Р Е Ш
Е Н И Е
№
519
гр. Хасково, 27.06.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково
в открито съдебно заседание на двадесет и втори юни две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
при участието на секретаря Ангелина Латунова
като разгледа докладваното от съдия А. Митрушева
адм.дело № 151 по описа на Административен съд - Хасково за 2021 г.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от АПК, във вр. чл. 186 от ЗДДС.
Образувано е по жалба на „Д.“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Д.Д.Д.,
против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
ФК-693-0076712/30.10.2020 г., издадена от Ж. М.- началник отдел „Оперативни
дейности“ - Пловдив в ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1 от ЗДДС и
чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е наложена ПАМ - запечатване на търговски обект -
чорапена борса „Рони“, находяща се в ***, и забрана за достъп до обекта за срок
от 14 дни.
Излагат се съображения, че заповедта е
неправилна, немотивирана, незаконосъобразна, постановена в нарушение на
материалния и процесуалния закон. Изложените мотиви на административния орган били
бланкетни и общи. Конкретика в мотивите била изложена единствено по отношение
предмета на дейност, асортимента, работното време и площта на стопанисвания от
„Д.“ ЕООД търговски обект, но нямало посочена ясна логическа взаимовръзка между
тези обстоятелства и направения от административния орган извод за съществено
накърняване на обществения интерес и фискалната политика. Неиздаването на
касова бележка при извършена продажба на стойност 4,20 лв., наред с посочения
характер на дейността на чорапена борса „Рони“ - търговия с чорапи, чорапогащи
и бельо, осъществявана с работно време от 9:00 до 19:00 часа от понеделник до
петък и в събота от 9:30 до 17:00 часа, върху търговска площ от 40 кв. м., не
обосновавали тезата за нанесени значителни вреди на обществения интерес и на
публичните финанси. Действително неиздаването на касова бележка водело до
негативни последици за фиска, но нерегистрираната продажба на стойност 4,20 лв.
в никакъв случай не мотивирала съществено накърняване на обществения интерес и
на бюджетната политика. Тази теза не се подкрепяла и от установената по време
на проверката касова разлика в размер на 92,40 лв. Твърдяната от органите по
приходите „възможност за реализиране на големи обороти предвид множеството
потенциални клиенти“ била хипотетична и по никакъв начин не обосновавала
необходимостта от запечатване на търговския обект за срок от 14 дни. Нещо
повече - това твърдение било нелогично, както с оглед конкретните установени
обстоятелства при извършената проверка, така и предвид извънредната обстановка
и тежкото социално-икономическо положение в страната вследствие на здравната
криза, породена от коронавируса. Изводът за очаквани множество потенциални
клиенти и реализиране на големи обороти не кореспондирал с намалената
покупателна способност на голяма част от населението и ограничената социална
активност. Необосновано било и твърдението, че „ако не бъде приложена ПАМ
съществува възможност от извършване на ново нарушение, от което за фиска ще
настъпят значителни и труднопоправими вреди“, тъй като не ставало ясно как
търговията със стоки на цени, които според органа по приходите били ниски,
осъществявана върху минимална търговска площ и в рамките на нормирано работно време,
щяла да доведе до толкова значителни щети за държавата, че същите ще са
труднопоправими. Липсата на конкретни и относими фактически основания за
определяне на срока за запечатване на обекта представлявало нарушение на
изискванията за форма на административния акт по чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, във
връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, поради което издадената заповед била незаконосъобразна.
Твърди се още, че срокът, за който била
наложена процесната ПАМ, не бил съобразен с тежестта на нарушението и степента
на неговата обществена опасност. Нарушението касаело неиздаване на фискална или
ръчна касова бележка при извършена продажба на стоки на обща стойност 4,20 лв.
и било установено за първи път. Предвид тези обстоятелства налагането на ПАМ -
запечатване и забрана на достъпа до обекта за срок от 14 дни, бил очевидно
несъразмерен на извършеното нарушение. Ако целта била да се промени
организацията на работа в търговския обект с оглед стриктното регистриране и
отчитане на продажбите, то това със сигурност не изисквало период от 14 дни. В обжалваната
заповед не се съдържала ясна обосновка по въпроса, до каква степен
констатираното при проверката нарушение ощетява обществото и фиска. Това
обстоятелство било важно при определяне срока за запечатване на търговския обект,
тъй като продължителността на ПАМ следвала да бъде разумно съотношение на
пропорционалност между засегнатите интереси на държавата и накърнените права на
данъкоплатците. Изложените в заповедта аргументи в тази насока били принципни и
не били съобразени с конкретиката на установеното нарушение.
Нямало спор, че при определяне срока за
запечатване административният орган действал в условията на оперативна
самостоятелност, но в решението си той следвало да се съобрази както с правните
предписания, практическия си опит и особеностите на конкретния случая, така и
със спецификата на фактическата социално-икономическа обстановка, в условията
на която се целяла превенцията на обществените отношения, касаещи данъчното
облагане. Като цел на процесната ПАМ в обжалваната заповед била посочена: „…да
гарантира, че всички лица ще спазват законовите норми и ще се осигурят
бюджетните приходи, както и надлежното и законово деклариране на движението на
стоки и на всички реализирани обороти“. Формулираната цел обаче не отговаряла
на нито една от целите на ПАМ, закрепени в чл. 22 от ЗАНН.
Прилагането на процесната ПАМ можело не
само да преустанови търговската дейност в обекта и генерирането на приходи от
нея за срок от 14 дни, но и да натовари дружеството с допълнителни разходи,
свързани с отстраняването на наличните в търговския обект и прилежащите му
складове стоки. Освен имуществените вреди за адресата на заповедта, негативни
последици щели да претърпят и служителите на дружеството, които щели да останат
без работа за половин месец.
Твърди се още, че обжалваната заповед за
налагане на ПАМ била издадена преди издаването на наказателно постановление, с
което да бъде определена съответната имуществена санкция за извършеното
нарушение. Не била осигурена възможност дружеството да заплати санкцията си и
ПАМ да бъде прекратена по реда на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС от органа, който я бил
приложил. Действително се касаело за самостоятелни производства, но чл. 187,
ал. 4 от ЗДДС поставял в пряка зависимост от административно наказателното
производство благоприятната за адресата на заповедта възможност за прекратяване
на ПАМ след заплащане на наложената му глоба или имуществена санкция. При това
положение, спазвайки принципите на съразмерност и пропорционалност,
административният орган следвало да издаде и съобщи на адресата наказателното
постановление в кратък срок от установяване на нарушението.
Предвид изложеното, жалбоподателят
счита, че наложената мярка - запечатване на обекта за 14 дни за неотчетена с
фискален бон покупка на стойност 4,20 лв., е прекомерно тежка, не отговаря на
целите на закона и би причинила повече вреда, отколкото да предотврати такава
за фиска.
В тази връзка моли за постановяване на решение,
с което да бъде отменена Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № ФК-693-0076712/30.10.2020 г., издадена от Ж. М.- началник отдел
„Оперативни дейности“ - Пловдив в ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал.
1 от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС на „Д.“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: ***, е наложена ПАМ - запечатване на търговски обект -
чорапена борса „Рони“, находяща се в ***, и забрана за достъп до него за срок
от 14 дни. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Така депозираната жалба се поддържа от процесуалния представител на ответника, чрез Молба-становище вх.№ 4747/20.06.2023 г. по описа на Административен съд – Хасково, с която се представя Наказателно постановление № 570132-F577981/07.04.2021 г., издадено от началника на отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в ЦУ на НАП и Вносна бележка от 26.05.2021 г. В тази връзка се излагат доводи, че обжалваната заповед е издадена в нарушение на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 относно общата система на ДДС и в разрез с принципа за пропорционалност.
Ответникът – Началник отдел „Оперативни
дейности“, гр. Пловдив чрез пълномощник – в депозирана по делото писмена молба,
оспорва жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В
случай на уважаване на подадената жалба, моли разноски да бъдат присъдени в
минимален размер.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
На 27.10.2020 г. била извършена проверка от
органи по приходите на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС -
чорапена борса „Рони”, находяща се в ***, стопанисвана от "Д."***.
При проверката в 12:24 часа била извършена контролна покупка на 3 броя мъжки
чорапи тип „терлици“ (с единична цена 1.40 лв. за брой) на обща стойност 4.20
лв., платени в брой на лицето Д.Д.Д. - продавач и собственик, от Н. Х. Г.–
проверяващ, като преди легитимацията не бил издаден фискален бон от въведеното
в експлоатация и работещо в обекта ФУ, модел DATECS DP 150 с ИН на ФУ DT772021
и ИН на ФП 02772021, нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на
изискванията на Наредба Н-18/13.12.2006г на МФ.
Резултатите от проверката били
обективирани в Протокол за извършена проверка сер. АА
№ 0076712/27.10.2020 г., съставен в присъствието на продавач-консултанта и
представляващо дружеството лице и същия бил подписан без възражения.
На 30.10.2022 г. Началникът на отдел „Оперативни
дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП е издал оспорваната в настоящото производство
Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-693-0076712
/30.10.2020 г., с която на основание чл. 186, ал. 3 от ЗДДС е наложил на „Д.“
ЕООД принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект -
чорапена борса „Рони“, находища се в ***, стопанисван от "Д.” ЕООД и на
основание чл. 186, ал. 1 от и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС забрана за достъп до него
за срок от 14 дни. За да издаде заповедта, административният орган е приел, че
при извършената проверка е констатирано, че дружеството, в качеството му на
задължено лице по чл. 3 от Наредба № Н - 18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране
и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин, не регистрира и отчита всяка
извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект чрез фискално
устройство, с което е допуснало нарушение на разпоредбите на същата наредба.
Посочено е, че дружеството не е спазило
реда за издаване на съответни документи за продажба, което изпълнява състава на
чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС,
явяващо се основание по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 1. б. „а“ от ЗДДС за
прилагане на принудителна административна мярка. При мотивиране продължителността
на срока за запечатване на търговския обект е посочено, че са взети предвид
следните обстоятелства: тежестта на извършеното нарушение и последиците от
същото, работното време на обекта - от понеделник до петък - от 9:00 ч. до
19.00 ч., събота от 9.30 часа - 17.00 часа, с един почивен ден - неделя, с
възможност за реализиране на големи обороти предвид множеството потенциални
клиенти, предлагането на разнообразни стоки на ниски цени - дамски, мъжки и
детски чорапи, чорапогащи, потници, дамско бельо, бодита, тениски и др. Посочено
е, че неотчитането на приходите препятства контролната дейност на приходната
администрация и не позволява да се установи фактически реализирания оборот от
проверявания търговец. Заявено е, че с това свое поведение
проверяваното лице накърнява съществено обществения интерес и фискалната
политика на държавата, тъй като не позволява да бъдат проверени извършените от
него продажби и като последица се явява неправилното определяне на дължимите
данъци. Отбелязано е и установеното наличие на касова разлика в размер на 92.40
лв. между наличните парични средства в касата и тези маркирани във ФУ. Заявено
е, че с нарушението се засяга утвърденият ред на данъчна дисциплина, като
деянието показва поведение на лицето, насочено срещу установената фискална
дисциплина и организация в търговския обект, която няма за цел спазването на
данъчното законодателство. Посочено е, че ако не бъде приложена ПАМ, съществува
възможност от извършване на ново нарушение, от което за фиска ще настъпят
значителни и труднопоправими вреди, които засягат пряко интересите на държавата
поради неотразяването на реално извършените продажби, водещо до неправилно
определяне на дължимите налози.
Заповедта е връчена на законния
представител на дружеството на 20.11.2020 г. Същата е обжалвана по административен
ред с жалба вх. № 70-00-11969/26.11.2020 г. С Решение № ГДФК-198 от 10.12.2020 г.
Директорът на Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на
НАП е отхвърлил депозираната жалба.
Решението е връчено на адресата си на 05.01.2021 г., а на 15.01.2021 г. с вх. №
26-Д-48 дружеството е депозирало, чрез административния орган, жалба срещу процесната заповед до съда.
С Наказателно постановление №
570132-F577981/07.04.2021 г., издадено от Ж.Н.М.- Началник на Отдел „Оперативни
дейности“ - Пловдив в Централно управление на Национална агенция за приходите,
въз основа на АУАН № F577981 от 31.10.2020 г., съставен от Н. Х. Г.- старши
инспектор по приходите, на „Д.“ ЕООД е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 600 лв. на основание
чл. 185, ал. 1 от ЗДДС за осъществяване на процесното административно
нарушение, като наложената имуществена санкция е заплатена от дружеството на
26.05.2021 г.
Горната непротиворечива фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от приобщените по делото като
писмени доказателства документи, съдържащи се в административната преписка.
Така възприетата фактическа обстановка
налага следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в
законоустановения 14-дневен срок, при наличието на правен интерес, предвид
което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна
по следните съображения:
Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, принудителната
административна мярка се прилага от орган по приходите или оправомощено от него
лице. В чл. 187 от ЗДДС е предвидено, че при прилагане на принудителната
административна мярка по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или
обектите на лицето. Тоест мярката по чл. 187 от ЗДДС е пряко свързана с тази по
чл. 186, ал. 1 от ЗДДС и се прилага винаги в случаите, в които се установи
наличието на хипотезите на тази норма. Със Заповед № ЗЦУ-1148 от 25.08.2020 г.
Изпълнителният директор на НАП е делегирал на началниците на отдели „Оперативни
дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ Главна дирекция „Фискален контрол“ в
Централно управление на НАП правомощия да издават заповеди за налагане на
принудителна административна мярка запечатване на обект по чл. 186 от ЗДДС. Към
датата на издаване на обжалваната в настоящото производство заповед, издателят
й е изпълнявал именно тази длъжност. Предвид това, обжалваният акт се явява
издаден от компетентен орган.
Заповедта е съставена в изискуемата
писмена форма и е подписана от издателя си, като съдържа както фактически, така и правни
съображения, обосноваващи мотивите на
органа да приложи съответният вид принудителна административна мярка. Дали
действително изложеното в заповедта обосновава налагане на съответния вид ПАМ и
то за посочения срок, е въпрос, касаещ материалната законосъобразност на акта.
При извършената служебна проверка не се
установява да са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила при издаването на ЗПАМ, а и наличие на
такива не се сочи от жалбоподателя.
По материална законосъобразност на акта:
От данните по делото се установява, че
оспореният административен акт е издаден на основание чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, като мотивите на
заповедта обосновават наличието на хипотезата на т. 1, б. „а“ от същата норма.
Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС,
принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един
месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на
лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118.
Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко
регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и
отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване
на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от
Наредба № Н-18/2006 г., всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните
от него продажби на стоки или услуги в или от търговски обект, чрез издаване на
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен при изрично
предвидените в закона изключения. В случая административното производството е
образувано за нарушение на ЗДДС, свързано именно с регистриране и отчитане на
продажбите, като за този вид нарушения разпоредбата на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС
предвижда налагането на глоба или имуществена санкция. Отделно от това,
независимо от предвидените в чл. 185, ал. 1 санкции, нормата на чл. 186, ал. 1
от ЗДДС и в частност т. 1, буква "а" – в хипотезата на която попада
разглежданият случай, регламентира налагането на ПАМ "запечатване на обект
за срок до един месец" спрямо лице, което не спази реда или начина за
издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба. Съгласно чл. 118, ал. 3 от ЗДДС, фискалната касова бележка е
хартиен документ, регистриращ продажба/доставка на стока или услуга в търговски
обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или
дебитна карта, издаден от въведено в експлоатация фискално устройство от
одобрен тип, в случая – фискално устройство с конкретизиран в атакуваната
заповед модел и ИН.
Описаната по-горе фактическа обстановка
относно неотчетена в обекта продажба чрез издаване на фискален касов бон, се
установява по безспорен начин от обсъдените във фактическата част на настоящото
решение писмени доказателства. Видно от същите, продажбата е извършена в
обекта, цената е заплатена от проверяващия и не е издадена фискална касова
бележка, което обстоятелство надлежно е отразено в протокола от проверката.
Предвид изложеното, съдът намира, че в случая безспорно е осъществен състав на
нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС. Съдът съобрази, че
в такива случаи административният орган действа при условията на обвързана
компетентност и няма право на преценка по същество дали да наложи ПАМ или не и
то без значение каква е стойността на покупката, за която не е издаден касов
бон.
Макар в изложението на административния
акт да са посочени мотивите на органа досежно определената продължителност на
срока за налагане на ПАМ от 14 дни, настоящият състав счита, че те само
формално обосновават решението на ответника, тъй като не съдържат подробен
анализ на релевантните обстоятелства и факти. В тази връзка съдът намира, че
задължението за мотивиране продължителността на срока за налагане на ПАМ е само
формално спазено, но в действителност е немотивирано в тази част.
В допълнение към горното и независимо от
формално спазената процедура, настоящият състав счита, че оспорената заповед
следва да бъде отменена като издадена в нарушение на принципа за съразмерност и
в този смисъл явяваща се материално незаконосъобразен административен акт,
както и издадена в несъответствие с преследваната от закона легитимна цел.
Основанията, които мотивират настоящият
съдебен състав да формулира този правен извод, са съобразени с постановеното на
04.05.2023 г. решение на СЕС по дело № С-97/2021 г. и са следните:
Съдът констатира, че дадената в
оспорената заповед за налагане на ПАМ правна квалификация на нарушението, съответства
на посочената в издаденото срещу същото търговско дружество Наказателно
постановление № 570132-F577981/07.04.2021 г., с което на „Д.“ ЕООД е наложена
имуществена санкция в размер на 600 лева. Наказателното постановление не е
оспорено по съдебен ред и към датата на приключване на устните състезания по
настоящото производство имуществената санкция е платена, видно от представената
по делото вносна бележка от 26.05.2021 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, органът по приходите действа в условията на обвързана компетентност и налага
ПАМ независимо от предвидените за нарушението глоби и санкции. Това разрешение
следва принципното разбиране, че ПАМ "запечатване на търговски обект"
е предвидена като мярка с превантивно действие, а именно, за да се предотврати
извършването на друго противоправно поведение от страна на нарушителя.
До неотдавна съдебната практика у нас
без колебание приемаше, че ПАМ няма санкционни последици, но предвид
тълкуването на този вид производства, дадено в Решение на СЕС от 4 май 2023 г.
по дело С-97/21, по същество това тълкуване се явява опровергано.
При действащата правна уредба към датата
на издаване на обжалваната заповед, както и към настоящия момент,
санкционирането на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС и прилагането едновременно
с това на ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, по същността си представлява
кумулиране на две отделни санкции, наложени в две отделни производства,
развиващи се независимо едно от друго, което води до ограничаване на
гарантирано основно право от чл. 50 от Хартата на основните права на ЕС - никой
да не може да бъде съден или наказван два пъти за едно и също престъпление. В
същия смисъл е т. 49 от Решение от 4 май 2023 г. по дело С-97/21 г. на СЕС.
Както е приел СЕС в Решение от 4 май
2023 г. по дело С-97/21 г., административните санкции, налагани от националните
данъчни органи в областта на ДДС, представляват прилагане на членове 2 и 273 от
Директивата за ДДС и следователно на правото на Съюза по смисъла на член 51, §
1 от Хартата. Затова те трябва да са съобразени с основното право, гарантирано
в член 50 от същата - Решение от 5 май 2022 г., BV, C570/20, EU: C: 2022: 348,
т. 26 и Решение от 4 май 2023 г. по дело С-97/21 г., т. 34.
Така принципът ne bis in idem забранява
кумулирането както на процедури за търсене на отговорност, така и на санкции,
които имат наказателноправен характер по смисъла на чл. 50 от Хартата, за
същото деяние и срещу същото лице - Решение от 22 март 2022 г., bpost, С117/20,
EU: C: 2022: 202, т. 35 от Решение от 4 май 2023 г. по дело С-97/21 г.
Съгласно т. 49 от Решение от 4 май 2023
г. по дело С-97/21 г., санкционирането за нарушения по ЗДДС, и едновременно с
това прилагането на ПАМ за същите нарушения, се квалифицира като санкции с
наказателноправен характер, поради което кумулирането им води до ограничаване
на основното право, гарантирано в чл. 50 от Хартата.
В контекста на условията по чл. 52 от
ХОПЕС относно ограничаването на правата и свободите, гарантирани от нея, в т.
54 от цитираното решение СЕС е приел, че автоматичното кумулиране, което не
зависи от никакво изчерпателно определено условие, не може да се разглежда като
зачитащо основното съдържание на това право.
Макар по силата съответно на чл. 6, ал.
5 от АПК и на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН данъчният орган да е длъжен да зачита
принципа на пропорционалност, когато налага санкциите по чл. 185 и чл. 186 от ЗДДС, националната правна уредба, предвиждаща действие в обвързана
компетентност, не му позволява нито да извърши цялостна преценка на
пропорционалността на кумулираните санкции, нито да не изпълни задължението за
налагане на едната и другата от тези санкции, нито да спре едното производство
до приключването на другото – т. 59 от решението по дело С-97/21.
В заключение СЕС е приел, че: "Член
273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата
система на данъка върху добавената стойност и член 50 от Хартата на основните
права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат
национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно
задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на
данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка
запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни
съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на
производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната
тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че
тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото
нарушение".
В разглеждания случай,
административно-наказателното производство е приключило с издаване на НП № 570132-F577981/07.04.2021
г. Към датата на постановяване на настоящото съдебно решение „Д.“ ЕООД е
заплатило наложената му имуществена санкция в размер на шестстотин лева. С това
дружеството е санкционирано от държавата за констатираното на 27.10.2020 г.
нарушение. Ето защо прилагането на ПАМ за същото нарушение би било
непропорционално на извършеното нарушение – неиздаване на касов бон за покупка
на стока на стойност 4.20 лева.
По така изложените съображения
обжалваната заповед се явява незаконосъобразна и следва да се отмени.
При този изход на делото, разноски на
ответника не се дължат, а възражението за прекомерност на претендирания от оспорващото
дружество адвокатски хонорар също следва да се отхвърли като неоснователно.
Настоящото съдебно производство попада в приложното поле на чл. 8, ал. 3 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, доколкото не попада в нито една от хипотезите на предшестващата
алинея 2, съответно – минималният размер на адвокатския хонорар е 1 000 лева. В
случая, общият размер на претендираните съдебноделоводни разноски е 450 лв., от
които 50 лв. държавна такса и 400 лв. адвокатски хонорар. По изложените
съображения следва с настоящото решение ответникът да бъде осъден да заплати на
„Д.“ ЕООД разноски в размер на 450 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № ФК-693-0076712/30.10.2020 г., издадена от Ж. М.- началник отдел
„Оперативни дейности“ - Пловдив в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите - София да заплати
на „Д.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от Д.Д.Д., разноски в размер на 450.00 (четиристотин и петдесет)
лева.
Решението може
да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Препис от
решението да се изпрати на страните на основание чл. 138, ал. 3 от АПК.
СЪДИЯ: