Р Е Ш Е Н И
Е №571
гр.Русе, 29.07.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският
Районен съд, четвърти
наказателен състав в публично заседание на двадесет и осми май две хиляди и деветнадесета година в състав :
Председател:
Венцислав Василев
Съдебни
заседатели :
при участието
на секретаря Юлия Острева …………………………………...
и в
присъствието на прокурора…………………………………………………..
Като разгледа докладваното от съдията НАХ Дело № 829/2019 г.
по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Т.Т.И. против Наказателно
постановление № 15-1085-001879/15.10.2015 г., издадено от началника на сектор
„Пътна полиция“ при от ОД на МВР-Русе.
Същият моли съда да го отмени, като
незаконосъобразен.
Жалбоподателят, редовно призован, не се
явява и не взема становище по жалбата; вместо него се явява процесуален
представител, който поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата, редовно
призован, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Русенската Районна прокуратура редовно призована, не
изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът след преценка на събраните
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и на
23.09.2015 г. в гр.Русе по ул.“Плиска“ управлявал л.а.“Пежо“ с ДК № ....,
собственост на друго лице. Бил спрян за проверка от св.М.А., служител на сектор
„Пътна полиция“ Русе. В хода на проверката било установено, че управляваният автомобил
не е бил спрян от движение, но по отношение на него няма сключен действащ
договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност“. За констатираното
нарушение св.А. съставил против него АУАН, а въз основа на него АНО издал
обжалваното наказателно постановление с което му било наложено наказание
„глоба“ в размер на 400 лв. на основание чл.315 ал.1 т.1 от Кодекса за
застраховането (отменен).
Тази
фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на
делото доказателства.
Жалбата е допустима, защото е
подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и
от лице, което има право на това.
Разгледана по същество е основателна,
но на основания различни от посочените. Съдът намира ,че правилно е приложен
материалният закон към момента на извършване на нарушението и в хода на
производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
но е изтекла предвидената от закона давност.
Наказателното постановление следва да се отмени на основание чл.11 от ЗАНН
вр. чл.80 ал.1 т.5 вр. чл.81 ал. 3 от Наказателния кодекс. В ЗАНН не е уреден
институтът на преследвателската давност, подобно на Наказателния кодекс, а само
на изпълнителската в чл.82 от с.з. При това положение съдът намира, че е налице
хипотезата на чл.11 от ЗАНН в частта, в който препращането към НК касае
обстоятелствата, изключващи отговорността и принципа, че в наказателното право
аналогията е допустима, но само и единствено, доколкото е в полза на дееца. Посочените съображения
обосновават извода, че тази давност следва да тече и по отношение на
административните нарушения, предвид мълчанието на ЗАНН по въпроса за преследвателската
давност. При това
положение приложимият материален закон се явява чл.80 ал.1 т.5 от Наказателния
кодекс, като критерият от започване на тази давност е денят на нарушението (23.09.2015г.) на основание
чл.80 ал.3 от с.к. Приложимата норма е чл.80 ал.1 т.5 от НК, защото именно тя
обхваща „всички останали случаи”, т.е случаите извън предходните точки на тази
алинея и в този смисъл в нейното приложно поле попадат наказанията „глоба“, а
също и „лишаване от упражняване на
определена професия или дейност“. Доколкото деянието е извършено след
редакцията на чл.80 ал.1 т.5 от НК с ДВ бр.26 от 2010 г., следва изводът, че
давността за административнонаказателно преследване е изтекла след три години. При това положение
съдът намира, че давността е изтекла на
23.09.2018 г., доколкото по преписката не са приложени никакви
доказателства, че са извършвани действия по прекъсването и, като напр. някакви
опити за връчване на наказателното постановление на жалбоподателя от сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Русе.
За пълнота на изложеното следва да се
посочи, че възражението на отмяна на наказателното постановление на основание
чл.3 ал.2 от ЗАНН е неоснователно; включително и в насока намаляване размера на
наказанието, т.е. налице е хипотезата на чл.3 ал.1 от ЗАНН. Съгласно
разпоредбите на новия Кодекс за застраховането, в чл. 638, ал.1 от него е
предвидена санкция за лице по чл. 483, ал.1, т.1, което не изпълни задължението
си да сключи задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите и на което се налага наказание глоба от 250 лв. – за физическо
лице. В новия кодекс, за разлика от стария, където в чл.315 ал.1 от КЗ (отм.)
се предвиждаше еднакъв размер на санкцията, както за лице, което не изпълни
задължението си да сключи задължителна застраховка по чл.249 т.1 или 2 от КЗ
(отм.), така и за лице което управлява моторно превозно средство, във
връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност". В настоящия кодекс
тези две категории задължени лица – собственикът на МПС-то и лицето, което
управлява съответното МПС са диференцирани и разделени. В нормата на чл.638
ал.1 от КЗ (нов) е предвидена санкция за собственика на автомобила, който ако
не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 250 лв. – за физическо
лице и имуществена санкция от 2000 лв. – за юридическо лице или едноличен
търговец.
В чл.638 ал.3 от КЗ (нов) е предвидено наказание
за лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във
връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
За това лице е предвидено наказание глоба от 400 лв. Тази разпоредба е
идентична с разпоредбата на чл. 315, ал.1, т.1, 2-рата хипотеза от отменения КЗ
начин, в това, че се предвижда наказание за лицето, което управлява МПС-то, но
не е негов собственик. Предвиденото за това нарушение наказание е напълно
идентично и с минималният размер на наказанието, което предвиждаше отменения
чл.315 ал.1 от КЗ (отм.), а именно глоба в размер на 400 лв.
Следователно в настоящия казус, след
преценка на съставомерността на деянието и неговото наказание се установява, че
нормите по отменения и настоящия КЗ са напълно идентични – субектът на
нарушението, диспозициите и санкциите са едни и същи и в този смисъл не е
налице по–благоприятен закон по смисъла на чл.3 ал.2 от ЗАНН, а е налице
хипотезата на чл.3 ал.1 от с.з.
При
това положение съдът намира,че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно
и следва да бъде отменено.
С
оглед на изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът:
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
15-1085-001879/15.10.2015 г., издадено началника на сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР-Русе, с което на Т.Т.И. с ЕГН **********
му е наложено наказание „глоба“ в размер на
400 лв. за нарушение по чл.315
ал.1 от Кодекса за застраховането (отм.).
Препис
от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му пред Русенски административен съд.
Районен
съдия :