№ 14584
гр. ....., 28.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:....
при участието на секретаря ....
като разгледа докладваното от .... Гражданско дело № 20241110107355 по
описа за 2024 година
Предявена е искова молба от ищеца С. Е. К. срещу ответника ...., чрез търговско
представителство на чуждестранно лице ...., БУЛСТАТ ..... с искане ответникът да заплати на
ищеца С. Е. К. сума в размер 325,20 евро (триста двадесет и пет евро и двадесет цента),
представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на отмяна на
два полета - полет № .. и полет № ......, с маршрут от летище ..... до летище ....., както и
сторените в тази връзка разходи за престой, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на подаване на настоящата искова молба – 09.02.2024 г., до окончателното
изплащане на задължението.
С молба от 27.11.2024 г. уточнява, че претенцията следва да се счита предявена за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 250 евро, представляваща
обезщетение, в следствие отмяна на полет .. от 28.11.2023 г. с маршрут летище ..... до летище
....., като с молба от 18.09.2024 г. уточнява, че не претендира обезщетение за полет .......
Предявен е и иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 75,20 евро,
представляваща обезщетение за сторени разходи за престой в хотел, представляващи остатък
след заплащане на сумата от 193,80 евро.
Ищецът твърди да е сключил договор за превоз, закупувайки електронен билет за
въздушен превоз при авиокомпания „....“ за полет ......, с код на резервация: ... и номер на
билет: ..... Твърди, че полетът е следвало да излети на 27.11.2023 г., в 19:20 часа, с маршрут
от летище ..... до летище ...... Сочи, че при пристигането си на летище ....., ищецът е
установил закъснението на горепосочения полет, изписано на информационните табла, като
след известно време бил уведомен и че горепосоченият полет е отменен поради лоши
метеорологични условия. Пътниците от отменения полет били пренасочени да резервират
билети за полет № .. за 28.11.2023 г. от 10:05 ч. с маршрут от летище ..... до летище ...... Сочи,
че на следващия ден, при пристигането на летището, пътниците отново били уведомени, че
и полет № .. също е отменен, като от страна на ответната компания не е било дадено никакво
обяснение какви са причините за отмяната му. Твърди, че сутринта на 28.11.2023 г.
метеорологичните условия са позволявали на полетите да излитат и редица други насрочени
полети са излетели безпроблемно, но полетът до ..... е бил отменен без уточняване на
причините за това от страна на служители на ответника. С оглед на гореизложените
обстоятелства ищецът е бил принуден да направи нова резервация (заради отмяната на полет
1
..) и е резервирал полет № .... с маршрут от .... на 28 ноември 2023 г., който успешно е
излетял на същата сутрин в 10:50 часа (със закъснение). Счита, че гореизложеното попада
под хипотезите на Регламент (ЕО) 261/2004 г., който предоставя право на пътниците да
получат парично обезщетение без да доказват причинените им неимуществени вреди -
безпокойство и неудобство (съгласно ал. 2 от преамбюла на Регламента) на пътници, на
които съгласно чл. 1, т. 1 от Регламента: А/ им е отказан достъп на борда против тяхната
воля, Б/ техният полет е отменен и В/ техният полет е закъснял, като сочи, че Регламентът
определя твърд размер на дължимото обезщетение в зависимост от разстоянието на
неосъществения полет 250 евро при полети с разстояние до 1500 км., какъвто бил и
настоящият случай - арг. чл. 7, § 1, б. „а“ Регламент (ЕО) 261/2004. По тези аргументи моли
съда да уважи настоящите искове, както и да му присъди сторените по делото разноски.
В срока за отговор ответникът ...., чрез търговско представителство на чуждестранно
лице .... не оспорва фактите, описани от ищеца относно сключените помежду им договори за
въздушен превоз за полет № .. и полет № ......, но оспорва, че същите били отменени поради
влошени метеорологични условия на летище ....., поради което били налице извънредни
обстоятелства по смисъла на чл. 5, § 3 от Регламент (ЕО) 261/2004 г., изключващи
отговорността му за заплащане на претендираните обезщетения. Оспорва иска и по размер,
доколкото твърди, че изплатената сума в размер на 193.80 евро, представлявала именно
обезвреда на разходите на ищеца (за които не оспорва, че ищецът е отправил нарочна
извънсъдебна претенция), които били разумни, нужни, необходими и подходящи разходи,
съгласно чл. 9 от Регламента. Счита, че заплатената сума от 269 евро на вечер за хотелска
стая била прекомерна. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.
7, § 1, б. „а“ вр. с чл. 5, § 1, б. „в“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. и чл. 82 ЗЗД вр. с чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. с чл. 12 от Регламент (ЕО) 261/2004 г.
По иска с правно основание чл. 7, § 1, б. “а“ вр. с чл. 5, § 1, б. „в“ от Регламент (ЕО)
261/2004 г.:
За да бъде ангажирана отговорността на превозвача ищецът следва да докаже
възникването и съществуването на валидно облигационно правоотношение с ответника по
силата на сключен между тях договор за въздушен превоз на пътници, наличие на
потвърдена резервация, явяване навреме на летището и представяне за полета;
неизпълнение на полета от ответника, вид на неизпълнението, като и размера на
обезщетението, дължимо се от превозвача, в т. ч. разстоянието на полета, измерено по
метода на дъгата от големия кръг. В тежест на ответника е да установи, че е изпълнил полета
по разписание, съгласно уговореното в договора (посоченото в билетите като дата, час на
излитане, час на пристигане) или че неизпълнението се дължи на наличието на
освобождаващи отговорността предпоставки по смисъла на чл. 5, § 1, б. „в“, i-iii или чл. 5, §
3 от Регламент (ЕО) 261/2004 г., респективно да докаже положителния факт на плащане на
претендираното обезщетение.
По делото не е спорно, че между страните е сключен договор за превоз на пътници, по
силата на който ответникът се е задължил да превози ищеца с полет № .. за 28.11.2023 г. от
10:05 ч. с маршрут от летище ..... до летище .....; че ищецът се е явил навреме за полета; че
полет № .. е бил отменен; че разстоянието между двете летища измерено по дъгата на
големия кръг съгласно чл. 7, § 4 от Регламент ЕО №261/2004 г. не надвишава 1500 км.
Страните не спорят и че ищецът е уведомен за отмяната на полета на самото летище, което
изключва приложението на хипотезите на чл. 5, § 1, б. „в“ от Регламента.
Спорен по делото е въпросът каква е била причината за отмяна на полета и дали
същата се дължи на извънредни обстоятелства по смисъла на чл. 5, § 3 от Регламент (ЕО)
261/2004 г., а именно влошена метрологична обстановка на летище ..... на 28.11.2023 г., като
съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ответника е да установи чрез
2
провеждане на пълно и главно доказване наличието на това обстоятелство.
Съгласно чл. 5, § 3 от Регламента, опериращ въздушен превозвач не е длъжен да
изплаща обезщетение по член 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена от
извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети
всички необходими мерки. Според съображение 14 от преамбюла на Регламента, съгласно
Конвенцията от Монреал, задълженията на опериращите въздушни превозвачи следва да
бъдат ограничени или отменени в случаите, когато дадено събитие е причинено от
извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на
всички разумни мерки. Такива обстоятелства може да възникнат по-специално в случаи на
политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на
съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на
полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач. Както е
прието в последователната практика на СЕС, така изложените хипотези са примерно
изброени и не представляват сами по себе си „извънредни обстоятелства“, освобождаващи
превозвача от отговорност, а следва да бъде преценявано във всеки конкретен случай,
доколко са довели до възникване на такива извънредни обстоятелства (в този смисъл
например т. 1 от Решение на Съда /четвърти състав/ от 22.12.2008г. по дело C-549/07).
Следва да се посочи, че с решение на СЕС от 22.04.2021 г. по дело № С-826/2019 е
прието, че нито съображения 14 и 15, нито член 5, § 3 от Регламент № 261/2004 г.
ограничават признатата на опериращите въздушни оператори възможност да се позоват на
„извънредно обстоятелство“ само до хипотезата, в която това обстоятелство засяга
закъснелия или отменен полет, както и че те не изключват тази възможност в хипотезата, в
която посоченото обстоятелство евентуално засяга предходен полет, опериран със същото
въздухоплавателно средство (решение от 11 юни 2020г., Transportes Aйreos Portugueses, C-
74/19). Едно и също въздухоплавателно средство може да извърши няколко последователни
полета в един и същи ден, което означава, че всяко извънредно обстоятелство, засягащо
въздухоплавателно средство при предходен полет, се отразява и на полета или полетите след
него (решение от 11 юни 2020г., Transportes Aйreos Portugueses, C-74/19). В посоченото
решение на СЕС по дело С-826/2019 е прието, че член 5, § 3 от Регламент № 261/2004 трябва
да се тълкува в смисъл, че за да се освободи от задължението си да плати обезщетение на
пътниците при голямо закъснение на полет при пристигането, опериращият въздушен
превозвач може да се позове на извънредно обстоятелство, което е засегнало не посочения
закъснял полет, а предишен полет, опериран от самия него със същото въздухоплавателно
средство, в рамките на неговата предпредпоследна ротация, при условие че е налице пряка
причинно-следствена връзка между настъпването на това обстоятелство и голямото
закъснение на следващия полет при пристигането. В тази връзка следва да се отчете, че в
настоящия случай, нито се твърди, нито се доказа по делото, че отмяната на процесния
полет се дължи на наличие на извънредно обстоятелство при предходен полет, засягащо
едно и също въздухоплавателно средство, с което предходния полет и процесния такъв е
следвало да бъдат извършени.
Настоящият съдебен състав намира, че в хода на настоящото производство не е
проведено пълно и главно доказване от страна на ответното дружество, че причината за
отмяна на процесния полет е наличието на извънредно обстоятелство. По делото няма
събрано нито едно доказателство, което да посочва точната причина за отмяна на полет № ..,
включително изслушаното и прието експертно заключение не дава конкретен отговор на
този въпрос. В тази връзка следва да се отчете, че съгласно констатациите на вещото лице –
д-р З. П.-А., по допуснатата СТЕ, чието заключение, преценено по реда на чл. 202 ГПК
съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че на 27 и 28
ноември 2023 г. летище ..... преживява значително влошаване на метеорологичните условия,
типични за настъпваща зима, през двата дни се наблюдават валежи от дъжд и сняг, ниска
облачност и намалена видимост, съпроводени с температури около точката на замръзване,
като 27 ноември 2023 г. се характеризира с обилен снеговалеж, ниска облачност (на
няколкостотин фута) и видимост на моменти под 3 km, което силно затруднявало
3
летателните операции, а на 28 ноември сутринта условията все още били маргинални
(остатъчна ниска облачност и мокра писта), но бързо се подобрили до края на деня с
прекратяване на валежите, покачване на облачната база и нормализиране на видимостта.
Експертът посочва, че на 27.11.23 г. много полети са отменени или отклонени (отменени 161
от общо 1031 полета), която мярка била продиктувана от необходимостта от „размразяване“
на самолетите и почистване на пистите, независимо че видимостта е била над допустимия
минимум, а на следващия ден – 28.11.23 г. към 09:00-10:00 местно време (08:00-09:00 UTC),
непосредствено след отварянето на всички писти във ....., когато е трябвало да излети
процесният полет № .., метеорологичните условия вече са били значително подобрени: няма
валеж, видимостта е > 10 км., а облачността е била над минимумите за излитане (OVC около
2000 ft) и далеч по-добре от предната вечер. Вещото лице посочва, че нито по време на
полет ......, нито при полет .. не е имало екстремно ниска видимост (RVR - под 300 м), която
би абсолютно забранила заходите - но при ...... праговите условия и снегът биха наложили
отмени или отклонения за повече безопасност. Експертът сочи, че предвид факта, че на 27-
28 ноември 2023 г. летище ..... е било засегнато от тежки зимни условия - снеговалеж и
необходимост от интензивна противообледенителна обработка, това обстоятелство е довело
до значително намаляване на летищния капацитет и отмяна или забавяне на много полети
(конкретно на 28.11.2023 г. са били анулирани 161 от общо 1031 планирани полета) на
летище ..... поради необходимост от снегопочистване, което автоматично налагало
необходимостта от преразпределение на слотовете, предоставени преди това от
Евроконтрол. Тук следва да се посочи, че дефиницията на понятието „слот“ в Регламент
(ЕО) 793/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета за общите правила за разпределяне
на слотове в летищата на общността означава разрешението, дадено от координатора за
използване на пълния обем от необходимата инфраструктура на летището за извършването
на въздушна транспортна услуга в координирано летище на определена дата и в определено
време с цел кацане или излитане, предоставени от координатора съгласно регламента, както
и на обстоятелството, че на територията на Европа управлението на въздушния трафик се
осъществява от организацията Евроконтрол. В експертното заключение е посочено, че от
Евроконтрол е имало предоставени коридори за излитане за полети ...... и .., но същите не са
били използвани от превозвача. Вещото лице отбелязва, че получаването на слот от
Евроконтрол не означава непременно, че полетът ще излети навреме и/или няма да бъде
отменен - това зависи от готовността на екипажа, самолета и летището, а при влошаване на
обстоятелствата (напр. прогресиращо влошаване на времето, нови технически или
оперативни затруднения), авиокомпанията може доброволно да отмени полета, дори и
слотът да е бил вече разпределен. Експертът заключава, че от метеорологична гледна точка,
нищо не е възпрепятствало изпълнението на полет .. на 28.11.2023 г., пистите са били
отворени, а ако е имало забавяне, то причината би била оперативна, а не непосредствено
свързана с времето. Според вещото лице основен фактор за отменения полет .. са
оперативните последици от предния ден - т. е. дали самолетът/екипажът за този полет са
пристигнали навреме, предвид, че ако полет ...... предната вечер е бил отменен, самолет,
планиран за полет .. може да не е бил позициониран, респ. наличен, но както съдът вече
посочи по-горе по делото не се твърди и доказа, че двата полета - ......, планиран за
27.11.2023 г. и .., планиран за 28.11.2023 г., е следвало да бъдат извършени от едно и също
въздухоплавателно средство.
Отделно от горното, за правна прецизност следва да се посочи, че в случай, при който
опериращ въздушен превозвач е длъжен да забави или отмени полет при пренатоварено
летище поради лоши метеорологични условия, включително ако тези условия водят до
недостиг на капацитет, не може по своето естество или произход да представлява събитие,
което е присъщо на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен
превозвач, а отделно от това е и извън неговия контрол, тъй като е възникнало следствие на
фактори от природно естество и на действия на трети лица (които се намесват в дейността
на въздушния превозвач и в летищната дейност).
Според трайната практика на СЕС по дела С-294/10, С-315/15 г, С-402/07 и С-432/07 в
тежест на превозвача е да докаже извънредните обстоятелства, тяхната продължителност,
4
както и че е положил дължимата грижа за избягване на извънредните обстоятелства и
техните последици. Грижата, която се изисква да положи въздушният превозвач, за да може
да се освободи от задължението си за плащане на обезщетение, предполага той да използва
всички средства, с които разполага, за да осигури други полети, евентуално оперирани и от
други превозвачи. В конкретния случай по делото не се установи ответникът да е положил
необходимата грижа, доколкото е взел решение процесният полет да бъде отменен, въпреки
че от Евроконтрол за същия е имало предоставен коридор за излитане и метеорологичната
обстановка е позволявала това излитане.
При горните обстоятелства, съдът намира за недоказано направеното
правоизключващо възражение за наличие на извънредно обстоятелства, което да се намира в
пряка причинно-следствена връзка с отмяната на процесния полет .., планиран за 28.11.2023
г., доколкото не е установена с категоричност и несъмненост причината за отмяна на полета,
а тежестта за това е на ответника, поради което и не би могло да доведе до отпадане на
отговорността му при отмяната на процесния полет.
На основание чл. 7, § 1, б “а“ от Регламент ЕО №261/2004г., тъй като се касае за полет
до 1500 км., на ищеца му се следва обезщетение за причинените му вреди - безпокойство и
неудобства от отменения полет във фиксиран размер от 250 евро или левовата
равностойност 488,96 лева, без да е необходимо доказването им. Ответникът не доказа
погасяване на задължението поради което в полза на ищеца следва да се присъди
претендираното обезщетение ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 09.02.2024 г. до окончателното плащане.
По иска с правно основание чл. 82 ЗЗД вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 12 от Регламент
(ЕО) 261/2004 г.:
Понятието „допълнително обезщетяване“, посочено в член 12 от Регламент № 261/2004
г., трябва да се тълкува в смисъл, че позволява на националния съд да присъди, при
предвидените в националното право условия, обезщетение за вредата, включително
неимуществената, причинена от неизпълнението на договора за въздушен превоз. Целта на
обезщетението, предоставено на пътниците във въздушния транспорт на основание член 12
от Регламент № 261/2004 г., е да допълни предвидените в регламента мерки по такъв начин,
че пътниците да бъдат обезщетени за цялата вреда, която са претърпели поради
неизпълнението от въздушния превозвач на неговите договорни задължения. Чл. 12 от
Регламент № 261/2004 г. не може да бъде пречка за възможността увреден пътник да бъде
обезщетен за присъща нему вреда, доколкото националното или международното право му
предоставят право на такова обезщетение, при условие че то допълва предвиденото в този
регламент фиксирано обезщетение (виж решение 29.07.2019 г. по дело C‑354/18 на СЕС
/ECLI:EU:C:2019:637).
Предвиденото обезщетение в твърд фиксиран размер в чл. 7 от Регламент № 261/2004 г.
презумптивно обхваща обичайно търпените вреди, вкл. такива, свързани с нарушение на
първоначално предвидения план, но отговорността на въздушния превозвач не е лимитирана
до размера на обезщетенията, посочени в чл. 7, като всеки пътник, който е претърпял вреди
над този размер има право да получи допълнително обезщетение по общия ред.
В аспекта на изложеното, пътникът би могъл да претендира и да получи допълнителни
обезщетения за всички вреди, които е претърпял вследствие неизпълнението на
задължението на превозвача. Тази отговорност е договорна, като намира своето основание
по българското законодателство в чл. 82 ЗЗД вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и обезщетението обхваща
претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена
последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на
задължението. При недобросъвестност на длъжника, същият отговаря за всички преки и
непосредствени вреди.
Тази претенция обаче се нуждае от пълно и главно доказване, а основателността й се
обуславя от установяването на неизпълнение на договорно задължение от страна на
ответното дружество (което се доказва по изложените по-горе съображения), настъпване на
5
имуществени вреди за ищеца под формата на претърпени загуби, че тези вреди са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението и са предвидими, както и наличие на
причинна връзка между неизпълнението на задължението и настъпилите вреди.
Съгласно чл. 82 ЗЗД обезщетението за неизпълнение на договорно задължение обхваща
вредите, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат
предвидени при пораждането му, а ако длъжникът е недобросъвестен, той отговаря за
всички преки и непосредствени вреди. Според установената по приложението на чл. 82 ЗЗД
практика на ВКС разликата между имуществото след неизпълнението и икономическото
положение, което кредиторът би имал, ако задължението би било точно изпълнено, формира
размера на претърпяната вреда. Претърпените загуби представляват ефективните вреди,
изразяващи се в намаляване на актива на имуществото на кредитора или увеличаването на
неговия пасив, докато пропуснатата полза е осуетена сигурна възможност за увеличаване на
имуществото на кредитора, което би настъпило при точното изпълнение от страна на
задълженото с договора лице. Без значение какъв е видът на вредите, те следва да са в пряка
причинно-следствена връзка с неизпълнението на длъжника. Пряка е онази вреда, която
нормално произтича от неизпълнението на поетото задължение, която е закономерен негов
резултат. Когато вредите се дължат на други фактори, независещи от волята и желанието на
длъжника - на поведение на кредитора, на трети лица или на непреодолима сила, вредите са
косвени. Вредата следва да е и предвидима, освен в случаите когато длъжникът е
недобросъвестен. Предвидими са вредите, които нормално би трябвало да се допуснат при
пораждане на задължението, като закономерен резултат от неговото неизпълнение. Това са
тези вреди, които кредиторът е могъл да предвиди при полагане на дължимата грижа, според
обстоятелствата, които са били известни на страните при сключване на договора, и
обстоятелствата, които е могло да им бъдат известни. Предвидимостта се отнася до
настъпването на вредите, а не до размера им.
За да се прецени наличието или не на имуществени вреди над размерите, предвидени в
чл. 7 от Регламент № 261/2004 г., съдът следва да изходи от конкретните факти и
обстоятелства по делото.
Ищецът претендира имуществена вреда от 75,20 евро, представляваща обезщетение за
сторени разходи за престой в хотел, представляващи остатък след извършено от ответника
доброволно плащане на сумата от 193,80 евро по предявена от ищеца извънсъдебна
претенция за претърпените от него имуществени вреди. Последното обстоятелство не е
спорно между страните, а и същото се установява от представеното по делото извлечение от
информационната система на ответника за извършено(л. 58-59 от делото).
Съгласно чл. 9 от Регламент № 261/2004 г. пътникът има право на грижа, която се
изразява в предлагане на безплатно настаняване в хотел, когато се налага престой за една
или повече нощи.
В настоящия случай ищецът се позовава на посочената разпоредба, като претендира
заплащане на разходи за хотел за една нощувка в размер на 75,20 евро, която сума
представлявала дължим от ответника остатък за заплатена от ищеца хотелска стая на обща
стойност от 269 евро за една нощувка.
По делото е представено потвърждение за резервация в хотел (л. 32-33 от делото), от
което се установява, че на името на ищеца С. К. е направена резервация за двама възрастни
и едно дете за една нощувка на 27.11.2023 г. на стойност от 269 евро за един гост. От същото
обаче съдът не може да достигне до безспорен извод, че ищецът е заплатил посочената сума,
като по делото не са ангажирани други доказателства в тази насока (писмени или
електронни, потвърждаващи извършено плащане на резервацията). Ето защо, съдът намира,
че изплатеното от ответника обезщетение от 193,80 евро за обезщетяване на ищеца за
претърпените от него имуществени вреди за направени разходи за хотел, както и
присъждането на обезщетение от 250 евро по чл. 7 от Регламента е достатъчно да
компенсира негативните му преживявания от отменения полет. Отделно от това, както е
разяснено в задължителното Решение от 29.07.2019 г. по дело № С-354/2018 г. на СЕС, чл.
6
12, § 1 от Регламента позволява на компетентния национален съд да направи приспадане на
предоставеното по силата на този регламент обезщетение от евентуално дължимо
допълнително такова. Прилагайки тази разпоредба, настоящият съдебен състав намира, че
следва да се извърши такова приспадане и съответно не е налице остатъчно допълнително
обезщетение в размер на 75,20 евро, дължимо за претърпените имуществени вреди от
отмяната на полет ... Ето защо този иск подлежи на отхвърляне.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски имат и двете
страни съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищецът е претендирал присъждането на разноски и е представил списък по чл. 80
ГПК. Същият е доказал разноски в общ размер от 580 лева, от които 50 лева за държавна
такса и 130 лева за такса за превод на документи и 400 лева за адвокатско възнаграждение,
съгласно договор за правна защита и съдействие от 20.11.2024 г. , от които съразмерно на
уважената част от исковете следва да му се присъдят 445,88 лева.
От страна на ответника се претендират разноски в общ размер на сумата от 1422 лева,
от които 422 лева за адвокатско възнаграждение и 1000 лева за депозит за вещо лице по СТЕ,
съгласно представен по делото списък по чл. 80 ГПК. Съдът намира за доказани само
разноските в размер на 1000 лева за депозит за вещо лице по СТЕ, а по отношение на
разноските за адвокатско възнаграждение от 422 лева съдът намира за недоказано като
сторен разход. Представена е само фактура на чужд език, без придружен превод на
български, която не удостоверява плащане, а само осчетоводяване. Според задължителните
разяснения, дадени в ТР № 6/2013г., ОСГТК на ВКС, единствено реално доказан разход за
адв. възнаграждение подлежи на присъждане като разноски по делото. С оглед предходното
на ответника следва да бъдат присъдени разноски съразмерно с отхвърлената част от
исковете в размер на 231,24 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА .... чрез търговско представителство в ...... „... ....“, ЕИК: ....., с адрес: гр. .....,
......., да заплати на С. Е. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. ....., ....., на основание чл. 7, § 1, б.
“а“ вр. с чл. 5, § 1, б. „в“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г, сумата от 250 евро, представляваща
обезщетение на пътник за отменен полет № .., планиран за 28.11.2023 г. от 10:05 ч. по
направление от летище ..... до летище ....., ведно със законната лихва от 09.02.2024 г. до
изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Е. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. ....., ..... иск с правно
основание чл. 82 ЗЗД вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 12 от Регламент (ЕО) 261/2004 г. за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 75,20 евро, представляваща
обезщетение за сторени разходи за престой в хотел, представляващи остатък след заплащане
на сумата от 193,80 евро.
ОСЪЖДА .... чрез търговско представителство в ...... „... ....“, ЕИК: ....., с адрес: гр. .....,
......., да заплати на С. Е. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. ....., ....., на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 445,88 лева, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА С. Е. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. ....., ....., да заплати на .... чрез
търговско представителство в ...... „... ....“, ЕИК: ....., с адрес: гр. ....., ......., на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, сумата от 231,24 лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8