Решение по дело №423/2021 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 74
Дата: 30 март 2022 г.
Съдия: Анна Иванова Щерева
Дело: 20212100900423
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 9 септември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 74
гр. Бургас, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АННА ИВ. ЩЕРЕВА
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от АННА ИВ. ЩЕРЕВА Търговско дело №
20212100900423 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано по искова молба на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв. „Победа”, ул. „Генерал
Владимир Вазов” № 3, представлявано от изпълнителния директор Ганчо
Йовчев Тенев, против „УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА
БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ-БУРГАС” АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Бургас, бул. „’Стефан Стамболов” № 73,
представлявано от изпълнителния директор Бойко Георгиев Миразчийски.
Предявен е осъдителен иск за сумата от 33 669,57 лева - обезщетение за
забавено изпълнение на задълженията за заплащане на цената на доставка на
ВиК услуги по 24 фактури, издадени в периода 25.10.2018г. – 25.11.2020г.
Обстоятелства, на които се основава предявеният иск :
Ищецът твърди, че ответникът е негов абонат и потребител на ВиК
услуги по партида с абонатен номер 211558, за водоснабден имот с
административен адрес гр. Бургас, ж.к. „Зорница“, Многопрофилна болница
за активно лечение. Като такъв ответникът е обвързан от Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД – Бургас - ВиК оператора. Съгласно чл.5, т. 6 във връзка с
чл.33, ал.2 от Общите условия, срокът за заплащане на задълженията на
потребителите към Вик оператора е 30-дневен срок от датата на издаване на
фактурата, като след този срок потребителят изпада в забава и дължи законна
лихва върху възнаграждението. Ответното дружество системно не изпълнява
1
в срок задълженията си за срочно погасяване на главницата, като е платило
със закъснение издадените в периода 25.10.2018г. – 25.11.2020г. 24 месечни
фактури.
Ищецът представя доказателства в подкрепа на иска си. Претендира и
присъждане на направените по делото разноски.
С представен в преклузивния срок писмен отговор ответникът
признава договорното правоотношение по доставка на ВиК услуги и
допуснатата забава при изпълнението на част от задълженията по описаните
фактури. Твърди, че забавата се дължи на обективни причини. Сочи, че
ищецът не е отправил изрична покана с възможност за доброволно уреждане
на отношенията по търсеното обезщетение за забава, нито е представило
счетоводни документи за размера на претендираното обезщетение, което
препятства ответника – публично предприятие да определи размера и да
плати. Оспорва иска по размер, като твърди, че е извършвал частични
плащания по посочените фактури. Излага становище за възможност за
доброволно уреждане на спора.
С допълнителната си искова молба ищецът сочи, че липсват
доказателства за твърдяните обективни пречки за точно изпълнение на
паричните задължения. Позовава се на чл.86 от ЗЗД, като твърди, че
неизпълнението на парично задължение винаги е виновно. Счита за
неотносима към спора липсата на отправена покана за изпълнение, тъй като
на основание чл.84 от ЗЗД ответникът е изпаднал в забава след изтичането на
определения ден за изпълнение.
В преклузивния срок по чл.373, ал.1 от ГПК ответникът не представя
допълнителен отговор.
В хода на делото – преди първото по делото съдебно заседание ищецът
заявява, че на 11.01.2022г. е получил плащане от ответника на
претендираното с исковата молба парично задължение. Представя счетоводна
справка за извършено погасяване. Поради това счита, че искът следва да бъде
отхвърлен. Поддържа искането си за присъждане на съдебни разноски.
Твърди, че същите следва да бъдат понесени от ответника, който с
поведението си е дал повод за предявяване на иска и едва в хода на делото е
изпълнил задължението си.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по
делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд
намира за установено следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.79, ал.1, предл.1 във връзка с
чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите / ЗЗД/ във връзка с
чл.309а от Търговския закон ТЗ/ .
По делото не е спорна търговската облигационната връзка на страните,
по която ответникът е допуснал твърдяната от ищеца забава на парични
задължения. Не е спорно също, че в хода на производството по делото – след
размяната на книжата и насрочването на открито съдебно заседание на
2
11.01.2022г. ответникът е извършил плащане на претендираното парично
задължение, което се признава от ищеца и се удостоверява от представената
от него счетоводна справка. Извършеното в хода на делото плащане погасява
претендираното вземане, поради което на основание чл.235, ал.3 от ГПК
приема предявения иск за неоснователен.
Неоснователно е искането на ищцовата страна за присъждане на
направените по делото съдебни разноски. Действително по отношение на
главното парично задължение за заплащане на цената по сделката ищецът е в
забава след изтичането на определения ден за изпълнение. Предмет на
предявения иск, обаче, е вземане за обезщетение за забавено изпълнение на
парични задължения, което се дължи на ищеца на основание чл.309а, ал.1 от
ТЗ. Това вземане за обезщетение не е с определен ден за изпълнение, поради
което на основание чл.84, ал.2 от ЗЗД става изискуемо едва след покана
отправена от кредитора до длъжника. Грижата на добрия търговец също
изисква отправяне на извънсъдебна покана за изпълнение на парично
задължение. По делото е безспорно, че такава покана за изплащане на
обезщетението за забава не е отправена преди предявяването на иска. Поради
това съдът приема, че изискуемостта на вземането е настъпила едва с
предявяването на исковата молба, връчена на ответника на 06.10.2021г. Ето
защо не са налице предпоставките на закона за възлагане на разноските по
делото в тежест на ответника /чл.78, ал.1 вр. ал.2 от ГПК/ - предявеният иск е
отхвърлен поради извършено от ответника плащане и липсват основания да
се приеме, че той е дал повод за завеждането на делото.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ”
ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв.
„Победа”, ул. „Генерал Владимир Вазов” № 3, представлявано от
изпълнителния директор Ганчо Йовчев Тенев, за осъждане на
„УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО
ЛЕЧЕНИЕ-БУРГАС” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, бул. „’Стефан Стамболов” № 73, представлявано от
изпълнителния директор Бойко Георгиев Миразчийски, да заплати сумата от
33 669,57 лева - обезщетение за забавено изпълнение на задълженията за
заплащане на цената на доставка на ВиК услуги по 24 фактури, издадени в
периода 25.10.2018г. – 25.11.2020г., ведно с направените по делото съдебни
разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд –
Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
3
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
4