственици на процесния имот и се въвеждат твърдения, че това е направено с цел да се избегнат бъдещи спорове за процесния имот между съпрузите А.П. и Р.П.. Настоящият съдебен състав намира такова твърдение за несъстоятелно, защото то е житейски необосновано с оглед на гореописаните фактически обстоятелства и техния анализ. Тогавашната съдебна практика няма категорично отношение за законосъобразността на разпоредителните сделки с недвижими имоти сключени само от единия съпруг и е съвсем логично това да е причината, за извършавнето на тази сделка като целта й е да бъде избегнат евентуален спор между семейство К. и семейство П. относно имота, а не такъв между съпрузите П. Отделно от това следва да се има предвид и ТР № 5 от 2013 г на ОСГТК на ВКС на РБ в т. 4, на която е прието, че в случаите на придобиване на недвижим имот по време на брака на името на двамата съпрузи с договор за покупко – продажба може да се установява пълна или частична трансформация на лично имущество.
Относно
имота в село ****:
Настоящият съдебен състав споделя напълно
изводите на районния съд относно делбата на този имот. Възражението
на А.П. имотът да е закупен със средства, дарени от родителите му, е
недоказано. Свидетелят Ц. е посочил, че
вуйчо му е помогнал на А. да закупи вилата, но от показанията му не става ясно
в какво се изразява помощта, каква
е придобивната стойност на имота, какъв е размера на вложените средства, които
имат личен произход и как са вложени тези средства при придобиването на имота. Сам
заявява, че не е присъствал при заплащане на парите за вилата. Въпросните показания му са и в противоречие с останалия
доказателствен материал и дори с показанията
на другия свидетел, поискан от въззивната страна по тази жалба – свидетеля Р.П.,
според който А. със собствени средства е купил имота, а с помощ от приятели,
във вид на работна сила, е ремонтирал вилата, за да може да се живее в нея. Ето
защо съдът намира, че този недвижимият имот, придобит през време на брака на
страните, е бил в режим на СИО, поради
което се налага извод, че с прекратяването на гражданския брак съсобствеността
по отношение на този имот от бездялова се е превърнала в обикновена съсобственост и като такава тя подлежи на делба. Поради
това и следва да се допусне делба на имота в с.****, при равни квоти между Р.И.П.
и А.С.П..
По разноските:
При този изход на основание чл. 273, вр. чл. 78 ал.1 ГПК,
на жалбоподателя А.П. следва да се присъдят разноски съобразно отхвърлената
част на претенцията на жалбоподателката П. за допускане на делба на имота в гр.
****, в размер на 500 лева. Претенцията за заплащане на сумата, представляваща
държавна такса се явява неоснователна, доколкото съдът не уважи жалбата на А.П..
Претенцията за заплащане на разноски на жалбоподателката Р.П.
се явява неоснователна. Същата касае разноски – държавна такса за депозирана
жалба, която съдът прие за неоснователна, и адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство пред първоинстанционното производство, което
съобразно разпоредбата на чл. 355 ГПК следва да остане за сметка на страната.
Така мотивиран, съдът,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1957 от 17.05.2019 г., постановено по гр. д. № 14885/2018 г. по описа на Районен съд Пловдив, VI гр. с-в.
ОСЪЖДА Р.И.П., ЕГН: **********,
ДА ЗАПЛАТИ НА А.С.П., ЕГН: **********,
сумата в размер на 500 лева, представляващи извършени разноски в настоящата
съдебна инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: